Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2016 12:54 - Причината за наркоманията е намерена и тя не е това, за което си мислите
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 921 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.07.2016 13:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Психология Причината за наркоманията е намерена и тя не е това, за което си мислите image image

Но това заявление не е само политически призив. То не само ни заставя да променим нашите умове. То ни заставя да променим нашите чувства.

Да обичаш наркоман е много сложно. Когато аз гледах наркоманите, бях силно изкушен да последвам съветите на реалити-шоу и да посъветвам наркомана да събере сили или просто да го зачеркна от живота си. Същността на такива съвети: наркомана, който не може да спре, трябва да бъде избягван. Това е логично за войната с наркоманията, която влиза в живота ви. Но на практика аз разбрах, че това само ще усили пристрастеността на наркоманите и можете да ги загубите всички заедно.

Ние трябва да сме пълни с решимост да приобщим всички наркомани още повече към себе си и да им покажем, че ги обичаме, независимо от това, ще спрат ли или не.

Йохан Хари

Превод от руски: Петя Стоянова

Източник: http://www.cluber.com.ua/lifestyle/krasota-i-zdorove/2015/01/prichina-narkomanii-naydena-i-eto-ne-to-o-chem-vyi-dumaete/

 

 Причината за наркоманията е намерена и тя не е това, за което си мислите

 http://www.zahariada.com/

Йохан Хари, авторът на книгата „Преследвайки вика: Първите и последните дни на войната с наркотиците“, обяснява буквално какво е това наркозависимост, и защо всички – от правителствата до нашите родители – лъжат на тази тема!

image

Минаха сто години, откакто бяха забранени първите наркотици, и в течение на този дълъг век на война с тях нашите учители и правителството създадоха за нас историята за наркоманията.

 

Тази история толкова дълбоко се е вкоренила в съзнанието ни, че започнахме да я възприемаме като естествена. Тя изглежда очевидна. Изглежда правдива.

 

Аз също вярвах в нея дотогава, докато преди 3,5 години не тръгнах да пътувам 30 хиляди мили след своята нова книга „Преследвайки вика: първите и последните дни на войната с наркотиците“, за да изясня кое на практика движи войната с наркотиците. Но по време на пътуванията разбрах, че голяма част от това, което са ни говорили за наркотиците, не е истина, а също така и че има друга истина, ако,  разбира се, сме готови да я чуем...

 

Ако ние действително приемем тази история, ще ни се наложи да променим много неща, освен войната с наркотиците. Ще ни се наложи да променим себе си.

Разбрах това от много хора, които срещах по време на  своите пътешествия. От живите  приятели на Били Холидей, които ми помогнаха да узная как основателят на войната с наркотиците е допринесъл за нейната смърт. От еврейски лекар, който в детството си е пренесъл наркотици контрабандно от Будапещкото гето, откривайки всички тези секрети на наркозависимостта в по-зряла възраст. От дилъра на крек (или крак – обработен по определен начин кокаин; бел.пр.) – бруклинския транссексуал, който е бил заченат, когато майка му, крекова наркоманка, е била изнасилена от баща му – офицер от полицията. От човека, когото две години са държали на дъното в период на мъчителна диктатура, изплувал чак след избора на нов президент в Уругвай, когато започват последните дни на войната с наркотиците.

Аз имам много лична причина да изложа тези отговори. Един от най-ранните ми детски спомени е как дете се опитва да разбуди един от моите роднини, но не може.

Оттогава се опитвам да открия за себе си природата на наркоманията: кое заставя хората да се пристрастят към наркотиците и към поведение, което те не могат да спрат? Как можем да помогнем на тези хора да се завърнат? Когато пораснах малко, друг мой близък роднина „заседна“ на кокаин, а аз започнах да се срещам с приятел, зависим от хероин. Имам предвид, че темата за наркоманията е привична за мен.

Ако ме попитате кое заставя хората да се пристрастяват към наркотиците, ще погледна на вас като на идиот и ще кажа: „Ами наркотиците, какво друго!“. Това не е трудно да се разбере. Мисля, че съм го виждал не веднъж в своя собствен живот. Ние всички можем да си го обясним.

Представете си че вие, аз и още двадесет човека, които сме срещнали на улицата, приемаме много силен наркотик в продължение на двадесет дни. В тези препарати има много силни химически „зацепки“ (куки). Така че, ако ние бихме искали да спрем на двадесет и първия ден, бихме се нуждаели от определеното химическо вещество. Ние бихме изпитвали неустоимо привличане. Бихме били зависими. Ето какво означава наркозависимост.

