КОЙ Е ХРИСТИЯН Р03ЕНКР0ЙЦ

Хари Салман

Според Рудолф Щайнер духовното развитие на света се ръководи от 12 Учители, седем от които са винаги на Земята. Развитието на Европа специално е ръководено от двама Учители, които приемат физическо тяло всяко столетие от времето след Христос. Единият е Заратустра, основал иранската религия преди около 7000 години. Поради специалната си връзка с Христос, той е известен в езотеричното християнство като Учителят Исус. В едно от своите превъплъщения той е живял в Швейцария през 14 век като лидер на мистичния кръг, наричащ себе си „Приятели на Бога". Вторият Учител е познат като Християн Розенкройц (1378-1484) и като мистериозния граф дьо Сен Жермен, живял през 18-ти век. Щайнер казва също, че Буда и Мани са в тясна връзка с тези двама Учители, работещи за бъдещето на християнството.

Християн Розенкройц е основател на братството на розенкройцерите, което е било активно в продължение на повече от 400 години в различни страни на Европа. Историята на това братство е разказана в два ръкописа, които са били публикувани анонимно в началото на 17 век в Германия: „Възхвала на Братството" (1614) и „Изповед на Братството" (1615). В 1616 година е публикувана прочутата „Химическа сватба на Християн Розенкройц". Тези три текста бързо са били преведени на всички западноевропейски езици.

Първият ръкопис описва биографията на германския благородник Християн Розенкройц. Получил своето ранно възпитание и образование в един манастир, на около 14-го дишна възраст напуска Германия, за да извърши пътешествие в Светата Земя, съпровождан от един стар монах, който обаче умира в Кипър и Християн продължава сам до Дамаск. По време на престоя си там, докато учи арабски, той среща един мъдрец от град Дамар в Йемен , който споделя с него своите знания за природата. На 16 години той отпътува с арабски търговци от Дамаск за Дамар, където е посрещнат от очакващи го тамошни мъдреци. През следващите няколко години той остава с тях и те го обучават в математика и го посвещават в тайните на природата. В Дамар Християн превежда на латински тяхната „Книга на Природата". На 19 години той отпътува за Египет, откъдето, след кратък престой, отплува за фес в Мароко. Там се среща с други образовани мъже - физици, философи и учители по магия и по юдейска кабала. Две години по-късно Християн напуска фес и пристига в Испания, вероятно това е през 1399, когато той навършва 21 години.

Християн Розенкройц се връща в Германия и отново се среща с приятелите си от манастира. Той построява къща, наречена Къщата на Светия Дух, която впоследствие става център на братството, основано от него. Първите членове на това братство са трима негови приятели от манастира. Към тях се присъединяват нови четирима, всички с изключение на един са германци и всички са специалисти по алхимия и умеят да прилагат окултното знание за лечение. Те пътуват през различни европейски страни, като лекуват безплатно болни и споделят своето знание с онези, които пожелават да ги последват и да станат техни ученици. Всяка година те се срещат в къщата на своя Учител. Преди смъртта си всеки един от тях посочва някой измежду учениците си за свой приемник.

Новината за това тайно братство, споделящо своето духовно знание с другите, предизвиква голям интерес В образованите кръгове на Европа. Излизат много публикации в отговор на първия манифест. Хората очакват още новини. „Изповед на Братството" конкретизира неговите цели. На първо място, братството предлага духовно знание за природата, което може да помогне за преодоляването на едностранно разбиващата се наука, която след края на средновековието тръгва по материалистичен път под влиянието на арабското знание. На второ място, братството посочва нов път в религията, противоположен на догматизма на Римската църква и на ислямската религия. И на трето място, те говорят за реформи в социалния живот. Това са били важни импулси в една епоха, когато хората, посветени в знанието и в тайните на природата, са били преследвани (като изгарянето на вещици), епоха страдаща от религиозните войни между Римската църква и различните протестантски църкви, когато всички демократични движения са били подтискани от автократизма на господствуващите. Братството е предлагало алтернатива в областите на знанието, религията и социалния живот. То е искало да приложи окултното знание в света.

Надеждата за духовна революция е била концентрирана в някои европейски центрове, каквито са били дворовете на Прага и Хайделберг. Но скоро те били разрушени от съсипващата тридесетгодишна война (1618-1648), опустошила централна Европа и отнела живота на една трета от нейните обитатели. Тази война е била организирана, за да предотврати духовната революция. Братството на Кръста и Розата се отдръпнало и продължало невидимо своята работа.

Според Щайнер всички от пътуващите розенкройцери са били посветени. Посвещението на основателя на техния Орден е разкрито В книгата „Химическата сватба на Християн Розекройц", излязла през 1459 г., когато той е бил на 81 години. Тази книга представя поредица от образи под формата на сватбена церемония, траеща седем дни. Християн Розенкройц присъствува на странни събития, Всяко от които има духовно значение. Например обезглавяването на кралете, което представя трансформацията на интелекта, необходима за развитието на духовно познание. В края на сватбената церемония, която всъщност е единение между духа и душата, Християн Розенкройц става Рицар на Златния Камък. Тази „химическа" сватба е посвещение в тайните на природата, докато паралелната „мистична" сватба е посвещение в тайните на нашия вътрешен свят. Розенкройцерите са следвали този „химически" път на посвещение.

