«Аз ще те убия!» или феноменът на вандализма 20-12-2011

 

От историята на древните времена е известно, че варварите, завладяли Рим са унищожили много ценни паметници на античността. И това е само един такъв пример. Защо в продължение на хиляди години в различни страни, от време на време се извършват атаки срещу изкуството? Кой и защо се опитва да унищожи шедьоврите, които носят радост и естетическа наслада?

"Вандалите" - т.ака съвременното общество нарича онези, които рушат музеите на  картини и скулптури. И актовете на вандализъм по целия свят, за съжаление, се увеличават все повече и повече. Ако гръкът от град Ефес Херострат е станал известен през вековете, изгаряйки едно от чудесата на света - Храма на Артемида, то модерните вандали преследват, както на тях им се струва, много различни цели.

В Русия, първият акт на вандализъм е регистриран през януари 1913 г., в Третяковската галерия. Младият художник-иконописец,, староверец, Аврам Балашов, намиращ се около картините на Иля Репин "Иван Грозни и сина му Иван" изведнъж грабнал от ботуша си нож и започнал да крещи: "Стига кръв!" и три пъти ударил с безумно лице царя. На служителите, охраняващи музея, Балашов, не оказал никаква съпротива. Оказало се, че ценителя на осакатения шедьовър на Репин е експерт по живопис, който бил редовен посетител на галерията. Картината буквално замъглила съзнанието на Авраам - по силата на убежденията си, той не можел да се примири с мястото на убийството и решил да спре това ужасно събитие.

"Сиви мишки" и "сини чорапи"

На 10-ти Март, 1914 год. в Лондонската Национална галерия, студентка-изкуствоведка пробива няколко пъти с кухненски нож картината на Веласкес "Венера пред огледалото". "Сивата мишка",  Мери Ричардсън съобщава на арестувалите я полицаи, "Аз съм борец за правата на жените. Мъжете гледат на най-прекрасната Венера, като на порнографска пощенска картичка. Сложих край на това и всички жени на света ще ми благодарят за това! ".

Актът на "Мери разрушителката" хвърля сънародниците й в шок. Картината на Веласкес била уникална не само като произведение на изкуството - за първи път в историята на страната, за предотвратяване на износа на картини в чужбина, англичани събрали Ј 45,000 и си откупили  "Венера" ​​от предишния собственик, който искал да я продаде в чужбина. "Венера" ​​е наистина собственост на цяла Англия.

Престъплението на Мария Ричардсън, сякаш сигнализира за началото на маса атаки срещу културните съкровища на Великобритания. Суфражетки, борещи се за правата на жените, избрали за свои жертви, картини, скулптури и стъклописи в цялата страна. Тези активисти, "сиви мишка" и "сини чорапи", организирали изгарянето на няколко шотландски замъци, бомба избухнала в Уестминстърското абатство и църквата Сейнт Джордж в Лондон. През първата половина на 1914 г. Suffragettes извършили повече от сто атаки на произведения на изкуството. Разбушувалите се жени спряла Първата световна война.

Терминът вандализъм произхожда от времето на Френската революция, когато в цяла Европа тръгнала вълната на публичните "църковни екзекуции." От ръцете на революционните маси, погинали скулптурите на романски и готически църкви. Била взривена построената в X век катедрала на манастира на Клюни в Бургундия. Наследникът на революцията, Наполеон, от свещените камъни на катедралата построил в цяла Франция ... образцови конюшни.

 

 

Против Хиста и Буда

В руската история, такива примери са много. Кампанията за конфискация на църковните имоти, проведена от болшевиките през 1922 г., отбелязва началото на физическо унищожаване на духовенството и християнските реликви. Разрушавали църкви, насичали с брадва икони и ги изгаряли в пещи ... Символът на унищожаването на религиозното изкуство е взривеният храм на Христос Спасителят в Москва. Но може би тези събития са останали в далечното минало? За съжаление, това не е така.

