2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. zahariada
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. hadjito
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. milena6
8. ambroziia
9. ka4ak
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. vesonai

Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2020 11:04

Екип На Биволъ 23 април 2020
Биволъ публикува статия и интервю с проф. д-р. Пламен Кенаров, Началник на отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания в Университетска болница Царица Иоанна – ИСУЛ, София.
Как да лекуваме заразените с COVID-19? През последните няколко седмици се изписа толкова много по темата, появи се толкова обемна и често противоречива информация за всевъзможни видове лечение, че настана объркване не само в обществото, но и сред лекарите и вирусолозите, занимаващи се с темата. Механизмът на разпространение на заразата е вече относително ясен, както и мерките, чрез които да се предпазим от заразяване, но методите на лечение все още са обгърнати в мъгла и носят множество въпросителни. Анекдотичното се смесва с научното до такава степен, че вече е много трудно да различим едното от другото.
Така дългоочакваната ваксина за COVID-19 е разбира се едно генерално решение на проблема, но дори и такава да бъде създадена, клиничните тестове, сертифициране, масово производство и глобално разпространение ще отнемат много месеци, а най-вероятно години. Засега единствено преболедувалите COVID-19 имат вероятна (но не сигурна) защита, тъй като организмът им е създал нужните антитела срещу вируса (така наречения имуноглоболин G).
На този етап, в очакване на ваксината, това което можем да направим като лекари е да опитаме да приложим достатъчно ефикасни методи за лечение на хората, развили средни и тежки форми на заболяването. Тъй като голяма част от тях развиват белодробни усложнения – най-често пневмонии и остър респираторен дистрес синдром (ОРДС/ARDS), както и тежък остър респираторен синдром (ТОРС/SARS) – усилията ни за лечение трябва да бъдат насочени основно в посока на тези състояния.
Терапевтична афереза е един засега малко известен метод на лечение, който обаче има потенциал да даде изключително благоприятни резултати при болни с ОРДС/ARDS предизвикан от COVID-19. Съвсем накратко, аферезата (хемофилтрация, плазмафереза, онкофереза, плазмена обмяна и др.) представлява цялостна филтрация на кръвта през специална наномембрана (нано порите и нано каналите са с размери около 50 – 100 нанометъра. Един нанометър е равен на една милиардна част от метъра (1 nm = 10-9 m)). През такава мембрана се отделя кръвната плазма от кръвните клетки. С отделянето на плазмата премахваме от кръвообъщението редица антигени и антитела, както и патогенни белтъци от разпаднали се клетки, бактерии и вируси.
Голямата група от автоимунни заболявания, включително множествена склероза, хепатит С и някои ракови заболявания се лекуват успешно по този начин. Резултатите са нагледно описани в рецензирани международни научни списания (виж линковете).
Веднага след провеждане на плазмаферезата настъпва подобряване в клиничното състояние на болния. Тук е важно е да се отбележи, че аферезата не е и не може да бъде панацея, и не лекува първопричината на съответната болест. Тя има главно лечебен ефект, като чисто физически филтрира и премахва вредни белтъци и други токсични натрупвания в кръвта и тъканите, така че организмът да има възможност да се възстанови. Аферезата е лечение, което дава допълнително време за оздравяване на болния, но времето понякога е най-ценният ресурс в медицината.
Важното в настоящата ситуация е, че аферезата може да бъде успешно приложена не само при автоимунни, но и при вирусни заболявания. Нанотехнологичният филтър, през който преминава кръвта по време на процедура, позволява отделянето и на най-микроскопичните организми, включително и вируси от рода на COVID-19, хепетит С и др. По този начин аферезата спомага за значително намаляване на количеството и концентрацията на вируси в тялото на пациента, което пък от своя страна подобрява цялостното му състояние. Това може да даде ценно време на организма да възстанови имунните си функции и в крайна сметка да се окаже животоспасяващо, включително и при хора развили ARDS/SARS.
Трябва също така да се отбележи, че аферезата по принцип може да се осъществи по минимално инвазивен начин (при използване на една или две периферни вени на ръката, а не централен венозен катетър), което я прави изключително нискорискова процедура, без съпътстващи странични ефекти.
Плазмафереза върху пациенти с COVID-19 вече се извършва в САЩ, Япония, Китай и Русия и първоначалните резултати са много обнадеждаващи, както отбелязват реномирани списания за реанимация и интензивно лечение като „Critical Care”. В Испания съвсем наскоро беше одобрен държавен проект за лечение на COVID-19 с гранулоцитоафереза (вариант на терапевтичната афереза). Провеждането на плазмафереза на оздравели от COVID-19 предоставя също така човешка плазма с високо съдържание на специфично антитяло (имуноглобулин G). Така получената плазма се ползва за пасивна имунизация при пациенти все още боледуващи от COVID-19. В Канада, както и в други страни опитите в тази насока продължават. През този месец се появиха неофициални публикации, в които се съобщава, че министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън е получил човешка плазма от оздравели от вируса хора.
