Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2016 09:12 - НАУКАТА Е ДЛЪЖНА ДА УНИЩОЖИ РЕЛИГИЯТА
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1544 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 14.04.2016 09:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Статии на С. Харис
НАУКАТА Е ДЛЪЖНА ДА УНИЩОЖИ РЕЛИГИЯТА

http://www.zahariada.com/


image Повечето хора смятат, че създател е написал (или продиктувал) книги. За съжаление, книгите претендиращи за божествено авторство са немалко и всяка от тях прави несъвместими заявления по повод на това - как трябва ние да живеем. Въпреки колосалните усилия на някои хора, изпълнени с добри намерения, религиозната привързаност продължава да вдъхновява човека за конфронтации. 

В отговор на това, болшинството благоразумни хора се застъпват в поддръжка на т.н. "религиозна търпимост". Въпреки, че религиозната търпимост е по-добра от религиозните войни, тя все пак не е без недостатъци. Страхът да не предизвикаме религиозна омраза ни прави неспособни да критикуваме очевидно неприемливи и абсурдни идеи. Тя също така ни кара да лъжем самите себе си (нееднократно и на високо ниво) за съвместимостта на религиозните вярвания и научната рационалност. 

Конфликтът между религията и науката е неизбежен, а участниците в него преследват различни цели. За успехът на науката, религията обикновено се разплаща с догма; за успеха на религията, науката винаги се разплаща със знание. 

Крайно време е да признаем един прост факт: ИМА ЛИ ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ ЧОВЕК ДА ВЯРВА В ТОВА В КОЕТО ТОЙ ВЯРВА, ИЛИ НЯМА. Когато човек има добри причини, то неговите убеждения ще допринесат за нашето разбиране на света. Не трябва да правим различия между "твърда" и "мека" наука, или между наука и други доказателствени дисциплини, основани на факти (като историята). 

Имаме добри причини да смятаме, че японците са бомбардирали Пърл Хърбър на 7 декември 1941 г. Идеята, че това е било извършено от египтяни е неправдоподобна. Всеки здравомислещ човек разбира, че да разчита "само на вяра" по въпросите за историческата достоверност би било глупаво и нелепо.

И това е така, докато не стане дума за Библията, Корана, за възкресението на Исус, разговорите на Мохамед с ангел Гавраил, или всяка друга "свещена" небивилица с която е препълнен храма на човешкото невежество. 

Науката, в най-широкия смисъл на тази дума, обединява всички знания за нас и обкръжаващия ни свят. Ако съществуват основателни причини да вярваме, че Исус е роден от девственица, или че Мохамед е излетял в небесата на крилата на кон - то тези предположения обезателно биха станали част от нашия рационален мироглед. Вярата - това е "лиценз" на някои хора да вярват в такъв род предположения, при отсъствие на основания. Разликата между науката и религията е същата, каквато е между желанието безпристрастно ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ новите доказателства и факти, и пристрасното нежелание ДА НЕ СЕ РАЗГЛЕЖДАТ новите доказателства и факти. Различията не могат да бъдат по-очевидни, но това се потулва навсякъде. 

Бързо разрастващата се религия е несъвместима с раждането на глобално гражданско общество. Религиозната вяра - вярата в съществуването на бог, на който му е безразлично как го наричат; вяра в това, че една от всичките книги е непогрешима; вяра, че Исус ще се върне на Земята за да извъши съд над живи и мъртви; вяра в това, че мюсюлманските мъченици попадат директно в рая и т.н. - се намира на вражеската страна на ескалация на идеологически войни. 

Разликата между наука и религия - това е разликата между искрената готовност на 21 в. ДА ПРИЕМЕ постиженията получени в резултат на човешките търсения, и необмисленото нежелание да НЕ СЕ ПРИЕМАТ тези достижения, единствено заради някакви принципи.

Предполагам, че антагонизма между разума и вярата в близките години ще става все по-дълбок и всеобемащ. 

ПЪРВОБИТНИТЕ ПРЕДСТАВИ - за бог, душа, грях, свободна воля, - продължават да възпрепятстват медицинските изследвания и да извращават обществената политика.

