Отдавна изследователите се опитват да разгадаят тайната на „живите камъни“, способни да се движат сами.

Изказвани са много версии и една от последните гласи, че тровантите – както ги наричат в Румъния, представляват силициева форма на живот. И може би се явяват разумни.

Ходещите камъни

Лионският учен Ришар Демон твърди, че тровантите са способни… да дишат, макар и много бавно – едно вдишване продължавало от три дни до две седмици. Можело дори да се напипа пулсът на камъните, макар че за това се изисквала свръхчувствителна апаратура.

Демон провел няколкостотин експеримента заедно с биолога Бертран Есколие. Оказало се, че камъните са способни и да се движат, макар че за две седмици един от камъните се изместил само на 2,5 мм.

Това можело да обясни и загадката на прочутите „ходещи“ камъни в калифорнийската Долина на смъртта, която не една година предизвиква интереса на научния свят.

Но уви, научният свят се отнесъл към изследванията на френските си колеги със скептицизъм – прекалено неправдоподобна била тяхната версия.

Румънският феномен

Цяло „селище“ от трованти било открито на територията на Румъния. Те имат кръгла обтекаема форма. Местните жители твърдят, че тровантите са способни да се размножават. Първоначално върху камъка се появява малък израстък, който набъбва и се откъсва от „майчинския“ камък. Новият камък е напълно самостоятелен и расте бързо. Активният растеж започвал след дъжд.

Първоначално изследователите на тровантите смятали, че те притежават някаква особена структура. Но когато счупили няколко от тях, станало ясно, че се състоят от консолидиран пясък и минерални соли.

При срязване на камъните учени видели пръстени, подобни на годишните пръстени на дърветата. И точно както при дърветата тези пръстени говорели за възрастта на камъка. Това позволило да се предположи, че тровантите представляват неорганична форма на живот.

Най-много трованти се срещат в румънската област Вълча. Местните жители дори изработват сувенири от трованти, които продават на туристите. Можело дори да си „посадиш“ камък в земята и да почакаш той да порасне.

През 2006 година в района на Вълча, в пясъчни кариери близо до комуната Костещи, бил открит Музей на тровантите. В колекцията му са събрани най-любопитните образци с местен произход. Най-големите от тях достигат височина десет метра. „Експозицията“ под открито небе заема повече от един хектар територия.

Андреевското чудо

„Живи“ камъни се срещат и в Русия, по-конкретно в Колпнянски район на Орловска област. Масивни кръгли камъни периодично се показват изпод земята и започват да растат по полетата на село Андреевка. Интересно е, че ако румънците не изпитват особено благоговение пред своите трованти, то жителите на Андреевка имат култ към необикновените камъни.

Техните предци били убедени, че камъните са наситени със силата на майката Земя и ако се докоснеш до тях, то може да си измолиш сила и здраве. Аналогични поверия действат и в други области на Русия, където се срещат подобни камъни.

Руските камъни, както и румънските, се състоят от пресован пясък. Но в същото време са необикновено здрави и е трудно да се разбият. Обикновено никой не ги пипа, затова за своя „живот“ орловските трованти се превръщали от съвсем малки камъчета в огромни мегалити.

Но „живи камъни“ има не само в Калифорния, Румъния или Андреевка. Ако се потвърди версията, че камъните са способни наистина да дишат, да се размножават и да се движат без каквито и да било външни въздействия, то може би наистина ще ги разглеждаме като живи същества.