Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2016 16:25 - Вавилонското пленничество на юдеите
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 998 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Вавилонското пленничество на юдеите КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В СРЯДА, ФЕВРУАРИ 17, 2016 

http://www.zahariada.com/  
  imageПрез Х век пр. н. е. Соломон, синът и наследникът на Давид и най-великият цар на Израил
наследява търговска империя, простираща се от Египет до Ефрат. Основава юдейската династия и израилтянските колонии. Очевидно е голям любовник: има 700 съпруги и 300 любовници. Има различни градове (включително Мегидо, по-късно Армагедон), 1 400 колесници и 12 000 коня. Той е мъдрец, чиито афоризми могат да се открият в Притчи Соломонови и според легендата е поет на 1 500 песни, включително ,,Песен на песните" - една от най-великите любовни поеми в литературата. Соломон изпълнява и огромна строителна програма, която издига крепости и гарнизони по цялото му царство, а в Йерусалим - царския му палат и прочутия Храм.

   Първоначалният юдейски Храм е построен на планината Мория (планината Цион), където Бог изпитва вярата на Авраам, като му нарежда да жертва сина си Исак. Соломоновият храм е построен на земя, купена от Давид, която е била Арауна - хармана на йебусите. Започнат през 964г. пр. н.е., и проектиран от Хирам Абиф, нужни са 200 000 души и седем години, за да се построи; издигнат е, за да приюти кивота на завета - най-свещеното съкровище на Израил. Завършен е през 957г. пр. н. е.

   Когато Соломон посвещава Храма или ,,дома" (,,място за Кивота"), се моли на единствения Бог на Вселената. (3 Царства 8:22-23): ,,Тогава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израилево общество и като протегна ръцете си към небето, каза: Господи, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе..."

   Той призовава за Божията благословия на народа на Израил, но бидейки природен универсалист, който вярва, че цялото човечество почита един и същ Бог, строи светилища, за да се молят в тях чужденците. В молитвата си моли Бог да се вслуша в молитвите на ,,чужденците", които са дошли в Йерусалим от всички краища на земята. Напомня на Бог, че помагането на тези чужденци ще засили репутацията на Бог и на неговия Храм във всяка земя защото чужденците ще кажат добри думи, когато се върнат у дома: ,,Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна, заради Твоето име (защото ще чуят за Великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) - когато дойде и се помоли в този дом, Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих" (3 Царства 8:41-43).

   Соломон е ангажиран с международна търговия и следователно разбира нуждата от мир. Неговият светоглед е на духовен и интелектуален универсализъм. Той далеч е изпреварил времето си и са нужни векове, за да може универсализма от негово време да бъде отразен в думите на пророците на Израил.

   През Х век пр. н. е. под ръководството на Соломон Богът на израилтяните принадлежи на всеки - юдеи и неевреи. В Соломоновия Йерусалим се грижат за цялото човечество. Тази нагласа Соломон придобива от Устната традиция, която датира от времето на Авраам (XIX или XVIII/XVII век пр. н. е.) и Мойсей (XIII век пр. н. е.), когато Бог царува над всички страни и е баща на всички хора - израилтяни и други. Това е чистата, неподправена (устна) традиция на стар Израил, неписаната Тора или божествено откровение, предадено от Бог на Мойсей и разпространяването от уста на уста.

   Соломоновият храм е разрушен през 586г. пр. н. е., когато вавилонците нахлуват в Йерусалим. Юдеите са депортирани от южното царство на Юда, докато завоевателят на Вавилон, персиецът Кир Велики, им дава разрешение да се върнат през 539г. пр. н. е.

   Съвременният дух на световната революция може да се проследи до вавилонския плен на юдеите (587/6-538г. пр. н. е.). Много прокудени юдейски свещеници влизат в контакт с халдейската наука и се формира сектата на фарисеите. За разлика от садукеите партията на първосвещениците, която базира учението си на Тората, или Писания закон, под влиянието на халдейците, фарисеите се връщат към Устния закон, който Бог е дал на Мойсей и според традицията - до легендарния Адам: учението на пророците и устната традиция на юдейския народ. Този често таен устен подход се превръща в ранната Кабала - традицията на фарисеите, която датира още от Мойсей. Той оспорва авторитета и властта на садукеите, които в крайна сметка се сриват с разрушаването на Храма от римския император Тит през 70г. Кабала тогава е абсолютен господар.

