Разкрития около семейство Рокфелерови, които може би не знаете - Част 1 КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ, РАЗКРИТИЯ, СТАТИИ - В СЪБОТА, МАРТ 26, 2016

http://www.zahariada.com/  
Джон Дейвисън Рокфелер продължава да е най-признатият (и може би най-презреният) богаташ в света, макар че е мъртъв от 1937г. През последния век нито едно семейство в Америка не е събрало толкова власт и влияние като Рокфелерови благодарение на богатството им и на тесните им връзки с Англия.

Преди години името на Рокфелер непрекъснато изскачаше във всяка дискусия на тайните общества, но днешните масмедии рядко говорят за ролята на семейството в световните събития. По едно време обаче името на Джон Д. Рокфелер беше в устата на всеки, а финансите му бяха известни на всички.

Издание от 1897г. на селски тексаски вестник пише: ,,Джон Д. Рокфелер спи по осем часа и половина всяка нощ, лягайки си в 22:30 и ставайки в 7 часа. Всяка сутрин, когато стане, е със 17 705 долара по-богат, отколкото когато си е легнал предната нощ. Сяда да закусва в 8 часа и става от масата в 8:30 и в този кратък половин час богатството му е нараснало с 1041.50 долара. В неделя ходи на църква и през двата часа, които прекарва извън дома си, богатството му нараства с 4166 долара. Вечерното му забавление е да свири на цигулка. Всяка вечер, когато взема инструмента, е с 50 000 долара по-богат, отколкото когато го е оставил предната вечер. Тези дребни факти дават известна представа за непреклонния растеж на богатството на този човек."

Прозрение за изковаването на бизнес философията на Джон Д. може да се получи от една случка, разказана от Нелсън Рокфелер. Изглежда, че когато Джон Д. бил малък, баща му,,Големия Бил" Рокфелер, който продавал ,,лекове" против рак с каруца, го научил да скача в ръцете му от висок стол. Един път бащата протегнал ръце, за да го хване, но ги дръпнал, когато малкият Джон скочил. Падналият син чул строгите думи: ,,Помни: никога не вярвай напълно на никого, дори и на мен!"

В началото на американската Гражданска война Рокфелер бил млад брокер на селскостопанската продукция в Кливланд, Охайо. Той бързо осъзнал потенциала на нововъзникващата петролна индустрия там и през 1863г. заедно с няколко съдружници стои рафинерия. През 1870г. регистрира компанията,,Стандарт Ойл" в Охайо.

,,Нешънъл Сити Банк в Кливланд, която е идентифицирана в изслушвания в Конгреса като една от трите банки на Ротшилд (доминиращото европейско банкерско семейство) в САЩ, осигурява на Джон Д. Рокфелер парите, за да започне монополизирането на бизнеса с нефтените рафинерии, довело до формирането на ,,Стандарт Ойл" - отбелязва един скорошен разследваш видеозапис, озаглавен ,,The Money Masters"(,,Майсторите на парите").

Рокфелер, който е цитиран да казва: ,,Конкуренцията е грях", безмилостно елиминира конкурентите или чрез сливания, или чрез изкупувания. Ако не успее така, намалява цените, докато конкурентите му са принудени да продават. Освен това управлява доходоносни споразумения за отстъпки с железниците, които му гарантират почти монополно положение в транспортирането на нефт. ,,Стандарт Ойл" - прекият предшественик на ,,Ексон" - просперира в невиждани мащаби и към 1880г. Рокфелер притежава или контролира 95% от целия нефт, преработен в САЩ.