Вероятността за това, че ние можем да изберем за президент на САЩ човек, който сериозно възприема библейските пророчества е релна и ужасна; не по-малко ужасна от растящата всеки ден вероятност за конфликт с ислямисти, притежаващи биологично оръжие. Ние правим твърде малко за това, за да възпрепятстваме развитието на подобни събития. 

По възприетия "дух на религиозна търпимост" много учени запазват мълчание, вместо да разрушат отвратителните фантазии на предшестващи епохи чрез силата на фактите. 

За да се победи в тази идеологическа война, учените и други рационални хора трябва да намерят нови способи за обсъждане на етика и духовност.

Разликата между наука и религия НЕ Е В ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЕТИЧЕСКА ИНТУИЦИЯ И НЕОБИЧАЙНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО ЗАРАДИ ОПРЕДЕЛЕН МИРОГЛЕД, а в НАШЕТО ТРЕЗВО РАЗБИРАНЕ ЗА ТОВА, КАКВИ ЛОГИЧЕСКИ ИЗВОДИ СЛЕДВАТ ОТ ПОДОБНИ ОБСЪЖДАНИЯ. 

Ние трябва да намерим способи за удовлетворение на собствените си емоционални потребности, които да избегнат сляпото приемане на абсурдното. Ние трябва да се научим да използваме традициите, които имат за нас дълбоко значение и важност (раждане, сватба, смърт и т.н.) без да извращаваме представите си за реалния свят. 

Аз съм изпълнен с надежда, че необходимите изменения в нашето мислене ще настъпят в резултат на обогатяването ни с научни знания за самите нас. Когато ние намерим надежден способ да направим хората по-любящи, по-смели и искрено възхищаващи се на истинските факти за съществуването във Вселената, ние нямаме да имаме потребности от разпри и религиозни митове. 

Само тогава обичайното възпитание на децата на християни, мюсюлмани и хиндуисти ще бъде признато за ПОЗОРЕН ЦИНИЗЪМ - такова каквото всъщност е то. И само тогава ще имаме шанс да заличим най-дълбоките рани на света. 

Автор: САМ ХАРИС/ 2006 г.




САМ ХАРИС ЗА СЪЩНОСТТА НА АТЕИЗМА



Някъде на тази планета един мъж просто открадва малко момиче. След това той я изнасилва, подлага я на мъчения и я убива. Ако това е отвратително престъпление, което не се случва точно в този момент, това ще се случи в рамките на няколко часа, максимум - дни. Да говорим уверено за това ни позволяват статистическите данни, които регулират живота на 6 милиарда души. Същата статистика казва, че точно в този момент родителите на момичето вярват, че един всемогъщ и любящ Бог се грижи за тях.

Имат ли те основание да вярват в това? Добро ли е това в което те вярват?

Не. 

Цялата същност на атеизма е заключена в този отговор.

Атеизмът - това не е философия; той дори не е светоглед; той е НЕЖЕЛАНИЕ да се отрича очевидното. 

За съжаление ние живеем в свят, където отрицанието на очевидното е ОСНОВЕН ПРИНЦИП. Налага се очевидното да бъде констатирано отново и отново. Очевидното трябва да бъде защитавано. И това е неблагодарна задача. Тя влече след себе си обвинения в егоизъм и безсърдечност. Освен това е и задача - ненужна за атеиста. Не е нужно някой да се идентифицира като "не-астролог" или "не-алхимик". Ние нямаме думи за хора, които се съмняват, че Елвис е още жив или за някои, които вярват, че извънземни от далечна галактика могат да дойдат за да блудстват с фермерите и добитъка им. 

Атеизмът не е нищо повече от шум, който вдигат разумни хора в присъствието на неоправдани религиозни убеждения. 

> Един атеист е просто човек, който вярва, че 260 милиона американци (87 на сто от населението), които твърдят, че "никога не са се съмнявали в съществуването на Бог" ще бъдат задължени да представят доказателства за неговото съществуване и за неговата доброта, с оглед на безмилостното унищожаване на невинни човешки същества на което сме свидетели в света всеки ден. 

