Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2019 10:46 - Честит празник на всички с красиви имена на красиви цветя и дървета
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 93395 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 21.04.2019 10:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Честит празник на всички с красиви имена на красиви цветя и дървета

Честит празник на моята прекрасна, скъпа съпруга, Маргаритка! 


image

Цветница
 е християнски празник, който се празнува на седмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Цветница се пада всяка година на различна дата, но винаги в неделя.

В неделята преди Възкресение Христово (тази година на 12 април по православния календар) честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години.

Цветница е любим празник на мнозина, това е празникът на цветята и настъпилата пролет, празник на младостта и възраждането на живота в природата. От стари времена е останала традицията да се ходи на празнична служба в църквата с цветя и роднините да се събират на тържествен обяд, след това. Библейската символика на цветята се свързва с новото раждане на живота, надеждата за възкресение и вярването, че всички християни, един ден ще възкръснат за вечен живот в райската градина на Бога, където е вечна пролет.

 

image

На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. Този ритуал се свързва с тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим. Народът постила пред него палмови клонки и го посреща като цар. Всички пеят Осанна. Днес палмовите клонки вече са върбови, но посланието е същото – да се приготвим да посрещнем господа в сърцата си, да повярваме в чудесата и да живеем така, че да възкръснем заедно с него в съдния ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домовете, кошери, кошари. Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Вързана на кръста, върбовата клонка „осигурява“ здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци и буря започне да вилнее, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата или слагали сухите клонки под камък и бедствието се разминавало.

На Цветница продължават Лазаровите обреди и обичаи. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица (или бухалка) и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. На връщане от реката момите пеят:

Напред, напред, кумице, лазаре,
напред ти се паднало…
напред са ти дворове.

image

Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака). Някои от песните са свързани и с представите за змея – според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На отиване и връщане от реката се пеят песни. Така завършва обичаят кумичене.

Обредността на Цветница е неделима част от цялостния Великденски празничен цикъл, поради това е и своеобразно продължение на Лазаровден. Обредните песни, които изпълняват момите, рисуват една метафорична картина, в която змеят — господар на подземното царство, държи заключени водите (т.е. благата, плодородието). Затова в тези песни се изразява желанието и необходимостта от отключване със златен ключ на зимници и хамбари. Това е основният мотив, метафора за победата над студа, мрака, знак, символ на оплождането, на пробуждането за нов живот на земята.

Така песните повтарят ритуалния смисъл на действията и потвърждават аграрната идея, заложена в обредността. Изхвърлянето на върбовите венци (или куклите) се осмисля като очистителен акт (и победа над зимата, хтоноса-змея). Вредоносните въздействия са ликвидирани, а момите участнички в обреда, са преминали своята социализация и са готови за създаване на семейство. Ритуалното мълчание през Страстната седмица (след Цветница) също подсказва „сватбения“ елемент в празничността: единствено младите булки говеят, пристъпвайки прага на новия си дом.

На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

В някои райони на България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и очакват роднините им да им донесат нещо. Рано сутрин жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите блзики. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.

На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения – Божура, Виолета, Върбан, Върбинка, Гроздан, Дафина, Елина, Елица, Здравка, Здравко, Иглика, Калин, Калина, Камелия, Латинка, Лилия, Лиляна, Лозан, Лозина, Маргарита, Невена, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменуга, Теменужка,Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка, Цветелин, Цветелина, Цветка, Цветко, Цветослав, Цветослава, Цена, Цено, Ценьо, Явор, Явора, Ясен и много други.

Честит празник на моята прекрасна, скъпа съпруга, Маргаритка! 

image

Цвете

Цвете мило, цвете красно,

цвете с тънинко стебло,

що навеждаш тъй безгласно

свойто хубаво чело?

 
Що тъй бързо побледнява

твойта нежна младина?

Що слабнее, изветрява

таз приятна миризма?

 
Ти засмяно си цъфтеше

във градинка драга нам,

гордо, весело ти беше:

о, тъгата аз ти знам.

 
Ти от пръсти се откъсна

нежни, крехки, както ти,

и молба ти се отблъсна.

Младостта ти се скрати.

 
Не повяхвай и не клюмай,

живо цветенце бъди.

И без глас ми тук продумай,

на сърце ми обади.

 
Развълнувана ли беше

тя, кога ръка простря,

та живота ти косеше?

Как тогаз я ти съзря?

 
Бляскаха ли й очите?

Искри пущаха ли вън?

Тупаха ли й гърдите?

Имаше ли там огън?

 
Ил лицето й усърна,

кат откъсна тебе с пръст?

Беше ли тя хладнокръвна?

Би ли ще туй само лъст?

 
Но не вярвам, карамфиле,

туй жестоко нещо аз,

ний до днес сме се любили:

искрена е нашта страст.

 
Аз душата й вече зная:

чиста е кат нейний лик,

неспособна да ласкае,

глас й е сърдечен вик.

 
Не повяхвай, цвете красно,

не губи си живостта,

ах, говоря ти напразно,

кат те мокря със уста!

 
Няма тая да отминеш

обща участ на света,

като цвят ще да загинеш,

както гине младостта.

 
Кат е тъйка, да не губим

туй, ах, време без цена,

в упоение да любим

в таз крилата младина.
 иван вазов







Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. troia - Честит празник и на теб!
21.04.2019 17:27
Много хубав постинг и красив.:)
цитирай
2. zahariada - Да
21.04.2019 17:34
Честит празник!
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39745883
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031