Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2022 08:43 - Познайте кой „защитава“ нацистката крепост на Одеса от освобождението
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1076 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 17.03.2022 08:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Познайте кой „защитава“ нацистката крепост на Одеса от освобождението

от  VT редактори - 15 март 2022 г

image

Бернар-Анри Леви по улиците на Одеса. март 2022 г

https://colonelcassad.livejournal.com/7495299.html#cutid1

По улиците на Одеса, тревожно замръзнал в очакване на евентуален десант или улични битки, се появи човек, който не без основание може да се счита за личен представител на самия Сатана в нашия несъвършен свят.

Няма значение дори дали принцът на мрака съществува в действителност или не – хора като него изпълняват задълженията си с голям успех и в някои отношения може би надминават оригинала. Това е 73-годишният френски философ Бернар-Анри Леви. Известен също като BHL (или BAL на руски).

Не всеки знае кой е мосю Бернар-Анри. И напразно! Този човек заслужава да бъде известен. Между другото, Бернар-Анри вдъхнови Виктор Пелевин със своята необикновена, изключителна, почти гениална злодейка, която го представи (под леко променено име BAMM, или Бернар-Анри Монтен Монтескьо) в романа си „Сенфие“ (2011).

Описва хора от специална професия, за които авторът е измислил ново име – дискурсисти. Казано по-просто, те са разпалители на войната, философи и публицисти едновременно. От романа:

„През последните няколко войни Бернар-Анри Монтен Монтескьо беше сдвоен с мен. Самият той предпочиташе да се нарече философ. Така беше представен и в новините. Но в ведомостта, която е съставена на църковен английски, заглавието му недвусмислено е посочено като „първокласен дискурсант“.

Тоест всъщност той е абсолютно същият като военен. Но тук няма противоречие – ние все пак не сме деца и прекрасно разбираме, че силата на съвременната философия не е в силогизмите, а във въздушната подкрепа...

image

Истинският Бернар-Анри се гордее, че е военен разпалител на няколко войни, от инвазията на НАТО в Югославия през 1998 г. до войната срещу Либия през 2011 г. Войната срещу Сирия също е в неговия рекорд.

И през 2014 г. той говори на Евромайдан, успокоявайки слушателите си с обещание да „превърне Украйна в нова Либия. И сега той дойде в Одеса, явно да види как се изпълнява обещанието му... Чудя се дали е доволен от видяното.

image

Забележка: Романът на Пелевин е публикуван през 2011 г., няколко години преди Майдана. Действието там се развива в Urkaine (точно така!). А ето как работи Бернар-Анри в романа:

“- Обвинявай! – прогърмя командващ глас над пътя.

Колкото и да беше уплашен Грим от случващото се, той беше още по-уплашен. Никой не можеше да говори с такъв тон в присъствието на Кагана. Никой освен дискусионери. Този свирещ, подобен на камшичен вик беше известен на всички в Уркайн. Използвано е за плашене на деца, защото е последвано от смърт.

„J"accuse“ означаваше „обвинявам“, но не на църковен английски, а на езика на някакво древно племе, от което дискурсантите проследиха своя произход. Мъж с неизвестен произход вървеше бързо към Клои — очевидно се беше приближил до шествието, докато всички погледи бяха вперени в Кагана.

Мъжът беше висок и излъчваше величие, но беше облечен просто и дори бедно – във вретище, препасан с въже. Величието беше подсилено от дългите му до раменете сиви къдрици и орлов нос. Това беше видът на рицари и герои... Той държеше тояга с извита дръжка, увита в кожена каишка.

Докато вдигаше ръце, през процепа в робата му се виждаше настроена броня. Само хората са имали такива. Каган мълчеше, мрачно гледаше непознатия – според етикета би било позорно да отговориш след подобно представяне. Пръв дойде на себе си секретарката на петела.

