Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2021 18:27 - Защо "Бог е Любов" ?
Автор: vedra79sineva Категория: Други   
Прочетен: 1635 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 18.04.2021 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(окултно есе)

 

image

"Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас." 1 Йоан 4:19


     В последно време, сред някои окултисти, възникна спор дали "Бог е Любов" или "Бог е Добро". Това се случва главно в илюминатските посветителски ордени. Може би поради четене на абстрактни и окултни езотерични трудове, те забравят за общодостъпните знания в Светото писание. Защото ако попитате обикновения вярващ човек, който дори не е просветен, дали "Бог е Любов" или "Бог е Добро", той ще отговори, че "Бог е Любов", защото така пише в Новия завет. А просветените хора знаят още, че фразата "Бог е Любов" е сентенцията с най-мощна вибрация и най-силна енергия сред библейските текстове.       Предлагам да поразсъждаваме върху тези две сентенции: "Бог е Любов." и "Бог е Добро.", с цел да намерим какви точно в тях са Истината и обективното знание.       По отношение на християнските клонове Православие и Католицизъм, имаме следната ситуация: при православните народи, Божията Премъдрост, наречена София, се проявява чрез принципите "Вяра, Надежда и Любов". Но според католическите народи, София намира проявление във "Вяра, Надежда, Благотворителност" или "Вяра, Надежда, Милосърдие". Виждаме, че не на ниво знание, а още на ниво религия, Католицизмът е по-материалистично изразен от Православието. Католиците са склонни да заместват думата "любов" с други понятия, които се доближават до нея по значение или са само част от проявлението на принципа Любов. 
image

      Тази религиозна тенденция се подкрепя и от съответстващите ѝ окултни школи. Затова в окултните школи, базирани на Католицизма, можем да срещнем сентенции като: "Великият архитект на Небето и Земята, изворът и първоизточникът на всяка добрина..." Тази мисъл на масони и илюминати се отнася за Бога, като източник на добрини, на Добро.        Православието, като по-духовен клон на Християнството, поддържа тезата, че "Бог е Любов". Затова окултната школа на Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, базира своето учение на водещите световни религии, но с водеща роля на Православието. Школата ползва като един от основните си "девизи" сентенцията "Бог е Любов."        Нека разгледаме смисъла на тази сентенция според окултната наука и Херметизма, с който тя си служи. Става въпрос за херметическия принцип на Полярността. Според него "всичко в природата е двойно". Пример са полюсите добро - зло, ден - нощ, светлина - мрак. Според принципа на Полярността, ако се повишат вибрациите на тъмнината, тя се превръща в светлина, като точна граница между светло и тъмно не съществува. Пример за това са зазоряването и здрачаването. Когато двата полюса светло и тъмно са в равновесие, се постига баланс и съвършено проявление на процесите и явленията и във физическия, и в духовния свят. 
image
       Следователно, ако повишим вибрациите на злото, то се превръща в добро, като точна граница между добро и зло не съществува. Пример са користната добрина и безкористната злина. Когато двата полюса добро и зло са в равновесие, се постигат баланс и съвършено проявление на процесите и явленията, както в материалния, така и в духовния свят.      Въз основа на вече описания Принцип на Полярността, можем да направим извод, че доброто е само част от проявлението на Бога, а лошото е неговата противоположност, чрез която, по необходимост, Бог също се проявява. Когато добро и зло в нашето битие са балансирани, се изявява съвършенството на живота. Съвършенството се стреми към обективност. Обективна е само Истината, защото в нея се реализират справедливостта и свободата. Справедливост и свобода се постигат при последователно редуващи се добри и лоши житейски условия. По този начин, в стремежа ни да изживеем и преодолеем условията, ние постигаме житейските истини като помъдряваме и осъществяваме програмата на нашия живот. Тя е създадена от Бога. Затова Бог е Истинен и Мъдър. Според окултизма, мъдър може да бъде само любящият.        Оказва се, че становището "Бог е Добро." е непълно проявление на Твореца, защото в битието има моменти, когато Бог трябва да изпрати лоши условия, в които да се развива душата. За конкретния момент, тези условия, макар неприятни, са най-благоприятни за резултата, който душата, развивайки се, трябва да постигне според божествения план. Не винаги добрите условия са приложими за усвояването на даден житейски урок. Те могат да бъдат противипоказни за конкретна душа и да я дърпат към гибел, защото в миналото си, тя вече е показала, че при благоприятна заобикаляща я среда, тя се "разглезва" и демотивира в своята духовна еволюция. Тоест на човек му е необходимо, в неговото пребиваване на Земята, да се редуват и радости, и скърби; и да е щастлив, и да страда. Чисто интуитивно, всички знаем, че ако радостта в живота ни е за отмора, то страданията ни облагородяват и ни правят по-човечни, по-съвършени. 
image

