Загубените знания, или проклятието на книгите 12 февруари, 201612 февруари, 2016 ДревнитеПредците

http://www.zahariada.com/

В продължение на дълги столетия съкровените знания са съществували в устни предания, съобщавани от учителя на своя ученик. Адептът, получил посвещение в една или друга духовна мистична школа, давал клетва да не споделя с никого това, което е успял да разбере, и тази клетва практически никога не се нарушавала.

Древните прекалено добре разбирали цялата отговорност за притежаваните знания за тайните светове, магичните науки, а също някои сведения в областта на естествените и точните науки.

Създаването на записки, хроники и изсечени върху камък свещени текстове е било следствие от жизнена необходимост – безкрайни войни, болести и природни катаклизми да заплашвали с пълно унищожение носителите на знанията. Но и тогава достъп до сведенията, фиксирани на пергамент или камък, са имали само представителите на ограничено жреческо съсловие, нерядко съвместяващи религиозни церемонии и ритуали с научноизследователска дейност. Впрочем тази цялата секретност има доста сериозни основания.

По инициатива на древноиндийския император Ашока било създадено тайното общество на Деветте неизвестни, напомнящо по нещо на съвременните научноизследователски центрове. Обществото се състояло от девет велики индийски учени и мъдреци, чиято задача била систематизирането на всички знания, получени от древни свещени ръкописи и резултати от експерименти и наблюдения.

• Съюзът на деветте неизвестни

Всеки от Деветте неизвестни написал по една книга, посветена на различна област от знанията. Дейността на обществото протичала в строга секретност – Ашока, набожен будист и убеден противник на войните, отлично осъзнавал силата на знанията и не можел да допусне да бъдат използвани за разрушения и войни.

Впрочем Ашока имал от какво да се опасява – научните сведения, с които разполагали неговите учени, дори по съвременни мерки изглеждат невероятни. Например една от книгите била посветена на преодоляването на гравитацията и управлението ѝ и създаването на изкуствена безтегловност в земни условия.

Споменаването на трудовете на Деветте неизвестни се среща в много древноиндийски писмени източници, макар че нито една от тези книги не е открита от археолозите. Смята се, че някои от тези книги и до днес се съхраняват в манастирите на Тибет и Индия и будистките лами правят всичко възможно тези знания никога да не попадат в ръцете на съвременната цивилизация.

Скептичното отношение на учените към високото ниво на техническо и научно развитие на древноиндийската цивилизация поело осезаем удар, когато през 1875 г. в един от храмовете на Индия били открити трудовете на Бхарадваджа, автор на няколко химна от свещената „Ригведа“, живял в V в. пр.н.е. Книгата се наричала „Виманик Пракаранам“ („Трактат за полетите“) и се явявала една от главите на фундаменталното съчинение „Вимана Видияна“ („Наука за въздухоплаването“). Този уникален труд по аеронавтика съдържал най-подробни описания на няколко типа летателни апарати, сведения за някои особености на полетите с тях и дори своеобразно ръководство за начинаещи пилоти.

„Виманик Пракаранам“ бил посрещнат от индийските специалисти в областта на точните науки доста резервирано. Интересът към постиженията на древните авиатори се пробудил чак когато ръководството на Китай направило изявление, че дължи постиженията си в аерокосмическата област на сведения, черпени от научни трудове отпреди няколко хиляди години.

След като християнството станало господстваща религия в Европа, извън закона се озовали практически всички трудове на древни автори, имащи отношение не само към магическите, но и към естествените науки. Любима книга на средновековните европейски магьосници били съчиненията на евреите кабалисти, чието авторство нерядко се приписвало на библейски патриарси, например на цар Соломон. Сред тези трудове, проникнали в Европа, най-известни и почитани били Ключовете на Соломон и Книгата на Абрамелин Мага.