> Един атеист е човек, който вярва, че убийството на едно малко момиче, дори и веднъж на милион години, хвърля сянка на съмнение върху идеята на един доброжелателен Бог. 

Значителна част от това, което в нашата страна се нарича "обществена политика" е подчинено на табута и предразсъдъци, достойни за средновековната теология. Ситуацията в която ние се намираме е плачевна, ужасна и непростима. Тя би била смешна, ако изложените на риск не бяха толкова много. 

Ние живеем в свят в който всичко се мени - и доброто, и лошото, а рано или късно идва края. Родители загубват децата си; деца загубват родителите си. Мъже и жени внезапно се разделят за да не срещнат никога повече. Приятели набързо си вземат довиждане, неподозирайки, че повече никога няма да се видят. Нашият живот, доколкото могат да видят очите ни, представлява една грандиозна драма от загуби. 

Болшинството хора обратно на това мислят, че има средство срещу тези загуби.

Ако ние живеем праведно - не обезателно в съответсвие с нормите, но в рамките на определени древни вярвания и "кодирано поведение" - ние ще получим всичко, което искаме след смъртта си. Когато нашите тела вече не са способни да ни служат, ние просто ги захвърляме като ненужни и се отправяме към края - където ни очакват всички, които сме обичали по време на нашия живот. Разбира се, по-рационалните хора и прочие тълпа - ще останат извън прага на това щастливо пристанище; но затова пък тези, които през своя живот са заглушавали скептицизма в себе си - ще могат да се насладят на вечното блаженство. 

Ние живеем в свят на удивителни неща, които е трудно да си представим - от енергията на термоядрения синтез, която дава светлина на нашето слънце, до генетичните и еволюционни последствия от тази светлина, която вече милиарди години се проявява на Земята - и целия този рай отговаря на нашите мънички желания - все едно, че сме на Карибски круиз. 

Наистина, това е поразително. 

Някой лековерен може дори да си помисли, че самия човек, който непрекъснато се страхува да не загуби всичко, което му е скъпо - е създал и рая, както и стражите на бог, по свой образ и подобие. 

Помислете за урагана Катрин, който опустуши Ню Орлиан. Повече от хиляда души загинаха, десетки хиляди загубиха имуществото си, а повече от милион бяха принудени да напуснат домовете си. Можем с увереност да кажем, че в момента в който урагана е разтърсил града, почти всеки жител на Ню Орлиан е вярвал във всемогъщия, всезнаещ и милосърден бог. С какво се е занимавал бог докато урагана разрушаваше града? Не е успял да чуе молитвите на старците, които са искали спасение от водата в тавански помещения и в крайна сметка са се удавили. 

Всички тези хора са били вярващи. 

Всичките тези добропорядъчни мъже и жени са се молили по време на своя живот. 

Само атеистите имат смелост да признаят очевидното: ТЕЗИ НЕЩАСТНИ ХОРА СА ЗАГИНАЛИ, РАЗГОВАРЯЙКИ С ВЪОБРАЖАЕМ ПРИЯТЕЛ. 

Разбира се за това, че буря от библейски мащаб ще слезе в Ню Орлеанс, предупреждаваха повече от веднъж, а мерките предприети в отговор на бедствието са били трагично неадекватни. Но те бяха неадекватни САМО ПО ОТНОШЕНИЕ на науката. С метеорологични изчисления и сателитни изображения учените направиха безмълвната природа да говори и предвидиха посоката на удара на Катрина. Бог на никой не е казал за плановете си. Ако жителите на Ню Орлианс разчитаха изцяло само на милостта на господ, те биха узнали за приближаването на смъртоносния ураган едва с първите пориви на вятъра.

Въпреки това, резултатите от проучванията проведени от "Вашингтон пост" показват, че 80% от оцелелите ТВЪРДЯТ, че са се спасили благодарение на вярата си в бог. 

Докато Катрина поглъщала Ню Орлеан почти хиляда шиитски поклонника са били премазани до смърт на един мост в Ирак. Няма съмнение, че тези поклонници силно са вярвали в бога, описан в Коран: целия техен живот е бил подчинен на "неоспоримия факт" за неговото съществуване; техните жени забулват лицето си от божия взор; техните братя по вяра регулярно се избиват един друг, настоявайки за собствената си интерпретация на божиите учения. 