  • Кой си ти — той се притече на помощ на сюзерена, — какво правиш в земята на урка и с какво право и власт заставаш на пътя на уркагана? Мъжът направи крачка към Клои и прегърна рамото си със свободната си ръка.
  • Ще ти отговоря — избухна той и вдигна тоягата си още по-високо. – Аз съм философ. Но ако не разбирате какво означава думата, нека бъда за вас просто безразличен минувач. Минувач, който няма власт освен тази, която му е дадена от собствената му съвест... Но въпреки че нямам власт, имам новини! – изръмжа мъжът с висок глас. – И няма да ти хареса. Вашата орда от палачи и убийци няма да навреди на това дете или да пролее още една сълза от тези сини очи! Всеки човек се ражда свободен, какъвто Маниту е възнамерявал да бъде. И аз не мога, няма да мълча, когато някакво чудовище, ненаситен и злобен звяр, тъпче светлия празник на детството с черната гума на лимузината си, платена със сълзите на безброй вдовици. Не знам – но, от друга страна, би било много любопитно да знам и без забавяне, колко още свободният свят ще търпи този тъмен удушител на свободата, преструвайки се, че не забелязва невинните сълзи и кръвни пръски, летящи право в нашата оптика! Нищо не може да оправдае подигравката с беззащитната чистота, никакви тапи за уши в безразлични уши не могат да заглушат ударите на детското сърце, хвърлено на кучетата и прасетата да ядат! Днес обвинявам оркския уркаган, че е палач на своя народ. Колко още ще игнорираме зверствата на този перверзник, сериен убиец, мечтата на психиатър и най-опасния садист...? хвърлени на кучетата и прасетата да ядат! Днес обвинявам оркския уркаган, че е палач на своя народ. Колко още ще игнорираме зверствата на този перверзник, сериен убиец, мечтата на психиатър и най-опасния садист...? хвърлени на кучетата и прасетата да ядат! Днес обвинявам оркския уркаган, че е палач на своя народ. Колко още ще игнорираме зверствата на този перверзник, сериен убиец, мечтата на психиатър и най-опасния садист...?
  • Никой не може да говори така с Хаган! – прошепна учудено петел-секретарят.

Непознатият се обърна към него за миг, лицето му сияеше от неземна радост, а след това отново се обърна към сектор от небето, който беше празен за непосветените.

  • Кой говори с него, твоят Хаган?

На Грим му се стори, че около него стана много тихо.

Каган все още мрачно мълчеше, гледайки пред себе си. Но петел-секретарят не можеше да го понесе.

  • Безчестие! – въздъхна той, измъкна меча си от ножницата и се запъти към диспутата.

Последният изчака спокойно, вдигайки тоягата си, а на лицето му изигра същата уверена усмивка на човек, който не се страхува да умре за думите си. И точно когато Грим реши, че това ще се случи, в небето се чу пукане и вече познатите червени нишки счупиха секретарката на петела наполовина. Наоколо се издигаха високи извори от пепел.”

image

Трудно е да се намери по-отвратителен герой в романа на Пелевин от Бернар-Анри. Когато след продължителни изтезания героите на романа изпращат Бернар-Анри на смърт, мисля, че повечето читатели на романа (а може би дори всички без изключение) въздъхнат от задоволство.

И за да оцените стила на истинския, неизмислен Бернар-Анри, достатъчно е да цитирате откъс от едно от типичните му писания, озаглавено „Спасете Алепо!“

„Развиващите се отряди на смъртта на Хизбула в Алепо ще означават нова кървава баня и нарастването на сто хиляди трупа, генерирани от чудовищната война срещу цивилните. Това ще означава радикална промяна в баланса на силите и значително предимство за Башар ал Асад, който вече няма да бъде възпрепятстван да сложи край на въстанието и цялата арабска пролет.

Подобно на обстрела на Дубровник преди 20 години, като изгарянето на библиотеката на Сараево от войниците на Младич, като разстрела на статуи на Бамиянски Буда от талибански бойци, като изгарянето от малийски ислямисти на свещени ръкописи в Тимбукту, това би било престъпление срещу човека дух, бедствие за цивилизацията, загуба на общата ни памет сред тлеещата жарава.

Алепо принадлежи не на Сирия, а на света. Престъпленията срещу човечеството са удар върху съвестта на всички, а унищожаването на Алепо може да бъде престъпление срещу международната общност и плюнка в лицето на целия свят.

