За предишната част ТУК

BIS - най-мощната банка в света, световна централна банка на осем семейства, които контролират частните централни банки на почти всички западни и развиващи се страни. Първият президент на BIS е рокфелерския банкер Гейтс MакГари, служител на Chase Manhattan и Федералния резерв. McGarry е дядо на бившия директор на ЦРУ Ричард Хелмс. Рокфелер и Морган, имали добри връзки с Лондон. Дейвид Ик в Children of the Matrix (Деца на матрицата)к пише, че Рокфелер и Морган са просто "вафлена кора" за европейското семейство Ротшилд.

BIS - собственост на Федералния резерв, Банката на Англия, Банката на Италия, Централна банка на Канада, Швейцарската национална банка, Холандската банка, Бундесбанк и на Централната банка на Франция.

Историкът Карол Куигли в грандиозната си книга Tragedy and Hope (Трагедия и Надежда), пише, че BIS е част от план "за създаване на глобална система за финансов контрол в частни ръце, която може да унищожи политическата система на всяка страна и икономиката в света като цяло ... да контролира всичко като във феодалните времена, посредством централните банки, които ще работят в рамките на тайни споразумения. "

Правителството на САЩ има историческо недоверие към BIS и спомага за неговото прекратяване на конференцията от Бретън Уудс през 1944 г. Вместо това, влиянието на осемте семейства се увеличава след приемането от Конференцията на решение за създаване на МВФ и Световната банка. Федералният резерв получава само дял в БМР през септември 1994 година.

Собствеността на BIS е най-малко десет на сто от валутните резерви на поне осемдесет  централните банки, МВФ и други международни организации. Той служи като фискален агент за международни споразумения, събира информация за глобалната икономика и играе ролята на кредитор от последна инстанция за предотвратяване на глобална финансова криза.

BIS популяризира идеята за монопол на капиталистически фашизъм. През 1990 г. той даде на Унгария заем-мост (краткосрочен кредит със срок на погасяване между един кредит или облигационна емисия и получаване на нов заем, с издаване на нов заем) за приватизацията на нейната икономика. За Осемте Семейства, той служи като средство за предоставяне на финансова помощ на Адолф Хитлер, възглавяваната от Дж. Хенри Шрьодер Warburg и Менделсон банка на Амстердам. Много изследователи твърдят, че БДН е световен лидер в прането на пари от трафик на наркотици.

Съвсем неслучайно е, че централата на Банката за международни разплащания в Швейцария, която е любимо място за скриване на богатствата на световната аристокрация и контролния център на италианската масонска ложа (P-2 италиански масон на Alpina Lodge) и нацистката Nazi International. Други организации, които се контролират от осемте семейства, това са Световния икономически форум, Международната конференция за паричната политика и Световната търговска организация.

Koтференцията в Бретън Уудс беше истински подарък за осемте семейства. МВФ и Световната банка са били предназначени за централното звено на "Новия световен ред". През 1944 г., първите облигации на Световната банка са били пуснати в обращение от Morgan Stanley и First Boston. Семейство Лазардови от Франция става още по-ангажирана в делата на Морган. Най-голямата инвестиционна банка Lazard Freres във Франция, притежавана от семействата Lazard и Давид Вейл, наследници на старите генуезки традиции на банкиране, представлявана от Мишел Давив. Санфорд вейл, който е бил председател и главен изпълнителен директор на Citigroup.

През 1968 г. Morgan Guaranty пуска в Брюкселската клирингова система за евро-долар Евро-Clear. Това е първия автоматизиран опит. Някои започнали да наричат Евро-Clear "звяр". Брюксел става седалище на новата Европейска централна банка и НАТО. През 1973 г. чиновниците на Морган се срещат тайно в Бермуда, за да възкресят старата идея на Morgan, двадесет години преди отмяната на закона Глас-Стийгъл (закона за създаване на Федералната корпорация за гарантиране на влоговете, при които са били разделени депозитните сертификати и функциите на инвестиционното банкиране, с което се слага бариера на спекулативни операции) Морган и Рокфелер са оказали финансова помощ на Merrill Lynch, така че той да попадне в петте най-големи американски инвестиционни банки. Сега Merrill Lynch е част от Bank of America.

