Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2017 09:04 - Баба Хава – жрицата от Крибул
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1432 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Баба Хава – жрицата от Крибул 14 септември 2016  
  • imageБаба Хава – жрицата от Крибул

- Лельо Хава, удобно ли е да дойдем утре?

- Немой, сине, не идвайте, много хора има. Елате през седмицата. Към осем, осем и половина, най-късно до девет часа да сте тука.

 

Още по темата

На 7-ми септември, в пет без двайсет сутринта поемаме към село Крибул. Къде се намира ли? Между Гоце Делчев и Сатовча, най-долу, в югозападната част на България, съвсем близо до гръцката граница, там, където РилаПирин и Родопите са си уговорили среща.

Отиваме при лечителката Юлия Земеделска или баба Юла, както я знаят местните. Движим се по магистрала „Струма”, после пътят започва да се вие на плавни фестони през планинските пазви. Колкото и да бързаме, въпреки че никъде не спираме, не можем да надбягаме времето. При Гоце Делчев свиваме вляво по пътя за Доспат, а шест километра след село Дъбница, завиваме надясно според указателната табела към село Крибул (на 6,5 км) и природния феномен „Провиралката” (на 11 км).

image

Фестоните на шосето задминават крайпътни храсталаци, ниви с недообран тютюн и площадки с големи каменни отломки. Край тях отрудени мъже размахват тесли и чукове и подравняват по размер и цвят гнайсовите плочи, подготвени на палетикоито се надяват да продадат, за да красят нечия къща или двор с цветовете си от жълто до тъмносиво.

image

Вляво се появява селото с къщи, накацали по стръмния планински склон. Възкачваме се към най-високата му част, там, където над всички се е чучнала нова къща с яркожълт трети етаж. Това е къщата на баба Хава. Няма грешка. За една жена с две имена ви говоря. Хава е рожденото име на лечителката, което по време на Възродителния процес (началото на 70-те и до края на 80-те години на 20-и век), Българската комунистическа партия принудително е променила на Юлия. А при раждането си жената е била кръстена с най-точното за нея име – Хава, което е равнозначно на Ева и означава „майката на всички живи, жива, даваща живот”.

Докато се катерим по стръмните улички и се питаме как ли се изкачват през зимата при този голям наклон, стрелките на часовника вече сочат девет и десет минути. Слизаме от колата и докато се чудим кого да попитаме, появява се дребно пъргаво старче и много радушно ни подава ръка за добре дошли. Това е дядо Юлиян – съпругът на баба Хава (Юлия). От него научаваме, че само преди пет минути всички са се качили на УАЗ-ката и са тръгнали към Камъка. А ние как ще стигнем до там?! Колата ни е ниска и не може да се движи по пресечен горски терен. Не можем да си позволим да пропуснем този ден, но дядо Юлиян ни успокоява, че можем да изчакаме за втори курс следобед или да тръгнем пеша по баира нагоре. Не е далече според него – само четири-пет километра. Е, вярно е, че е стръмно, но пък има широк път.

image

Дядо Юлиян ни извежда до този белнал се широк път и ни окуражава, че ще намерим чудотворния камък, който премахва всякакви болести. Навлизаме в борова гора и вдишваме въздух със смолист аромат, задминаваме чешми с благодарствени надписи за лечителката Юлия Земеделска, върнала към нов живот много болни хора и когато тръгваме по най-стръмното, се сещам за една туристическа закачка:

- Дядо, близо ли е хижата? – питат уморени туристи.

- А, близо е, близо е, сине, ай зад саа бърчинка. – Отговаря родопчанинът, подпрял се на дебелата си сопа и се чудом чуди къде са тръгнали тия гражданя.

Туристите минават една, втора, трета „бърчинка”, а хижата все не се вижда.