Би било учудващо, ако поне един от оживелите в тези трагедии е загубил своята вяра. Нещо повече - оживелите си въобразяват, че са се спасили благодарение на божията милост. 

> Само един атеист може да види тук безграничния нарцисизъм и самозблуда на вярващия.

> Само един атеист може да разбере, колко аморално е да вярваш, че един и същ милостив бог те спасява от катастрофа и дави бебета в техните люлки. 

Отказвайки да замени реалността на човешкото страдание за сладките фантазии по вечното блаженство, атеиста е с изострено чувство за това колко е скъпоценен човешкия живот, и колко е тъжно, че милиони хора се подлагат един друг на страдания и се отказват от щастието по прищявка на въображението си. 

Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб може да разколебае религиозната вяра. Холокостът не е достатъчен. Не е достатъчен и геноцида в Руанда - дори не се обръща внимание на факта, че сред убийците въоръжени с мачете е имало и свещеници. Как минимум 300 милиона човека, сред които и деца са загинали от шарка през XX век. Наистина, неведоми са пътищата господни. 

По въпросите с вярата ние изцяло сме се отделили от земята. 

Разбира се, вярващите не престават да се убеждават един друг, че бог не е отговорен за човешките страдания. И независимо от всичко ние трябва да приемем твърдението, че Бог е вездесъщ и всемогъщ? Другият отговор е - не, и че е време да спрем да уповаваме на това. Проблемът с теодицеята (оправдание с Бог) е толкова стара колкото света, и трябва да го смятаме за решен. 

Ако Бог съществува, той или не може да предотврати ужасна катастрофа, или не иска да направи това. Ето защо Бог е или безсилен, или жесток. 

В този момент "благочестиви" читатели ще прибягнат до следният пирует: не трябва да подхождаме към бог с човешките стандарти за морал. Но какви мерки използват вярващите за да докажат добротата на Господ? Разбира се, че човешки. Освен това всеки бог, който се вълнува от глупости като гей браковете, или името с което ще го нарече вярващия докато се моли, не може да бъде чак толкова загадъчен. Ако бога на Аврам съществува, той не само е недостоен за необятността на вселената. Той не е достоен дори за човека.

Има разбира се още един отговор - най-разумния и най-омразния едновременно: БИБЛЕЙСКИЯ БОГ Е ПЛОД НА ЧОВЕШКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ. 

Както отбелязва Ричард Докинс ние всички сме атеисти по отношение на Зевс и Тор. Само атеиста разбира, че библейският бог с нищо не се различава от тях. И като следствие от това, само атеиста може да притежава достатъчен дял състрадание за да види дълбочината и значението на човешката болка. Ужасно е, че ние сме обречени да умрем и да загубим всичко, което ни е скъпо; но двойно по-ужасно е, че милиони хора страдат и в течение на своя живот. 

Самият факт, че за значителна част от тези страдания пряко е отговорна религията: религиозната нетърпимост, религиозните войни, религиозните фантазии и пропиляването на и без това оскъдните ресурси за религиозни нужди, - прави атеизма нравствена и интелектуална необходимост. Тази необходимост от друга страна оставя атеиста в периферията на обществото. отказвайки да загуби връзка с реалността, атеиста се оказва "отпаднал" от илюзорния свят на своите ближни. 

> ПРИРОДАТА НА РЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА

Според анкетни проучвания, 22% от американците са абсолютно сигурни, че Исус ще се върне на Земята не по-късно от 50 години. Още 22% смятат, че това е абсолютно сигурно.

Очевидно, 44% ходят на църква поне веднъж седмично, и вярват, че Бог е завещал на евреите земята на Израел, и Бог иска на децата да не се преподават научните факти на еволюцията. Президентът Буш е убеден, че вярващите са на най-стабилния и активния слой на американския електорат.

