Лъжата за климата (Част 7 КРАЙ) Posted on септември 21, 2017 by TT-K   Cui bono – кому е от полза?
Кой и по какъв начин печели от привидната „климатична катастрофа“? Това е големият въпрос! За ефективната организация на търговията с въглеродните емисии трябва да се създаде инструмент като Chicago Climate Exchange („Чикагската климатична борса“). В нея са представени все повече именити предприятия – от „Ролс Ройс“, „Байер“ и „Форд“ до някои престижни университети. Много от известните замърсители на околната среда, включително американски фирми, вече са допуснати до участие в търговията с въглероден двуокис, като кредитите (разликата между обявената и достигнатата по-ниска квота) се продават на споменатата борса. Според оценката на Федералното сдружение по енергийно и водно стопанство (BDEW) планираното всеобщо наддаване за емисионни сертификати в енергийния бранш би трябвало да струва на германските електропотребители повече от 12 милиарда евро годишно (www.live-pr.com). Играта обаче потръгва, защото настъпилата междувременно рецесия порядъчно минимализира оптималната предварителна сметка. Втория печеливш от дрънканиците за климатичната катастрофа са нефтените концерни. „Ескон Мобил“, собственост на фамилната мрежа на Рокфелер, е в момента най-скъпото световно предприятие (467 милиарда щатски долара към юли 2008 г.). Година по-рано то регистрира и най-високата официално декларирана печалба в света  размер на 40,6 милиарда долара – по-нови цифри не са известни. Според личния си опит в промишлеността твърдя, че тук се визират нетни стойности, без никакви платени данъци. Алфред Найт пише в „Магазин 2000 плюс“ (бр. 267 от 2009 г.), че тези печалби се наливат в многобройни фондации и организации. Той подробно доказва, че Рокфелер & Co поддържат огромни нефтени резерви и ограничават добива, за да поддържат високите световни цени. Претекстът е следният: „Не можем да увеличаваме добива на нефт, защото изгарянето на фосилни горива е виновно за глобалното затопляне“ Тук допълвам: „Който не приеме тази опашата лъжа, бива преследван и изключен от играта“. Докато Венецуела като производител може да продава бензина срещу 17 цента за галон (един галон е равен на 3,8 л.). Ето какво пише Уикипедия за лобизма на гиганта „Ексон Мобил“: „Както посочва докладът на Съюзът на загрижените учени (Union of Concerned Scientists, UCS), през последните години фирмата инвестира почти 16 милиона долара за подкуп на невярващите в глобалното затопляне, за прикриване на научни резултати и за манипулиране на политици и медии. Според „Грийнпийс“ от 1998 г. „Ексон Мобил: изразходва над 22 милиона долара за лобиране в тази посока, като през периода 1998-2005 г. 1,6 милиона от тази сума са предоставени на American Enterprise Institute for Public Policy Research („Американски предприемачески институт за изследване на публичната политика“). Той предполага на американски учени по 10 000 долара плюс разноските за изготвяне на разработки, които поставят под съмнение Климатичния доклад на ООН. Това съобщава британският вестник „Гардиън“. „Ексон Мобил“ е Генералната дирекция по вътрешен пазар са отличени с „Най-лошата награда за лобиране в ЕС“ за 2006 г. от Инициативата за контрол на лобизма. По този начин нефтеният концерн е възнаграден за упоритите усилия да попречи на конкретен обществено политически дебат по опазването на климата заради собствените си търговски интереси.“ Познавачите знаят, че империята „Рокфелер“ управлява света. Но докъде стига обсегът на нейното господство? Западните агитатори я пришпорват със заплашителния потенциал на Русия, най-големия световен производител на нефт и газ. Руските учени са убедени, че земното масло е „възобновяема“ суровина и използват термина абиотичен (неограничен) нефт. Най-новите изследвания доказват това недвусмислено и твърдят, че естествените находища периодично се възобновяват и се запълват отново (д-р Ханс Йоаким Цилмер). Със завишените цени и печалби се свързва и неразумната и антиекологична биодизелова кампания, която иначе би била нерентабилна. Третият световен печеливш от изкусно подклажданите климатични страхове е ядрената промишленост. Американският политик и носител на Нобелова награда за мир Ал Гор изглежда замесен в най-малко двойна игра. Ето негов цитат от Велт онлайн: „В последна сметка ние гребем срещу течението на „екологичен холокост“ и доказателството за предстоящата екологична „Кристална нощ“ е ясно като трясъка от строшените стъкла в Берлин. Тук всяко средство ще бъде оправдано.“ Как ви се струва! След това изказване той е поканен за участие в Конгреса по климата в Берлин на 23 октомври 2007 г. организиран от третото по големина германско енергийно предприятие „Енергия Баден-Вюртемберг“(EnBW), за което в Уикипедия четем: „Количеството ядрена енергия за производство на електричество, пласирано от „Енергия Баден-Вюнтемберг“ и дъщерната ѝ фирма „Йело“, е най-голямо в сравнение с всички мощни германски енергийни доставчици. За сметка на това въглеродните емисии са пренебрежимо ниски, а делът на възобновяемите централи, е над средния за страната. По този начин електроенергийният микс на концерна EnBW произвежда радиоактивни отпадъци над средностатистическите количества, но – по тарифата за нееколкогичен ток – твърде малко допринася за парников ефект.“ Само между 2002-ра и 2007-ма г. четирите германски енергийни концерна E.ON, RWE, EnBW и Vattenfall, които са едновременно и доставчици, са спечелили над 80 милиарда евро. Причината е непрекъснато нарастване на крайните потребителски цени. Напротив, личният ми електроснабдител ме уверява, че получената „зелена“ и щадяща околната среда електроенергия изцяло е произведена от водна сила. Значи е възможно и всеки може да се възползва. Различна е темата за гигантската катастрофа във Фокушима от 14 март 2011 г. и последвалия период – кадрите със сигурност са все още на разположение. Не толкова известни са обаче следните подробности:

• В Германия със сигурност не разполагаме с цялата информация, но поне е достатъчна, след като шест седмици по-късно избирателите на областния парламент в Баден-Вюртемберг не преизбират застъпниците на ядрената енергия. По-късно научавам от мой френски приятели, че във Франция – страната с най-много атомни електроинсталации в Европа – японският ужас е отразен твърде пестеливо – следователно отново политически коректно!
