Учени доказаха,че водата може да пренася и кодира информация (ИНТЕРВЮ)



  Константин Коротков от Университета Св. Питсбърг 12.10.2016 г.   От 6 до 10 октомври в Правителствената „Резиденция Бояна“ се проведе
XI – та Международна научна конференция “Химия, физика и биология
на водата“. В залата се събраха над 160 световно признати учени, нобелови
лауреати, преподаватели от престижни университети и научни институти,
предприемачи, мениджъри на фирми и организации, от четири континента,
представители от над 60 държави.

Конференцията се ръководеше от проф. Джералд Полак - лидер в науката
за водата, преподавател във Университета Вашингтон. Преди 2 месеца той
основа първия в света Институт за рискови научни изследвания на САЩ.

Сред учените беше и Константин Коротков от Университета Св. Питсбърг,
който изнесе доклад на тема: „Водата като материална матрица в полето на
човешкото съзнание”.
 
 
Г-н Коротков, Вие изнесохте доклад за паметта на водата и как
пренася информация. Но тя има ли съзнание?
 
Когато говорим за паметта на водата трябва да разберем какво
представлява самото понятие. Паметта е свойство на даден субект да
получава информация, да я видоизменя и да съхранява изменените
параметри в течение на определено време. Най- класическият пример за
нашата собствена памет е, че ние като получаваме информация я
съхраняваме в кратковременната памет и после ако положим определени
усилия, можем да я преместим в дългосрочната. Затова с течение на
времето и с възрастта хората загубват способността да съхраняват
краткосрочната си памет. Те могат да си спомнят какво се е случило с тях
преди 70 години, но не и преди 1 час.

Да, водата има памет, но ако говорим за субекта, който съхранява
информацията, трябва да имаме предвид какъв е той и дали може да
видоизменя и съхранява информацията за определено време. Например,
памет картата, която видоименя информацията чрез промяната на
турмалиновите частици или до нова диспозиция на квантовото състояние,
което се съхранява до определено време, докато я носим.

Водата по съвременните разбирания може да образува определени
структури. Те се описват с оглед на квантовата електродинамика – теория,
разработена от Емилио Дел Джудиче нашият лобим колега от Италия,
който говори, че във водата се образуват т.нар. „кохерентни домейни”.
Това е молекулярно пространство, където молекулите на водата се
групират по определен начин. От гледна точка на квантовата физика
имат едни и същи квантови числа.


А за да улесня разбирането и да унагледя ще дам пример със зала за танци,
където хората танцуват под ритмична музика и всеки се движи в ритъм,
заедно, но все пак по своему. Някой, уморен сяда на стол, друг разговаря и след
това отново се присъединява към другите. Тоест се осъществява непрекъснат
обмен между това кохерентно танцуващо съобщество и това - хаотичното, което
ходи, пие или разговаря. И според квантово-електрическата теория, това не е
механично взаимодействие, а е предмет на квантовата електродинамика. Това е
направление, което е създадено в науката през 20-е години на миналия век и се
развило в средата на века от Фрийман. Това е област, която изследва
макроскопичните частици.

 С други думи това не е област за отделните молекулни съединения, а
за взаимодействието на милиардите молекули. Тази теория е много
добре развита и публикувана и буквално едва в последните години
получи експериментално потвърждение. Тези кохерентни домейни се
образуват под влияние на някаква структурирана информация. Тя може
да е под формата на звук, може да е някакво въздействие и може, нещо,
което на мен ми е най-интересно, да е под влияние на човешкото
съзнание.
 
Възможно ли е влиянието да е на основата на взаимодействието на
фотони с водата, което да образува нов домейн, който на свой ред да
влияе вторично за промяна на водната молекула?
 
Естествено, водата реагира на светлината. Това показа и работата на Джералд
Полак. Най-силното влияние се оказва от ултравиолетова светлина. Водата, която
поглъща светлина се променя, структурира, се, но ние говорим за паметта, нали?
Паметта означава съхранение на структурирана информация. Не просто под
влияние на падаща светлина. Съответно можем да кодираме информация с
помощта на светлината. Да, тя ще съхрани тази информация, но едновременно с
това можем да въздействаме на водата с музика, със слово и отново подчертавам –
с нашето съзнание.
 
