Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2017 11:36 - Откъде произлизат евреите
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1873 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Откъде произлизат евреите Публикувано на 07.12.2016  в Свят  Според изследвания евреите са наследници на негрите фалаши в Етиопия; по-късно се смесили със семитите и тюрките.

Юдеите са приложили много усилия, за да „засекретят“, да скрият от странично око историческите документи – Тората, Талмуда, „Протоколите на ционските мъдреци“ и др. , които хвърлят светлина върху идеологическите и моралните аспекти в историята на еврейския народ. Това им позволява да рисуват историята си само от удобна за тях страна, от друга – да обвиняват своите опоненти в невежество и делитанство, антисемитизъм, фашизъм и пр.

Откъде произлезли евреите?

Доскоро се смяташе, че първоначалната родина на евреите е Месопотания, земята на древните шумери. Но изследвания, проведени в израелския институт по генетика в Хайфа, показват, че евреите са произлезли от днешна Етиопия, а техните преки прадеди са негрите фалаши. Изследванията показват, че евреите са смесили кръвта си не само с негроидите, но и със семитската и тюркската кръв.

Животът в Етиопия и Месопотамия преди раждането на Христос приличал на огнедишащ вулкан. Между племената, които живеели в басейна на реките Тигър и Ефрат, се водели безкрайни войни. Едното племе помеждавало другото и го изтласквало от населените места. Победените на свой ред побеждавали някое друго племе.

По тази и други причини племето на юдеите – евреите, се преселило в Ханаан, т.е. в днешна Палестина, която по-нататък се превръща за тях в обетована земя. Слуховете за приказните богатства на Палестина, за нейните пасбища, покрити със сочна трева, са една от причините за заселването на евреите. Но Палестина им донесла само разочарования. Пасищата били бедни, дърветата били малко, не стигала топлина за приготвянето на храната, налагало се да носят водата отдалеч, често земята била обхващана от засуха.

Трудно е да се каже кога точно е създадена легендата за обетованата земя и че еврейският народ е специален, избран от Бога народ. Може да се предположи, че това се случило по времето на излизането му от египетски плен – 13 век пр.н.е.

Преди напускането на плена юдеите били племе като всички останали и по нищо не се различавали от тях. Йерусалим бил мабък провинциален град.

Как евреите се оказали в Египет?

Не е странно, че след като се разочаровали от Ханаан, погледът на евреите се насочил към съседния Египет, богата и процъфтяваща страна. Страдащите от сушата скотовъдски племена намирали пристан в Египет, но за това трябвало да платят, включително с красиви жени, които египтяните отнемали от чергарите и ги предавали в харемите на велбожите и на самия фараон.

Авраам – вождът на семитско скотоводческо племе, знаел за това и приближавайки до египетската граница, предупредил Сара, че могат да я вземат в харем, а него – да го убият, затова я посъветвал да каже, че той й е брат, за да оцелеят. Така се и случило.Фараонът харесал Сара и обсипал нея и мнимия й брат с щедри дарове. Когато фараонът научил за това, че Авраам е брат на Сара, ги изгонил, но им разрешил да вземат имуществото си. Авраам и Сара се върнали в Ханаан по-богати отпреди.

Йосиф и неговите братя

Йосиф бил един от 12-те синове на Йаков, но за разлика от другите не работел, а се развличал; баща му изпълнявал всичките му прищевки, защото му бил любимец.

Веднъж синовете на Йаков търсели пасища и се отдалечили от дома. Обезпокоеният баща изпратил Йосиф да ги търси. Братята решили да продадат Йосиф на един голям велможа в Египет. Потифар бил доволен от покупката. Йосиф вършел всичко добре и Потифар му давал по-сложни и отговорни задачи. Постепенно Йосиф станал дясната ръка на велможата, почти равен на него по влияние. Той посъветвал Потифар в годините с хубава реколта, да отделя една пета част от нея за запас и строго следил това да се изпълнява. Хамбарите пращели от пшеница, която потрябвала в годините на суша и глад. Йосиф не разпределял хляба даром. Той искал срещу него пари, а когато нямало пари, обменял хляба с коне, овце, волове и магарета. В крайна сметка селяните се лишили и от земята. Сами станали роби. Благодарение на Йосиф, велможата станал много богат, но той не се спрял до тук. Йосиф започнал да дава земята под аренда и тогава народът попаднал под пълната зависимост от велможата.