Така и ние не виждаме края на пътя, дъхтим по стръмнината, честичко спираме да поемем дъх и морни и потни продължаваме нагоре. След час-два достигаме поляната с дървените, боядисани в синьо стрелки в ляво. Там е спряла УАЗ-ката и два джипа, около които мълчаливо чакат мъже и жени. Един от тях услужливо ни приближава и дава напътствия да тръгнем по пътеката, която ще ни заведе до камъка, и да не пипаме дърветата, на които има вързана дреха, за да не прихванем болестта на човека, който я е оставил там.

image

Пътечката тясна, стръмничко извива през рехава дъбова гора и води надолу към тракийското мегалитно светилище Скрибина. Дърветата от двете й страни са „облечени” с всевъзможни дрехи. По стволовете им са завързани фланели, блузи, якета, жилетки, чорапи… Всичко, с което може да се облече човек, е оставено там, като символ за изоставяне на здравословния проблем.

Първото преминаване през провиралката

image

Имаме късмет и пристигаме точно, когато последният човек от групата преди нас приключва ритуала. Обясняват ни набързо какво се прави и аз слизам до дървената стълба, по която трябва да се кача, за да се провра през кръгловатия отвор на скалата, който сочи изток. Не знам защо трябва да тръгна с десния крак, като на мен ми е по-удобно с левия. Изкачвам се по стълбата и две стъпала преди да се мушна в отвора, неочаквано ме обхваща желанието да се разплача. В момента, в който преминавам и се озовавам в краката на баба Хава, желанието ми се сменя рязко и ми се иска да я прегърна и целуна. Тя ми се усмихва и ме насърчава да се спусна през съседния отвор, където два скални къса, допрели чела, са образували триъгълник, насочен на запад.

image

Промушвам се през него в легнало положение и понеже е наклонен надолу, това улеснява движението.

image

И така три пъти: по стълбата; през кръглия отвор; на площадката, на която стои баба Хава и после през триъгълния отвор, като на третия път, стъпвайки на площадката, хвърлям зад гърба си една монета без да се обръщам назад и преминавам през триъгълника. (Монетите, също като дрехите, не се вземат от земята, за да не „вземеш” нечия благодарност и отплата, предназначена за камъка.) И всеки път ме обхващат двете крайни емоции – най-напред ми се плаче, после ме залива радост и желание да прегърна баба Хава.

Две години след изключително тежката операция, която преживях, все още не мога да възстановя теглото си. За разлика от мен, съпругът ми е доста едричък. По тази причина той се отказва да мине въпреки увещанието на баба Хава, че „скалата се разтваря” и ще го „пусне”.

Преди да си тръгнем, баба Хава сяда пред скалата, затваря очи, разтваря ръце като дар да даде и започва да шепти нещо си свое, вид благодарност към скалата. Сядам и аз до нея с отворени ръце и затворени очи и „виждам” кълбо с диаметър около двайсетина сантиметра, като светлосиня светеща мъглица. Като радостна детска топка, кълбото игриво, бавно се придвижва над заоблени скални образувания някъде в ляво в гората. После баба Хава каза, че съм видяла енергията на „Камъка”.

Камъкът се намира на синора между селата Крибул, Долно Дряново и Сатовча. Тука тракийско гробище е имало – казва баба Хава. – И други промушилки има, но тази е най-силната. Никой не знае откога се прави този ритуал за здраве – откакто свят светува е.”

image

Качваме се на УАЗ-ката и бавно се спускаме по стръмния склон, та се връщаме до къщата на баба Хава. Всъщност там къщите са три: двете са стари, градени от камък и сякаш са скално продължение, а третата – с жълтия трети етаж, е нова, тухлена, построена от най-големия син. Там внукът е направил малко, но модерно кафе, в което можеш да пиеш пресен плодов сок, да си купиш истинска родопска баница с ръчно точени кори, сирене и яйца, да се нахраниш с вкусни родопски манджи, които е сготвила снахата Силвия. Тук всичко е приготвено от домашно отгледани продукти. Както по всичко изглежда, тя ще бъде приемница на лечителката.

