ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!! С чувство на дълбока радост и от цялото си сърце ви поздравявам със Светлото Христово възкресение — Пасхата Господна! Желая ви да се сбъднат всичките ви надежди и благи начинания, мир, доброта и любов. Пасхалното чудо — благодатния огън

Днес, дори и по-нерелигиозните хора със сигурност гледат с интерес, всяка пролет, излъчването на честването на православния Великден по телевизията,  тържествената процесия, тържествените шествия, интересните екскурзии в християнската история, грандиозното посрещане на небесния огън ...

Пасхата е повече от всеки друг религиозен празник, изпълнен с езически атрибути. Сред най-забележителните от тях са честването на Пасхата, чиито знак е Благодатния огън.

Много християнски празници, така или иначе, са произлезли от езичеството, толкова важния символ, като слизането на огъня не може да не участва.

Древните вярвали в огъня като проявление на Бога, което, по този начин, става достъпно за възприемане, включително и за човешки сетива. Също така, езическият огън се разглежда като посредник между хората и Бога. Молитвите отправени към огъня, бързо достигат до "адресатите" (в християнството - обредните церемониални свещи в църквата), огънят, изпратен от небето - знак, че Бог е чул (Благодатният огън е благодат и благословия за рабите Божии). Мястото на огъня винаги е било в световете.

Огънят въплъщава тройния аспект - раждане, пречистване, разрушителни..... Първоначално пречистващата сила на огъня е била свързвана с погребалните обреди на езичниците (крематориумите), през Средновековието християнството се е "пречиствало", чрез изгаряне на вещиците на кладата, но сега са останали само грандиозното взимане на Благодатния огън в храма на Божи гроб (Възкресението на Христос) в Ерусалим. През годините чудото се нарича по различен начин: "Милостива светлина", "Свещена светлина", "Чудотворни светлина, а сега е само като " Благодатна "...

Методи за запалване и изнасяне на Свещената светлина, процедурата и състава на участниците са различни, в различните исторически периоди. Сега церемонията се провежда в Ерусалим съвместно от православна църква и патриаршията на Ерусалимската Арменска Апостолическа църква, които участват и на коптски и сирийски православни църкви.

Според статуквото в Светите места (поради продължаващите спорове по отношение на права и правомощията между различните християнски църкви се въвеждат официални правила за Великденската служба в храма на Божи гроб в Йерусалим), на гръцкия патриарх, придружен от арменския епископ, който обикновено се изпраща от архимандрита на арменската патриаршия, преминавайки през Edicule (малък параклис, на Божи гроб), и в нея коленичи пред "тридневноно легло на Спасителя", като всеки казва молитвата, по свой си начин. След това чудото на огъня разпалва техните пакети от свещи (33 - броя на годините, живял Христос), и ги носят на очакващият ги народ Изнасянето на Светлина символизира излизането на Светлината на Истината от гроба на възкръсналия Иисус Христос. Що се отнася до изнасянето на Светия церемония огън, самите участници - гръцки и арменски свещеници -  използват думите "Огън " и "Светлина".

Благодатният огън става особен за Православието, и дори предоставя доказателство за истинността на тази религия. Смята се, че единствената молитвата на православния свещеник, може да свали Светлината от небето и това е чудото. Огънят доказва, че верен е само православния календар, тъй като само в този ден идва и си отива Благодатният огън. Опитите да се оспори "правото" да получават Благодатния огън представители на други вероизповедания, от други конфесии, се е случвало не веднъж.

Например, през 1579 г. е имало един забавен случай. Като собственици на Божи гроб, представителите на няколко християнски църкви, на свещениците от Арменската църква успели да подкупят турския султан Мурад Правдивия и местното градоначалство, така че да им позволява, противно на традицията, само за да им позволят, те сами да празнуват Великден и да получават Светия огън. По настояване на арменските духовници от целия Близък изток пристигали в Ерусалим, голяма част от  религиозни единоверци,  за да отпразнуват Великден заедно. Православните заедно с патриарх  Соломон IV не са били само отстранени от кувуклиите (Edicule), но те  са били изгонени от храма. Там, на входа на храма, те останават да се молят за слизането на огъня, страдащи за отлъчването им от благодатта. Арменският патриарх се молил цяло денонощие, за слизане на огъня, но никакво чудо не станало. Изведнъж пада гръмотевица, която подпалва един от стълбовете на храма и от там тръгнал пожар. Православен патриарх запалил светите свещи от него, и дал светлината да всички православни, които са били в храма. Това е единственият случай в историята, когато слизането на огъня е настъпило извън храма, а не от молитвите на православните и не на арменския първосвещеник.

През последните няколко века, всеки посетител на храма на Възкресение Христово да видите също мраморни колони, разделени с необичайни цепнатини.Средната колона от трите, в лявата част на портала на главния вход на храма е малко повече от един метър на дължина, минаваща по протежение на цялата колона и достига надолу на около 7-8 см в ширина и дълбочина. Много поклонници почитат тази колона като, дори оставя бележки в пукнатините.

През V-VII век в Ерусалимската църква, пасхално бдение (т. е., вечернята и литургията на Велика събота) започва с древния ритуал, "запалване на вечерната светлина." Но през IX век източници казват, че лампата се запалва, не само за благословията на вечерта, но и за слизането на Светия огън от небесата, което е чудо.

Най-ранните спомени за Благодатния огън в навечерието на Възкресение може да се намери при Григорий Нисийски, Евсевия и Силвия Аквитанска, и те датират от IV век. Те включват описание и на по-ранно сближаване. Според свидетелството на апостолите и светите отци, неземната светлина озарява гробницата скоро след възкресението на Христос: "Петър се приближи към гроба и светлината изригна ужасяващо от него" - пише св. Йоан Дамаскин (византийски теолог и философ от VIII век).

Много православни християни вярват в божествения произход на Светия огън. В момента съществуващите писмени източници, датиращи от най-ранна възраст ( IX век) съдържат записи на свидетели, разказмащи за това, че Свещената светлина, която се появява в ковчега е чудо.

От гледна точка на православното християнство, Светия огън е залог между Бога и човеците, обещанията, дадени от възкръсналия Христос към неговите последователи: ". Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" Смята се, че годината, в която Небесния огън е слязъл на Божи гроб, означава края на света и властта на Антихриста.

Православните, "пречиствайки се" от Благодатния огън, твърдят, че той има чудесно свойство - първите няколко минути той не изгаря кожата. Но в същото време, има съмнения и скептицизъм и при самите духовници. Иеромонах Флавиан (Матвеев) на един от онлайн форумите, признава: "За съжаление, се запалва. През 2004 г. мой приятел буквално пет минути след получаване на Благодатен огън (ние дори не бяхме излезли от храма) се опита да "измие огъня." Брадата му, която, не беше голяма се запали и разгоря. Аз трябваше да викам за помощ, за да го изгасят. В ръцете си, имах камера, така че този нещастен инцидент е документиран. (Съгласихме се, че вярата не е достатъчна. Но странното е това, че хиляди хора, чакат чудеса от това ежегодно повтарящи се събитието. Само по себе си чудото е, че огънят слиза от небето. Благодаря на Бога за това!) Сам даде пример на останалите като държеше ръката си над огъня . Огън като огън. Той изгаря! "

В чудесата на нашето време ни се иска да вярваме, но, за съжаление, в божествената природа на появяването на Благодатният огън, започваме да се съмняваме. Защото, може би, е станало преди много векове!....продължава...Вашият Бог да е с вас!
Написал:
zahariada
24.04.11