2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Продължавай да четеш ако си съгласен, че става все по-трудно човек да се справя с живота.
Писал съм и преди по същността на темата, но получавам съобщения, че не всеки ме разбира. И не се учудвам никак!
Много хора имат затруднение да водят постоянното съревнование в днешната икономическа, а и не само, среда, която постоянно се променя. Тази среда е планирана достатъчно прецизно, но не в изгода за всички нас, а за да ни използват. Това е доста шибано, в противен случай нямаше да четете сега, нито аз щях да пиша. Имаме проблеми да намираме добри работи, а добрите работи са застрашени от изчезване. Няма сигурна работа. Единственото сигурно е, че положението се влошава. Това не може и да се каже, че не се отнася и до емоционалните затруднения, с които се сблъскваме и усещаме. И това не е само в България. Икономиката на 21 век е абстрактна концепция. Обикновено изживяваме това като едно никога не свършващо усещане, че нещо не върви наред. И това до голяма степен, ако не и изцяло, също се дължи на навиците, които ни учат в училищните заведения, и също у дома. Навици чиято стойност всъщност е да ни превръщат в бройки, които са годни за производството и поддържането на цялата тази система. Не ни учат на нови ценности, а ги унищожават! Огледайте се, ще видите, че измененията в училищата са постоянно нагаждане.
Как се е стигнало до това?
Днес всички деца, и навсякъде, са задължавани да ходят на училище, но в миналото децата по света са трупали умения и знание чрез игра и изследване на средата и всичко. С възхода на първите социални строеве и обработването на земята, децата са били насилени към трудовите нови условия, а тяхното силно желание да проучват и трупат познания почти е било потиснато.
Преди 10000 г. на хората ни е бил променен начина на живот. Преди това за да ловува някой е трябвало да има големи познания за заобикалящата го среда, видовете животни, растения, но с откриването на селското стопанство хората са се застояли и са започнали да отглеждат храната си, като това предизвикало да имат по-многобройни семейства и следователно са се нуждаели от повече храна. Така са започнали да отглеждат храна под формата на зеленчуци и животни в близост до дома си. Разбираемо, бащата не е могъл да се занимава сам с всичката работа и е трябвало да работят и децата. Така се появява доместикацията. Или казано на български –опитомяване, култивиране. Това е процес! Чрез този процес не само, че са били отглеждани животните и растенията, но и хората. Бум! Това може да се нарече една от фазите на прогресът, такъв какъвто ни е познат днес. Следователно с нарастването на семействата се образуват общности и цивилизацията. Прогресът и цивилизацията са пряко свързани.
До тук може да сметнем, че доместикацията е ранната форма на „училище“.
За онези времена, както е ставало с животните в обора и зеленчуците в градината – хората също са започнали да бъдат експлоатирани от по-силните, по-страшните, по-безскрупулните и други между тях. Това се е случило понеже застояването създаващо непрестанна монотония е започнало да причинява забрава за заобикалящото, което пък от своя страна е причинило страх от новото, което всъщност е и самия живот в същността си. Новото! От своя страна страхът е експлоатирал нелогични форми на мислене. Примерно едно такова е, че ако се опиташ да отидеш далеч от злите неща ще те сполетят още по-зли.
Силните може да ги наречем днес крале, кралици и хора, на които им е давано много материално състояние за да управляват тази йерархия, което се предава в семействата им, както се предава и в нашите доместикацията.
Материалните състояния от функционирането на системата са ресурсите, които движим ние – опитомените в обора, в градината. Ако погледнете през прозореца ще видите, че приличаме на овце. Едни по-рошави, други плешиви, зализани, красиви, мърляви и т.н., но всички в обора заедно. Дворците пък са къщите на господарите ни, там към където само гледаме като към нещо недосегаемо. В случая дори не ги виждаме в България, но са там, вярвате или не.
Хората, които не са имали земи също пък са били зависими от тези, които са имали. Първите неща, които е трябвало вече да учат децата за живота са били потискането на собствената им воля, послушание и представлението водещо до голямото уважение към господарите.
До много скоро децата са се били, наказвали физически с цел да станат послушни. Дори не говорим за средновековието, а за няколко десетки години назад, дори в много случаи и днес продължава. Това е процеса, който се е прилагал на животните за да се държат в обора. Страх! В продължение на хиляди години след възхода на селското стопанство, възпитанието на децата е било насочено само към това да се пречупи свободната им воля. От родители, от всички.