Джон Д. Рокфелер купува с петролни пари Equitable Trust, който през 1920 г. абсорбира няколко големи банки и корпорации. Голямата депресия помогнала за засилването на влиянието на Рокфелер. Неговата Chase Bank се слива с Манхатън Банк Кун Лебов и формира Chase Manhattan, което засилва дългогодишните отношения между семейства. Кун Лебов, заедно с Ротшилд, финансират пътя на Рокфелер за получаване на титлата Кралят на нефта.National City Bank of Cleveland Nation дава на Джон Д. Рокфелер  необходимото за да монополизиране та цялата петролна индустрия на САЩ. Банката след това, по време на заседанията на Конгреса се идентифицира като една от трите банки, собственост на Ротшилд в САЩ през 1870 г., период, когато Рокфелер е основал компанията Standard Oil of Ohio.
Един от партньорите на Рокфелер Standard Oil е Едуард Харкнес, чието семейство контролира Chemical Bank. Друг е Джеймс Стилман, чието семейство контролира Manufacturers Hanover Trust. Двете банки са обединени под крилото на JP Morgan Chase. Двете дъщери на Джеймс Стилман са омъжени за синовете на Уилям Рокфелер. Тези две семейства контролират голяма част от Citigroup.

В застрахователния бизнес, собственост на Рокфелер са Metropolitan Life, Equitable Life, Prudential и New York Life. Банките на Рокфелер, контролират двайсет и пет процента от всички активи на петдесетте най-големи търговски банки в САЩ и тридесет на сто от активите на петдесет от най-големите застрахователни компании. Застрахователните компании, първата от които е създадена от масоните в САЩ чрез Woodman’s of America, играе ключова роля в бермудската пералня на пари от трафика на наркотици.

Сред компаниите под контрола на Рокфелер, са Exxon Mobil, Chevron Texaco, BP Amoco, Marathon Oil, Freeport McMoran, квакер овес, ASARCO, САЩ, Delta, Northwest, ITT, Международен Harvester, Xerox, Boeing, Westinghouse, Hewlett-Packard, Honeywell , International Paper, Pfizer, Motorola, Монсанто, Union Carbide и General Foods.

Това семейство притежава тридесет Рокфелер Плаза, където всяка година, се украсяват коледната елха, и Рокфелер център. Дейвид Рокфелер е изиграл важна роля в създаването на кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Основната резиденция на семейство Рокфелер е огромен комплекс в северната част на щата Ню Йорк, известен като Pocantico Hills. Те също притежават двустайните дуплекси на 5th Avenue, имение във Вашингтон, Ранчото Монте Карло във Венецуела, кафеени плантации в Еквадор, няколко ферми в Бразилия, имоти в Сийл Харбър, щата Мейн, и курорти в Карибския басейн, на Хавайските острови и Пуерто Рико.

Рокфелер имат семейни връзки със семейство  Дълес. Алън Дълес създава ЦРУ помага на нацистите да прикрият убийството на Кенеди и да се справят с председателя на Комисията за разследване на убийството при президента Кенеди и сключва сделка с мюсюлманско общество Мюсюлмански братя, с цел да създаде напълно контролирани убийци.

Неговият брат Джон Фостър Дълес, управлява тръстове на Goldman Sachs напомпани преди рухването на фондовата борса през 1929 г., помага на брат си да свалят правителствата в Иран и Гватемала. И двамата принадлежат към обществото "Череп и кости" (най-старите тайно общество на студенти от Йейлския университет, за което се смята, че членовете на обществото са само представители на най-елитните, идващи от най-богатите и влиятелни семейства в Съединените щати, занимаващи се с заемане на важни държани постове в политиката, медиите, финансовите, научната и образователната сфери), отиват в Съвета за външни отношения и се явяват масони от 33 степен (според древния шотландски ритуал, един от най-разпространените масонски устави).

Рокфелер също така сформира направление за намаляване на броя на населението на Земята. Римския клуб (международна неправителствена организация, създадена от италианския индустриалец Аурелио Печеи и генералния директор по въпросите на тауката ОИСР, Александър Кинг, през 1968 г., който обединява представители на политическия, финансовия, културния и научния елити в света, има съществен принос в изучаването перспективите за развитието на биосферата и се застъпва за хармонизиране на отношенията между човека и природата, прибл) в имението му в Беладжио, Италия. Неговото имение Pocantico Hills е родното място на Тристранната комисия (международна организация, съставена от представители от Северна Америка, Западна Европа и Азия (представена и от Япония и Южна Корея), официалната цел на което е за обсъждане и намиране на решения на световните проблеми). Това семейство е основен спонсор на движението за евгениката, което роди Хитлер, клониране на хора и сегашната мания с  вмешателството в ДНК от американските академични среди.