В резултат на това, техните възгледи и предразсъдъци засягат почти всяко решение от национално значение. Повече от 50% от американците са "негативно" или "много негативно" настроени към онези, които не вярват в Бог, 70% смятат, че кандидатите за президент трябва да бъдат "дълбоко религиозни". Мракобесието в САЩ набира скорост - в нашите училища, нашите съдилища и във всички клонове на федералното правителство.

Само 28% от американците вярват в еволюцията, 68% вярват в Сатаната. Невежеството което пронизва подобни супердържави е проблем за целия свят.

Въпреки, че всеки умен човек може лесно да критикува религиозния фундаментализъм, така наречената "умерена религиозност" все още запазва престижни позиции в нашето общество, включително и в академичните среди. В това има известна доза ирония, тъй като дори фундаменталистите използват своите мозъци по-скоро последователно, отколкото "умерено". Фундаменталистите оправдават своите религиозни вярвания със смехотворни доказателства и непоследователна логика, но все пак се опитват да намерят някакви рационални оправдания. 

"Умерените вярващи" напротив се ограничават само с изброяване на "добрите последствия" от своята вяра. Те казват, че вярват в бога, защото са се изпълнили библейките пророчества; те заявяват, че вярват в бога, защото вярата "придава смисъл" на техния живот. Когато цунами погуби няколко стотин хиляди човека на следващия ден след Рождество, фундаменталистите веднага изтълкуваха това като свидетелство за божия гняв. 

Оказва се, че бог е изпратил поредното мъгляво предупреждение за греховността от абортите, идолоплонството и хомосексуализма. Дори и да е чудовищно от нравствена гледна точка, едно такова тълкуване изглежда логично, ако изхождаме от определени (абсурдни) послания. Умерените вярващи напротив, отказват да правят каквито и да било изводи за действията на господ. Бог остава "тайната на тайните", източник на утешения, които лесно се съвместяват с най-кошмарните злодеяния. Пред лицето на такива катастрофи като азиатското цунами, либералната религиозна общественост e е готова да обезмисля разума със сладникави глупости. 

И все пак хората "с добра воля" естествено предпочитат глупавите и омразни пророчества по морал на "истинските вярващи". В промеждутъка между катастрофите акцента е на милосърдието (а не на гнева), безусловно тук заслугата е на либералната теология. Въпреки това трябва да се отбележи, че когато изваждаме от морето мъртви тела, виждаме нещо човешко, а не божествено милосърдие. В дните, когато стихията издърпва хиляди деца от ръцете на майките им и равнодушно ги потапя в океана, можем да видим с кристална яснота, че либералната теология е една от най-абсурдните човешки излюзии. Дори теологията за божия гняв е по-добра в интелектуално отношение. Ако Бог съществува неговата воля няма да е загадка. Единственото нещо, което е мистерия по време на тези ужасни събития е желанието на милиони психично здрави хора да вярват в невероятното и да считат това за "висша нравствена мъдрост". 

Умерените теисти /т.н. "умерено религиозни"/ твърдят, че разумния човек може да вярва в бога просто, защото подобна вяра го прави щастлив, помага му да преодолее страха от смъртта или придава смисъл на живота му. Това твърдение е пълен абсурд. Неговата нелепост става очевидна, ако заменим понятието "бог" с някакво друго утешително предположение: да си представим например, че някой вярва че в задния двор на къщата му е погребан диамант с размерите на хладилник. Вън от всякакво съмнение е, че едно такова вярване е много приятно. Сега си представете, какво би се случило, ако някой последва примера на умерените теисти и започне да защитава своята вяра по следния начин: на въпроса, защо той мисли, че в неговата градина е заровен диамант, в хиляди пъти превъзхождащ размерите на обичайните диаманти, той дава отговори от типа на: "тази вяра е смисъла на моя живот", или "по Великден моето семейство обича да взема лопати и да го търси", или "аз не искам да живея в тази Вселена без диаманта с размерите на хладилник, закопан в задния ми двор". Ясно е, че тези отговори са неадекватни. По-лошото е, че така може да отговори само един безумец, или идиот. 

