Прочит: Плачът на Йер. 3-5; Евреи 10:19-39 и Втор. 4:5-8; 11-14



„Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до небето и имаше тъмнина, облак и мрак.“ (Втор. 4:11)


  През 2020 г. изригна еквадоркият вулкан Сангай. Би Би Си описа „тъмните стълбове от пепел, които достигнаха височина повече от 12 000 м.“ Лавата покри 4 провинции (около 49 500 декара земя) с черна пепел и мръсни сажди. Небето стана опушено и мрачно и въздухът беше наситен с прах, което затрудняваше дишането. Фермерът Фелисиано Инга описа притеснителната сцена във вестник „Ел комерсио“: „Не знаехме откъде идва целият този прах ... Видяхме небето да потъмнява и се ужасихме.“

  Израилтяните преживяват подобен страх в подножието на Синай, когато стоят „под планината; и планината гореше в огън до небето и имаше тъмнина, облак и мрак.“ Гласът на Бога гърми и хората треперят. Било е смраяващо. Да бъдеш в присъствието на живия Бог е невероятно преживяване, от което коленете ти омекват.


  „Тогава Господ ви говори“ и вие „чухте думите, но не видяхте никакъв образ“ (ст.12). Гласът, от който се разтреперват, носи думи на живот и надежда. Бог дава на Израил Своите Десет заповеди и подновява завета Си с тях. Гласът от тъмния облак ги кара да треперят, но също така ги успокоява и ги уверява в Божията любов (Изход 34:6-7).


  Господ е мощен, недостижим за нас и придизвиква трепет. Но освен това, Той е пълен с любов и винаги ни протяга ръка. От нашия мощен и любящ Бог се нуждаем неизменно.       В. Колиер


  Господи, прости ми, че понякога се приближавам към Теб прекалено небрежно. Благодаря Ти за Твоята любов и търпение към мен. Научи ме на благоговение и почит в отношението ми към Теб, амин.


  ПРЕЖИВЯВАЛИ ЛИ СТЕ ЧУВСТВОТО НА БЛАГОГОВЕНИЕ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ? КАК В СЪЩОТО ВРЕМЕ ТОЙ ВИ Е ПОКАЗАЛ И ЛЮБОВТА СИ?