   Кабала първоначално е духовна и разкрива Бога на Мойсей, който властва над всички народи и е баща на всички хора, и месия, който ще изкупи греха на всички хора по света - неевреи и юдеи. По-късно те оттекват в Бога и Месията на есеите - сектата, която пази Свитъците от Мъртво море в пещерите на Кумран.

   Юдаистичният светоглед претърпява голяма промяна в резултат на прокуждането на евреите във Вавилон. Част от юдейското население е депортирано в робство, а прокудените юдейски свещеници влизат в контакт с халдейските влъхви. Влъхвите първоначално са били перси, прекланящи се пред Огъня, които учат на божествения Огън или Светлина в халдейските школи на мистерията; халдейците управляват Месопотамия през VIII и VII век, докато персиецът Кир Велики завладява Вавилон през 539г. пр. н. е., и те отвеждат влъхвите там. Влъхвите предават иранската традиция и в частност вярванията на зороастрийците, откривани в ,,Зенд Авеста".

  В резултат юдеите се отварят за иранския дуализъм, в който Светлината се бори с Тъмнината, Ахура Мазда се бори срещу иранския Сатана, Ариман. Те абсорбират иранския монотеизъм на Ахура Мазда и цяла йерархия от вавилонски ангели и демони и приемат ролята на Ариман/Сатаната като отговорен за всичко, което е тъмно или зло в света. Ариман започва да се нарича Лъжата, ,,Който, независимо, се противопоставя на Единната Светлина/Ахура, макар че участва в сътворението". По време на заточението във Вавилон единната традиция на Кабала и на Соломоновия универсализъм е опорочена и дегенерира в дуализъм.

   През вековете Традицията на Кабала се фалшифицира и предлага магически Бог, който позволява материална доминация във Вселената от страна на евреите, а Месията става светски цар на евреите, който ще направи така, че Израил да господства над света. Фарисеите започват да проповядват проеврейски, отмъстителен Бог и Месия, който действа в името единствено на евреите, за да им помогне да завладеят политическата власт.

   Тази радикална промяна се случва, когато евреите създават гностицизма. (Доказателства за ролята на еврейския кабализъм в създаването на гностицизма са открити в библиотеката в Наг-Хамади или Ченобоскион в Горен Египет през 1945г.) Еврейският гностицизъм е дуалистичен и разглежда материалния свят като създаден от анти-Бог, или платонически Демиург, който е Сатаната. Бог, Небесният Отец от ,,Новия завет" се противопоставя на материалния свят, който е царство на космоса, който е царство на тъмнината. Духовната Кабала разкрива Бога на Светлината; магическата, окултна Кабала разкрива Сатаната, господаря на материалния свят и тъмнината, и в това гностичната Кабала се превръща в теософски бунт срещу християнството, който оспорва църквата. В средновековието духовната Кабала е приета в ученията на църквата; идеята за гностицизма, от друга страна, е за световна революция и иска да замени християнството с алтернатива, която разглежда света като сфера на Сатаната.

   От магическата, окултна Кабала идват средновековните секти, смятани за еретични от църквата - катарите и тамплиерите, - които продължават гностичното предизвикателство срещу християнството; то ще излезе на повърхността през Реформацията (включително теологията на Лутер). Дуалистичните катари произлизат от управляването от евреи, но официално вестготско царство от VIII век Септимания и излизат на повърхността през първата половина на XI век в кабалистичните школи на Лангедок и най-вече Нарбон. Тамплиерите произлизат от царството Йерусалим; те са основани през 1119г., за да пазят поклонниците, отиващи в Йерусалим по времето на Балдуин I, и живеят на мястото на Стария Соломонов храм. И те наследяват кабалистичната традиция. Двете секти запазват революционната нагласа, която ще изплува драматично в новата революционна история.



Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39755444
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031