          Тази тенденция показва, че Бог не е нито добър, нито лош. Той е справедлив, за да бъде обективен. А обективна е Истината. Бог е Любящ, защото е Истинен. Чрез Любовта Си, Той понякога ни кара да страдаме, защото страданията са ни потребни, за да се пробудим, осъзнаем и развиваме нашето съзнание на по-високо ниво. По силата на своята Любов, Бог страда с нас в нашите страдания. Дори е по-точно да кажем, че Неговото страдание се проявява в нас, понеже самите ние сме Негово проявление. А сме Му проявление, защото сме създадени по Негов образ и подобие. Това, което страда в нас е божествената искра или частицата божественост, която се е откъснала от Създателя, за да ни одухотвори. Ето защо, ние не страдаме, защото Бог ни мрази. Ние страдаме по Милост Божия. Това е още едно доказателство, че "Бог е Любов", понеже само любящият е милостив. Следователно всяко зло е за добро, всяко падение - за да се повдигнем, всяко страдание - за да се зарадваме. В резултат, чрез приложената от Самия Него и самите нас Божествена Любов, ние напредваме по пътя на нашето духовно развитие. Нашата еволюция, като резултат от усилията ни, показва, че е осъществен баланс между добро и зло, като проявление на Един Справедлив, Истинен, Мъдър и Любящ Творец. На практика чрез "Бог е Любов." ние осъществяваме популярната библейска сентенция "Аз съм "Истината, Пътят и Животът." Осъществявайки я, ние постигаме Бога. А понеже Той е Любов, ние постигаме Любовта. Следователно "Бог е Любов", за да може ние, които Му служим, също да станем Любов. 
image