Страшна суша се случила в Египет и поразила Ханаан. Йаков – бащата на Йосиф, изпратил синовете си за хляб в Египет. След много години Йосиф се срещнал с братята си, които го продали в робство, но не го познали. И Йосиф се направил, че ги вижда за пръв път, но им продал хляб. Братята се връщали няколко пъти при Йосиф за хляб. Йосиф поканил баща си Йаков да живее в Египет, край делтата на Нил. Заедно с Йаков в Египет пристигнали около 66 души. Те се установили на новите места, където пасбищата били тучни и обилни.

Йосиф починал на 100 години. Преди смъртта си той изразил горещото си желание – ако някога народът израилски се върне в Ханаан, да вземе неговите останки и да го погребат с останките на баща му Йаков, пренесени от Египет в Ханаан.

Кой е Мойсей?

Потомците на Йаков живели в земята Хесем четири века, живеели добре и се размножавали.

Плодовитостта на еврейските пастири предизвикала безпокойството на египетските фараони. За да срине плодовитостта на евреите, фараонът ги товарел с тежки физически дейности. Но раждането на еврейски деца не прекратявало. Фараонът се решил на крайна мярка. Той заповядал да вземат от майките новородените момчета и да ги хвърлят в Нил. Плач и стонове се разнасяли в цялата земя Хесем. Мойсей също не би избегнал смъртта, но съдбата решила друго. Мойсей се родил в еврейско семейство, но майка му го скрила от палачите, а след три месеца го подхвърлила в кошница на брега на Нил, където се къпела добрата отзивчива дъщеря на фараона. Тя взела момчето под своето покровителство и тя станала негова майка. Когато Мойсей пораснал, майка му разкрила тайната. Той трябвало да избере – да скрие еврейския си произход и да продължи да живее в разкош или да разкаже истината и да живее в бедно еврейско семейство. Мойсей избрал второто. Той съчувствал на угнетените евреи. Веднъж убил един египтянин, който се гаврел с един израилтянин.

Повечето евреи одобрили постъпката на Мойсей, но имало и такива, които разказали всичко на фараона. За да избегне арестуването, Мойсей избягал в приют в семейство на мадиамски свещеник, в който живял четирсет години. През това време не го напускала мечтата да изведе сънародниците си от египетски плен и да ги засели в обетованата земя Ханаан – в земята на техните прадеди.

Изходът на евреите от Египет

Израелският Бог Яхве заповядал на Мойсей да се върне в Египет, снабдил го с вълшебен жезъл, който можел да се превръща в змея. Освен това Яхве надарил Мойсей да предизвиква и излекува проказа, да превръща водата в кръв. Демонстрирайки своя дар, Мойсей се опитал да склони фараона с добро да пусне евреите в Ханаан. Но той не се съгласил. Мойсей прибегнал до смъртоносна мярка – той поискал всяко еврейско семейство да убие агне на една година и с кръвта му да намаже вратата на дома си. Месото му да се изпече и изяде на вечеря. Мойсей помолил всички да седнат на масата в дрехи за път, за да са готови всеки момент да напуснат Египет. В полунощ Яхве се доближавал от къща до къща. Там, където липсвал кървавият знак, той убивал първородните деца, без да прави разлика между син на фараон и син на роб. Страната била обхваната от ужас, смъртта не пощадила нито едно египетско семейство. В добавка евреите разграбили домовете на египтяните, откраднали златни и сребърни съдове, скъпи дрехи, оръжия и други ценни вещи. Евреите не смятали това за грабеж, а за отмъщение за принудителния им труд и преследването. Мойсей увековечил това събитие с установяването на празника Пасха, което означава „празник на пропускането, заобикаляне“, тъй като Яхве пропускал, заобикалял встрани дома на евреите и само първородните египтяни убивал.

Тежък бил пътят на евреите до Ханаан, те претърпели глад и жажда. Всеки път, когато не стигал хлябът и храната, те роптаели, недоволствали от Мойсей. Той осъзнал колко дълбоко се вкоренил в израилтяните робският дух.