Неприятностите за Рокфелер започват през 1902г. с публикуването на поредица от статии от Айда Тарбел - дъщерята на производител на нефт от Пенсилвания, който е изкаран от бизнеса от Рокфелер. Въз основа на петгодишни разследвания поредицата на Тарбел е публикувана в ,,McClure"s Magazine" и е озаглавена,,Историята на компанията Стандарт Ойл". Един рецензент обявява работата й за ,,безстрашно демаскиране на нравствената престъпност, предрешена с плаща на почтеност и християнство"

Изложението на Тарбел води до действия от страна на правителството и съда, които сякаш разрушават монопола на ,,Стандарт Ойл". Същевременно още през 1882г. Рокфелер се е заел да маскира бизнес делата си чрез създаването на първата голяма американската корпорация - ,,Стандарт Ойл Тръст". ,,Тръстът обхваща лабиринт от юридически структури, което прави делата му на практика непроницаеми за публично разследване и разбиране" - обяснява ,,The New Encyclopaedia Britannica."

Това маневриране продължава и през 1892г., когато Върховният съд на Охайо постановява, че тръстът трябва да се разпусне. Вместо това Рокфелер просто мести централата на ,,Стандарт" в Ню Йорк Сити. През 1899г. всички активи и интереси са прехвърлени на ново съзнание - компания ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи.

През 1906г. американското правителство обвинява ,,Стандарт Ойл" в нарушаване на Шърмановия антитръстов закон. Макар апологетите да твърдят, че ,,Стандарт" просто е хваната в емоционалната приливна вълна на общественото недоволство от крайностите на големия бизнес, на 15 май 1911г. американският Върховен съд формулира решението си по следния много ясен начин: ,,Седмина мъже и една корпоративна машина са заговорничели срещу съгражданите си. За сигурността на Републиката сега обявяваме, че тази опасна конспирация трябва да се прекрати до 15 ноември."

Осем от компаниите, формирани след разпускането запазват ,,Стандарт Ойл" в имената си, но дори и те скоро са променени, за да създават имидж на разнообразие. Компанията ,,Стандарт Ойл" от Ню Йорк първа се слива с тръстовата компания ,,Вакюум Ойл", за да формират ,,Сокони-Вакюум", която през 1966г. стана корпорация ,,Мобил Ойл". ,,Стандарт Ойл" от Индиана се присъединява към ,,Стандарт Ойл" от Небраска и ,,Стандарт Ойл" от Канзас и към 1985г. вече са станали корпорация ,,Амоко". През 1984г. комбинацията от ,,Стандарт Ойл" от Калифорния и ,,Стандарт Ойл" от Кентъки се превръщат в корпорация ,,Шеврон", докато старата ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи през 1972г. става корпорация ,,Ексон". Сред другите бивши компании ,,Стандарт" са ,,Атлантик Ричфийлд", ,,Бък-ай Пайп Лайн", ,,Пензойл" и,,Юнион Танк Кар Кампани".

Ироничното е, че раздробяването на ,,Стандарт" води само до увеличаване на богатството на Рокфелер, които сега владеят една четвърт дял от 33 различни нефтени компании, създадени от ликвидацията на,,Стандарт". Малко след началото на ХХв. Рокфелер става първият милиардер на Америка.

Непрекъснатият контрол на Рокфелер е потвърден в края на 30-те години от единственото изследване на истинската собственост на най-големите корпорации на Америка, провеждано някога от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Изследването - ,,The Distribution of  Ownership in the 200 Largest Nonfinancial Corporations"  (,,Разпределение на собствеността на 200 най-големи нефинансови корпорации")  - е публикувано през 1940г. Авторите стигат до извода, че когато се сравняват с останалата, широко разпръсната собственост, авоарите на Рокфелер, макар и привидно малки (повечето са под 20% от видимите активи), са достатъчни, ,,за да дадат на семейство Рокфелер контрола върху корпорациите".