Нито Паскал като залог, нито "скока на вярата" на Киркегор, или други трикове към които теистите прибягват не струват и пукната пара. Вярата в съществуването на Бог, означава да се вярва, че съществуването му по някакъв начин е свързано с вашето и че неговото съществуване е непосредствена причина за вярата. Между факта и приемането му трябва да съществува някаква причинно-следствена връзка или видимо да има такава връзка. По този начин, ние виждаме, че религиозните твърдения, ако те претендират за описание на света трябва да имат доказателствен характер - както и всички други твърдения. Въпреки всичките си грехове срещу разума религиозните фундаменталисти разберат това; "умерените вярващи" - не.

Несъвместимостта на разума и вярата вече в просължение на столетия се вява очевиден факт на човешкото познание и обществения живот. Вие ИЛИ ИМАТЕ добри причини да се придържате към определени възгледи, или НЯМАТЕ такива причини. Хора с всякакви убеждения по естествен начин признават върховенството на разума и прибягват до неговата помощ при първа възможност. 

Ако рационалния подход позволява да се намерят аргументи в полза на едно учение, то със сигурност ще бъде "въоръжено"; ако рационалния подход заплашва учението, то ще бъде подигравано. Понякога това става с едно изречение. Само в случай, че рационалните свидетелства в полза на религиозната доктрина са неубедителни, или въобще остъстват, или всичко свидетелства против тази доктрина - привържениците на доктрината прибягват до "вярата". В останалите случаи те просто привеждат доводи за своите убеждения (напр. "Новия завет потвърждава пророчествата на Стария завет", "аз видях лицето на Исус в прозореца", "ние се молихме и тумора на нашата дъщеря спря да расте"). 

Като правило тези основания са недостатъчни но все пак са по-добри, отколкото пълната липса на доводи. Вярата - това е лиценз за отричане на разума, който си дават последователите на различни религии. В света, който продължава да се тресе от караници на несъвместими вярвания в страни, които са станали заложници на средновековни понятия като "бог", "край" и "безсмъртие на душата", безотговорното разделение в обществения живот по въпроса с разума и въпроса с вярата е повече от неприемливо. 

> ВЯРАТА И ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО

Вярващите регулярно заявяват, че атеизма носи отговорност за много от най-чудовищните престъпления на XX век. Въпреки, че режимите на Хитлер, Сталин, Мао и Пол Пота действително са били в различна степен антирелигиозни, те са се отличавали с висока рационалност. Тяхната официална пропаганда представлява една ужасна мешаница от заблуждения - заблуждения за природата на расите, икономиката, националностите, историческия прогрес и опасността на интелектуалците. В много отношения религията е била пряк виновник за тези случаи. Да вземем Холокоста: антисемитизма, който е построил крематориите и газовите камери е пряк наследник на средновековното християнство. В продължение на векове вярващи немци са разглеждали евреите като "най-страшните еретици" и са им предписвали всяко обществено зло. И въпреки че в германия ненавистта към евреите е намерила преимуществено светско изражение, религиозната демонизация на евреите в останалата част на Европа не е спирала никога. (Дори Ватикана до 1914 г. регулярно е обвинявал евреите за това, че пият кръвта на християнските младенци). 

Освиенцим, Гулаг и полето на смъртта в Камбоджа не са примери за това, какво се случва когато хората започват твърде критично да се отнасят към ирационалните убеждения. Напротив, тези ужаси илюстрират опасността от некритично отношение към определени светски идеологии. Няма нужда да се обяснява, че рационалните аргументи против религиозната вяра не са аргументи в полза на сляпото понятие на някоя атеистическа догма. Проблема на който атеизма обръща внимание - това е проблема на догматичното мислене като цяло, а във всяка религия доминита именно такъв тип мислене. Нито едно общество в историята все още не е страдало от излишък на рационализъм. 

Въпреки, че повечето американци считат избавянето от религията за недостижима цел, значителна част от развитите страни вече е достигнала тази цел. Може би изследването на "религиозния ген", заставящ американците безропотно да подчиняват своя живот на древни религиозни фантазии ще помогне в обяснението на това, защо при толкова жители на развити страни този ген, съдейки по мене си - отстъства.