В много от своите лекции Рудолф Щайнер изяснява целите на този орден. Той казва, че в края на средновековието е била налице опасността от обособяването на две различни групи сред човечеството. Едната развивала съвременното научно мислене по материалистичен начин, докато другата развивала мистичната духовност, както Свети Франциск от Асизи, без да има пряко влияние върху своята съвременност. Мисията на розенкройцерите е била да обединяват тези две групи и така да съединяват интелектуалната с духовната активност.

Ние не знаем истинското име на Християн Розенкройц, нито в кой манастир е живял, нито къде са се събирали братята всяка година. Историята не е запазила следи за тях, но влиянието на неговото братство е било огромно. Целта на неговото пътуване до арабския свят е била да пренесе мъдростта от Изтока на Запад по начин, разкриващ присъствието на Христос в природата, по пътя на една християнска естествена наука. Той стои зад развитието на алхимията в Западна Европа и зад медицинската школа на Парацелзус и неговите ученици. Нови импулси, идващи от братството, са навлезли в изкуството и музиката, и според Щайнер приказките на братя Грим ни връщат към образите, които розенкройцерите са положили в душите на хората, обитаващи Централна Европа.

Мъжът със златния шлем, Рембранд, Художествена галерия, Глазгоу

Щайнер говори за следваща инкарнация на Християн Розенкройц в Холандия през 17 век. След тридесетгодишната война част от духовните импулси на розенкройцерите са се пренесли в Холандия. Може дори да се твърди, че основаването на Нидерландия като държава, в която е била гарантирана свобода на вероизповеданието и религиите, се дължи на този импулс, проведен чрез нейния основател Вилхелм Оранжски. (1533-1584). Една нощ, според Щайнер, Християн Розенкройц е бил гост на Рембранд и му е разкрил тайните на светлината и мрака. Вследствие на това Рембранд е развил особена техника на рисуване, като първоначално е боядисвал цялото платно в кафяво и след това върху този тъмен фон е правел видима светлината. Можем да наречем това алхимия на светлината и мрака и Рембранд е бил майстор в нея. Той е помолил своя гост да му позира за портрет и това платно е известно като „Мъжът със златния шлем", изложен в музея в Глазгоу. Много по-късно по памет Рембранд рисува своя гост отново като „Полски конник", намиращ се в музея в Ню Йорк. Тази история не може да бъде подкрепена документално, но тя ни помага да си представим индивидуалността на Християн Розенкройц в един от неговите животи.

Полският конник, Рембранд, Частна колекция, Ню Йорк (фрагмент)

Щайнер продължава, че следващото превъплъщение на Християн Розенкройц е бил граф дьо Сен Жермен. Той се ражда около 1700 година в днешна Румъния в знатната фамилия Ракоци. Ракоци са управлявали Трансилвания и като протестанти са били врагове на Римската църква. От династични съображения младият принц е бил скрит на сигурно място в Италия, където приел името Сен Жермен. В това си прераждане Християн Розенкройц е добил известност като дипломат, алхимик, учен и съветник на крале. Той се е опитал да предотврати френската революция, но не е успял. От него излиза девизът „Братство, равенство, свобода". Тук виждаме Християн Розенкройц в ролята на социален реформатор, опитващ се да подготви условия за по-справедливо общество. От него излизат много духовни импулси, целящи да трансформират атеистичната линия на френското просвещение. Граф дьо Сен Жермен умира през 1784 в Северна Германия, в едно имение близо до датската граница.

Портрет на граф Дьо Сен Жермен

От лекциите на Щайнер знаем, че Християн Розенкройц всъщност е бил Лазар, когото Исус възкресява от гроба. Щайнер обяснява, че излизането на Лазар от гроба е всъщност духовно посвещение, което той приема лично от Исус. В до-християнската епоха кандидатите за посвещение са били полагани в гробница, където са престоявали три и половина дни и през това време са развивали по-висшите си сетива, даващи им възможност да контактуват с духовните светове. Възкресението на Лазар е било първото християнско посвещение. Според Щайнер той е бил любимият ученик на Христос, облегнал глава на рамото му по време на тайната вечеря, той е бил автор на Евангелието от Йоана (неговото ново име) и на книгата на Апокалипсиса. Така той е станал един от вдъхновените водачи на езотерично- то християнство, впоследствие познат като Християн Розенкройц. Това име се свързва с медитативния образ на черния кръст и венеца от седем рози в центъра му. Черният кръст, това са страстите и желанията, които ние трябва да преодолеем, а седемте рози са чистата кръв, която изразява трансформацията на нисшата човешка природа и представлява най-висшият символ на пречистването на човешката душа.

Превод от английски: д-р Светла Балтова