„Знаем, че ако изпитвате емоция, тя се проявява на лицето ви. Сега установихме, че това важи и в обратна посока. Изпитвате това, кое­то изразява лицето ви… Ако се смеете при наличие на страдание, няма да го изпитате вътрешно. Ако лицето ви изразява мъка, ще я чувствате и отвътре”.

В дейст­вителност, казва Екман, този принцип се използва ре­довно, за да се измамят детекторите на лъжата. Хора­та, които се поставят във физиология, изразяваща вя­ра, ще регистрират вяра, дори когато лъжат нагло.

Важно следствие на тези процеси е съгласуваността.

Ако ви предам послание, което смятам за по­ложително, но гласът ми е несигурен, а езикът на тялото ми несвързан и неконцентриран, действията ми няма да бъдат съгласувани. Несъгласуваността не ми позволява да бъда това, което мога да бъда, да правя всичко, което мога да правя. Когато човек издава противоречиви пос­лания, той подсъзнателно не си позволява да действа с пълна сила.

Сигурно е имало случаи, в които не сте вярвали на ня­кого, без да сте сигурни защо.

В това, което човекът е казвал, е имало смисъл, но по някакъв начин той не е ус­пял да ви убеди. Подсъзнателно вие сте доловили това, което не сте могли да разберете съзнателно.

Напри­мер, когато сте задали въпрос, човекът може да е казал „да”, но в същото време движението на главата му мо­же бавно да е показвало „не”. Или той може да е казал: „Мога да се справя”, но вие сте отбелязали, че раменете му са прегърбени, очите – сведени надолу, дишането – повърхностно, което е предало на подсъзнанието ви, че в действителност той казва: „Не мога да се справя”.

Част от него е искала да направи това, което го кара­те, но друга част – не. Част от него е била уверена, но друга негова част – не. Несъгласуваността е работила против него. Той се е опитвал да тръгне в две различни посоки едновременно.

Той е представял едно с думите си, съвсем друго – с тялото си.

Всички ние сме изпитали цената на несъгласуваност­та, когато една част от нас наистина е искала нещо, но друга част отвътре като че ли ни е спирала. Съгласува­ността е сила. Постоянно успяват хората, които мо­гат да накарат всички свои умствени и физически ре­сурси да работят заедно за изпълнение на дадена задача.

Развиването на съгласуваност е важен ключ за вът­решната лична сила.

Ако си казвате: „Ами да, предполагам, че това би трябвало да правя” и вашата физиология е слаба и нере­шителна, какво послание ще получи мозъкът ви? Все ед­но, че се опитвате да гледате телевизор с трептяща картина. Едва можете да доловите образа.

Същото ва­жи и за мозъка ви: ако сигналите, които тялото ви из­лъчва, са слаби или противоречиви,мозъкът не долавя ясния смисъл на това, което трябва да направи.

Също­то би било, ако генералът казва на войник, който влиза в бой: „Може би трябва да опитаме това. Не съм сигурен, дали ще е добре, но хайде да видим какво ще стане“. В какво състояние ще бъде войникът?

Ако кажете: „Аз непременно ще направя това” и физи­ологичното ви състояние е в унисон с тази мисъл, т. е. ако стойката, изразът на лицето, начинът на дишането, видът на жестовете и движенията ви, думите и тонът на гласа ви съвпадат – вие непременно ще го направите.

Съгласуваните състояния са това, към което всички ние се стремим, и най-положителното, което можете да направите, е да бъдете в твърдо, ре­шително и съгласувано състояние. Ако думите ви и тя­лото ви не са съгласувани, няма да бъдете изцяло ефек­тивни.

Един от начините да развиете съгласуваност, е да мо­делирате физиологичните състояния на хората, които притежават това качество. Същността на моделиране­то е да се открие коя част на мозъка си използва в даде­на ситуация ефективният човек.

Ако искате да бъдете ефективни, трябва да използвате мозъка си по същия на­чин. Ако точно копирате физиологията на някого, ще се обърнете към същата част на мозъка си. Сега в съгласу­вано състояние ли сте? Ако не сте, прехвърлете се в та­кова състояние.

Спрете за момент и помислете за петима души със силни физиологии, които бихте желали да копирате. С какво се различават тези физиологии от вашата? Как седят тези хора? Как стоят? Как се движат? Кои са някои от основните изрази на ли­цата им и основните им жестове? Отделете един мо­мент и седнете по начина, по който седи някой от тях. Създайте подобно изражение на лицето си и направете подобни жестове.

Копирайте физиологията на вашите кумири!

Като повтаряте физиоло­гията им, ще осигурите на мозъка си същия сигнал, като този, който той дава на техния мозък. Ще бъдете в състояние да изпитате подобни или същите чувства. Често пъти ще виждате вашата версия на същите кар­тини, които те виждат, а мислите ви ще представля­ват вашата версия на техните мисли.

Не мога да гарантирам, че ще успеете още от първия път, но ако моделирате достатъчно точно другия човек, ще се намерите в същото състоя­ние на гняв, болка, тъга, приповдигнатост, радост или възторг, в каквото е и вашият кумир. При това нямате никаква предварителна информация за това, как се е чувствал той.

Напоследък някои изследвания дават научна подкрепа на това явление.

Според една статия в списание „Омни“, двама изследователи открили, че думите имат спе­цифични електрически модели в мозъка. Неврофизиологът Доналд Йорк от Медицинския център на Универси­тета в Мисури и специалистът по патология на речта от Чикаго Том Джинсън установили, че различни хора използват едни и същи схеми.

В един от експерименти­те те дори били в състояние да открият същите мо­дели мозъчни вълни у хора, които говорят на различни езици. Те вече са обучили компютрите да разпознават тези модели, така че да могат да интерпретират ду­мите в съзнанието на човека, преди дори да са произне­сени! Компютрите буквално могат да четат мислите по почти същия начин, по който ние можем, когато точно копираме физиологичните състояния.

При хора с голяма вътрешна сила като Джон Кенеди, Мартин Лутър Кинг или Франклин Рузвелт могат да бъдат открити някои уникални аспекти на физиологи­ята – специален поглед, тоналност или физически жестове. Ако можете да моделирате техните специфични физиологии, ще проникнете до същите продуктивни части от мозъка и ще започнете да обработвате ин­формацията по същия начин като тях. Буквално ще усе­щате нещата като тях.

Очевидно, тъй като дишане­то, движението и тоналността са критични фактори за създаване на дадено състояние, снимките на тези хо­ра не ни дават нужния обем информация. Би било идеал­но, ако можете да видите филм или видео за тях.

Виж повече ТУК