Едно от първите изследвания в подкрепа на тази теория е било проведено с мишки през осемдесетте години в Америка. Може би някои от вас помнят това. Експериментът е прост. Поставят една мишка в изолирана клетка, в която има две панички с вода. В едната от тях има чиста вода, а в другата – вода с хероин или кокаин. Почти във всеки експеримент мишката, която пробва водата с наркотик, ще се завръща към нея отново и отново, докато не се самоубие.

Рекламата твърди: „Само един от наркотиците предизвиква толкова силна привързаност, че девет от десет мишки ще го употребяват отново и отново, докато не умрат. Този наркотик е кокаинът. И с вас той може да направи същото.“

Но през седемдесетте години професорът по психология от Ванкувър Брус Александър забелязал, че в експеримента има нещо странно. Мишката била поставена сама в клетката. Не й оставало нищо друго, освен да приема наркотици.  „Какво би станало, - помислил си той – ако подходим по различен начин?“. И професор Александър построил миши рай. Нещо като парк за развлечения за мишки – с цветни топки, най-добрата храна за мишки, галерия от тунели, по които да тичат, и няколко приятели за компания. С две думи – всичко, за което мишката може само да мечтае. „Какво ли ще се случи сега?“ - мислил си Александър.

В мишия парк всички мишки, естествено, опитали водата и от двете панички, защото не знаели какво има в тях. Това, което се случило след това било потресаващо.

На мишките с добър живот водата с наркотиците не се харесала. Те основно я избягвали, употребявайки по-малко от една четвърт от наркотичната доза, която употребявали техните изолирани събратя. И нито една мишка от щастливите не умряла. Тези мишки, които били изолирани и нещастни, станали силно зависими наркомани. Нито една от щастливите не развила зависимост.

Отначало аз си помислих, че това е просто присъщо на мишките, докато не узнах, че в човешка среда едновременно е ставал аналогичен, потвърждаващ тези факти, „експеримент“. Той се нарича „война във Виетнам“. Списание Timeсъобщава, че сред американските войници във Виетнам хероинът е използван толкова често, колкото и дъвката.

Има твърди доказателства, е 20% от немските войници са станали хероинозависими наркомани, по данни на изследвания, опубликувани в ArchivesofGeneral Psychiatry. Много хора изпаднали в ужас: те очаквали, че огромно количество наркомани се кани да се върне у дома след края на войната.

Но по данни на същото това изследване, 95% от наркозависимите войници просто са прекратили употребата на наркотици. Една малка част от тях са преминали през рехабилитация. Те просто са сменили ужасната клетка с приятна и... наркотиците са станали излишни.

Професор Александър твърди, че това откритие хвърля предизвикателство към гледната точка, според която наркоманията се явява резултат от морално падение заради голямото количество вечеринки, и към либералната гледна точка, че наркоманията е болест на атакувания с химия мозък. Според него наркоманията – това е адаптация. Това не сте вие. Това е вашата клетка.

След първия етап на мишия парк професор Александър продължил своите изследвания. Той повторил своите ранни експерименти, в които мишките са държани изолирано и насила са тъпкани с наркотици. Той им давал препарати в продължение на 57 дни – време, напълно достатъчно, за да „се зарибят“. След това той взел една мишка от изолираните клетки и я поставил в мишия парк, за да разбере: дали ако сте попаднали в такова състояние на зависимост и мозъкът ви е атакуван от химията, действително не можете да се възстановите? Значи ли, че наркотиците изцяло са ви завладели? Това, което се случило по-нататък е удивително. Отначало мишките проявили известни проблеми на абстиненцията, но скоро се върнали към нормален живот. Добрата клетка ги спасила. (Всички препратки към експериментите са цитирани в моята книга)

Когато за пръв път чух това, бях озадачен. Как може това да е истина? Тази нова теория се явява радикална атака на всичко, което са ни казвали по-рано, това не може да е истина. Но колкото повече учени разпитвах, колкото повече разглеждах техните изследвания – толкова повече откривах за себе си неща, които, струваше ми се, бяха лишени от смисъл, ако не се вземе под внимание новият подход.

