Така нареченият антисемитизъм шества по света. Обсъждат се в Европейския съюз и на „битово равнище“ в Русия, Полша, Чехия, САЩ, Франция, Англия, в Третия свят. Така нареченият еврейски въпрос отново е на дневен ред. Този път в различна светлина в сравнение с Втората световна война. Въпросът вече не е за борбата с ционизма, а дали държавата Израел ще оцелее във формата, в която беше замислена от нейните ционистки бащи.

На антисемитизма се посвещават цели страници и в основните западни вестници, отделя му се колосално ефирно време и в телевизиите. Разбира се, умните хора знаят, че примитивната критика на равнището на нашите доморасли драскачи-антисемити е една от най-ефективните форми на реклама. Те не могат да разберат, че неудобните в глобалния сценарий явления или личности никога не са критикувани. Те са премълчавани. Още повече, че в този глобален сценарий корените на антисемитизма са над 3000 години. Заради това много по-важно е да се разбере методологията на антисемитизма и неговите източници – какви политически и икономически цели се преследват и кому е изгодно това. Самите евреи профанизират това явление и твърдят, че антисемитизмът се дължи на завистта на другите. Но върху такъв фундамент може да се разработва сценарий за 2-3 месеца, а не за хилядолетия. Заради това най-напред трябва да се отговори на въпросите, какъв е този „избран народ“, кой го е избрал и за какво го е избирал.

За да намерим отговора трябва да се прегледа историческия процес.

В началото ще се върнем към древния Египет, 1300 години преди нашата ера, след падането на системата на знанието на йерарсите на Атон, династията на Аменхотеп IV (Ехнатон). Тогава древноегипетските жреци от йерархията на Амон са пристъпили към въплъщението на схемата за глобално наднационално заробване на човечеството.

Oт онези времена схемата не е претърпяла съществени изменения. Става дума за властта на идеята на господстващите в обществото и за властта на малка група хора, владеещи идеята. За реализацията на тази идея скритите групи са се нуждаели от кадрова база, от управленска периферия, която би могла неотклонно, в режима на биороботи, да отработва командите им и да изпълнява функцията на въвличане в изпълнението на тези негласни команди, на основата на стадното чувство, което е характерно за всички биологически общества – от светулките и конете, до човешкото. Това явление се нарича режим на автосинхронизиране.

Да припомним накратко същността му. Тя се изразява в това, че ако 5-10 на сто от някаква общност започнат да правят нещо едновременно, в този режим автоматически се включва цялата общност. Така например случайно синхронно мигане на 5-10 на сто от светулките води до това, че цял фрагмент от долината на Нил започва да мига в режим 30-40 секунди. Такова е и поведението на табуна коне или на рояка пчели. Проведени бяха експерименти и с човешка общност на стадион. Картината беше аналогична – целият стадион реагираше според програмата, реализирана от 10 на сто, разположени на специални места симуланти, които ставаха, крещяха и аплодираха не според онова, което ставаше на игрището.

За ефективно наддържавно управление е достатъчно във всяка страна да се разположат 5-10 на сто безпрекословни подчинени хора, на които могат да се дават команди чрез знакови фигури, и по-нататъшните събития ще се развиват в нужното направление, според режима на автосинхронизирането.

На дневния ред на древния Египет се е появил въпроса за подготовката на този генофон и неговото разпръскване по континентите. За това са били подбрани млади момчета и момичета от едно скотовъдно племе, които били поведени от Мойсей в 42-годишния поход из пустинята, за излизането от която, в едната или другата посока, и тогава са били нужни не повече от две седмици. „Манната“, с която са се хранили участниците в този поход, както се вижда от Библията, не може да бъде природно явление, тъй като нейният източник са били житниците на египетските храмове, от които тя е била доставяна според предварително предписания от жреците маршрут. Единственото, което е трябвало да правят участниците в този експеримент и трите следващи поколения, родени и израснали в похода, е било безпрекословно да изпълняват заповедите на водача. В противен случай те са оставали без храна и вода.

Човек става човек само в процеса на труда и в процеса на общуване със себеподобните. Но човекът, израсъл сред вълци, никога няма да стане човек. Всеки, който е влязъл в пустинята и е имал представа за живота на човешкото общество, не му е било съдено да излезе от там.

Лъжа е, че самият Мойсей е бил евреин. Всъщност той е бил египетски жрец, на който е било възложено практическото осъществяване на експеримента. Името му е съкратена форма на египетското Амхосе. Зигмунд Фройд също е убеден, че Мойсей е египтянин. Така мисли и Стефан Цвайг, което би трябвало да означава, че и Христос, който е бил в „традицията на Мойсей“, също не е евреин. Но и това не е толкова важно. Най-важното е, че след 42-годишно скитане в пустинята оттам излязло едно племе с недоразвито дясно полукълбо на мозъка, лишено от възможността да различава доброто и злото, племе от лесно управляеми хора, които не могат да живеят без пастира. Известно е, че устойчивостта на генетическите трансформации се постига чак в третото поколение. И то е било отгледано през тези 42 години, когато от пустинята са излезли внуците на онези, които са се родили в пустинята, в пълна изолация от човешкия начин на живот.

Тези хора и тяхното разпръснато по света потомство персонално не са виновни за това, което са правили някога с тях. Те са плод на експеримента и заложници на системата. В голямата равносметка те са още по-нещастни от онези, които чрез тях управляват. Със своята мисия те са програмираната управленска периферия на социалните зомбирани структури.