Това означава ли, че водата има съзнание, подобно на човешкото
и може ли да предава информация през времето?
 
В никакъв случай водата няма съзнание. Това е моята гледна точка. Смятам,
че съзнанието е присъщо само на органични, биологични обекти. Водата
това е материя, част от материалния свят. Тя присъства в цялата Вселена,
тя е хранител и преносител. Разбирате ли, имаме диск със записана
информация, но той няма собствено съзнание. Той може само да съхранява
и предава информация. По същия начин и водата може да съхрани
информацията, да я пренесе, може да я закодира, сега вече и в цифров
вид, да се предаде през интернет и да подейства на друга вода.
 
И на водните клетки в човешкия организъм?
 
Да, разбира се и на водните клетки в човешкия организъм. Люк Монтание,
учен, който експериментира върху това показа, че може да се вземе
разтвор с ДНК, тази вода може да се закодира като сигнал във водата и той
да се предаде в цифрова форма на другия край на Земята. И след
разкодиране да се появи вода с ДНК.
 
Това може ли да психотронно оръжие?
 
Естествено, тук се откриват много нови области с колосално значение и
ние разбираме, че хората могат да използват това и по други начини, а
вероятно са го използвали в продължение на хиляди години, но сега ние
имаме по-голяма светлина в мъглата.
 
Може ли да се каже, че душата по някакъв начин е свързана с
молекулата на водата и така тя запазва и предава генетичната
информация?
 
Такава беше и моята презентация. Водата е материален носител на полето
на съзнанието. Аз много внимателно се отнасям към думата „душа”, защото
има твърде много значения, включително и теологично и затова
предпочитам да говоря за съзнание и за различни негови форми.

Естествено най-висшата форма е връзката на човека с
вселенското съзнание – с колективното поле на съзнанието. И
ние обсъждаме отдавна тази идея с Владимир Воейков, че
именно водата се явява носител на това поле, но не една
молекула на водата, а тя като система.

Самата молекула на водата – с нея нищо не става сама по себе си. Но в
някаква система на милиарди организирани молекули и в определена
структура –за това може да се говори.
 
Може ли тогава да се каже, според термина на учените, че
„нелокалното съзнание”, именно то организира водата и я
структурира? 
 
Именно това е нашата гледна точка. Че именно колективното съзнание, но
естествено то не е локалното, а това, което съществува извън времето и
пространството, което се развива непрекъснато като нас и в нас и в крайна
сметка ние като носителите му, се променяме чрез водата, разпределена в
пространството.
 
А как се съотнася водата тогава към другите измерения?
 
Може да се говори за различни пространства и измерения, но водата е
навсякъде, включително в космоса. Това е вторият по разпространение
елемент в космическото пространство. И ние знаем, че можем да пренесем
информацията чрез водата.  Ако я замразим, данните ще се съхранят и
определено можем да кажем, че водата, която се намира в космоса носи
информация, която може да се предава от едно в друго пространство.
 
А какво представлява четвъртото състояние на водата, за което
споменава Ернст Мулдашев в книгите си, а Джералд Полак,
споделено от него на конференцията?
 
Мулдашев аз много го обичам. Той е изключителен лекар и учен, но не
всички негови теории ние приемаме. Както виждате на тази конференция
него го няма. Така че когато говорим за четвъртото състояние на водата,
ние поддържаме тезата на Полак, т.е. това е изменена клетъчно вода, която
е променила електрическото си състояние и поради това е променена в
пространството около и вътре в човека. На това беше посветен доклада на
Полак.
 
Може ли да говорим за безсмъртието като част от функциите на
водата?
 
Категорично не. Човек не трябва да е безсмъртен. Освен това не
трябва да живее прекалено дълго. Животът е основан на
динамиката, а едно от свойствата й е непрекъсната смяна на

поколенията. Това противоречи и на философските принципи на живота. Всяка система е длъжна да се развива, да достига своя пик, да угасва и да умира.

И само патологичните процеси могат да се репродуцират в пространството
ако е другояче. Ето в онкологията, това е всъщност репликация, това е
една и съща клетка, която размножава сама себе си. Ето защо аз съм
против идеята, че човек трябва да живее 150 години.
 
 
Автор: Елица ДИМОВА Източник: Портал12