• От всички дискусии сред политиците и концерните почти между другото се разбира, че нашите атомни централи са застраховани най-много срещу 250 милиона евро – истинска и добре прикривана катастрофа!
• Японската дилема разбужда бразилците, които спират строежа на атомната електроцентрала „Анкра III“ извършван от „Сименс“. В същото време федералното правителство одобрява границата „Хермес“ в размер над 1,5 милиарда евро. От този момент всички високопоставени лица в концерна са наясно, че в най-скоро време трябва да започнат търсене на нови енергийни източници

На 18 март 2011 г. изпратих на читателите ми една брошура, от която цитирам следния пасаж: „В интернет задават въпроса: Вярно ли е, че германските атомни електроцентрали не са застраховани против ядрени аварии или други екстремни произшествия? Означава ли това, че печалбите отиват за частните предприемачи, а загубите се носят от населението? Няма ли един киловатчас атомна енергия да струва много повече, ако при възникнали претенции производителите и доставчиците трябва да вложат в застраховката милиарди? Дали тогава ядрената енергетика няма да се превърне в най-скъпия електродобив? Защо федералното правителство премълчава, че производителят не носи отговорност? Освен това: Ако вие като жилищен собственик прочетете правилата на сградното застраховане, вероятно ще забележите, че щети, възникнали от всякакъв вид военни действия, приливи от бури или атомна енергия не се покриват. Това известно ли е на политиците – независимо от темата за ядрените отпадъци? А на населението? Сегашните приказки на правителството за отказ от въпросната енергия са остро атакувани – съвсем логично при толкова печеливши и задкулисни играчи. Идеологически покорните журналисти отново се готвят да нападнат германските управници, но един  цитат от пресата удря право в „ядрото“. Ето какво пише в „Тагес анцайгер“: „Германската атомна енергия затъва безвъзвратно. Ако мощната индустрия на страната сериозно се насочи към бъдещи безядрени технологии, тя ще засмуче след себе си целия континент. Всички останали европейци ще бъдат посъветвани да не изпуснат влака“ И до днес по света активно работят 437 ядрени електростанции, като 342 от тях са в експлоатация вече двадесет и повече години. Но всяко удължаване носи кръгло 1 милион евро допълнителни приходи. В тази връзка Елмар Клеверс припомня: „На един тон обогатен Уран 235 се падат почти осем тона Уран 238 във вид на ядрени отпадъци, за които никъде по света няма крайно депо… Уран 236 има период на полуразпадане 4,5 милиарда години. Какво ще правят идните ни поколения с лъченията от 1,2 милиона тона остатъчни продукти – а те ежедневно се увеличават?“ Дали данъкоплатците и потребителите ще трябва да плащат сметката на една от най-големите научни измами за всички времена? И тя ще бъде далеч по-голяма, отколкото изобщо някой може да си представи – ако нещата продължават икономически по начина, предприет преди години. А сега предстои една голяма изненада. Ние живеем в повратно време, или период на промяна, страницата се обръща – дори в булевардната преса. Представете си как на 6 февруари 2012 г. (малко преди отпечатването на книгата)Билд цайтунг разтърси света – или поне климатичните изследвания – с новата си серия под заглавие: „Измамата CO2 реномиран изследователски екип твърди: Климатичната катастрофа е паническо изобретение на политиката.“  Дали вече не се сменят страните в тази игра за милиарди? Кой сега е политически коректен и кой – некоректен? Пресата или онези, които peu a peu („малко по малко“) подготвиха промяната! Все пак съвсем навреме. В infokrieg.TV открих следния материал на Петер Бьорингер: „Алилуя – измамата за въглеродния двуокис все пак вече е „официално“ установена и това слага край на климатичната религия CO2 „БИЛД“ се нуждаеше от цели две години, за да забележи истината. Трябваше да похарчим милиарди и милиарди за глупави антивъглеродни мерки, 100 милиарда от данъкоплатците за предотвратяване на емисионните щети, десетки милиони за фабрикуваните  от масмедиите затъпяващи статии и още стотици хиляди за напълно излишни експертни среши, за да отстраним накрая причината на „проблем, който никога не е съществувал… Но ако средствата за масова информация и техните 10 хиляди „експерти“ продължават да заглушават все още независимите учени и логичната мисъл, от това губи разумът. Което обаче няма да продължи дълго, защото подобни фаталистични брътвежи за CO2 ще елиминират медиите по-бързо, отколкото безобидното представяне на икономическите мерки за защита на еврото като „Спасително“ средство… Много скоро мейнстриймът ще трябва да избира между „publish“(the truth) or „perish“.“ Източник: Откъс от книгата на Ян ван Хелсинг и компания „Политически некоректно“ – темата е написана от Йоханес Холей