Случило се още едно събитие в първите месеци от пътешествието на евреите из пустинята. Мойсей тръгнал на среща с Яхме и го нямало 40 дни. Израилтяните чакали с нетърпение връщането му, но той не се появявал. Евреите изпаднали в отчаяние, вярата им се разклатила и те решили да се върнат към своите предишни богове, на които се кланяли в Египет. Главното им божество бил златтият телец. Те го отлели от златото, с което завладели Египет в пасхалната нощ. Жените сваляли златните си украшения и ги предавали за изработването на телеца. Когато фигурата била готова, тя била сложена в центъра на масата и започнал празничният пир. Спускайки се от планината, Мойсей видял как мъжете, жените и децата танцували около златното божество, отдавайки му хвала. Разгневеният Мойсей изтрил праха от златния телец и изсипал прахта във водата и накарал евреите да пият от нея. Хиляди отстъпници от Бога Яхве били осъдени на смърт.

Защо Яхве искал да изтреби евреите?

Минали много дни и скиталците най-накрая видели обетованата земя, към която пътували. Земята ги радвала със зелените си ливади, лозя, гъсти градини. Но тази богата земя се пазела от воини исполини. Престъпвайки границата на Ханаан, евреите пак изразили недоволството си от Мойсей и поискали да се върнат в Египет. Яхве се разгневил срещу народа израилски. Той решил напълно да го изтреби, но чул молбите на Мойсей и смекчил накзанието. Присъдата му гласяла: нито един израилтянин по-възрастен от 20 години никога да не види Ханаан, всички ще завършат живота си в пустинята. Така се и случило. По волята на Яхве евреите 40 години скитали из пустинята. Само онези, които не навършили 20 години, т.е. поколението, родено в суровите условия на чергарството, имали правото да встъпят във владение в обетованата земя.

Идвали бедни, тръгвали си богати

Робите евреи излезли от египетския плен по-богати. Първата партида евреи дошли в Египет, били бедни хора, избягали от глад от Ханаан. След няколко века историята с пленничеството и обогатяването на евреите се повторила. В началото на 7 век пр.н.е халдейският цар Навуходоносор покорил юдейския град Йерусалим. Десетки хиляди пленени юдеи били построени в колона, вързани били с дълги въжета и ги изгонили във Вавилон – столицата на халдейското царство. Те вървели много месеци през пустинята, оставяйки на пътя си стотици трупове. Онези, които не загинали на пътя, били изпратени в лагери близо до Вавилон. Юдейските изгнаници работели в строителството на напоителните канали – тежка и изнурителна работа. Но след смъртта на Навуходоносор юдеите получили лична свобода и започнали да се занимават с овощарство и скотовъдство. Много от тях се занимавали с търговия. Постепенно бившите пленници се превърнали във финансови магнати, които владеели стотици роби. Други заемали важни постове в държавния апарат и царския двор. При цар Кир юдеите получили разрешение да се върнат в Йерусалим. И тръгнали с кервани към родината. В тях, освен хора имало мулета, коне, магарета, камили. Репатриантите носели пари, златни и сребърни съдове, чаши и друга утвар от скъпоценни метали.

Кой е убил Валтасар, Аман и Николай Втори

Във Вавилонския плен евреите се занимавали с тежка изнурителна работа. Особено жесток към тях бил халдейският цар Валтасар. По неговото време юдеите били експлоатирани и преследвани за вярата им в Яхве. Набралите сила евреи решили да убият Валтасар. Няколко часа преди смъртта му, на стената на неговия дом, се появила рисунка на човешка ръка с надпис: „Мене, мене, текел, упареин.“ Смисълът на надписа бил – „Бог пресметна твоето царство и сложи края му; ти си претеглен на везните и си много лек…“ Същата нощ Валтасар бил убит.

След 25 века същата рисунка и същият надпис се появили на изпръсканата с кръв стена на Ипатиевския дом в Екатеринбург, където през 1918 г. бил убит последният руски цар Николай Втори. Случайно ли е съвпадението?!

Преди много векове, в древния персийски град Суза, се случила трагедия. Това било по времетое на царстването на Артаксеркс. Първо станала наложница, а след това жена на царя станала юдейската дъщеря Есфир, която криела произхода си. Тя станала любима жена на царя и поискала да й даде възпитател юдей – Мардохей. Веднъж Мардохей чул как двама пазачи говорели, че се канят да убият царя. Мардохей разказал за това на Есфира, а тя – разказала на Артаксеркс. Заговорниците били обесени, а царят се привързал още повече към любимата си.