Следователно това засяга всички нас. Остава все по-малко време за спасяване на Алепо. Имаме ли смелостта да начертаем нова червена линия и този път твърдо да я държим? Или пак ще развържем ръцете на убийците на тялото и душата?

Като цяло, като Бернар-Анри на Пелевин, прекрасна купчина пронизителни и нагли лъжи, внимателно разпръснати с думи за универсалната съвест, човечеството, убийствените кървави палачи и свещените ценности на цивилизацията.

Истинският Бернар-Анри каза ли нещо ново в областта на философията? може би. Той е автор на теорията за „метаморфната реалност“, според която „работата на мислителите е да формулират образи на света, какъвто трябва да бъде, и да убеждават политиците да оформят света според тези образи. Основните средства за настройка са, разбира се, крилати ракети, бомби, снаряди, всякакви дронове и други „умни“ инструменти за убиване.

Между другото, интересно е да се отбележи, че свещените ценности, под знамето на закрилата на които западната „цивилизация“ отново и отново прониква в чужд дом, непрекъснато се променяха. Например, имаше моменти, когато канибализмът се смяташе за достатъчен, за да „освободи“ местните жители от самите тях. Или – меко казано – истории за канибализъм, уж практикуван от местните жители.

Ако поне се говореше за това, белите хора вече смятаха, че е достатъчно „casus belli“ да нахлуят и да насаждат „цивилизация“ в чужда земя. Дори ако 90% или 99% от местните жители са отишли ​​в другия свят в процеса на цивилизацията, мисията се счита за успешна. Но оцелелия процент от местното население е завинаги освободен от ужасите на канибализма.

Това са различни времена. Известно е, че една от фигурите на сирийската „опозиция“ изяде сърцето на пленен войник на Асад с удоволствие пред видеокамера. Дали западните цивилизатори бяха ужасени от това хранене и спряха ли да подкрепят свободолюбивите канибали? Въобще не…

И така, какво е това, че Бернард-Анри започват и печелят? Не точно, и тяхната ахилесова пета се крие в самото нещо, което са направили в своя занаят за „трансформиране на реалността“, тоест, просто казано, в трупането на чудовищни ​​лъжи. В тази реалност, неузнаваемо „трансформирана” от техните думи, а след това и от бомби и снаряди, винаги има, меко казано, пропуски, които Бернар-Анри не вижда и не иска да види.

Например, за съучастието си в разпалването на войната срещу Либия, Бернар-Анри Леви получи чувствително покосяване на носа от онези, от които най-малко можеше да го очаква. След като победи Джамахирията и уби Кадафи пред телевизионни камери, Бернар-Анри, чувствайки се победител, пожела заедно с близкия си приятел Саркози да посети местата на тяхната обща военна слава, Триполи. И?

Новите либийски власти, толкова задължени лично на Бернар-Анри, публично отказаха да приемат своя благодетел като гост, защото той... евреин. И Бернар-Анри трябваше да го разтрие и да глътне горчивото хапче – защото къде другаде можеше да отиде? Човек не можеше да обяви собствените си либийски протежета за нови „убийци на тялото и душата” и да изисква от управляващите още една „трансформация на реалността”.

Трябваше да има прилична пауза за благоприличие... Макар че би било още по-пикантно, ако Бернар-Анри посети мястото на своите добри дела и срещне съдбата на американския посланик в „освободена” Либия и самия Кадафи.

Но ще се сбъдне ли другото пророчество на Пелевин за съдбата на Бернар-Анри – че от признателни уркаини неговият герой е приел доста тежка и не бърза смърт? Както се казва, ще видим...

https://maysuryan-livejournal-com.turbopages.org/maysuryan.livejournal.com/s/1192797.html – цинк




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. bojinkata - Тоз пуяк какво е забравил в Одеса?
17.03.2022 09:03
Тоз пуяк какво е забравил в Одеса?
цитирай
2. zahariada - Да
17.03.2022 09:33
Не знам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39748087
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031