Ето един от примерите на експеримента, който се случва около вас, и може да се случи и с вас в един прекрасен ден. Ако се заемете с бягане и счупите ребро, на вас, най-вероятно, ще ви изпишат диаморфин – медицинското название на хероина. В болницата ще ви обкръжават хора, които също дълго употребяват хероин за облекчаване на болките. Хероинът, който вие ще получите от лекаря, ще бъде по-чист и ефективен от този, който приемат наркоманите на улицата. Те го получават от дилъри, които фалшифицират наркотика. И така, ако старата теория за наркоманията е вярна - препаратите, които я предизвикват, очевидно, ще принуди вашето тяло да изпитва нужда от тях. Тогава много хора, излизащи от болница, трябва веднага да се насочат към улицата, за да не се разделят със своя навик. Но странно: това никога не се случва. Както ми обясни канадският лекар Гейбър Мейт, тези, които употребяват медицински наркотици, просто спират, независимо от месеците, през които са ги използвали. Този същият наркотик, използван през същия период от време, превръща хората, употребяващи „уличната версия“ в тежки наркомани, но хората в болницата остават неподвластни на неговото влияние.

Ако вие все още вярвате (както бях свикнал да вярвам и аз), че наркоманията е предизвикана от химичните „куки“, то това е лишено от всякакъв смисъл. Ако обаче вярвате в теорията на Брус Александър, то всичко си отива по местата. Уличните наркомани са като мишките в първата клетка: изолирани, самотни, с единствен източник на утеха. Пациентът от болницата е като мишките от втората клетка. Той се връща у дома, където ще бъде обкръжен от хора, които го обичат. Наркотикът е същият, но обкръжението е различно.

Това ни дава осъзнаване, което е далеч по-дълбоко, отколкото просто необходимостта да разберем наркоманите. Професор Питер Коен твърди, че човешките същества имат дълбока потребност да общуват и образуват връзки. Така ние постигаме удовлетворение. Ако ние не можем да се свържем един с друг – то се привързваме към нещо, което можем да намерим: търкалянето на топчето в рулетката или убождането на спринцовката. Коен счита, че трябва да престанем да говорим за „наркомания“, заменяйки я с думата „съединение“. Хероиновата наркоманка е свързана с хероина, защото не може изцяло да се свърже с нещо друго.

Така че противовесът на наркоманията не е въздържание. Това е връзката с хората.

Узнавайки за това, аз признах новите доводи за убедителни, но, както и преди,  не успявах да се освободя от съмнения. Всички тези учени казват, че химическите куки нямат никакво значение. На мен ми обясниха: вие можете да сте зависими от хазартни игри, но никой няма да си помисли, че си инжектирате карти във вената. Вие можете да сте зависими от нещо без всякакви химически куки. Аз бях на среща на Анонимните играчи в Лас Вегас (с позволение на всички присъстващи, които знаеха кой съм аз и защо ги наблюдавам) и те също бяха зависими както кокаиновите и хероиновите наркомани, които съм срещал в живота си. А на игралната маса няма никакви химически куки.

Разбира се, аз попитах, играе ли химията поне някаква роля. Оказва се, че има експеримент, който ни дава отговор на този въпрос в точни термини. Узнах за него от книгата на Ричард Де Грандпре „Култът на фармакологията“. Химическите куки в тютюна се базират на наркотика под наименованието „никотин“.

Всеки ще се съгласи, че навикът да се пуши е най-разпространената зависимост. Химическите куки в тютюна се базират на наркотика под название „никотин“. Затова с появата в началото на деветдесетте на никотиновите пластири, много хора изпитаха пристъп на оптимизъм: сега пушачите ще могат  да получат всичко от химическите куки без негативните (даже смъртоносни) последствия. Те ще бъдат освободени.

Обаче Управлението на Главния Лекар установи, че само 17,7% от пушачите успяват да спрат своя навик с помощта на пластири. И това далеч не е всичко. Ако химическите вещества влияят на 17,7% на наркоманията, то това показва, че, както и преди, милиони животи са разрушени в цял свят. Това, което показва изследването е: химическите причини за наркоманията са напълно реални, но се явяват само върхът на айсберга.

Това има големи последствия за столетната война с наркотиците.

Нали тази грандиозна война, която, както аз видях, унищожава хора в търговските центрове на Мексико и на улиците в Ливърпул, се основава на твърдението, че ние трябва физически да унищожим редица химически вещества, окупиращи мозъка на човека и предизвикващи зависимост. Но ако наркотиците не водят към наркомания? Ако към нея води отсъствието на връзка? Тогава твърдението е лишено от всякакъв смисъл.