           Тъй като разсъждаваме за Любовта, нека да определим какво е Любов. Преди всичко, Любовта е принцип. Възниква въпросът "Какво е принцип?". Принципът е константа. Той е постоянство, валидност, неизменчивост, непреривност. Той е вечен и не може да отпадне. Тоест Любовта като принцип, е вечна, неизменчива, непреходна. Всяка промяна е проява на безлюбие. А ние, когато придобием Божията Любов, също ставаме вечни, неизменчиви и най-вече непрекъснато любящи.        Обикновено окултистите, които настояват, че "Бог е Добро", се оправдават, че тази сентенция за Добрия Бог е предпазваща. Те се опасяват, че ако хората от масите мислят за Твореца като за Любов, те щели да изградят една неправилна представа за Божията Любов, като я припознаят с човешкото влюбване, като способност на хората да се обичат интимно, тоест обичта към противоположния пол. Става въпрос за обичането между мъжа и жената. Визира се дори анархията от безразборни сексуални отношения между хората, която щяла да се обърка с представата за Божията Любов.       Възможно е тези "опасения" да звучат налудничаво на читателя, но е факт, че подобно "объркване" сред масите вече се е случвало. Това е хипи движението, възникнало в американския град Сан Франциско през 60-те и 70-те години на XX век. Тогава хипитата внедриха в човечеството една особена идея за "фриволен" секс, която нарекоха "свободна любов". Те наложиха представа, че човек може да бъде свободен да обича когото поиска и както поиска чрез безразборни плътски отношения. А тази плътска любов, можела да доведе до разкрепостяване и освобождаване на духа. Пример можем да дадем с филма "Коса". В една от песните в този филм се възпява содомията.        По-опасното е, че днес има голяма вероятност, тази тенденция за объркване на масите, отново да се повтори. Причината е, че в момента западната култура, особено американската, "бълва" порнографски продукти в сферата на шоубизнеса. По този начин на хората се вменява, че те са част от животинския свят и затова отношенията между половете били единствено сексуални. В същото време се насажда омраза между половете, което наистина се отразява зле върху мъжкия и женския принцип, които е правилно да действат обединено и балансирано в света. Като резултат, повечето хора днес припознават любовта главно чрез секса. А някои хора дори вярват, че няма любов, че сексуалните отношения са всичко. Според мен тази нагласа у масите е плашеща.       Именно заради обречеността на западната култура и липсата на духовност у западните общества, западните окултисти се "презастраховат" и разпространяват неточната сентенция, че "Бог е Добро". Вероятно по този начин се опитват са стимулират вършенето на добрини между хората, за да тушират ширещите се злоба и завист, като резултат от бездуховността на съвременното общество. Според тези окултисти, ако кажем на масите, че "Бог е Любов", сред тях щяло да настъпи объркване и те щели да мислят, че Бог се проявява в половото привличане между хората, в тяхното сексуално общуване. Пример за такава извратена западна култура са видеоклиповете и концертните изяви на певици като Дженифър Лопес и Шакира. Със своето "творчество", те ни показват, че силата на женския принцип и женствеността е най-вече в сексуалното прелъстяване и манипулиране на мъжкия принцип. И това е достатъчно, за да се раждат качествени деца. Дори наскоро, тези две певици направиха съвместна концертна изява на празника на известна марка за безалкохолни напитки, в която чрез извратено поведение, се опитаха да изопачат конкретни окултни закони, включително посегнаха на знания от окултната школа на Учителя Дънов. Най-страшното е, че в тази сценична "изява" бяха включени и деца.        В крайна сметка, ако искаме да бъдем искрени със себе си, да бъдем истинни и обективни към другите хора, не е правилно да прикриваме деградиращия социум с пропагандата на полуистини като "Бог е Добро". Защото в резултат се получава, че упадъкът на настоящата цивилизация ни принуждава да забравим най-силният действащ принцип в света - Любовта. Според мен, не само че не бива да забравяме Любовта - ние трябва да се опитаме да се спасим от всичко лошо чрез нея. Освен това, хората от масите, когато се стремят да бъдат знаещи, просветени, нравствени, духовни, дори божествени и любящи, трябва да намират правилния път към максимата "Бог е Любов", защото тя ще ги доведе до резултата "Аз съм Пътят, Истината и Животът.", Чрез този принцип, те ще открият Един Любящ Бог.       Според мен първият капан, в който можем да паднем, ако мислим, че "Бог е Добро" е заблудата, че не трябва да ни се случва нищо лошо. Като последица, когато ни застигнат страдания и нещастия, ние неотменно ще стигнем до субективната преценка, че Бог няма. Ето как се ражда атеизмът. Като пример, познавам много хора, които казват: "През живота си съм правил само Добро. Тогава защо ми се случват нещастия? Защото няма Бог. Аз не вярвам в Бог. Ако имаше Бог, щяха да ми се случват само добрини."       Заради всичко, което изтъкнах по-горе мисля, че не е правилно хората да бъдат дезориентирани по отношение на Истината в Знанието, понеже трябвало да опазваме деградиращите от тотална деградация. Човек има свободната воля да избира в живота си дали да еволюира духовно или да деградира. Според мен е логично да спасяваме само тези, които се стремят към спасение. Не можем насила да спасим никого. И ако сме се заловили да спасяваме определен човек, това ще бъде сполучливо, ако самите ние не нарушаваме божествените закони и повели. Ако лъжем, че "Бог е Добро", оставаме извън Истината, извън обективната реалност и самите ние пропадаме в бездуховност, защото нарушаваме десетте божи заповеди, с което изопачаваме окултното знание. 
image