Укрепило се и положението на Мардохей, който не се подчинявал дори на първия министър в Персия – Аман. Аман люто ненавиждал Мардохей, но научил, че той е юдей и убедил царя да издаде заповед за изтребването на всичките юдеи в Персия, тъй като те запазили своите обичаи, закони и религиозни обреди. За Мардохей била построена специална пернонална бесилка, много висока. Но Есфир не бездействала. Тя напомнила на царя, че Мардохей на времето го спасил от смърт. Артаксеркс променил решението си – той подписал декрет за изтреблението на юдеи, а на перси. На всеки убит персиец отрязвали ухото, общо отрязаните уши били 75 хиляди. Аман бил обесен на същата бесилка, която била предназначена за Мардохей.

Четирите епизода в историята на еврейския народ – Авраам и Сара в Египет, изходът на евреите от Египет, изходът на евреите от Вавилон, трагичните събития в Персия, разказват за различни места, в различни векове. А схемата на постъпките на евреите по същество е една и съща – евреите печелят доверието на народа, сред които се оказват, довеждат го до социален взрив или трагедии, империи и царства се рушат, а върху тях евреите строят своето благополучие. Понякога работата не стига до социален взрив или социална трагедия, но навсякъде евреите живеят за сметка на приютилия ги народ.

Разказаното е почерпано от библейските и други източници. Тези текстове с времето много пъти са преписвани, вкарвани са митове и легенди и днес е трудно и дори невъзможно да се отдели истината от измислицата. Но в основата на повечето библейски текстове, както смятат учените, лежат реални исторически факти.

Изпитват ли евреите угризения на съвестта?

В Тората са събрани законите на Мойсей, които са задължителни за юдеите. Талмудът е книга, в която са събрани религиозно-правовите норми на еврейството. Изпитват ли евреите угризения на съвестта, празнувайки Пурим или Пасха? В основата на тези еврейски празници лежи кръвта на хиляди невинни хора. Евреите не изпитват никакви угризения на съвестта, защото тези празници са им завещани от техния бог Яхве. Каквото и да правят те, винаги са в съгласие с Тората и Талмуда.

Ето някои моменти от Тората:

„И предадоха на заколение всичко, което се намираше в града, и мъже, и жени, и млади, и стари, и волове, и магарета, всичко изтребиха с меч…“

„И взеха те Хеврон и поразиха там с меча неговия цар, и целия му град, и всичко дишащо, което се намираше в него, никого не оставиха жив…“

„А в градовете на всичките народи, които Господ Бог ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа…“

Извадки от Талмуда
(Талмуд – учението на омразата, бел. ред. виж ТУК)

„Само евреите са хора, неевреите са животни…“

„Дори най-добрите неевреи трябва да бъдат убити…“

„Ако един езичник удари евреин, неевреинът трябва да бъде убит. Да удариш евреин, означава да удариш Бога…“

„Неевреите се намират извън защитата на закона и Бог отдава парите им на Израел…“

„Евреите могат да използват лъжа – увъртане, за да надхитрят…“

„Всичките деца неевреи са животни…“

Евреите крият Тората и Талмуда от народа, за да могат по-малко неевреи да ги познават. В Талмуда е написано: „Езичникът, т.е. неевреинът, който си пъха носа в Тората – и други еврейски свещени писания, се осъжда на смърт. Защото, както е написано, това е нашето наследство, а не тяхното…“

Докато Тората и Талмудът са идеологическата основа на еврейството, „Протоколите на сионските мъдреци“ съдържат методиката за постигането на главната цел на еврейския народ – световното господство. Само евреите, избрани от Бога нация, са достойни за тази висока мисия. Всяка страна трябва да се превърне в развалина и на нейните отломки да се сформира ново правителство, разбирай еврейско, и да се върви по пътя на унищожението на коренното население и за материално обогатяване за негова сметка.

