Родител 1 и родител 2: тъжно, грозно и противно

Публикувано на 16.02.2019  в България/Свят Ще казваме ли скоро “родител 1” и “родител 2” вместо “баща” и “майкhttps:

https://bultimes.com/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-1-%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-2-%D1%82%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82/?fbclid=IwAR3rhmP_UCI092Yh35fLEiE8QZiobiGjejWBH8Bv9-Zf4zhAaD4vBASRIX0

Признаването на хомосексуалното родителство в училищните формуляри, прието във вторник, 12 февруари, от депутатите от партията на Еманюел Макрон “Република напред!”, против мнението на правителството, предизвика остри реакции в десницата и крайната десница във Франция.

Ще казваме ли скоро “родител 1” и “родител 2” вместо “баща” и “майка”? Признаването на хомосексуалното родителство в училищните формуляри, прието във вторник от Националното събрание в поправка, внесена от партия “Република напред!” (LREM), в законопроекта “за училище на доверие”, предизвика гнева на депутатите от дясната партия “Републиканците” (LR) и крайнодясната “Национален сбор” (RN). Още повече, че предложението на депутатката от “Република напред!” Валери Пети беше одобрено въпреки мнението на правителството, изразено в  залата от министъра на образованието Жан-Мишел Бланке.

“Отричане на половете” според Ерик Сиоти (“Републиканците”)

Депутатът Ксавие Бретон осъди “екстравагантното и политкоректно мислене, което не отговаря на действителността”. “Страшна идеология, която в името на безкрайния егалитаризъм проповядва заличаване на ориентирите, включително на семейните”, възмути се и колегата му Фабиен Ди Филипо. Същото се отнася и за Ерик Сиоти: “По време на обсъждането на закона “Тобира” ни се кълняха, че това е фантазия, че никога няма да се случи … отричането на половете разрушава равновесието в нашето общество”, изтъкна той. Депутатът визира дебатите по законопроекта “Брак за всички” през 2013 г., когато десницата обвиняваше социалистическото правителство, че иска да замени термините “баща” и “майка” в Гражданския кодекс с “родител 1 и родител 2” – което по онова време не бе включено в законопроекта на Тобира.

Според председателката на Националния сбор, Марин Льо Пен, “маската (на “Република, напред!”) е паднала!” с този вот. Водачът на евролистата на партията Жордан Бардела заяви, че това предложение е част от “идеологическото опаковане на децата” и показва, че “тоталитаризмът не е много далеч”.

В редиците на “Република напред!” поддръжниците на поправката я защитават като

“мярка за социално равенство”.

“Има семейства, които се сблъскват със стереотипни графи в малко остарели социални и семейни модели”, каза вчера в пленарната зала депутатката Женифер дьо Тамерман, бивша директорка на колеж в Северна Франция и член на лявото крило на парламентарната група на мнозинството. „Онези, които са подписали това изменение, са част от едно лоби, лобито на човечеството, което смята, че разнообразието е богатството на нашето общество и никой не трябва да се чувства изключен в това общество от малко изостаналите мисловни схеми”, посочи още Тамерман.

Съпартийката й Анес Тил обаче гласува против тази поправка, заявявайки, че е “смущаващо” и “обидно” “да бъдеш определян като изостанал”.

Според психоаналитика Жан-Пиер Уинтър, “ние сме едва в началото на един процес, който се състои в неутрализиране на различията между половете … до премахване на самото споменаване “мъж” и “жена” в документите за самоличност”. “Тази разлика обаче е много важна за едно дете”, обяснява той. За да се гордее например с това, че е малко момче, детето има нужда да бъде назована неговата принадлежност към мъжествеността. Ако не може ясно да се идентифицира със своя пол, то изпада в тревога”.

Приетата поправка може да бъде изменена и дори премахната от френския Сенат.

 

Родител 1 и родител 2: тъжно, грозно и противно

 

Марен дьо Вири, е френски писател и литературен критик     Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура. Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща. Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налагат терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите. А точно такъв е случаят с този идиотски закон.

