Това наистина ли е толкова шокиращо? Да, когато растях, пиех вода директно от градинския маркуч, който се използваше за поливане на моравата. Всъщност децата в цяла Америка пиеха вода директно от градински маркуч в старите времена. Не беше голяма работа. Всъщност, ако ожаднея по-късно, може просто да изляза навън и да отпия няколко глътки. Очевидно има хора в социалните медии, които намират това за доста неприемливо. Изглежда смятат, че пиенето от градински маркуч не е безопасно и се чудят какво си мислим ние. Е, истината е, че тогава беше съвсем различен свят. Следното видео наистина помага да се постави всичко в перспектива...

Самият аз не бих могъл да го кажа по-добре.

Ако младите хора смятат, че пиенето от градински маркуч е лошо, просто изчакайте, докато научат какво друго сме правили в онези дни.

Когато бях много малко дете, ходех до училище напълно без надзор.

И също така бих се прибрал напълно без надзор.

След като станах малко по-голям, родителите ми оставяха брат ми и мен да се скитаме, където си поискаме.

Докато бяхме вкъщи за вечеря, всичко беше наред.

И след като се научихме да караме велосипеди, можехме да изминаваме огромни разстояния.

Излишно е да казвам, че в онези дни нямаше велосипедни каски.

Ако си паднал, си се наранил.

Но това ни втвърди.

Нямаше и столчета за кола.

Просто всички се натрупахме отзад и се надявахме на най-доброто.

Ако имаше голям сблъсък, който и да седеше на средната седалка, вероятно щеше да полети в предното стъкло.

В онези дни използвахме и батути без предпазни мрежи.

Всичко беше забавление и игри, докато някой не отскочи в грешната посока.

Но ако някой се нарани, плачеше малко и след това продължаваше да играе.

Живеехме в свят, в който нищо не беше „защитено от деца“ и някак си оцеляхме.

Дори бихме се катерили по много високи дървета без никакъв страх.

На открито беше нашата детска площадка и играехме безкрайни часове под горещото слънце без никакъв слънцезащитен крем.

Да, имаше опасности.

Но успяхме и днес сме тук.

Мисля, че фактът, че днес обръщаме повече внимание на безопасността, е нещо добро, но от друга страна сме докарали глезенето на нашите деца до такива крайности, че много от тях дори не могат да се справят с реалния свят, след като пораснат.

Ние ги държим толкова затворени и толкова защитени, но в процеса те никога не развиват издръжливостта, от която се нуждаят, за да се изправят пред суровите реалности на живота.

И ние не отправяме големи предизвикателства към децата си, защото просто искаме те да се чувстват добре със себе си.

Но ако не предизвикваме децата си, стандартите започват да се изплъзват и с течение на времето промяната може да бъде драматична.

Например студентите от Харвард очевидно изпитват много трудности с книга, която много от нас биха прочели в гимназията, когато бях млад...

Образованието в колеж определено не е това, което беше преди.

В старите времена да отидеш в колеж означаваше, че ще бъдеш подготвен за определена професия.

Днес родителите харчат огромни планини от пари, за да могат децата им да бъдат научени на всичко за „косматите“ ...

Професор от Бостънския колеж включи космати в лекция и инструктира студентите си по литература да създадат свои собствени „фурсони“.

Кристофър Полт е доцент в Бостънския колеж, който се описва като „основан на идеалите, вдъхновили нашите йезуитски основатели“. Според неговия профил на уебсайта на институцията, Полт е „преподавал курсове по антична и съвременна комедия, природа и околна среда в древния свят и теория и практика на превода, както и широк набор от езикови курсове от уводни до напреднали“. В момента Полт преподава клас, озаглавен „Литература на зверовете“.

Толкова много се е променило само за няколко поколения и темпото на промяна изглежда се ускорява.

Неумолимият ход на времето не спира за никого.

Колкото и да искаме да се върнем в 50-те, 60-те, 70-те или 80-те години на миналия век, истината е, че тези дни отдавна са отминали.

Не можем да променим миналото, но можем да променим бъдещето.

И мнозина вярват, че ключът към промяната на бъдещето е преоткриването на ценностите от миналото.

Ако нашите основатели можеха да ни видят днес, какво биха си помислили?

Това е въпрос, който съм задавал на моите читатели много пъти .

Предишните поколения американци са пожертвали толкова много, за да можем да сме тук днес.

Сега е наш ред и не искаме да бъдем поколението, което бърка топката.