Леене на куршум

Под малко навесче край каменната къща чернее стара печка. Дядо Юлиян е нацепил тънки боринки и е напълнил сандъка до нея. Баба Хава сяда до запалената печка и започва ритуалът леене на куршум. В метален черпак тя поставя парченце олово и го разтопява в горещата уста на печката. В метална съдинка налива вода, приближава я най-напред пред краката на седналия срещу нея човек, който вдига пред себе си парче плат, да не би да пръсне срещу него оловото и да го изгори. А то пука и цвърти във водата за всеки човек различно. На някои се раздробява на множество ситни частици и баба Хава го изхвърля, защото: „Много стрес си събрал. Стреста е най-голямата болест.” – казва тя. Разтопява ново олово и втория път го излива на нивото на сърцето на седящия срещу нея. Третия път излива оловото на нивото на главата му. Всеки път вади образувалата се във водата оловна фигурка и по нея казва какво е здравословното му състояние. През цялото време не спира да нарича шепнешком своя баилка. Жена от друго село, която също леела куршум й се обадила да я пита какви думи изрича, та баилката й е силна, „хваща място”. „Че аз ако й кажа, нали силата ми ще се предаде на нея?” – смее се баба Хава, за четвърти път разтапя оловото и го изсипва в супена лъжица да изстине. После обръща образувалата се монета и по нея гадае: ако има черен кръг около центъра й, със сигурност човекът скоро ще почине; ако кръгчето е синкаво, жълто или има друг белег, то друго значение има, не е страшно, поправимо е. Увива паричката в салфетка, надумва я за здраве и благополучие и я дава на човека със заръката да я сложи по възглавницата си и три нощи да спи на нея, а на четвъртия ден да я хвърли в течаща вода (река).

Лее оловото баба Хава и разказва за мъката на хилядите болни хора, отписани от лекарите, дошли при нея лек да търсят и спасение: „Понякога заспя за половин час, събудя се през нощта и мисля, мисля за хората дето са дошли…” И сама се чуди на чудото, което се случва, че бездетни жени раждат, сакати прохождат, слепи провиждат. „Ама помощта не е от мене, помощта е от Аллах. Бог и Аллах е едно и също нещо, само дето го наричаме с различни имена. Силата на „Каменя” идва от Господ. Той ти помага, лекува всичко. За каквото и да идеш да се помолиш на него, да имаш вяра, да вярваш в него и Господ ти помага. Щом вървиш с желание, ще ти помогне.”

Коя е баба Хава

image

Седя до баба Хава и попивам всичко, което казва и прави, но не мога да се въздържа да не я разпитам за нея самата. Родила се на 16 октомври 1942 г. в голямо семейство – шест дъщери и четирима сина от две майки и двама бащи били, но така се объркали, че не знаели кой от кого е. Това не им пречело да са задружни и да се обичат. Хубавица на младини, крадена мома била. Метнали я в коша със сеното, та булка да я задомят. (Затова селото носи името Крибула – тук все крадяли момите за булки.) Родила и отгледала трима сина и една дъщеря. Радва се на осем внука и две правнучки, разпръснали се по света. Преди тринадесет години преживяла две операции – рак на черния дроб и рак на дебелото черво. Да е жива днес й помогнал „Каменя”. И с корен от билката змийска хурка се лекува. Тя е силно отровна, но парченце колкото царевично зрънце се овалва в мед или се прави топче със срединката на хляба и се глътва (не се дъвче!!!) Прави се пет поредни дни, после пет се почива и отново по пет… След всички операции лекарите се чудят как още е жива.

image

По традиция лечителството се съхранява в рода, като се предава на „чиста жена” – на момиче, което още няма менструален цикъл или на жена, която вече няма цикъл. Майката на баба Хава била лечителка, предала го на една от дъщерите си, тя пък преди да почине, го предала на Хава. „Майка ни казваше, че не е лека работа това, но ние не й вярвахме.” Вече осем години лекува, след като сама се е уверила в силата на „Камъка”. Той помогнал и на дядо Юлиян, след тежка катастрофа изпаднал двадесет и осем дни в кома, имал среща със „златния човек”, както той сам казва, и върнал се от „оня свят”. И се врекла баба Хава на хората да помага, но пари да не им взема, че това е Божа работа, не се дава всекиму.