Ключовете на Соломон според преданието е написана от библейския цар Соломон за неговия син Ровоам и е преведен от древноеврейски на латински. По-късно, през 1634 г., бил преведен на френски. Знанията, съдържащи се в този фундаментален труд по церемониална магия, давали на техния притежател власт над всички духове и демони, посвещавали го в тайните на природата и света и освен останалото, надарявали мага със земни богатства и почести.

• От магия към наука: ритуали и експерименти на алхимиците

Ключовете на Соломон традиционно се делят на Голям и Малък ключ. Големият ключ, включващ две книги, практически е изцяло посветен на създаването на специални инструменти и артефакти за провеждане на магични операции, а също и на обща подготовка на магьосника към това непросто знание. Малкият ключ е известен сред магове и окултисти под името „Лемегетон“ и се състои от пет части.

Първата съдържа изчерпателна информация за всички зли духове и демонични същества – техните имена, печати, а също начините за тяхното подчиняване и принуда да изпълняват желанията на мага. Втората е посветена не само на зли, но и на добри духове и ангели. Третата и четвъртата съдържат сведения по астрология. И накрая, петата, наречена „Ново изкуство“, се състои от молитви, които Соломон е изричал към Бога. Смята се, че тази част на „Лемегетон“ е била дарена на Соломон от Архангел Михаил, а много от молитвите в този ръкопис на написани от самия Творец.

Книгата на Абрамелин Мага била не толкова известна като „Лемегетон“, което впрочем не пречело на адептите на окултни знания да прибягват до нейната помощ за постигане на успехи в магьоснически операции. Повечето изследователи са на мнение, че истински автор на книгата е бил маг, живял през XIV-XV век.

За разлита от Ключовете на Соломон, които отделят особено внимание на провеждането на магични церемонии и ритуали, изработване на талисмани и надаряване на предмети с магически свойства, Книгата на Абрамелин свързва успеха на всяка магия с използването на свещените имена на Бога, окултни формули и анаграмни предложения, създадени въз основата на правилата на кабала.

Особена роля в учението на Абрамелин играят т.нар. магически квадрати. Те обикновено били изобразявани на пергамент или хартия и били разделени от пресичащи се линии на няколко сектора, в които по определена последователност се вписвали букви, даващи в резултат магическа формула. Авторът на книгата твърди, че правилното приложение на магическите квадрати надарява мага с практически безгранични възможности – управление на стихии и хора, придобиване на богатство, умение да става невидим и да владее духовете.

• Вещерски бутилки срещу зли сили

Към „проклетите книги“ духовенството отнасяло и небезизвестната „Аристотелева врата“ – преводно съчинение, чието авторство се приписва на Аристотел. Освен астрология то съдържало някои сведения за други окултни науки, а също от областта на медицината и физиогномиката. Съществували и „низвергнати“ книги, представляващи своеобразни сборници на знаци и поверия, а също и доста ценни сведения от народната медицина и знахарски рецепти.

Но знанията, съдържащи се в „проклетите“ книги, били абсолютно недостатъчни за тези, които сериозно се занимавали с магьоснически практики, и почти всеки знахар или маг имал няколко „магьоснически тетрадки“ – уникални ръкописни магически дневници със заклинания, описание на обреди, знаци и поверия, а понякога дори и легенди, древни сказания или просто мисли на притежателя на тетрадката.

 

"Ключовете на Соломон и Книгата на Абрамелин Мага" - ...
Сега научавам за тези книги като книги, писания.
Интересна статия!
Знанието се предава на хора, които да го ползват за благото на хората! - и, са имали право мъдреците, древните!... Защото, ето какво стана, например, със знанието за атома, попаднало у хора със зли намерения (атомните бомби, унищожаване на хората и отравяне на земята).
А, това, частта
"„Лемегетон“ е била дарена на Соломон от Архангел Михаил." - ...
подлежи, мисля си, на съмнение, проверка, изясняване... по времето на Соломон, споменаваше ли се за този Михаил (Библия)? -
...
Интересен материал!
Поздрави!