С възхода на индустрията в Британия, малките деца са били принудени да работят в мръсните и тъмни помещения на големите заводи в различни страни. Много от тях са умирали от изтощение, болести и преумора. Въпреки това, човешките инстинкти за изследване, за откриването на новите неща са толкова силни, че никога не е могло същите да бъдат претрепани от бой, работа, манипулации и страх. Затова се заражда идеята за универсално образование, което бързо е било разпространено по целия свят.
С прогресът в индустрията са разбрали, че детството е времето, в което трябва да се пратят на специализирани места, където да бъдат обучавани за бъдещи работнически/робски попълнения. Тази идея се е развила още ранния 16-ти век.
Както виждате тази идея не е нова. Разбрали са отдавна, че е по-лесно малка група от възрастни да обучават по-голяма от деца. Човекът, който е представен официално на света за измислилия този вид образователна система се нарича Хорас Ман, в САЩ, но е най-вече създадена поради нуждите на голямата индустрия и гарантирането на постоянна доброволна работна ръка.
Образователна система е била насочена към дисциплината, а не за да насърчава трупането на нови познания. Тя е била повече за оформянето на поведенчески навици, на умствени такива, а не обратното.
„Навикът е кабел, а ние тъчем нишките към него всеки ден, докато най-накрая няма да може да се скъса.“ – Хорас Ман
Да се спрем за миг. Образованието не е за да се научават хората на нови познания! Не става дума за това как да се научим да придобиваме нови познания. Става въпрос за това как да сме полезни на голямата индустрия! Предсказуемото е крайната цел.
Би трябвало да се уплашите ако го разбирате за първи път. А и дори това да е само част от тази идея, то тя обяснява достатъчно. Тежко ни е днес в 21-ви век, защото съответствието вече не е толкова ценно за индустрията – корпорациите/банките. Технологиите все повече заместват това, на което са ни обучавали, и компаниите искат нещо ново, което не го е покрило образованието. Това не е нещо ново! Ман, на който са му подхвърлени заслугите за основите на публичната образователна система, е видял индустриализиращия се свят, имащ нужда от различен вид „роботници“. Точно както е било в процеса с преминаването към селското стопанство, за което писах горе.
Нещата стоят така почти навсякъде: Ако успеете да покажете (документи за образование), че сте конкурентни – евентуално ще бъдете наети за работа. Ако вече сте били наети – познанията в това как впечатлявате (може да няма общо с работата ви/образованието ви) евентуално ще ви закара до повишение/по-горни стъпала. С натрупването на повишенията, може би ще достигнете до по-голям финансов комфорт, а и дори до значителни материални богатства. Колкото повече трупате и се катерите, толкова повече разбирате, че трябва да карате другите да вършат вашите увеличаващи се задължения. Започвате да се набивате все повече в очите на „по-едри“ от вас, и ако сте удобен за момента – ще бъдете все така по разни стълби. Тези изкачвания нямат материален край! И никога не влизате в кръвните линии на старите земевладелски семейства! Това какво означава? Означава, че генерирате все повече за тях, но вече имате малък залък в купичката. В зависимост от понятията ви – е или голям, или не. Това го казал и Ман:
„Тогава образованието, освен всички други устройства от човешкия произход, е най-великият изравнител на състоянието на хората – балансът на социалната машина.“
Сега погледнете към характеристиките свързващи образователната с индустриалната машинизирана система:
- Училищата се фокусират върху уважаването на авторитета, властта, реда;
- Училищата се фокусират върху точността, времето.
Те просто се допълват. Влизаме в образователната система и сме преработвани за достатъчно способни работници. Обаче никога за мислещи сами и свободно хора. Просто се огледайте и ще видите. Надеждни. Заменяеми. Сменяеми. Без значение от сектора и позицията.
Нещата не стават по-зле, защото се случва нещо ново, а защото се случва по-бързо и много хора го усещат. С онези инстинкти, за които писах вече. Започнал е процес на ремоделиране на новите поколения добитък, по същия начин, както е било преди стотици години, но сега ни води цифровизацията, и икономиката на излишъка на стадото. Все по-често става въпрос и за чипиране дори. Ще видите, ще се приема от всички като нов модел смартфон. Въпрос да убедят всички, че ще са материално по-добре.
И не се филмирайте, че пиша относно това, че не трябва да се учи. Просто, че трябва да се мисли най-вече. Така евентуално един ден ще могат бъдещите поколения да излязат от този ужас. Или пък дори и ние?
Anony, 30.9.2017
Селското стопанство на Украйна е под кон...
Четат приказки за гейове, лесбийки и тра...