Джон Д. Рокфелер младши оглавява Population Council  до смъртта си. Неговият син, наречен в негова чест, е сенатор от Западна Вирджиния. Уинтроп Рокфелер, брат на заместник-губернатор на Арканзас е най-могъщият човек в държавата. През октомври 1975 г., в интервю за Playboy вицепрезидентът Нелсън Рокфелер, който е бивш губернатор на Ню Йорк, формулира своя поглед върху нещата в семейството си: "Аз дълбоко вярвам в идеята за планирането на икономически, социални, политически, военни, за пълно глобална планиране".

Но основната роля на всички братя Рокфелерови изиграл основателят и председател на Тристранната комисия, Дейвид Чейс Манхатън. Именно той разпространява по света фашистките идеи на семейството. Той защитава на шаха на Иран, режимът на апартейда в Южна Африка и хунтата на Пиночет в Чили. Той бил главен финансов директор на Съвета по външни отношения, Трилатералната комисия, и (по време на кампанията Виетнам) Koмитета за ефективен и траен мир в Азия, тази златна мина за тези, които са спечелили този конфликт.

Никсън го помолил да стане министър на финансите, но Рокфелер отказал офертата, знаейки, че влиянието му ще бъде много по-голямо като шеф на Chase. Гари Алън в The Rockefeller File пише, че през 1973 г., "Дейвид Рокфелер се срещна с двадесет и седем глави на държави, включително лидерите на Русия и комунистически Китай."

След действията на банката Nugan Hand Bank (чети: ЦРУ) през 1975 г. срещу австралийския премиер Hof Uitlema назначен от британската корона, неговия наследник Малкълм Фрейзър, забърза към САЩ, където, след разговори с Дейвид Рокфелер се срещна с президента Джералд Форд.

Източник

25.07.2011

Въпреки това, най-мощната организация в страната не е повече федерална отколкото Federal Express. Да, те признават това.

Bloomberg пише:

Макар и разположени във Вашингтон Съветът на гуверньорите на банките в рамките на Федералния резерв е федерална агенция в рамките на юрисдикцията на свободата на информацията и други разпоредби, Федералният резерв на Ню Йорк, както и регионалните банки от системата настояват, че те са отделни структури, притежавани от банковите си членове и не подлежат на федералните ограничения.

Поради тази причина, заведеното дело от Bloomberg срещу Фед, да се разкрие информацията, отнасяща се до направените заеми, се отхвърля от Fed на основание, че не е подчинена на Закона за свобода на информацията. Bloomberg пише за това в друга статия:

Федералния резерв на Ню Йорк ...осъществява контрол на повечето от кредитните програми. Повечето от документите, които изискват тяхното оповестяване, каето изиска в своя иск Bloomberg News, са собственост на Фед в Ню Йорк, който не подлежи та прилагането на Закона за свобода на информацията - това е реакцията на централната банка. Управителният съвет получи 231 страници документ, до който е отказан достъп, позовавайки се на търговската тайна.

През юни 1932 г., председател на сенатската Комисия за банките и валутата Чарлз MakFedden казва:

Някои хора смятат, че банките на Федералния резерв са на правителството на САЩ агенции. Но това са частни монополи ...

В допълнение, Банката за международни разплащания (BIS) - координираща транзакциите между централните банки, е структурата, която определя нивото на резервите, които банките са длъжни да имат в Световната банка, сама принадлежи на централните банки по целия свят.

През 2009 г., Spiegel пише:

BIS е частна организация, която притежава 55 централни банки. Ръководителите на тези централни банки идват в централата в Базел на всеки два месеца, на общо събрание, което е неин върховен орган на изпълнителната власт, заседава веднъж годишно.

С други думи, Фед, притежавана от частни банки (и повечето други централни банки), както и централните банки, на свой ред, притежавани от Банката за международни разплащания,  е глобален банков регулатор.

Spiegel също отбелязва, че IDB в голямата си има имунитет срещу регулирането, надзора и таксите:

Като официално регистрирано дружество, IDB се признава като международна организация, и не попада под юрисдикцията на никоя страна, с изключение на международното право.

Той не трябва да плаща данъци, и неговите членове и служители имат широк имунитет. Никой от органите няма контрол на ICBMs, въпреки факта, че той контролира около четири процента от общите глобални валутни резерви, или 217000 милиарда евро (304 милиарда долара), както и 120 тона злато ...

Ръководителите на централните банки не са избрани хора, а се назначават от техните управления. Въпреки това, те имат власт, която надвишава властта на много политически лидери. Техните решения засягат цялата икономика на различни страни, и с една-единствена дума, с едно помръдване на устните си, може да се преобърне  пазарите. Те определят лихвените проценти и по този начин определят цената на заемите и скоростта на текущите глобалните финанси.