Еврейският писател Морис Самуел писал навремето: „Ние, евреите, сме разрушители и завинаги ще останем такива… Каквото и да правят другите народи, това никога няма да отговаря нито на нашите нужди, нито на нашите искания…“

В средата на 1920 г. от 22 членове на Съвета на народните комисари в Съветския съюз 17 души са били евреи. Във военния комисариат от 43 членове 33 са евреи, в комисариата по финанси от 30 членове евреите са 24, в комисариата по просвещението от 53 членове 42 са евреи. Редакторите на 12 централни вестника всички без изключение са евреи. От 40 видни журналисти всичките са евреи. Втората крачка, предвидена в „Протоколите…“ е разрушаването на духовния стожер на народа, което започва още по времето на революцията през 1917 г. Разрушаването на православните храмове ръководи юдеят Губелман – с псевдоним Емелян Ярославски. От 50 хиляди православни храмове са разрушени 45 хиляди.

„Протоколите на сионските мъдреци“ (бел.ред. Протоколи от събранията на ционските мъдреци виж ТУК) са известни в Русия от 1905 г., след като са публикувани от професор Сергей Нилус. В тях може да се прочете следното: „Ние водехме народите от едно разочарование към друго… С тези наши действия изтощените и измъчени държави са готови заради мира да пожертват всичко, но ние няма да им дадем мира, докато не признаят открито и с покорност нашето интернационално свръхправителство…“

Сефарди и ашкенази

Сефардите са евреи с европейски произход, а ашкенази – с азиатски произход. След изгонването на евреите от Испания през 1492 г. и преместването на талмудисткото еврейско правителство от Пиренейския полуостров в Полша, сефардите не тръгнали на изток, след правителството си, а на запад .Те се заселили в Южна Франция, Италия, Северна Африка, Мала Азия, Холандия, Англия, Северна и Южна Америка, Германия, Дания, Австрия и Унгария. Оказали се пръснати и далеч от правителството си, сефардите постепенно загубили своето минало господстващо положение, разтваряли се в народите, сред които живеели, намалявали числено, което на практика довело до изчезването на евреите сефарди.

Господстващо положение в международното еврейство заели юдеите от азиатски произход – ашкенази. Те са хазари, приели юдейската вяра, според някои източници преди 14 века. Те са особено много в Полша, къдетое в края на 15 век се обосновало талмудисткото правителство. Там ашкенази започнали да набират сила, и то не само в Полша, но и в Русия, Малорусия и Литва. Много изследователи предполагат, че чеченците са разклонение на потомци на хазари юдеи. Заселили се на „големия път на коприната“, те живеели с ограбване на търговски кервани.

Как живели евреите при царете?

В книгата „Война по законите на подлостта“ се разказва, че до Петър Първи с евреите не се церемонели. Екатерина Първа решила да въведе ред в еврейския въпрос. Тя издала указ мъжете и жените евреи да бъдат гонени от Русия и да не бъдат допуснати да влизат в нея. По времето на Екатерина Втора отново се засилило масовото преселване на евреи в Русия, свързано с разделянето на Полша, с укази разширила правата им; по нейното време в Русия се заселили повече от 1,5 милиона евреи. При Александър Втори евреите получили правото да живеят в цялата Руска империя. При Николай Втори всичките евреи получили пълните права на руски граждани.

През 1815 г. в Русия живеели 1 милион и 200 хиляди евреи. За сто години се размножили почти пет пъти.

Въпреки че живели добре в Русия, евреите се превърнали в ядрото на болшевишката партия, която в крайна сметка разруши Руската държава през 1917 г. Защо се случи това? Причината е в манталитета на еврейския народ – онова, което имат, все им е малко. На тях им е нужна власт, безпределна, пълна власт първо над руския народ, а след това – над целия свят.

Защо заплакал Иля Еренбург?

На приема в Кремъл през май 1945 г. Сталин вдигнал прочутия си тост за славата на руския народ. Сталин казал: „Аз искам да вдигна тост за здравето на нашия съветски народ, и преди всичко за руския народ. Аз пия преди всичко за здраветео на руския народ, защото той е най-напредничавата нация от всичките нации, които влизат в състава на Съветския съюз. Вдигам тост за здравето на руския народ не само защото, той е ръководещ народ, но и затова, че той има ясен ум, стабилен характер и търпение…“

Когато Сталин произнесъл тези думи, Иля Еренбург изведнъж заплакал. Сторило му се обидно, че Сталин определил за най-напредничавия народ, изиграл главната роля във войната с фашизма, руския, а не еврейския народ.