От онези времена схемата на управлението не се е променила много. Така например някой може да хвърли лозунга „Да живее комунизмът“ и 5-10 на сто от тази наследствена периферия само за 3 дни стават комунисти в режима на автосинхронизиране. Светът пристъпва към реализирането на чуждия сценарий за построяването на светлото бъдеще, чийто драматичен край е програмиран още в началото. Сценарият завършва с новата команда „Бий комунистите“. И същите 5-10 на сто в лицето на техните внуци за три дни започват да късат партийните си билети, да гонят своите партийни другари, като преминават в новия режим на автосинхронизиране.

Единственият критерий за това общество е типът на психиката. Нищо повече. Така е от 3000 години.

Обрязването на 8-я ден също е изобретение на тези жреци. То води до дразнене, идващо от половата система още от най-ранна възраст, което нарушава процесите на естественото формиране на мозъка и подпомага формирането на психиката на биоробота.
Както е известно, мозъкът на човека се състои от две полукълба – дясно и ляво. Дясното отговаря за процесуалното – образното мислене, а лявото – за абстрактно-логическото. Човекът има съзнание и подсъзнание. В подсъзнанието се съхранява цялата генетически наследена и постъпваща в процеса на живота информация. Подсъзнанието е „складът“. Съзнанието обработва постъпващата отвън информация и от собствените рецептори – зрението, слухът, обонянието, осезанието и вкусът. Съзнанието обработва всичко, изваждайки от склада което му е нужно, и след обработката складира резултатите пак в подсъзнанието. Всичко е дясно полукълбо – ляво полукълбо, съзнание – подсъзнание. Работят не както се случи, а в определена последователност, която се нарича алгоритъм. Този алгоритъм в човека не се появява веднага. Той се изгражда на базата на наследствеността (генетиката) и е под въздействието на околната среда. Изработката на този алгоритъм става по-строго определена генетическа програма, заложена във всеки човек.

Родил се е човек и започва да възприема околния свят. Алгоритъмът започва да се формира правилно. Но именно в този момент на малкия човек нанасят удар в едно от най-чувствителните места. Болка. Мозъкът за определено време започва да мисли само за това и престава да формира правилния алгоритъм за главния мозък. Той се отразява и при възпроизводството на поколението на обрязаните. Грешката в генетиката нараства. На това се дължи и необяснимата склонност при евреите към полудяване и сериозни психически отклонения. Хората с такъв изопачен алгоритъм на работа на главния мозък се управляват много по-лесно. При тях е възможно да се въздейства направо върху подсъзнанието. Много по-лесно може да се внушава, много по-лесно могат да бъдат зомбирани. Това означава, че в резултат на обрязването се получават биороботи върху човешка елементна база.

Могъл ли е бог да измисли такава лоша шега като обрязването и да я приложи върху своя „богоизбран народ“. Разбира се, че не. Още повече, че заради тази своя травма той е станал и най-големият лъжец в историята на човечеството. Лъжата е огромна и е свързана със самия така наречен Христос. Защо „така наречен“. Ще ви обясним.

Хиляди години преди така нареченият Христос е съществувала легендата за Хорус от Египет. Той е бил роден от девицата Исис-Мери на 25 декември в пещера, като неговото раждане е било оповестено от звезда на Изток и е било посрещнато от трима мъдреци. Хорус след това е правил чудеса, пропъждал е демони и е възкресил Ев Азарус (Озарис) от мъртвите. Хорус е могъл да върви върху водата. Бил е разпънат между двама крадци, погребан е за три дни в един гроб, след което е възкръснал. Той бил асоцииран с риба, агне и лъв.

Хорус е бил наричан КРСТ. Обърнете внимание. Не става дума за Христос, а за Хорус и неговата легенда, която е била хиляди години по-рано от библейските изяви на Христос, Буда, Кришна, Митра, Прометей, Аполо, Херакъл и Зевс.

Легендите за спасителите като Христос са съществували по света много по-рано от самия Христос. Някои даже твърдят, че християнството е плагиатска религия, която реално се появява чак през IV век. И че фалшифицирането е толкова лошо, че даже не са се погрижили да проверят своята история в такива подробности, че Назарет не е съществувал в Палестина по времето на Христос. Пълна измислица.

Възприемайки тактиката на християнската религия, евреите натрупаха богатство чрез лихварство. В течение на много поколения бе оформен в тях дезинтегриран биоробот, който се управлява дистанционно от единен център, благодарение на неговата нарушена психика. Биороботът не може да действа самостоятелно. На него му е необходима програма. Такава програма на обрязаното племе беше дадена по време на синайския му туристически поход под ръководството на египетския екскурзовод Мойсей. Тази програма беше заложена в паметта на биоробота, който след проникването в телата на другите народи я изпълнява в течение на столетия. А равините – пастири с бича на юдеизма пасат колективния биоробот, носещ в себе си програмата за постигането на световно господство. Но пастирите също не са свободни. Те винаги са имали господар.

Ако отново се обърнем към свещената книга ще видим, че от всичките равни 12 колена на израелитяните едно е по-равно от другите – левитите. Именно те са допуснати до върхушката и могат да тълкуват „свещените писания“.

Виж ТУК