В пет става сутрин баба Хава и започва да шета, че отглеждат двеста кокошки, крави, ягоди, червеи за биотор. А пред къщата й от ранни зори чакат болни хора, дошли от цяла България, че и от по-далече, лек да търсят за болестта си. По 40-50-60 души, а понякога и повече, идват на ден. УАЗ-ката ги кара до скалата, а тя седи там нито яла, нито пила. И никого не е върнала. Не приема само на Байрям, че тогава е голям празник.

Подготовка за целебния ритуал

image

Преди да тръгнеш към далечното село Крибул, трябва три нощи да спиш на смес от три лъжици брашно и една лъжица сол. Щото знае се, че кристалната решетка на тези вещества има памет, както захарта и водата. При тях под възглавницата слагаш и червен конец, дълъг колкото е боят ти (колкото си висок). Правиш си три такива торбички с брашно и сол и червени конци, върху които спиш. Вземаш и една стара дреха, която да облечеш, преминавайки през „Камъка” и после да завържеш на някое дърво. Разделяш се със старата си дреха, символично се разделяш и с болестта си. На дървото да няма друга дреха, вързана преди твоята. И не се хващаш за дърво с дреха на него, да не „хванеш” чуждата болест. Носиш си и парче олово за леенето на куршума. Можеш да го купиш от ловно-рибарски магазин, от гумаджийница (там, където има гуми за коли) или от пункт за вторични суровини. Ако пък случайно забравиш, все някой ще е занесъл повечко или баба Хава ще ти даде. Тя и брашно и сол ще ти даде без пари, че и червения конец, но най-добре е да си ги носиш.

За парите

Завистливата човешка душа е съчинила, че баба Хава взема по петдесет лева на човек. „Аз не искам пари. Ти ако искаш пари, ти си продаваш лека.” – казва лечителката. И аз съм свидетел на това: наистина тя от никого не поиска пари. Губи си времето по цял ден, търпи неудобства заради непознати хора, но не поставя парите като условие да помогне. Но, „за да се хване лекът” и от благодарност, хората оставят. Финансово притеснените оставят по лев, по два. Онези, които разполагат с повече средства, предлагат хиляди. На два пъти се е случвало. Петнадесет хиляди лева поискал да даде човек, възвърнал здравето си с помощта на баба Хава, но тя го посъветвала да ги дари на домове за сираци и стари хора. Друг човек също поискал да й даде за благодарност (севап) голяма сума, но тя пак отказала и с парите била прокарана просеката през гората, за да се улесни качването по стръмнината към провиралката.

Трябва да минеш три пъти през провиралката

image

image

 

Три е свещеното число, затова и ритуалът за здраве се извършва три пъти. Можеш да го направиш три поредни дни или на три пъти с промеждутъци от време. Научихме го там, на място и се наложи да удължим престоя си. Бяхме ангажирали стая в хотел „Туин хаус” в село Огняново, което е на около 20 км от Крибул. Близките хотели се оказаха препълнени (имам предвид нощувки по цени за средностатистически българи). Едва на третия ден от престоя ни научихме за хотелски комплекс „Прав камен”, който се намира на два километра от село Долно Дряново в посока Сатовча и на седем от село Крибул, и в момента промоционално предлага стаи за нощувка със закуска и вечеря за 40 лева. Ако пък това е непосилна сума за вас, ако нямате претенции, срещу 10 лв. на легло, можете да нощувате в една от четирите стаи във фамилните къщи на баба Хава. Дори да няма свободна стая, бъдете сигурни, че няма да останете без подслон щом сте стигнали до там. И гладни няма да ви оставят. А внукът Любо, който се грижи за кафето, е наумил да направи две модерно обзаведени стаи за гости, със самостоятелна баня и тоалетна, в новата къща. Е, там цените ще са по-високи, но пък много хора ще ги предпочетат, за да са близо до баба Хава. Защото ритуалът си е ритуал, но тази жена излъчва такава доброта и спокойствие около себе си, че всеки иска да е близо до нея, да се докосне и се зареди с енергията й. „Радвай се, че си жива!” е житейската й философия, която иска да предаде на всички около себе си.