Делото за кремълските лекари

Това е най-голямото антиеврейско дело. Причината за него е поредицата от смърти на видни партийни дейци – Жданов, Щербаков, Готвалд, Димитров, Чойбалсан, преди тях М. Горки и синът му, Фрунзе, Куйбишев, Менжински. Проверката се извършва в Ленинград, Омск, Киев и др. по правилност на диагнозите, методите на лечение и профилактиката. В резултат от разследването е установено, че е извършена целенасочена работа по съсипване на здравето и обостряне на наличните болести на всичките пациенти без изключение, установяват се факти с неправилно назначение на лекарства за съответния болен, което имало тежки последици за него… Смъртта на Сталин попречва да се приключи „делото с белите халати“. Но то нанася най-силния удар срещу еврейството, затова евреите никога няма да го простят на Сталин; за тях той остава най-злия враг. След смъртта на Сталин евреите въздъхват свободно.

Кой и защо измисли холокоста?
(бел. ред. за холокоста виж ТУК)

Историята на еврейския народ е наситена с митове и легенди, създаващи впечатлението за евреите като за нация, вечно гонена и преследвана.

Най-голямата измислица на евреите е митът за т.нар. холокост – масовото изтребване на евреи в годините на Втората световна война. Посочва се огромната цифра от 6 милиона души, в същото време в цялата окупирана от Германия територия живеят малко повече от пет милиона евреи. Т.е. след войната в Европа не би трябвало да остане и един евреин и това няма нужда от доказателства. Според историци по времето на Втората световна война са загинали общо 400-600 хиляди евреи. Защо броят на избитите евреи е увеличен десет пъти? За да се сформира в съзнанието на хората особено отношение към еврейската нация, която е изпила най-горчивата чаша на страданията.

Без холокоста нямаше да има Израел. Само на неговия фон е създадена еврейската държава. Тя се създава на земите, където вече живее палестинският народ, и евреите започват да го гонят. По най-безжалостния начин. През 1949 г. Израел завзема и допълнителни арабски територии. Изгонването на палестинците се съпровожда с нова вълна от репресии срещу арабите. През 1992 г. 15 хиляди палестинци лежат в затвора, където са изтезавани, домовете им се взривяват, имуществото им се екпроприира. Всичкото това става пред погледа на световната общност. Целият свят вижда, че палестинците страдат, но в сравнение с холокоста техните страдания са нищожни. Хората, измислили холокоста, гледат далеч напред. Те предвиждат не само създаването на еврейската държава, но и това, че новата държава ще се издига за сметка на паричните потоци, родени от същия този холокост. Така се и случва. Голяма част от финансовите потоци са западно-германските „компенсации“, които се изплащат първите десет години след основаването на Израел. Финансови потоци идват и от САЩ, и от международното еврейство.

Имало ли е програма за унищожаването на евреи?

Еврейските автори в един глас заявяват, че Хитлер осъществявал целенасочена програма за унищожаването на евреи. Но от 1945 г. и досега не е отрита нито една Хитлерова инструкция или заповед за унищожаването на лица от еврейска националност. Те умирали от глад и болести в концлагерите, разстрелвали ги, но това се случва и с французи, белгийци, холандци, англичани, естонци, латиши. НО никой от тези националности не крещи за геноцид. Само евреите.Евреите упорито твърдят, че са унищожавани в газови камери. В т.нар. лагери на смъртта – Освиенцим, Треблинка, Собибор, Белзек, Майданек, Хелм и др., не е открита нито една газова кабена. Има газови камери за обработката на дрехи и обувки, а камери за убиване на хора и печки за изгарянето на трупове не са открити.

Такива са фактите, но пази Боже, някой да се усъмни в числеността на жертвите на холокоста или в наличието на газови камери, и върху него ще се изсипе такъв картечен огън от обвинения в шовинизъм, национализъм, фашизъм.

Десетилетия наред се твърди, че решението за масовото унищожаване на евреи било взето на Ванзейската конференция на 20 януари 1942 г . Но когато се прочетат протоколите от нея, се открива, че в тях няма нищо за физическото унищожаване на евреи, става дума само за „евакуация“ и „изселване“.

През 1980 г. еврейският изследовател Валтер Лакве в книгата си „Ужасната тайна“ честно признава, че историята с човешкия сапун е била фантазия.

Имаше ли еврейски погроми в Русия?

