2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2018 13:05
Български учени откриха на Антарктида растения от древния континент Гондвана
Публикувано на 27.02.2018 в България
https://bultimes.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B4/
Български екип от геолози намери на Антарктида вкаменелости на растения от ”младостта” на нашата планета – доказателство, че белият континент някога е бил зелен.
Успешно завърши и високо технологичният българо-португалски проект “Антарктика роботикс академи”, чиято цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напускат България, съобщиха от Българския антарктически институт.
Една от поставените задачи пред антарктическата ни експедиция беше детайлно проучване на скалите на нос Хана. Той се намира на 12.5 км по права линия от полуостров Хърд, където е разположена Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски”.
Тъй като най-бързият достъп до носа е по вода, с помощта на командира базата инж. Йордан Йорданов, геолозите достигнаха носа с моторна лодка “Зодиак”, след което направиха бивачен лагер на брега.
В геоложкия екип участват д-р Камен Бонев, д-р Стефан Велев и гл. ас. д-р Дочо Дочев.
Скалните последователности на нос Хана, основно се състоят от различни типове вулканични скали, силове и редки седиментни скали.
Досегашните проучвания на района, направени от британски и чилийски изследователи са спорадични и далеч не толкова детайлни.
Българските геолози изследваха в най-северната част на носа свободната от сняг и лед територия. Там те откриха множество растителни фосили и тънки въгленосни нива.
Намерените вкаменелости от растения са на възраст около 86 милиона години – от късната креда. Те са съхранили в зелени тънкослоести пясъчници с фина и среднозърнеста структура.
Става дума предимно за останки на голосеменните растения, които са били доминиращи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда. Едва в следващите епохи те са преживели разцвет, за да бъдат днес доминиращи в растителния свят на планетата. / FROG NEWS
Още по темата:
