Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
27.03.2016 11:05 -
Английските израилтяни
Автор: zahariada
Категория: История
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2016 11:06
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 27.03.2016 11:06
Английските израилтяни
КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В СРЯДА, МАРТ 16, 2016
http://www.zahariada.com/
Пуританите съвсем определено желаят да станат британските израилтяни и да носят дрехи в
еврейски стил (дълги черни наметала и шапки). По онова време са разглеждани отрицателно, като отрицатели на облеклото и личните принадлежности на Англиканската църква, като неподчиняващи се на установената Църква.
В действителност пуританството се появява като движение на Реформацията от края на XVI век в кабалистично-катарската традиция, за да ,,пречисти" Англиканската църква от остатъчната католическа папщина, останала след Споразумението на Елизабет I. Произходът му може да се проследи до холандските фамилисти (или Божието семейство) на херметика Хендрик Никлаес, който обединява християни и евреи в една секта, и до повлияния от Кабала преводач на Библията Уилям Тиндъл (починал на 1536г.), ,,Апостолът на Англия", който вярва, че подобно на Израил, Англия има Божи завет и че британците са нео-израилтяни.
Тиндъл Тиндъл се крие през последните дванадесет години от живота си в Европа, а в края - в Антверпен, оттук и влиянието му върху Никлаес. Разглеждан е като голям еретик. В Кеймбридж е повлиян от латинския превод на Новия завет на Еразъм, а по-късно - като директор на училището и капелан на богатия земевладелец Костуолд в Литъл Содбъри - следи предизвикателството на Лутер към Църквата с огромен интерес и проповядва в съседните села. През 1523г., след превода от Лутер на Новия завет на немски език, отива в Лондон и става капелан в дома на богат манифактурист, който му помага да посети Хамбург, Германия. Лутер е обявен за еретик в Англия и книгите му са изгорени пред Сейнт Полс Крос. Тиндъл отива право при Лутер във Витенберг с друг англичанин, Рой, и превежда неговия Нов завет на английски език. Печатането започва в Кьолн. Новината за превода ,,изтича", когато печатар се хвали пред свещеник на име Добнек, че Англия скоро ще е лютеранска независимо от краля и кардинала. Отпечатването на превода е завършено и е пратен доклад до Хенри VIII и Уолси. Двамата англичани бягат с лодка нагоре по река Уормс и екземпляри от незавършеното кварто издание от 1525г. са изпратени в Англия. Друго издание в осмина е отпечатано във Вормс. Неоторизирани преводи на Библията се наказват и след като не може да се върне в Англия, Тиндъл отива в Марбург и публикува два полемични и провокативни труда. Сър Томас Мор ги оборва и Тиндъл пише отговор. След това превежда Стария завет и именно по това време е впечатлен от паралелите между израилтяните и британците. Томас Кромуел се опитва да го убеди да се върне в Англия, предлагайки охрана. Тиндъл отказва и Хенри VIII ядосано го обявява за ,,архиеретик". В Пролога към своята Книга на Йон Тиндъл призовава англичаните да се разкаят, точно както Йон призовава жителите на Ниневия да се разкаят. През 1535г. Мор е обезглавен и атмосферата в Англия се променя след брака на Хенри VIII с Ана Булин. Четири препечатки на идиоматичния превод на Тиндъл на Новия завет на английски език са изпратени в Англия. Сега той живее в Антверпен и престорен приятел, Хенри Филипс, го кани на вечеря, за да го предаде на офицери от Брюксел. Изгорен е на кладата 135 дни по-късно, през октомври 1536г. Последните му думи (според Фокс) са: ,,Боже, отвори очите на краля на Англия". Седем години по-късно английската библия е във всяка енорийска църква в Англия. Тогава Тиндъл се превръща в герой сред Божието семейство. Никлаес
Джеймс I вярва, че Божието семейство на Хендрик Никлаес е източник на пуританство. Никлаес е холандски търговец, който работи в Емден, Източна Фрисландия, между 1540 и 1560г. Той приветства всички религиозни вярващи в своето универсално семейство - всички ,,любители на истината, от която нация и религия да са, християни, евреи, мохамедани или турци, или езичници", - но всички са в тялото на Христос. Приел е херметическата доктрина и вяра, че всеки член на неговото Семейство на любовта става Божи син. Най-многобройни са последователите на Никлаес в Англия, където Елизабет I забранява последователите на Божието семейство през 1580г.
Възходът на пуританството
Краткото царуване на момчето-крал Едуард VI, което свършва със смъртта му през 1553г., е драматично заради иконоборството му. Протестантските реформатори искат да разрушат светите статуи и картините от хиляда години набожен живот, а за Едуард се говори като за друго момче-цар, Йосия от Юда, конто прочиства земята си от идолите.
Хенри VIII се разглежда едновременно като Давид и Соломон; синът му също гледа към Израил и Юдея и освен че се разглежда като смазващия идолите Йосия и Езкил (който е спасен от обкръжилите го асирийски армии по Божия намеса), вижда себе си като Соломон, строителя на Храма на божествената религия.
Споразумението на Елизабет от 1559г. позволява на протестантските свещеници да носят каквото пожелаят, докато водят богослужението. Много проповедници се прощават с официалното облекло и всичко, което ,,намирисва" на католическа литургия. През 1564г. Елизабет нарежда на епископа на Кентърбъри Матю Паркър да наложи единство в литургията и той с нежелание определя формален кодекс на обличане. Онези, които отказват да се съобразят, презрително са описани като ,,пуританци" или,,поддръжници на строго спазване на религиозните форми" заради това, че отказват да се подчинят на върховенството на кралицата.
През 70-те години на XVI век пуританът Томас Картрайт се обръща срещу ,,папщината" на епископите и предлага презвитерианството (управление от местни съвети от клирици и миряни); което се натъква на яростна съпротива от Джон Уитгифт, защитаващ епископите. Всъщност повечето пуритани подкрепят под някаква форма епископите, но една група Сепаратисти се отцепват от енорийсакта система на Англиканската църква и сформират нови паства, имащи споразумения с Бога, и прилагат на практика пуританското мислене за службите.
Пуританските лидери не стават сепаратисти, а основават ,,презвитерианство в епископата". Провеждат публични срещи (наречени ,,пророчествувания") на клириците и миряните, за да учат на Библията. През 1576г. кралицата нарежда на новия архиепископ на Кентърбъри да забрани тези срещи, тъй като те стават причина за действие и представляват политическа заплаха. Архиепископ Гриндал отказва. Кралицата отменя правото му да действа. Срещите продължават. Когато Гриндал умира през 1583г., наследникът му архиепископ Уитгифт закрива срещите и преследва водещите пуритани.
С умереното пуританство вече е свършено и след като няма перспектива да наложат реформа на Църквата при управлението на Елизабет, пуританите се разпръсват на групи и се насочват към проповядването и разпространяването на памфлети. Някои практикуват несепаратистки конгрегационализъм. Други открито рушат устоите на Англиканската църква.
През 90-те години на XVI век пуританството не е теологично движение. То няма оригинални
идеи в теологията или за божествеността; всъщност пуританите заемат идеите от Цвингли и Калвин. Това, което ги разграничава от другите клонове на протестантството, е нравственото им съзнание, изключителното уважение към индивидуалното съзнание, противопоставянето на всички форми на егоизъм (включително алчността) и защитата на духовенството. Пуританите приемат Библията буквлно и се стремят към простота и яснота във всички неща.
Шекспир улавя пуританския дух в Малволио, който се противопоставя на веселия англичанин сър Тоби Белс. След Тиндъл пуританският дух се идентифицира много тясно с Израил и много отрано Шекспир прави връзка, за която ще продължаваме да чуваме - между пуританството и ортодоксалния юдаизъм. Неговият Шайлок във,,Венецианският търговец" е пуритански евреин, който е загубил контакт с истинския дух на Кабала (благоприличие, милост и красота за цялото човечество, включително християните) и който се придържа към буквата на закона (както би бил научен да прави от Талмуда и кабалистичния ,,Зохар"), пренебрегвайки справедливостта. Тамплиерите контролират династията на Стюартите в Шотландия и точни при един тамплиер пристига крал Джеймс I в Лондон през 1603г. Джеймс продължава идеята, че Англия е земята на Израил. Той казва, че Бог го е направил ,,цар на Израил" и на път за коронацията си в Лондон обявява, че отива в Обетованата земя. Джеймс практикува религиозна толерантност и затова се сблъсква с безкомпромисните пуритани, които първоначално са доволни да имат калвинистки крал. Барутеният заговор (1605) е пуританска уловка, замислена от Робърт Сесил за разпалване на антикатолическите чувства и за създаване на впечатлението, че Англиканската църква е твърде снизходителна към католицизма и неговите предателски дела. Английската средна класа мрази управляващата класа заради низостта й. Английската лейди Луси Хътчинсън ни дава представа за общото отвращение в своите ,,Мемоари": ,,Дворът на крал (Джеймс II) беше развъдник на сласт и невъздържаност... Благородниците в страната бяха напълно девалвирали... Всеки велик род в страната скоро се превърна в истинска кочина от нечистоплътност." Когато такива чувства, нагласи и напрежение са на върха на езика на всички, революцията набира сила. Още преди Чарлз I да се качи на трона, има прокламации срещу ,,противодържавните и пуритански книги" и ,,клеветите и опасните писания", които критикуват управляващата класа. Бейкън Английската революция се формира около утопичната хилядолетна концепция на Франсис Бейкън, който тълкува визията на Тиндъл. Той вярва, че избраният народ на Бога вече не са израилтяните, а англичаните и че Соломоновият храм трябва да се построи наново от английските израилтяни. Това становище на Бейкън е свързано с идентифицирането от страна на Тиндъл на англичаните като съвременни израилтяни, фокуса на Сионския приорат - и на тамплиерите - върху Соломоновия храм в Йерусалим и защитата на Сион на трона на Давид в Йерусаим, който е зает от Меровингските царе на Йерусалим. Освен че е окултен тълкувател на Тиндъл, Бейкън отдавна се смята за вдъхновител на създаването на розенкройцерството, което се появява съвсем внезапно на европейската сцена. Пуританската революция (доколкото е отделна от пуританството) започва с розенкройцерите, чиято първа поява изглежда драматична.
http://www.zahariada.com/
Пуританите съвсем определено желаят да станат британските израилтяни и да носят дрехи в еврейски стил (дълги черни наметала и шапки). По онова време са разглеждани отрицателно, като отрицатели на облеклото и личните принадлежности на Англиканската църква, като неподчиняващи се на установената Църква.
В действителност пуританството се появява като движение на Реформацията от края на XVI век в кабалистично-катарската традиция, за да ,,пречисти" Англиканската църква от остатъчната католическа папщина, останала след Споразумението на Елизабет I. Произходът му може да се проследи до холандските фамилисти (или Божието семейство) на херметика Хендрик Никлаес, който обединява християни и евреи в една секта, и до повлияния от Кабала преводач на Библията Уилям Тиндъл (починал на 1536г.), ,,Апостолът на Англия", който вярва, че подобно на Израил, Англия има Божи завет и че британците са нео-израилтяни.
Тиндъл Тиндъл се крие през последните дванадесет години от живота си в Европа, а в края - в Антверпен, оттук и влиянието му върху Никлаес. Разглеждан е като голям еретик. В Кеймбридж е повлиян от латинския превод на Новия завет на Еразъм, а по-късно - като директор на училището и капелан на богатия земевладелец Костуолд в Литъл Содбъри - следи предизвикателството на Лутер към Църквата с огромен интерес и проповядва в съседните села. През 1523г., след превода от Лутер на Новия завет на немски език, отива в Лондон и става капелан в дома на богат манифактурист, който му помага да посети Хамбург, Германия. Лутер е обявен за еретик в Англия и книгите му са изгорени пред Сейнт Полс Крос. Тиндъл отива право при Лутер във Витенберг с друг англичанин, Рой, и превежда неговия Нов завет на английски език. Печатането започва в Кьолн. Новината за превода ,,изтича", когато печатар се хвали пред свещеник на име Добнек, че Англия скоро ще е лютеранска независимо от краля и кардинала. Отпечатването на превода е завършено и е пратен доклад до Хенри VIII и Уолси. Двамата англичани бягат с лодка нагоре по река Уормс и екземпляри от незавършеното кварто издание от 1525г. са изпратени в Англия. Друго издание в осмина е отпечатано във Вормс. Неоторизирани преводи на Библията се наказват и след като не може да се върне в Англия, Тиндъл отива в Марбург и публикува два полемични и провокативни труда. Сър Томас Мор ги оборва и Тиндъл пише отговор. След това превежда Стария завет и именно по това време е впечатлен от паралелите между израилтяните и британците. Томас Кромуел се опитва да го убеди да се върне в Англия, предлагайки охрана. Тиндъл отказва и Хенри VIII ядосано го обявява за ,,архиеретик". В Пролога към своята Книга на Йон Тиндъл призовава англичаните да се разкаят, точно както Йон призовава жителите на Ниневия да се разкаят. През 1535г. Мор е обезглавен и атмосферата в Англия се променя след брака на Хенри VIII с Ана Булин. Четири препечатки на идиоматичния превод на Тиндъл на Новия завет на английски език са изпратени в Англия. Сега той живее в Антверпен и престорен приятел, Хенри Филипс, го кани на вечеря, за да го предаде на офицери от Брюксел. Изгорен е на кладата 135 дни по-късно, през октомври 1536г. Последните му думи (според Фокс) са: ,,Боже, отвори очите на краля на Англия". Седем години по-късно английската библия е във всяка енорийска църква в Англия. Тогава Тиндъл се превръща в герой сред Божието семейство. Никлаес
Джеймс I вярва, че Божието семейство на Хендрик Никлаес е източник на пуританство. Никлаес е холандски търговец, който работи в Емден, Източна Фрисландия, между 1540 и 1560г. Той приветства всички религиозни вярващи в своето универсално семейство - всички ,,любители на истината, от която нация и религия да са, християни, евреи, мохамедани или турци, или езичници", - но всички са в тялото на Христос. Приел е херметическата доктрина и вяра, че всеки член на неговото Семейство на любовта става Божи син. Най-многобройни са последователите на Никлаес в Англия, където Елизабет I забранява последователите на Божието семейство през 1580г.
Възходът на пуританството
Краткото царуване на момчето-крал Едуард VI, което свършва със смъртта му през 1553г., е драматично заради иконоборството му. Протестантските реформатори искат да разрушат светите статуи и картините от хиляда години набожен живот, а за Едуард се говори като за друго момче-цар, Йосия от Юда, конто прочиства земята си от идолите.
Хенри VIII се разглежда едновременно като Давид и Соломон; синът му също гледа към Израил и Юдея и освен че се разглежда като смазващия идолите Йосия и Езкил (който е спасен от обкръжилите го асирийски армии по Божия намеса), вижда себе си като Соломон, строителя на Храма на божествената религия.
Споразумението на Елизабет от 1559г. позволява на протестантските свещеници да носят каквото пожелаят, докато водят богослужението. Много проповедници се прощават с официалното облекло и всичко, което ,,намирисва" на католическа литургия. През 1564г. Елизабет нарежда на епископа на Кентърбъри Матю Паркър да наложи единство в литургията и той с нежелание определя формален кодекс на обличане. Онези, които отказват да се съобразят, презрително са описани като ,,пуританци" или,,поддръжници на строго спазване на религиозните форми" заради това, че отказват да се подчинят на върховенството на кралицата.
През 70-те години на XVI век пуританът Томас Картрайт се обръща срещу ,,папщината" на епископите и предлага презвитерианството (управление от местни съвети от клирици и миряни); което се натъква на яростна съпротива от Джон Уитгифт, защитаващ епископите. Всъщност повечето пуритани подкрепят под някаква форма епископите, но една група Сепаратисти се отцепват от енорийсакта система на Англиканската църква и сформират нови паства, имащи споразумения с Бога, и прилагат на практика пуританското мислене за службите.
Пуританските лидери не стават сепаратисти, а основават ,,презвитерианство в епископата". Провеждат публични срещи (наречени ,,пророчествувания") на клириците и миряните, за да учат на Библията. През 1576г. кралицата нарежда на новия архиепископ на Кентърбъри да забрани тези срещи, тъй като те стават причина за действие и представляват политическа заплаха. Архиепископ Гриндал отказва. Кралицата отменя правото му да действа. Срещите продължават. Когато Гриндал умира през 1583г., наследникът му архиепископ Уитгифт закрива срещите и преследва водещите пуритани.
С умереното пуританство вече е свършено и след като няма перспектива да наложат реформа на Църквата при управлението на Елизабет, пуританите се разпръсват на групи и се насочват към проповядването и разпространяването на памфлети. Някои практикуват несепаратистки конгрегационализъм. Други открито рушат устоите на Англиканската църква.
През 90-те години на XVI век пуританството не е теологично движение. То няма оригинални
идеи в теологията или за божествеността; всъщност пуританите заемат идеите от Цвингли и Калвин. Това, което ги разграничава от другите клонове на протестантството, е нравственото им съзнание, изключителното уважение към индивидуалното съзнание, противопоставянето на всички форми на егоизъм (включително алчността) и защитата на духовенството. Пуританите приемат Библията буквлно и се стремят към простота и яснота във всички неща.Шекспир улавя пуританския дух в Малволио, който се противопоставя на веселия англичанин сър Тоби Белс. След Тиндъл пуританският дух се идентифицира много тясно с Израил и много отрано Шекспир прави връзка, за която ще продължаваме да чуваме - между пуританството и ортодоксалния юдаизъм. Неговият Шайлок във,,Венецианският търговец" е пуритански евреин, който е загубил контакт с истинския дух на Кабала (благоприличие, милост и красота за цялото човечество, включително християните) и който се придържа към буквата на закона (както би бил научен да прави от Талмуда и кабалистичния ,,Зохар"), пренебрегвайки справедливостта. Тамплиерите контролират династията на Стюартите в Шотландия и точни при един тамплиер пристига крал Джеймс I в Лондон през 1603г. Джеймс продължава идеята, че Англия е земята на Израил. Той казва, че Бог го е направил ,,цар на Израил" и на път за коронацията си в Лондон обявява, че отива в Обетованата земя. Джеймс практикува религиозна толерантност и затова се сблъсква с безкомпромисните пуритани, които първоначално са доволни да имат калвинистки крал. Барутеният заговор (1605) е пуританска уловка, замислена от Робърт Сесил за разпалване на антикатолическите чувства и за създаване на впечатлението, че Англиканската църква е твърде снизходителна към католицизма и неговите предателски дела. Английската средна класа мрази управляващата класа заради низостта й. Английската лейди Луси Хътчинсън ни дава представа за общото отвращение в своите ,,Мемоари": ,,Дворът на крал (Джеймс II) беше развъдник на сласт и невъздържаност... Благородниците в страната бяха напълно девалвирали... Всеки велик род в страната скоро се превърна в истинска кочина от нечистоплътност." Когато такива чувства, нагласи и напрежение са на върха на езика на всички, революцията набира сила. Още преди Чарлз I да се качи на трона, има прокламации срещу ,,противодържавните и пуритански книги" и ,,клеветите и опасните писания", които критикуват управляващата класа. Бейкън Английската революция се формира около утопичната хилядолетна концепция на Франсис Бейкън, който тълкува визията на Тиндъл. Той вярва, че избраният народ на Бога вече не са израилтяните, а англичаните и че Соломоновият храм трябва да се построи наново от английските израилтяни. Това становище на Бейкън е свързано с идентифицирането от страна на Тиндъл на англичаните като съвременни израилтяни, фокуса на Сионския приорат - и на тамплиерите - върху Соломоновия храм в Йерусалим и защитата на Сион на трона на Давид в Йерусаим, който е зает от Меровингските царе на Йерусалим. Освен че е окултен тълкувател на Тиндъл, Бейкън отдавна се смята за вдъхновител на създаването на розенкройцерството, което се появява съвсем внезапно на европейската сцена. Пуританската революция (доколкото е отделна от пуританството) започва с розенкройцерите, чиято първа поява изглежда драматична.
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
КОЛХОЗНИ РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДНА КОЛХОЗНИЧКА
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
КОЛХОЗНИ РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДНА КОЛХОЗНИЧКА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