     Идеята за Любящия Бог е по-древна от самата окултна наука. Всъщност при появата си, окултизмът се базира на идеята "Бог е Любов". Още в Богомилското учение срещаме постулата: "Свобода, равенство, братство чрез Любовта". В миналото този постулат е бил валиден и за богомили, и за катари. Грешка правят светските хора, които за целите на Френската революция, съкращават този девиз на "Свобода, равенство, братство". Любовта като принцип е "изтръгната" от постулата и се заменя с гилотината. Затова Френската революция се превръща в поголовна сеч и арена на смъртта.       Факт е, че богомилите, които са изгонени от Българската православна църква, се спасяват в Суфизма и не са преследвани от Исляма. Съхраненото Богомилство успешно се е предало от богомили на катари, чрез посредничеството на тамплиерите. Профанското значение на думата "тамплиер" е "човек на храма", защото "temple" на английски език означава "храм". Но скритото значение на "тамплиер" се измерва с българското "там приел". Това означава, че катарите "там приели" Богомилското учение. В резултат на знанието, което Богомилското учение предава на Запада, се появява Ренесансът. Той е импулс на източния просветителски орден на богомилите, който се реализира на физическо ниво в западното общество. Но Ренесансът не е осъществен като окултна школа само за посветени. Той е светска проява. Затова се прилага в целия социум, като става достъпен дори за най-примитивните хора от масите. Тази "общодостъпност" е грешката, направена с цел да се просветят абсолютно всички хора, без изключение. За да се постигне тази цел, част от окултното знание, достъпно за малцина, се профанизира, за да стане разбираемо за всички. Принизявайки скритото знание, Ренесансът принизява културата на духа. Поради това в окултните среди има спор, дали Възраждането е протекло на нужното духовно ниво. Някои посветени считат, че Ренесансът е бил по-материалистичен, отколкото е трябвало да бъде, за да може той да се усвои и от простолюдието. Като пример, сред известните италиански художници се срещат картини, в които библейската тема е съчетана с еротичен ефект, тоест в конкретни творби на фона на страдащи християни се появява изображение на жена с голи гърди. Вероятно е търсен ефект чрез голото тяло, да се привлече вниманието на зрителя, за да може след това той да възприеме и библейския сюжет. За мен този ефект, нито е разкрепостен, нито е убедителен. Друг пример е Залата с огледала във двореца Версай. Като изработка, тя наистина е шедьовър на стъклари от Мурано. Но по отношение на идея, тя провокира човек да обръща голямо внимание на своята външност, да бъде суетен. Това е в разрез с духовността, защото и религията, и окултното знание ни подтикват да търсим Истината навътре в себе си, като опознаваме душата си. Нашата душевност винаги може да стане красива, ако се стремим към това. А какво се случва с онези души, които виждат в огледалата, че не притежават красиво лице или красиво тяло?
image

