Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2016 09:27 - Сионският приорат - Част 1
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1013 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сионският приорат - Част 1

 КАТЕГОРИЯ: МИСТЕРИИТАЙНИ ОБЩЕСТВА - В ПЕТЪК, МАЙ 20, 2016 

http://www.zahariada.com/

image
 Ако твърденията на няколко съвременни автори са верни, ,,Prieure de Sion", или Сионският приорат, може би е едно от най-старите и най-могъщите тайни общества в историята.

Твърди се, че той е движещата сила зад създаването на могъщия Орден на тамлиерите, и документите показват, че сред миналите водачи на Приората са такива имена като Леонардо да Винчи, Робърт Флъд, сър Исак Нютон, Виктор Юго и художника Жан Кокто. Отбелязват се двадесет и шест велики майстори, простиращи се в неколкостотин години история. Въпреки това обществеността не знае за тази група до средата на ХХ век, което е подхранвало обвиненията, че цялата работа е измама.

В средата на 50-те години на ХХ век обществеността - най-вече във Франция - за пръв път научава за Приората, което означава религиозен дом, нещо като абатство.

Разпръснати статии във вестници и списания от 1956г. насам говорят за ,,загадка", заобикаляща малкия градец в Лангедок Рен-льо-Шато. За пръв път тази история не изглежда по-различна от останалите за местно скрито съкровище, откривани почти навсякъде. Годините обаче минават, на повърхността излиза повече информация и историята за Приората придобива много по-голямо значение.

,,Мистерията" на Рен-льо-Шато включва католически свещеник на име Франсоа Беранже Сониер, който е назначен в енорията на града през 1885г. Млад и високообразован, Сониер получава назначението в това затънтено място, след като очевидно си е навлякъл яростта на някой висшестоящ. Въпреки това 33-годишният свещеник решава да направи най-доброто, на което е способен.

Сониер, работещ отблизо с 18-годишна икономика на име Мари Денарно, се грижи за паството си  и намира време да ходи на лов и риболов. ,,Чете ненаситно, усъвършенства латинския си, научава гръцки и се заема с изучаването на староеврейски" - отбелязват Бейджънт, Лий и Линкълн. Освен това решава да възстанови градската църква, която е била осветена и наречена на Мария Магдалина през 1059г. и е надстроена върху руини от вестготите, датиращи от VI век.

През 1891г., докато работи в църквата, Сониер премества камъка на олтара и открива, че една от поддържащите го колони е куха и съдържа четири пергамента - две генеалогии, датиращи от 1244 и 1644г., заедно с две послания, написани през 80-те години на XVIII век от бивш енорийски свещеник - абат Антоан Бижу.

Текстовете на Бижу са необичайни и сякаш са написани с различни шифри. ,,Някои от тях са фантастично сложни, убягвайки дори на компютър, и неразрешими без нужния код" - заявяват Бейджънт, Лий и Линкълн.

Сониер носи откритието си на своя висшестоящ - епископа на близкия Каркасон, който го изпраща в Париж, за да се срещне с генералния директор на семинарията Сен Сулпис. По-късно се установява, че в предишни години тази семинария е била център на неортодоксално общество, наречено ,,Compagnie du Saint-Sacrement", за което се смята, че е фасада на Сионския приорат. Ако е вярно, това обяснява как членовете на Приората са научили за откритието на Сониер.

Каквито и да са били документите, те запращат живота на Сониер в съвършено нова посока. ,,За краткия си престой в Париж Сониер започва да общува с културния елит на града, мнозина от които са любители на окултните изкуства" - отбелязват Ванкин и Уейлън. - Тогавашните слухове твърдят, че провинциалният свещеник има любовна връзка с Ема Калв, прочутата оперна дива, която е и висша жрица на парижкия езотеричен ъндърграунд. По-късно тя често го посещава в Рен-льо-Шато.