Още веднъж, съуправлението позволява на Рокфелерови и на други да поддържат контрола върху нефтената индустрия. ,,И осемте най-големи нефтени компании са със съуправления през 1972г. чрез големи търговски банки, като в топ групата има поне още един друг член", пише д-р Джон М. Блеър, бивш помощник главен икономист на Федералната комисия по търговията. ,,Ексон има четири такива съуправления - с ,,Мобил", ,,Стандарт" от Индиана, ,,Тексако" и ARCO. ,,Мобил" има три - с ,,Ексон" ,,Шел" и ,,Тексако", както и ,,Стандарт" от Индиана - с ,,Ексон" ,,Тексако" и ARCO, а също и ,,Тексако" - с ,,Ексон", ,,Мобил" и ,,Стандарт" от Индиана, а ,,Шел" - с ,,Мобил". Винаги когато всички тези шест (най-големи) търговски банки - с изключение на Банк оф Америка и Уестърн Банкорпорейшън - провеждат срещите на бордовете си, директорите на топ осемте - с изключение на Гълф и СоКол - се срещат с директориите - средно - на 3.2 от най-големите им конкуренти."

Иронично е, че към началото на новия век старият монопол на ,,Стандарт" е реформиран от очакваното сливане на два от световните нефтени гиганти: ,,Ексон" и ,,Мобил". Тази ,,мегасделка" за 75 милиарда долара бързо е наречена ,,отмъщението на Рокфелер". В момента на писане на тази книга консолидацията на нефтените компании продължава с обявените планове акционерното дружество с ограничена отговорност,,Бритиш Петролиъм" да изкупи ,,Амоко".

По времето на смъртта му през 1937г. Рокфелер и единственият му син Джон Д. Рокфелер, младши, не само са изградили изумителна нефтена империя, но са основали и такива институции като Рокфелеровия институт за медицински изследвания (основан през 1901г.), Общия борд по образованието (1903г.) Университета на Чикаго (1889г.), фондацията ,,Рокфелер" (1913г.), Линкълновото училище (1917г.), където децата на Рокфелер започват своето обучение, и университета ,,Рокфелер" в Ню Йорк.

Семейство Рокфелер освен това силно се интересува от евгениката - програма за научно прилаган генетичен подбор за поддържане и подобряване на ,,идеалите" човешки характеристики, включително контрол на раждаемостта и популацията. Тази идея се оформя от писанията на викторианския учен със Франсис Галтън, който след едно изследване достига до извода, че видните членове на британското общество са такива, защото имат ,,изтъкнати" родители, комбинирайки по този начин концепцията на Дарвин за ,,оцеляването на най-пригодените" с класовия въпрос: ,,Кой е татко ти?".

Ако това звучи като нацистки експеримент, който е излязъл от контрол, помислете, че в края на XIXв. САЩ се присъединяват към четиринадесет други страни в приемането на някакъв тип евгенично законодателство. Тридесет щати имат закони, които предвиждат стерилизация на психично болни пациенти и умствено изостанали лица. Поне шестдесет хиляди такива ,,дефектни лица" са законно стерилизирани.

Разбира се, за да се определи кой замърсява генния фонд, са нужни обширни статистики за популацията. Така през 1910г. се основава Офисът за евгеничните архиви като клон на Националната лаборатория,,Галтън" в Лондон, Финансиран от г-жа Е. Х. Хариман, съпруга на железопътния магнат Едуард Хариман и майка на дипломата Евърел Хариман. През 1912г. г-жа Хариман продава значителния си процент акции от Герънти Тръст Банк в Ню Йорк на Дж. П. Морган, осигурявайки по този начин неговия контрол върху тази институция.

След 1900г. семейство Хариман - родът, който дава тласък на семейството на Прескот Буш - заедно с Рокфелерови наливат повече от 11 милиона долара в създаването на изследователска лаборатория по евгеника в Колд Спрингс Харбър, Ню Йорк, както и евгенични изследвания в университетите Харвард, Колумбия и Корнел. Първият международен конгрес по евгеника е проведен в Лондон през 1912г., като негов директор е Уинстън Чърчил. Очевидно концепцията за ,,кръвните линии" е изключително важна за тези хора.