      Фактически, като изопачаваме най-силната християнска сентенция "Бог е Любов." в "Бог е Добро.", също профанизираме Божието Слово.        Но окултизмът никога не е спирал да се развива като наука. Затова той винаги е актуален за времето в което съществува и по отношение на появяващите се догми в религиите и в знанието. Като последица не спират да възникват окултни школи. Всеки мъдрец, философ, дошъл на Земята, се стреми да систематизира своята доктрина в школа за просвещение и посвещение. Съвременна окултна школа е "Бяло братство" на Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно. Тенденция е да се счита, а и самият Учител Дънов е казвал, че знанието в школата Му, е продължение на Богомилското учение. Ето защо в Словото, дадено от Учителя, сентенцията "Бог е Любов." е основополагаща; дори с нея се работи в метода, ползван в "Завета на цветните лъчи" на Беинса Дуно.         Понеже Словото в школата "Бяло братство" се базира на Източното православие и то е по-духовно в сравнение с Католицизма, то Учителя успешно детерминира значението на "Бог е Любов" с пояснението "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Това съждение на Беинса Дуно, можем да перифразираме по следния начин: да даваш е божествено, да вземаш е човешко. Виждаме, че на практика, в българския език съществуват две думи: любов и обич. Но те не са синоними, макар че повечето българи ги мислим и ползваме като такива. Благодарение на богатството на българския език, Петър Дънов е успял да обясни и обоснове защо "Бог е Любов" и защо Бог е Любящ.         Според Учителя, разликата между "любов" и "обич" е, че "в любовта ти не вземаш нищо, даваш... В обичта ти обработваш даденото. Това са два божествени процеса." (с.7,1) "Любов има онзи, който изпраща любовта, а другият, който я получава и преценява, има обич." (с.7,1)       Според мен, когато изпитваме Любов към Бога, чрез нашата душа му изпращаме благоразположение, удовлетворение, усещане за радост, за покой, мир, хармония. Всичко това се съдържа в самата Любов и се постига най-често при самовглъбяване и молитва. В тези моменти ние проявяваме нашата божествена природа. Божествената Любов става наша, защото се излъчва от божествената частица в нас. Тогава същността ни се трансформира от човешка в божествена. Това е алхимичен процес. Неговият резултат е трансмутация на съзнанието на по-високо ниво, тоест от самосъзнание, то се превръща в свръхсъзнание. Затова можем да кажем, че чрез "Бог е Любов" развиваме свръхсъзнанието си - процес, който е важна част от еволюцията на душата. А тя е основна житейска цел на просвещаващия се човек.         Когато излъчваме Любов към Бога, тя се отразява в пространството и се връща към нас чрез ефекта на огледалото. Затова е казано, че каквото даваме, това получаваме. Следователно, активирайки нашата божествена природа да Любим Бога, отправяме светла благотворна енергия към всичко живо, включително нас и нашите близки. Това се случва, понеже Бог живее във всичко и всички и още, защото Любовта е Светлина. Тя осветява съзнанието ни. Затова в писанието се казва, че трябва да любим ближния като себе си.    image
             От разсъжденията до момента относно Учението на Беинса Дуно виждаме, че Учителя определя Божията Любов като единен обединяващ духовен принцип на братство и дружба. Дори за Любовта в Своето учение, Той налага граници, че тя може да съществува на Земята и само като духовна. Пример е Неговата препоръка мъжът и жената да живеят без интимност, а само като приятели. Налице са Негови последователи, които успешно са постигнали и приложили в личния си живот тази препоръка.        Вече цитирах, че обичта е вземане. Когато излъчваме Любов, тя се възприема от нашите ближни и те ни обичат. Значи чрез обичта се приема Любовта. Затова Учителя казва: "...ти винаги вземаш от тоя, когото обичаш." (с.7,1) В резултат, макар че думите "любов" и "обич" имат различно значение, двата принципа "любов" и "обич" не са отделни и независими един от друг. За да има Любов, трябва душите ни да любят и обичат едновременно. Затова докато любим нашите ближни, трябва да приемаме тяхната Любов, като ги обичаме. По този начин се постига баланс и хармония по отношение на Любовта като божествен принцип.       А дали Бог е обичане? Мисля, че Творецът само може да ни дава от Своята Божествена Същност, но Той няма какво да вземе от човешкото в нас. Затова, ако ние Любим Бог и Той ще ни Люби. Това е още едно доказателство, че "Бог е Любов". А обичта е принцип само за хората. Дори в платоническата Любов, момата казва за момъка:"Трябва да го обичам, защото той ме Люби." (с.7,1)       Нека не забравяме за Христовата Любов! Към нашата интуиция можем да зададем следните въпроси: От Добро или от Любов, Бог изпрати Своя Син Христос, да страда за нашите грехове? От Доброта или от Любов към Бога и към Неговите творения, Христос изстрада за нас на кръста ? Поредното доказателство, че "Бог е Любов".
image