Посещението на Сониер в Париж не само му спечелва нови приятели на високи постове, но той се оказва собственик на голямо богатство. Преди внезапната му смърт през 1917г. изследователите изчисляват, че той е похарчил няколко милиона долара за строежи и ремонти в града. По време на работата си след връщането си от Париж Сониер прави още едно откритие - малка крипта под църквата, която - както се твърди - съдържа скелети.

Поведението му става изключително странно. Сониер остъргва латински надпис от надгробен камък на член на видното местно семейство Бланшфор, без да осъзнава, че копия вече са направени. Преведен, надписът гласи: ,,На Дагобер II крал и Сион принадлежи това съкровище и той лежи тук мъртъв." Той започва да събира пощенски марки без стойност и ненужни камъни заедно със скъп, рядък китайски порцелан и тъкани.

Освен това урежда ремонтирането на градския път и водопровод, събира огромна библиотека и изгражда зоологическа градина, луксозна вила, наречена ,,Бетания", и кръгла кула с името ,,Tour Magdala", или Кулата на Магдалина - всичко това сочи внезапно придобито богатство.

В ремонтираната църква Сониер издига странна статуя на демона Асмодеус - ,,пазител на тайни, попечител на скрити съкровища и според древна юдейска легенда строител на Храма на Соломон". Изпълва подновената църква с необичайно изрисувани пана, едното изобразяващо тялото на Иисус, носено към гробницата му. Пълнолунието, изобразено на това пано обаче, кара авторите Бейджънт, Лий и Линкълн да подозират, че тялото е извадено от гробницата посред нощ.

Над входа на църквата Сониер поставя надписа на латински ,,Terribilis Est Locus Iste", което означава ,,Това място е ужасно". Може би Сониер повтаря думите на Иаков в Битие 28:17, който казва: ,,Колко е страшно това място!", осъзнавайки, че е открил ,,вратите небесни".

В града идват необичайни посетители, включително ерцхерцог Йохан фон Хабсбург, братовчед на австрийския император Франц Йосиф. ,,Банкови извлечения след това разкриват, че Сониер и ерцхерцогът са открили последователни сметки в един и същ ден" - отбелязват тримата автори - ,,и че вторият по-късно е (прехвърлил) значителна сума на първия."

Сониер започва да демонстрира непокорна независимост към висшестоящите си в църквата, отказвайки да разкрие източника на новооткритото си богатство или да приеме да бъде преместен от Рен-льо-Шато, където той и икономката му копаят непрекъснато в гробището около църквата. Когато ножът опира до кокала, Ватиканът подкрепя Сониер - сигурна индикация за значимостта на неговите открития.

На 17 януари 1917г. - официалният празник на семинарията Сен Сулпис, където той за пръв път се консултира с експерти за откритите документи, както и денят, който е написан на надгробния камък на Бланшфор, който той изличава, и само пет дни, след като икономката му необяснимо е поръчала ковчег - Сониер е покосен от внезапен инсулт. Повикан е близък свещеник, за да извърши Последен обред, но,,видимо разтърсен", той отказва, след като чува изповедта на Сониер, която така и не е разгласена.

Мари Денарно запазва мълчание по отношение на дейностите на Сониер, живеейки тихо и мирно във вила,,Бетания". Към края на живота си тя продава вилата на човек, на когото обещала, че ще разкрие тайна, която ще го направи богат и властен. За съжаление и тя умира от мозъчен инсулт, преди да може да предаде тайната.

Така започва мистерията на Рен-льо-Шато. ,,През годините спекулациите за истинската природа на откритието на Сониер са многобройни и разнообразни" - пишат Пикнет и Принс. - Най-прозаичното предположение е, че е намерил скрито съкровище, докато други вярват, че е открил нещо много по-слисващо, например кивота на завета, съкровището на Йерусалимския храм - ,,светия граал, или дори гробницата на Христос... Приоратът твърди, че Сониер е открил пергаменти, съдържащи генеалогична информация, която доказва оцеляването на династията на Меровингите."

