Глобално затопляне или мини ледникова епоха?

от Memoria de futuro в Антропос, Избор на редактора · 15/01/2017 · 16:30

 

„Джордж Вашингтон преминава Делауеър“. Художник: Емануел Лойце, 1851

 

Наскоро НАСА докладва, че нивото на антарктическия морски лед е достигнало нови рекордни максимални стойности. В същото време на 8 октомври 2016 британският The Тelegraph излезе с подробна статия относно несбъдналата се експертна прогноза, че Арктика ще загуби изцяло морския си лед до септември 2016 – теза, свързана с рекламираното в световен мащаб глобално затопляне. Но какво се оказва – приложените нови сателитни снимки показват, че ледът около Северния полюс не само че не изчезва, а е много повече, отколкото през 2012 година.

Междувременно един от най-видните руски астрофизици, д-р Хабибуло Абдусаматов, ръководител на космическите изследвания в Пулковската обсерватория към Руската академия на науките, заяви, че в края на 2015 г. е започнала малка ледникова епоха: „Периодът от близо сто години около новата „малка ледникова епоха“ започна в края на 2015 г., след като 24-тият слънчев цикъл премина своята максимална фаза. Очакват се много ниски стойности на слънчева активност в 27-мия слънчев цикъл (след 2043 г.) и започването на период на дълбоко охлаждане през 2060 г.“

В тази връзка теорията, че човекът играе основната роля в глобалната промяна на климата, може да бъде подвеждаща, предимно защото нейните поддръжници насочват вниманието си изцяло към нивата на въглеродния диоксид и често пренебрегват природни фактори като слънчевата активност.

В действителност сред много учени започват да се появяват съмнения, че се насочваме към глобално охлаждане, а не затопляне. Опасенията са фокусирани също така върху явното отслабване на Атлантическата меридианна циркулация. Какво означава това? На картата можете да видите големи световни градове. Забележете, че повечето европейски градове се намират северно от Ню Йорк. Атлантическото течение пренася топлина от юг на север и не позволява на Европа да замръзне. Неговата сила, обаче, може да отслабне значително през следващите десетилетия. Това е естествена циклична промяна. Мнозина избягват да разглеждат информацията преди 19-ти век, тъй като естествените промени биха подкопали теорията им, че промяната на климата е единствено резултат от човешка дейност. Фокусирането единствено в тази насока не може да обясни внезапно настъпилите ледникови епохи, нито как климатът се е подобрил след тях.

Преди около година и половина бе разработен нов модел, произвеждащ безпрецедентно точни прогнози за особености в рамките на 11-годишния слънчев цикъл. Моделът се основава на динамо ефекти в два слоя на Слънцето – единия близо до повърхността, а другия дълбоко в конвекционната му зона. Моделът прогнозира, че слънчевата активност ще спадне с 60% през 30-те години на 21-ви век и това ще доведе до условия, последно наблюдавани през „малката ледникова епоха“, започнала през 1645 г.

„Открихме, че компоненти на магнитните вълни се появяват по двойки, произлизащи от два различни слоя на Слънцето. И двете части имат честота около 11 години, но тъй като не съвпадат напълно, с течение на времето се разминават“, заяви проф. Валентина Жаркова от университета Нортумбрия, Великобритания.

Моделът предвижда, че двойката вълни ще се разминава все повече по време на 25-тия слънчев цикъл, чиято връхна точка е през 2022 г. По време на 26-тия цикъл, който покрива десетилетието между 2030 и 2040 г., двете вълни ще се десинхронизират напълно и това ще доведе до значително намаляване на слънчевата активност.

„По време на 26-тия цикъл двете вълни ще станат огледални една на друга – ще достигнат връхната си точка по същото време, но от противоположни страни на Слънцето. Взаимодействието им ще бъде разрушително и те почти ще се неутрализират. Според нас това ще доведе до условията от „минимума на Маундер“, заяви Жаркова. „Когато вълните са в една и съща фаза, те могат да си взаимодействат силно, или да резонират, и в резултат слънчевата активност е висока. Когато са в различни фази, наблюдаваме минимални стойности на слънчева активност. Когато се десинхронизират напълно, възникват условия, последно усетени при минимума на Маундер преди 370 години.“

Подобни научни открития поставят под въпрос опорни точки във вижданията както на защитниците на глобалното затопляне, така и на тези, според които предстои глобално охлаждане. Факт е, че нивата на въглероден диоксид в земната атмосфера са безпрецедентно високи от 50-те години на миналия век насам и това води до все по-голямо задържане на топлина. Противниците на глобалното затопляне, обаче, изтъкват, че тенденцията от последния век не се разглежда в контекста на дългосрочни исторически промени, а природните явления са довеждали до далеч по-драматични промени в климата. Мнозина изтъкват, че слънчевата активност през 40-те години на миналия век е достигнала високи стойности, които не са били наблюдавани от 9000 години, а предстоящото понижаване на слънчевата активност несъмнено ще охлади земната атмосфера. Учени от другия лагер изтъкват, че подобен ефект би настъпил бавно, а и той би бил по-слаб от затоплянето на планетата в резултат от човешката дейност.

Назначаването от Доналд Тръмп на Скот Пруит (определян от Ню Йорк Таймс като противник на глобалното затопляне) за глава на Агенцията за защита на околната среда със сигурност ще доведе до конфликти в научните среди и регулационните практики в САЩ относно степента, до която човек е способен трайно да промени климата на Земята.

Източници: The Telegraph
Royal Astronomical Society
Armstrong Economics

Още по темата от нас: Климатът на Земята – спекулации, заблуди и реалности
Споразумението за климата в Париж: как можаха да ни причинят това?!

На салатите на НАСА. Това е едно предприятие с много неясни функции. Само не е ясно дали Холвуд е клон на НАСА или обратното....