През 1932г., когато Конгресът се среща в Ню Йорк, именно Хамбург - Америка Шипинг Лайн, контролирана от съдружниците на Хариман Джордж Уокър и Прескот Буш, вози видните германци на срещата. Един от тях е д-р Ернст Рудин от Института по генеалогия и демография ,,Кайзер Вилхелм" в Берлин. Рудин единодушно е избран за президент на Международната федерация на обществата по евгеника заради работата ми по основаването на немското Общество за расова хигиена - предшественик на расовите институти на Хитлер.

Евгенични изследвания - под политически по-коректни имена - продължават да се провеждат и  до днес. Генерал Уилям Х. Дрейпър, младши, е ,,Подкрепящ член" на Международния конгрес по евгеника през 1932г. и независимо или благодарение на връзките си със семействата Хариман и Буш е определен за шеф на Икономическия отдел на Американската контролна комисия в Германия в края на войната. Според авторите Тарпли и Чайкин ,,Генерал Дрейпър (в по-късните години)основава ,,Комитета за популационна криза" и,,Фонда Дрейпър", присъединявайки се към семействата Рокфелер и Дюпон, за да подкрепят евгениката като,,популационен контрол". Администрацията на президента Линдън Джонсън, съветвана от ген. Дрейпър по темата, започва да финансира контрола върху раждаемостта в тропическите страни чрез Американската агенция за международно развитие (,,USAID")

,,Генерал Дрейпър е гуруто на Джордж Буш по въпроса за населението... Синът и наследник на Дрейпър Уилям Х. Дрейпър III е съпредседател по финансите - шеф на набирането на средства - на националната организация ,,Буш" - президент" през 1980г." По-младият Дрейпър продължава работа по дейностите за контрол на населението в ООН.

Евгеничните изследвания на Рудин до голяма степен са финансирани с парите на Рокфелер. ,,Тези богати американски семейства, подобно на колегите си във Великобритания, се чувстват расово по-висши и искат да запазят расовото си превъзходство" - коментира Айк.

Непотизмът се оказва свързващото звено в тези семейни вериги. Според биографа Алвин Москоу ,,От 1917г. през следващите пет години по-възрастният Рокфелер връчва богатството си на единствения си син и наследник без никакви ангажименти".

Макар че се занимава предимно с филантропия, Джон, младши, следва маниера на баща си в бизнес практиките, особено в противопоставянето на профсъюзите. Тази позиция омеква - поне публично - след Клането в Лъдлоу през 1914г., при което членове на милицията на Колоардо стрелят по стачници в притежаваната от Рокфелер компания ,,Колорадо Фюъл енд Айрън", убивайки четиридесет души.

Рокфелер, младши спомага за създаването на Юнайтед Сървис Организейшън (,,USO") за войниците по време на Втората световната война и надзирава строежа на Центъра ,,Рокфелер" в Манхатън. След войната Рокфелер е този, който дарява земя в Манхатън за централата на Обединените нации.

Частната "Централна банка", т.н. "Федерален Резерв", е свръх-алхимия - произвеждаше злато (универсалните пари) от хартия, а вече и без хартия. Покритието със стоки е гарантирано ..., но, тук не пишем научен доклад. Важното е, че у ФР се натрупват немислими ресурси, които позволяват свръх-хазарт - игра на богове. Евгеника - кой да живее и кой да умре. Но няма безпристрастна евгеника. И най-добросъвестният учен няма да осъди собствения народ, а банкерите отдавна не се славят с добросъвестност... Сигурно са много хиляди хората, които не от вчера разбират тоя "механизъм", който има защо да бъде кръстен на библейския Йосиф. Последният, с едно предвиждане на икономически цикъл, прави фараона собственик на всичкото сребро, земя и хора.
А пропо, ако фараонът нямаше силна армия, номерът не става. И сегашният фараон харчи за армията повече от целия останал свят...