Две неща изглеждат сигурни в тази история  - че Сониер очевидно е намерил нещо, за което човек или група от хора са готови да му платят огромни парични суми, и че продължава да търси нещо друго през целия си живот. Изглежда еднакво ясно, че висшестоящите му в църквата се примиряват с онова, което Сониер се кани да направи. Едно официално лице от Приората дори предполага, че на Сониер е било платено добре от висши църковни служители както за усилията му, така и за неговото мълчание.

Според един разказ друг духовник на име Антоан Жели е близък със Сониер и също се оказва със значителна парична сума. Каквото и да е знаел Жели за ситуацията, то е умряло заедно с него през ноември 1897г., когато възрастният свещеник е открит пребит до смърт в дома си. Подробностите за това убийство изчезват от църковните документи и трябва да се възстановяват от полицейските и съдебните доклади.

През 1969г. продуцентът на документални филми към британската телевизия ВВС Хенри Линкълн прочита за загадката, докато е във ваканция във Франция. Скоро обединява сили с романиста Ричард Лий и фотожурналиста Майкъл Бейджънт, за да разследват историята, което в крайна сметка им дава няколко телевизионни програми, както и бестселъра от 1982г. ,,Holy Blood, Holy Grail" (,,Светата кръв, свещеният Граал"). Тази книга изнася историята на Приората пред международната аудитория.

Изследванията им ги водят от Рен-льо-Шато и семейство Бланшфор до Ордена на тамплиерите и катарите, както и до орден, наречен ,,Prieure de Sion". Някой си Бертран дьо Бланшфор е четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите и действа от сграда на тамплиерите в близост до Рен-льо-Шато. Установено е, че семейство Бланшфор се бият на страната на катарите и че Бертран е протеже на основателя на тамплиерите Андре дьо Монбар.

Бейджънт, Лий и Линкълн откриват, че по времето, когато Бланшфор ръководи ордена, тамплиерите са разквартирувани в близост до Рен-льо-Шато, където участват в обширни разкопки. Авторите теоретизират, че това може да е било мисия да се зарови и запази съкровището, открито под квартирата им в Йерусалим. Подозрението им се засилва, когато научават, че когато крал Филип започва арестите на ордена по цялата страна през 1307г., само тамплиерите в близост до Рен-льо-Шато остават незасегнати. Трябва да се отбележи, че по време на Втората световна война германските войски също копаят интензивно около Рен-льо-Шато, очевидно ,,ловувайки" за свещени реликви, както драматизирано е показано в два от филмите за Индиана Джоунс на режисьора Стивън Спилбърг.

Тримата британски изследователи събират най-различни материали за Приората, включително няколко книги на френския автор Жерар дьо Сед, който е свързан с някой си Пиер Плантар дьо Сен-Клер - официално лице в съвременния Сионски приорат. Провеждайки изследвания в Националната библиотека на Франция, те проучват микрофилми на документи, наречени ,,Dossiers secrets" или ,,Тайни досиета", за които се твърди, че проследяват Сионския приорат до времето на Кръстоносните походи и тясно свързват обществото с Ордена на тамплиерите. Тези досиета посочват имената на миналите велики майстори на Приората, представят подробна история и дори заявяват, че Сониер работи за ордена, докато е в Рен-льо-Шато. Тъй като документите са датирани от 50-те години на ХХв. и не са влезли в архивите до средата на 60-те години, легитимността им поражда яростни спорове, без някакви окончателни доказателства за едната или другата страна на спора, също както и документите ,,MJ-12" в САЩ.

,,Една любопитна характеристика на досиетата е непрекъснатото и фундаментално внушение, че авторите са имали достъп до официални правителствени и полицейски архиви" - отбелязват Пикнет и Принс, които по принцип са по-скептични към информацията за Приората, отколкото останалите автори. Те смятат, че критиците на историята за Приората твърдят, че групата не съществува, докато името не се появява за пръв път публично през 50-те години, и че цялата идея е кроеж на ,,роялисти с неограничени налудности за величие".



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39688675
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031