Това е грозно и тъжно, смъртоносно и антирепубликанско, безполезно и объркано, подбуждано от безразсъдни малцинства, чието главно умение е сплашването, и няма нищо общо с изразяването на общата воля. Това е замяната, гласувана във вторник от Националното събрание, на думите “баща” и “майка” от “родител 1” и “родител 2” в училищните формуляри.

Това е грозно: просто родител 1 и родител 2 е много по-малко красиво от баща и майка. Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура. Вероятно това е най-дълбокият корен на моята култура, първият от моите културни ориентири, най-старият, най-основополагащият: 

аз съм син, имам баща и майка, аз съм баща, имам деца.

Аз ли съм единственият или всички бащи са като мен? Кои са тези депутати, които преименуват в безкрайно по-малко дълбока, забавна, прекрасна и тържествена моята роля спрямо децата ми и убиват правилната дума, за да обозначат мястото ми в семейството?

Родител 1, родител 2 е безвкусно, противно, административно, 

 

изглежда сякаш излязло от номенклатура на Националния институт по статистика и икономически изследвания, която претендира да влезе в съкровищницата на речника. Този абсурден дублет превръща един административен формуляр в нова концепция на макроновите власти за произхода на човешкия живот на детето. Формулярът се опитва да стане плът, да създаде живот с подкрепата на народните представители.

Ясно разбирам, че за един формуляр винаги е било много тъжно да остане изолиран в ролята си на формуляр: доколкото се отнася до мен, аз отказвам да му придам божественото достойнство, за което претендира. Но ето народното представителство срещу мен, което иска да стане също толкова значимо като основополагащите митове, Природата, Библията. То решително преименува произхода… 

Кога да очакваме литургията на Центъра за регистрация и ревизия на административни форми, канона на Съюза за възстановяване на вноските за социално осигуряване и семейни помощи, космическата сага на партия “Република напред!”? Необразоваността, безразсъдността, мерзостта и нетърпимостта, нужни, за да се стигне дотам, ще останат в летописите като най-ниската точка на парламентарния живот.

Това е тъжно и антирепубликанско: 

огромното мнозинство от децата, включително и децата на разведените родители, се радват да имат баща и майка, които ги отглеждат и закрилят, обичат, уважават и ги смятат за късмет и дар. Фактът, че някои деца са в положение, при което онези, които ги закрилят и отглеждат не са двойка, състояща се от баща и майка, не отнема на майката и бащата правото да бъде назован правилно и точно статутът им спрямо техните деца. 

Смисълът на общия интерес е случаите на хомосексуално родителство, които са малцинство, да бъдат третирани с уважение, учтивост и зачитане, а не мнозинството да не бъде назовано, да изчезне, да бъде заменено. Защото какво конкретно ще се случи, когато се попълва формулярът? Повече няма да имаме право да се наричаме баща или майка. 

Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща.

Както и не виждам защо да не могат да запишат децата си в училище, упоменавайки се като “родител”.

Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налага терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите. А точно такъв е случаят с този  

идиотски закон.

Това е закон на изключване на мнозинството по един фундаментален въпрос; това е шедьовър на агресивната абстракция, типична за войнствения дух на пълно отричане на реалността. Ефектът е незабавен: тази поправка нервира, разделя, презира.

Защото, ако училището не ме смята за баща, защо да му поверявам детето си?

Именно като баща аз поверявам детето си на училището на Републиката. 

По този въпрос народните представители имаха отлична възможност да оставят на администрацията грижата да отвори формулярите си за нови ситуации, възможно най-тактично и умело. Но ето че желанието да робуват на духа на времето доведе до този вот, който ще остане като нова битка, спечелена от войнствената глупост, дълбокия цинизъм и интелектуалното объркване срещу срещу общия интерес. 

Превод от френски за ГЛАСОВЕ: Галя Дачкова

 

 

 

 

еднополовите бракове и правото им да осиновяват деца, за да не се чувстват нормалните родители притеснени от този анормален акт.