       Съществува още една парадигма относно Божията Любов: Любовта е принцип, а Доброто е действие. За да се прояви Бог чрез Добрини, са нужни налични условия от материалния свят. А за да се прояви Божията Любов, е нужен духовен импулс в нашето съзнание. Следователно проявата на Любовта като принцип, дори чувство, зависи изцяло от вътрешния ни подтик, от нагласата на нашата душа. А подтикът и нагласата зависят изцяло от самите нас. Ето защо, ако Любим Бога, ние ще се стремим в материалния свят да осигуряваме условия за вършене на Добрини от нас. По този начин одухотворяваме материята - свързваме духовното с материалното и създаваме блага и полза за другите около нас. Затова Доброто е последица от Любовта.        Като резултат от всички разсъждения до момента в настоящото есе, можем да обобщим, че Бог се проявява и чрез доброто, и чрез злото, за да бъде Справедлив. Но при всичките условия на битието, Той винаги е Любов. Също така, като Творец, Той Люби това, което е създал. Където няма Любов, не може да има съзидателност, нито творчески процес.       Понеже при всички условия "Бог е Любов", то през всички времена и епохи, в които е пребивавало и ще пребивава човечеството, принципът Любов е бил и ще бъде общовалиден, вечен, неизменчив и водещ.        Когато Христос беше на Земята в плът, чрез Божието Слово, което предаде, Той постави начало на Епоха Риби. Когато Беинса Дуно беше на Земята в плът, чрез Божието Слово, което актуализира съобразно нивото на съзнание на днешните човеци, Той постави начало на Епохата на Водолея. Макар западните окултисти да твърдят, че Новата епоха е на свръхсъзнанието, което ще се формира и развива, то източните окултисти, включително Учителя Петър Дънов и Неговите последователи отстояват, че формирането и развитието на свръхсъзнанието, ще се осъществява с водещата роля на Любовта. Затова Беинса Дуно и последователите Му предричат, че Новото човечество ще бъде епоха на "Разумното Сърце".        Според мен, за да се формира и развива Разумно Сърце са необходими хармония и баланс между Мъдростта и Лобовта, като пътища за постигане на Истината. В своя баланс Мъдростта, като мъжкият принцип в света и Любовта, като женският принцип в света, ще синхронизират благоприятни условия за правилно проявление на Разумното Сърце. Развитието на това разумно сърце, неотменно ще доведе до постигането на истинно и обективно знание, в което Истината ще ни направи свободни. Тази Свобода ще премахне от Новото човечество бремето на предразсъдъци и закостенелост от старата култура на Епоха Риби. Заради тях Христовата Мисия не бе напълно реализирана. Тогава в Епохата на Водолея, мъжкото и женското начало ще се помирят чрез Разумното Сърце в социални условия на матриархат. Човечеството, придобило Любов, Мъдрост, Истина, ще осъществи мощна вълна на духовно възраждане. От всички нас, в настоящето и бъдещето зависи, тази вълна да протече на нужното духовно ниво и Христовата мисия да се изпълни окончателно. Тогава остарялата материалистична пропаганда за "Нов световен ред" ще избледнее назад в миналото. Посредством разцвет на науката, изкуствата и занаятите, правилно ще се осъществи Светлата идея в Божествения план за  Нов Ренесанс на Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта. 
image  
"Да Любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш." 
"ПРАВЕТЕ ВСИЧКО ОТ ЛЮБОВ." Учителя Петър Дънов

Първото писмо до коринтяните 13:4-7 "Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява."                 

Използвани източници:

image
1. Дуно, Б., Любов и обич, взаимоотношения, изд.София, С, липсва година

2. Всички изображения са от Интернет.   
                             








 

 



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovesteliseev - Точно е да се каже, че
18.04.2021 19:09
Бог е любов, но и огън пояждащ!
цитирай
2. vedra79sineva - blagovesteliseev
18.04.2021 21:48
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237738
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031