В България апаратура за терапевтична афереза има във Военно-медицинска академия София, Университетската болница в Пловдив „Св. Георги”, както и на други места, но за съжаление на този етап процедури се осъществяват само епизодично, поради липса на добре обучен персонал и адекватно финансиране. Трудностите не са непреодолими за това засега единствено патогенетично лечение на SARS/ARDS предизвикани от COVID-19.
Важно е Министерство на здравеопазването и Националната здравно осигурителна каса да имат ясна политика по въпроса. На този етап, докато чакаме откриването на ваксина, приложението на терапевтична афереза може да се окаже един от основните и най-успешни методи за лечение на пациенти със средни и тежки форми на заболяването. При достатъчно политическа воля и желание, България има шанс да стане един от прогресивните лидери в борбата с COVID-19.
===
Във връзка със статията и предложенията на проф. Кенаров, редакцията му изпрати въпроси, на които той отговори по електронната поща.
1. Колко плазмофорези (плазмаферези) биха били нужни за един пациент с Ковид-19 и колко време биха отнели те? Могат да се приложат от 1 до 5 плазмаферезни (от 15-20 % от обема на циркулиращата плазма в тялото) процедури на един болен (ежедневно или през един ден) в зависимост от неговото клинично състояние, което се оценява от лекар, който е специалист в тази област. В тази ситуация ние връщаме в обема на циркулиращата кръв само физиологичен разтвор. Ако приложим метода “плазменна обмяна” на цялото количество на циркулираща в кръвообръщението човешка плазма, тогава 1 до 2 процедури са достатъчни. В този случай е задължително да инжектираме венозно същото количество прясно замразена плазма получерна от дарители на кръв,но белтъците на тази дарителска плазма са генетично различни. Една процедура плазмафереза отнема от 2-4 часа (зависи от метода, който екипът от лекари познава) или около 8 часа при “плазменна обмяна” . 2. Каква е цената на един курс лечение (общата цена за плазмофорезите,колкото са нужни)? Цената на една процедура е от 3000 лв до 7000 лв. (1500 – 3500 евро) Тя е зависима от метода (центрофуга или мембрана), който се използва. Най-реалната цена за лечение с плазмафереза на един болен с COVID-19 е около 6000 лв.(3000 евро за две процедури). Броят на процедурите зависи от съпътствуващите заболявания на конкретния болен. 3. Налага ли се пациентът да доплаща за такова лечение? За съжаление днес в България отговорът е да. В периода 2015 -2018 г. това лечение се заплащане напълно от Министерство на здравеопазването в размер на 3 500 000 за цялата страна. Болните не заплащаха нито една стотинка. Това беше държавна политика! Терапевтичната афереза беше включена в Методиката за финансиране на дейности извън обхвата на НЗОК, която има обем на 82 000 000. След идването на новия министър на здравеопазването Кирил Ананиев и Председател на Надзорния съвет на НЗОК, зам министър Жени Начева, плазмаферезата беше премахната като държавна дейност през 2018-та година и оставена в ръцете на болния да плаща. Може да погледните Методиката на МЗ за 2016 година на сайта на МЗ. 4. Колко болни биха могли да се лекуват едновременно с плазмофореза в България? Отговор – Подготвени лекари за лечение с плазмафереза в България по този проблем има само в София и Пловдив. Всеки ден могат да се лекуват в средно тежка и тежка форма на заболяването с ARDS/SARS около 10 болни общо за България на 24 часа. 5. Дали сте предложили на НОЩ, на експертния съвет и на МЗ да включат плазмофорезата в протокола за лечение на болни от Ковид-19? В НОЩ и МЗ имат информация, но не са подготвени за плазмаферезата. На този етап е тишина. Нямат необходимото знание и политическо усещане за проблема.* Проф. д-р Пламен Кенаров, д.м. е Началник на отделение за интензивно лечение на неврологични заболявания в Университетска болница Царица Иоанна – ИСУЛ, София.
Той е лекар – реаниматор с 43 години стаж в интензивното лечение на болните.
Защитил е дисертация за лечението на болни с ARDS. Лицензиран е за високо специализирана дейност по терапевтична афереза от университета в Санкт Петербург (Русия) и Медицински университет, София. През 1986 г. е участвал в първата за България плазмафереза и лимфоцито плазмафереза на болен заразен с вирус от групата „Коксаки В” (също RNK вирус), развил ARDS и след афереза напълно излекуван. Написал е монографии и статии, които са публикувани в България, САЩ, Испания, Русия, Япония и Южна Корея. Има признати изобретения и патенти свързани с ARDS и плазмаферезата.