Войната между щатите КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В 14:13:00 -

http://www.zahariada.com/  
Епърсън пише, че една оторизирана биография на Ротшилдови споменава лондонска среща, на която ,,Международният банков синдикат" решава да изправи американския Север срещу Юга в стратегия ,,разделяй и владей". Такъв план ще осигури на платежоспособното американско правителство враг, който ще изисква огромни военни разходи и последващ дълг.

В случай на независимост на Юга, ,,всеки щат може да се оттегли от конфедерацията, да установи наново суверенната си природа и да основе собствена централна банка. Южните щати след това биха могли да имат поредица от контролирани от Европа банки - банката на Джорджия, банката на Южна Каролина и т.н., - а след това всеки два от тези щати могат да водят поредица от войни, както е в Европа от векове, в постоянната игра на политиката на Баланса на силите. Това ще е успешен метод да се гарантира, че могат да се извлекат огромни печалби от заемането на пари на включените щати" - обяснява Епърсън.

Грифин цитира германския канцлер Ото фон Бисмарк, който казва: ,,Разделението на САЩ на федерации с еднаква сила беше решено много преди Гражданската война от висшите финансови сили на Европа. Тези банкери се страхуваха, че САЩ - ако останат в един блок и като една нация - ще постигнат икономическа и финансова независимост, която ще разстрои тяхната финансова доминация над света. Гласът на Ротшилдови надделява... Затова те изпращат своите емисари на място, за да използват въпроса за робството и да отворят пропаст между двете части на Съюза."

Исторически факт е, че в продължение на доста години Ротшилдови са финансирали големи проекти в САЩ от двете страни на линията Мейсън-Диксън. Нейтън Ротшилд, който е собственик на голям текстилен завод в Манчестър, купува памука си от Юга и финансира вноса на южняшкия памук преди войната. Същевременно - пише биографът на Ротшилдови Уилсън - ,,Той е дал заеми на различни щати от Съюза, за известно време е официалният европейски банкер за американското правителство и е заклет поддръжник на Банката на САЩ".

,,Европейските аристокрации никога не са били доволни от удивителния успех на демокрацията на янките. Ако страната сега се разпадне на две половини, доказвайки, че демокрацията не съдържа семето на оцеляването, управниците на Европа ще са изключително доволни" - отбелязва историкът Брус Катън. Осигурявайки подкрепа на идеята за европейската манипулация на ситуацията в Америка, друг биограф на Ротшилд, Найъл Фъргюсън, отбелязва, че съществува ,,значителна и необяснена празнота" в частната кореспонденция на Ротшилд между 1854 и 1860г. и че почти всички копия на изпращаните писма от лондонските Ротшилдови ,,са унищожени по заповед на следващите старши партньори".

Ако това наистина е било гамбит, стремящият се към президентството Ейбрахам Линкълн го вижда много ясно. Той често се опитва да обясни, че целта му е да спаси американския съюз, а не да освобождава робите. В прочутите му дебати със Стивън Дъглас през 1858г. Линкълн дава ясно да се разбере личната му позиция върху расата: ,,Ще кажа, че по никакъв начин не съм и никога не съм бил ,,за" социално и политическо равенство на белите и чернокожите раси... Аз, както и всеки друг човек, съм ,,за" позицията на превъзходство, приписвана на бялата раса."

Еднакво ясна е обаче решимостта на Линкълн  да запази федералния съюз. В края на 1862г. той обявява:,,Моята най-важна цел в тази борба е да запазя съюза... Ако мога да го запазя, без да освобождавам никакви роби, ще го сторя; ако мога да го запазя, като освободя някои и оставя други на мира, ще направя и това."

Линкълн разбира, че истинската причина за търканията между различни части на САЩ не е робството, а икономиката. Югът желае да купува по-евтините вносни европейски продукти, но могъщите производители от Севера налагат строги мита върху вноса. Тези мита бързо се увеличават, след като конгресмените от Юга напускат Вашингтон през 1861г. Индустриализираният Север, пълнещ се бързо с имигранти, готови да работят за жълти стотинки, няма нужда от роби, докато големите плантатори в аграрния ЮГ изцяло зависят от човешки труд. Макар че непрекъснато демонстрират готовност за компромиси по отношение на робите, лидерите на Юга смятат, че не могат внезапно да изоставят,,специфичната си институция".

Защитниците на забраната на робството на Север и на Юг осъзнават, че технологичният напредък означава кончина на робството и е само въпрос на време. Екстремистите от двете страни обаче, насърчени от агенти на европейските финансисти, непрекъснато разпалват огньовете на недоволството.

Авангардът на тази възбуда идва под формата на още едно тайно общество - ,,Рицарите на златния кръг"(KGC).

Мой приятел в САЩ написал подобен постниг, след което възмутени граждани на щатове го обладали анално, но като за наказание. Главният изпълнител е бил много надарен негър от племето зулуси, експлоадирал му е най-чувствителното отворче.
Бъдете внимателен при подбиране на темите си, да Ви не пратят някой негър тук...