Иронията е в това, че борбата срещу наркотиците увеличава броя на случаите на наркомания. Например, аз посетих затвора в Аризона – палатков град, където затворниците се намират в малки каменни изолирани клетки в течение на дълги седмици („Дупка“). Така те са наказани заради употребата на наркотици. Когато затворниците излязат от затвора, те ще бъдат признати за нетрудоспособни, което гарантира тяхната още по-голяма изолация. Наблюдавал съм такива човешки истории по цял свят.

Има алтернатива.

Вие можете да построите система, създадена за това, да се помага на наркоманите да възстановят връзката със света и да оставят в миналото зависимостта си.

Това не е теория. Това на практика се случва. Аз самият съм наблюдавал това. Португалия бе една от страните в Европа, в която положението със зависимостта от наркотици бе най-лошо. Един процент от населението бе зависимо от хероин. Те пробваха войната с наркотиците, но проблемът само се задълбочаваше. Тогава те решиха да направят нещо съвсем друго: да отменят углавната отговорност за наркотици и да насочат парите, които се харчат за арест и задържане на наркоманите в затвора, за тяхната социализация.

Най-важната крачка бе в това, да се обезпечи нормално жилище и субсидирани работни места, за да имат цел в живота, заради която те да стават сутрин. Аз видях как на наркоманите помагаха в топли и гостоприемни клиники, където ги учеха да възстановят връзката със своите чувства след дългите години на травми и съществуване насаме с наркотиците.

Един от примерите, за които съм чувал, беше историята на група затворници, на които дали кредит за създаване на фирма по чистотата. Изведнъж те се оказали в група, свързани един с друг и с обществото, и отговорни за грижите един към друг.

Резултатите от всичко това можем да наблюдаваме в днешно време. Независимо изследване, проведено отBritishJournalofCriminology, е доказало, че след тоталната декриминализация, нивото на наркоманията е спаднало, а употребата на инжекционни наркотици е намаляла с 50%. Аз повтарям: употребата на инжекционни наркотици е намаляла с 50%. Декриминализацията е имала такъв успех, че само една малка част в Португалия са пожелали да се върне старата система. Но срещу декриминализацията се обявил Жоао Фигуера,  най-добрият полицай по наркотиците в страната. Той предположил, че ще се сбъднат всички страшни предположения на  DailyMailилиFox News. Впрочем, когато ние се оказахме заедно в Лисабон, той ми каза, че нищо, предсказано от него, няма да се сбъдне и сега се надява, че целият свят ще последва примера на Португалия.

Това не се отнася само за наркоманите.

Това касае всички нас, доколкото ни заставя да мислим различно за самите себе си. Човешките същества са свързани помежду си същества. На нас ни е нужна връзка и любов. Най-мъдрото изречение на двадесети век звучи така: „само връзка“. Но ние сме създали обстановка и култура, които ни откъсват от общуване или ни предлагат само негова пародия под названието „Интернет“. Ръстът на наркоманията – това е симптом на много по-дълбока болест на целия ни начин на живот, когато ние отделяме повече внимание на привлекателните предмети, които могат да се купят, отколкото на живите хора около нас.

ПисателятДжордж Монбио е нарекъл това „векът на самотата“. Ние сме създали общества от хора, в които за човека е по-лесно да бъде разделен от своите събратя, отколкото когато и да е било преди. Брус Александър, създателят на мишия парк, ми каза, че ние твърде дълго сме говорили за индивидуалното избавление от наркоманията. Ние трябва да говорим за социалната рехабилитация, за да се излекуваме всички заедно от болестта на изолацията, в която потъваме буквално като в гъста мъгла.

Но това заявление не е само политически призив. То не само ни заставя да променим нашите умове. То ни заставя да променим нашите чувства.

Да обичаш наркоман е много сложно. Когато аз гледах наркоманите, бях силно изкушен да последвам съветите на реалити-шоу и да посъветвам наркомана да събере сили или просто да го зачеркна от живота си. Същността на такива съвети: наркомана, който не може да спре, трябва да бъде избягван. Това е логично за войната с наркоманията, която влиза в живота ви. Но на практика аз разбрах, че това само ще усили пристрастеността на наркоманите и можете да ги загубите всички заедно.

Ние трябва да сме пълни с решимост да приобщим всички наркомани още повече към себе си и да им покажем, че ги обичаме, независимо от това, ще спрат ли или не.

Йохан Хари

Превод от руски: Петя Стоянова

Източник: http://www.cluber.com.ua/lifestyle/krasota-i-zdorove/2015/01/prichina-narkomanii-naydena-i-eto-ne-to-o-chem-vyi-dumaete/

   



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39751855
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031