Вторият ден

 image

На втория ден пристигаме в Крибул още в осем сутринта, за да не закъснеем за качването с УАЗ-ката. Оказва се, че има много по-ранобудни от нас и доста хора чакат реда си за леене на куршум. Засядам до баба Хава и зорко следя действията й. Изреждат се всички, аз оставам последна, оставам и без превоз. Изпадам в ужас, че пак трябва да изкача пеша стръмнината до провиралката, пак ще пропусна началото на ритуала и не се знае кога ще ми дойде редът. Качваме се на нашата кола и с риск да загубим някъде по камънаците я ауспух, я гърне, я по-сериозна част от автомобила, поемаме по баира. Пред нас се движат микробус и джип и спират, за да преминат бавно през някакво затруднение. Спираме и ние и за късмет в джипа има свободно място за мен, а съпругът ми оставя колата и тръгва нагоре пеша.

Събуждане на „Камъка“

Пристигам до провиралката тъкмо навреме, когато баба Хава тропва три пъти с една тояга по скалата и „събужда каменя”, три пъти повтаряйки: „Селлям алейкум! Алейкум селлям! Събуди се, дошли сме лек да търсим!” После събира червените конци от всички и ги поставя на парапета край стълбата.

image

Не спира да шепти молитви над тях и към скалата „да я пусне да мине”. Запалва бяла хартия и с нея прави символични кръгове пред стълбата. Хвърля от събраното заедно в една торбичка от всички брашно и сол към скалата, хвърля запалената хартия зад гърба си, качва се по стълбата и минава през кръглия отвор. Застава на площадката горе с гръб към „Камъка”, отваря молитвено ръце и пак шепти молитвите си. И по стълбата тръгват дошлите лек да дирят. Изкачват се, промушват се, баба Хава прави огнени кръгове пред тях и около краката им, пръска шепа брашно и сол върху скалата („храни я”), хората излизат на площадката, после се пързулват през триъгълния отвор… И така три пъти полагат усилие да се въздигнат по-близо до небесата, три пъти гледат отвисоко планините насреща, за да се зарадват на живота и три пъти се връщат към пътя, по който са дошли, но вече са оставили болест и мъка зад гърба си, пречистили са душата си за нов живот. Свалили са старата дреха, която са облекли преди да минат, както змията сваля кожата си, завързали са я за дърво, което да поеме болката им. Последна баба Хава се пързулва през триъгълния отвор, сяда на скалата, разтваря ръце и шепти молитви за благодарност.

image

Качваме се на УАЗ-ката и пак поемаме към Крибул, където са дошли още хора и са в очакване да бъдат заведени до провиралката.

УАЗ-ката

По-старото поколение познава тази марка камиони, руско производство. Шофьор на такова едно камионче е Кезим Гюзелев. Невисок (като всички родопчани) млад мъж с кръгловато лице, което сякаш не спира да се усмихва някъде отвътре. И той се е врекъл да помага на хората, като всяка сутрин ги превозва с камиона, а понякога прави два и три курса. За един курс отиване и връщане, пътуващите трябва да съберат помежду си и да заплатят 50 лв. Понякога се случва един човек да заплати за всички целия курс, макар да не се познават. Прави го като дар за здравето си. Тогава Кезим не взема пари от останалите. Той и стотинка не би поискал, ако имаше петролна рафинерия.

image




Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 30183117
Постинги: 17761
Коментари: 20103
Гласове: 26983
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930