Да, имало е погроми, но те са предизвикани от поведението на самите евреи. В един от случаите има ритуални убийства на руснаци от евреи, в други – въоръжени провокации. При това след всеки погром при евреите отиват мощни финансови потоци от страната на международното еврейство. С тези средства се създавали т.нар. бойни дружини от евреи, които тероризирали руското население.

Откъде идва антисемитизмът?

Антисемитизмът според много учени и обществени дейци евреите носят в себе си, затова всички народи не ги обичат.

Ето какво казват някои известни хора за евреите:

Луций Сенека: Този народ чума успя да придобие такова влияние, че да диктуват своите закони на нас, победителите.

Гунтрам – крал на франките: Да бъде проклет този дяволски и вероломен еврейски народ, който живее само с измами.

Джордано Бруно: Евреите са чумна, прокажена и опасна раса, която заслужава да бъде изкоренена още в деня на раждането й.

Жан Франсоа Волтер: Евреите не са нищо друго, освен презираем и варварски народ, който дълго време е съчетавал отвратителното користолюбие с ужасни предразсъдъци и неугасима ненавист към народите, които ги търпят и на гърба, на които се обогатяват.

Наполеон Бонапарт: Собствеността на цели села се ограбва от евреи, те възстановиха крепостничеството, те са истински ята от врани. Нищетата, предизвикана от евреите, не излиза от един евреин, но е същност на целия този народ. Те са като гъсеници или скакалци, които изяждат Франция.

Ференц Лист: Ще дойде момент, когато всичките християнски нации, сред които живеят евреи, ще поставят въпроса да ги търпят или да ги депортират. Този въпрос по същество е дали ние искаме живот или смърт, здраве или болест, социален покой или постоянни тревоги.

Мобучум Окума – японски учен: Евреите в целия свят разрушават патриотизма и здравите основи на държавата.

Ернст Ренан – френски историк: В Източна Европа евреинът е подобен на рака, бавно изяждащ тялото на другата нация. Експлоатацията на други хора е неговата цел. Егоизмът и липсата на лично мъжество е неговата главна характеристика; самопожертването и патриотизмът, взети заедно, са му съвършено чужди.

(бел.ред. Още известни личности за евреите виж ТУК)

Кога и откъде са гонени евреите?

Дейвидз Дук в книгата си „Еврейският въпрос през погледа на американеца“посочва списъка със страни и градове, откъдето в различните години гонели евреите.
Франция – 1182 г.
Англия – 1220 г.
Франция – 1306 г.
Франция – 1322 г.
Унгария – 1360 г.
Белгия – 1370 г.
Франция – 1394 г.
Австрия – 1420 г.
Холандия – 1444 г.
Испания – 1492 г.
Италия – 1492 г.
Литва – 1495 г.
Португалия – 1496 г.
Прусия – 1510 г.
Италия – 1540 г.
Унгария – 1582 г.

В списъка на Дук са посочени 47 страни и градове, от които напълно се избавяли от евреи, но авторът твърди, че този списък е непълен.

Общият извод

В продължение на три хиляди години евреите действат по една схема: представяйки се за народ бездомен и гонен, евреите се заселват в една или друга страна. Постепенно използвайки различни методи, евреите набират сили, изтласквайки местното население най-напред от търговските и финансовите органи, от органите за управление, медицината, културата и образованието. Завземайки всичките властови структури, евреите започват подмолно да разрушават икономиката и културата на народа, който ги е приютил. Расте недоволството на народа, създава се революционна ситуация, държавата се ружи, в хаос на разрушението евреите се чувстват като риба във вода; тяхното материално благополучие и влияние в обществото растат. Тези процеси протичат на фона на лютата ненавист на евреите към страната и народа, сред който живеят. / Александър ЖбанковИздателство „Распер“


Какво направиха евреите за България? (книга – безценна)

(Тази книга е издадена в София през 1933 година. Нейната уникалност се подсилва от факта , че в България са останали от нея 2 или 3 екземпляра. Разбира се , в нея се застъпват тези, различни от официално наложените. Дошло е времето да се преосмислят доста неща в живота на българите.)




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. get - Първо: Фалашите НЕ СА НЕГРИ! Т...
15.08.2017 21:02
Първо: Фалашите НЕ СА НЕГРИ!
Твърде много грешки има и в другите твърдения ... ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39743001
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031