Каменната статуя на Буда Шакямуни (с височина 54 метра) била изсечен в скала в Бамиян на територията на съвременен Афганистан. Наблизо е имало по-малка статуя. Тук, в I в. от н.е. будисти са основили свой манастир. По време на монголското нашествие през 1222 г., статуята е леко наранена, а манастирът е разрушен. Всеки, който е виждал статуята на изваяния Буда, е бил поразен от величествения й вид. Но през февруари 2001 г. талибаните взривиха Големия Буда. С този акт, те търсеха вниманието на света към техните проблеми. Но едва ли вандалите са получили желаното.

Всеобщото презрение станало за тях заслужена "награда".

 

«Киселинният терорист»

 

Най-опасният за музеите човек, подобно на Франкенщайн, създал през 1974 г., неврохирургът Дитер Мюлер. Ханс Болман до тази знаменателна година бил тих шизофреник, който изпитвал панически страх от огън и вода. Но Болман е избран, в качеството си на пациент, за провеждане на демонстрационна операция. Хирургът му гарантирал пълно възстановяване след като върху мозъка му се въздейства с електрически разряд. Въпреки това, резултатите от операциите са били повече от разочароващи. Електрошокът предизвикал странни реакции в тялото на Болман. Сега страха си от огън и вода, той решил да победи ... със сярна киселина! Разтварял, с помощта на сярна киселина, картини от известни художници, Болман получил облекчение от своята фобия. Изгарянето на живописни платна с киселина, му доставяло удоволствие, както и, вероятно, от това, което чувства един садист, измъчвайки жертвата си.

Болман, човек с тънък художествен вкус, атакувал картини само на известни и обичани, от всички, автори. За 30 години, неговата "дейност" върху музеите, Германия е понесла загуби от 130 000 000 $! Един пациент на д-р Мюлер е обезобразил повече от 50 шедьоври, за което, прекарал в затвора около седем години. Но тъй като Болман не представлявал опасност за хората от затвора, той е преместен в психиатрична болница. Именно от там, той, с постояннство, е извърщвал своите нападение над най-добрите галерии в Германия. За щастие, всички служители вече познавали лицето на шизофреника и очевидно не му позволили през последните години да унищожава произведения на изкуствата

 

Противостояние

Но има случаи, когато на шедьоврите посягат и самите художници. През март 1997 г. в Амстердам, в музея Stedelijk, млад мъж се приближил до картината на Казимир Малевич, "Suprematism", извадил кутия със зелена боя и с едно "движение с писалката", изобразил на картината огромен знак на долара.

На заловилата го музейна охрана вандалът казал, че деянието му - това е артистичен акт,  пред погледа на всички присъстващи е родено ново произведение на изкуството, а именно "Супрематическа композиция със знака за долар." Този новоизлюпен автор се оказал художникът от Русия, Александър Бренер. За други негови работи, световната общност като че ли, нищо не е чувала.

В постъпката на Бренер се вижда съзнателна злоупотреба с творчеството на други хора. Между другото, според мнението на този "културен вандал", Малевич е създавал комерсиално изкуство и предал идеалите на руската школа на живописта. Бренер е осъден, но в съда възникнала дискусия, как все пак се оценява тази постъпка - като акт на вандализъм или като акт на изкуство?

... Много хора смятат, че изкуството и живота не са свързани едно с друго. Но луди, "идейни" вандали и дори самите артисти унищожават произведение на изкуството като живи хора. А вандалите с нищо не са по-добри от убийците. Но и картините не са само жертви. Те самите могат да накара човек да полудее и да ги унищожи. Вандализмът,  това е трагичното лице на отношенията между света хората и света на изкуството.

anubis.sokrytoe.com

Преди 10ноември го наричахме "Комплекса на сакатото(недъгавото, инвалидното)!

OMG, good that we do not have that black supervision. Otherwise the world would have been a dark place not good for leaving and humanities.
The vandalism of words used in this article is almost the same as the one on the streets.
Thanks to the positive and open minded people which do not take thing written like this seriously.