(кликни), реших да актуализирам и разширя списъка с теориите на конспирацията. За да видите цялата статия в оригинал, с линкове и видеоматериали кликнете върху заглавието на статията по-горе.

Операция «Присмехулник»

Също така през 1950-та г. 1970-та, ЦРУ платило някаква сума на известни местни и чуждестранни журналисти ( от крупни, световни медии - Time, The Washington Post, The New York Times, CBS и други) да насърчават публикуването на ЦРУ. ЦРУ също спонсорирало най-малко един филм - анимационния "Животинската ферма" на Джордж Оруел. Църковвият комитет в крайна сметка публикува тези неща през 1975 година.

През 1953 г. Джоузеф Алсоп, който тогава бил един от водещите наблюдатели на Америка, заминава за Филипините за отразяване на изборите. Той направил това по поръчка на ЦРУ.

Според документите на ЦРУ, Alsop е един от над 400-те журналисти, които в последните 25 години извършват тайни задачи за Централното разузнавателно управление.Връзките на някои от тези журналисти с ЦРУ са били скрити, други очевидни. Журналистите предоставят пълен набор от тайните служби - от просто събиране на информация, до предоставяне на услуги, като посредници между шпиони в комунистическите страни. Репортерите споделяли своите бележки с ЦРУ. Редакторите са предоставяли персонал. В много случаи на ЦРУ показват документите, журналистите са били ангажирани в изпълнението на задачите, поставени от ЦРУ със съгласието на големите новинарски организации на Америка.

Историята на ЦРУ в американските медии все още е забулена в официалната политика на объркване и заблуда поради следните причини:

* Използването на журналистите е едно от най-продуктивните средства за събиране на разузнавателна информация, предоставяна на разположение на ЦРУ. Когато агенциите намаляват рязко употребата на журналисти от 1973 г. насам (до голяма степен като резултат на натиск от страна на медиите), някои чуждестранни журналисти все още са ангажирани в такива дейности.

* По-нататъшно разследване по този въпрос, както казват в ЦРУ​​, неминуемо ще разкрие редица деликатни отношения между 50-60-те години сред най-силните организации и лидери на американската журналистика.

Иследването на сифилиса Таскджи:

Службата по обществено здраве на Съединените щати, провеждат  тези изследване върху 400 бедни чернокожи мъже през периода 1932-1972. В проучването, на мъжете са назначени фалшиви, а понякога и опасни лечения, освен това, адекватно лечение е специално е било забавяно от Агенцията за да може по-добре да изследват заболяването. Въпреки че проучването първоначално е трябвало да продължи само шест месеца, то продължило 40 години. До края на изследването 200 души са починали от сифилис или свързани с тях усложнения.

Операция Нортуудс:

В началото на 1960 г., американски военни лидери разработили планове за изграждане на обществена подкрепа за войната срещу Куба, за да свалят Фидел Кастро. Тези планове включват организирането на терористичните атаки в града в САЩ с убийството на невинни цивилни и американски войници, бомбени атентати срещу американските военни съдилища, убийството на кубински емигранти, потъващ кораб с кубински бежанци, отвличане на самолети. Всички тези планове са одобрени от Абединеният комитет на началник-щабовете, но било отхвърлени от цивилното ръководство, и се е пазило в тайна в продължение на почти 40 години.

Авторът на книгата "Причината за войната", Джеймс Бъфорд обсъжда разсекретените документи на "Операция Northwoods", показващи, че през 1962 г. ЦРУ е планирало да извърши терористични атаки в Съединените щати, и прокуратурата да обвини в това Куба, за да започне война с нея.

Свидетелството Найра:

15-годишно момиче на име "Naira" свидетелства пред U. С. Конгреса, че е видяла как иракски войници изваждали кувейтски деца от инкубаторите, след което те умирали. Това доказателство е спомогнало за постигане на обществена подкрепа за войната в Персийския залив през 1991 година. По-късно стана ясно, че доказателствата са фалшиви. PR-компания Hill & Knowlton, която е наета от организацията "Граждани за свободен Кувейт," уредили това доказателство. Оказало се, че ЦРУ е наредило на момичето е взимала уроци по актьорско майсторство. "Naira", както по-късно се оказало, била наречена Naira Ал-Сабах, и се явявала дъщеря на Сауд бин Насир Ал-Сабах - кувейтския посланик в Съединените щати. Форумът на Конгреса по правата на човека, в който съпредседател бил Том Лантос е бил отговорен за извикването на Naira, и по този начин популяризирал твърденията й. Когато, по-късно твърденията на момичето били оспорени от независими наблюдатели по правата на човека, Лантос заявил: "Твърденията, че всички свидетели, са представени от Кувейтското посолство, и за недоверие, не ми е минавало през ума ... Аз нямам причина да вярвам, че тази история не е вярна, но работата, дори не е в тази история. Дори ако приемем, че тази история е измислица от началото до края, той не отрича огромната лавина от други нарушения на човешките права.
Следва...