Нивото на атеизма в болшинството от развитите страни опровергава всякакви твърдения за това, че религията е някаква морална необходимост. Норвегия, Исландия, Австралия, Канада, Швеция, Швейцария, Белгия, Япония, Дания и Великобритания — всички тези страни принадлежат към страните с най-малко религиозни хора на нашата планета. По данни на ООН от 2005 г. тези страни и едни от най-здравите - това заключение е направено въз основа на такива показатели като продължителността на живота, общата грамотност, годишния доход на глава от населението, нивото на образование, равенството на половете, числото на извършените самоубийства и детската смъртност. Обратно на това, 50 от най-малко развитите страни на планетата са с висока степен на религиозност - всички до една. Същата е картинката и при друг тип изследвания. 

Богатите демократични общества на Съединените щати са уникални със своето ниво на религиозен фундаментализъм и неприемане теорията за еволюцията. САЩ също така са уникални с високите показатели на убийства, аборти, венерически заболявания и детска смъртност. Същата зависимост се проследява и в самите Съединени Щати: щатите на Юга и Средния запад, където религиозните предразсъдъци и враждебност към еволюционната теория са най-силни, се характеризират с най-високи показатели на изброените по-горе проблеми; в същото време относително светските щати на Североизток са по-близо до европейските норми. Разбира се, статистическа зависимост от такъв тип не решава проблема за причината и следствието. Възможно е вярата в бога да довежда до социални проблеми; възможно е социалните проблеми да усилват вярата в бога; възможно е и едното и другото да са следствие на някакъв друг по-дълбок проблем. Но дори и да оставим настрани въпроса за причината и следствието, тези факти убедително доказват, че атеизма е напълно съвместим с базовите потребности от които ние се нуждаем в едно гражданско общество. Те също така доказват - без каквито и да било уговорки, - че религиозната вяра не носи никаква полза за едно здраво общество. 

Още нещо показателно. Държавите с високо ниво на атеизъм демонстрират най-голяма щедрост в помощ на развиващите се страни. Съмнителната връзка между буквалното тълкувеане на християнството и "християнските ценности" се опровергава и от други индикатори на благотворителността. 

Да сравним разликата в заплащането на труда на висшето ръководство в компаниите и основната маса подчинени: 
>24 към 1 във Великобритания; 
>15 към 1 във Франция; 
>13 към 1 в Швеция; 
>в САЩ, където 83% от населението вярват, че Исус е възкръснал от мъртвите — 475 към 1. 

> РЕЛИГИЯТА КАТО ИЗТОЧНИК НА НАСИЛИЕ

Една от главните задачи стояща пред нашата цивилизация в 21 век е да се научим да говорим за най-съкровеното - етиката, духовния опит и неизбежността на човешкото страдание, и то на език свободен от вампирска ирационалност. 

Нищо не пречи за достигането на тази цел, така както УВАЖЕНИЕТО С КОЕТО НИЕ СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ РЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА. 

Несъвместими религиозни учения раздират нашия свят на няколко общини - християни, мюсюлмани, юдеи, хиндуисти и др. и този разкол става неизчерпаем източник на конфликти. Религията всекидневно поражда насилие. Конфликтите в Палестина (юдеи против мюсюлмани), на Балканите (православните сърби против хърватските католици; православните сърби против босненските и албански мюсюлмани), в Северна ирландия (протестанти против католици), в Кашмир (мюсюлмани против хиндуисти), в Судан (мюсюлмани против християни и привърженици на традиционни култове), в Нигерия (мюсюлмани против християни), в Етиопия (мюсюлмани против християни), в Шри Ланка (будисти - сингалезийци против тамилски хиндуисти), в Индонезия (мюсюлмани против християни), в Иран и Ирак (мюсюлмани-шиити против мюсюлманисунити) - това е само част от множеството примери. Във всеки един от тези региони, религията е била или единствената, или една от главните причини за смъртта на милиони хора в последните деситилетия. 

В свят, където царува невежество, само атеиста отказва да отрича очевидното: религиозната вяра придава на човешкото насилие зашеметяващ размах. Религията стимулира насилието минимум по два начина:

1). Хората често убиват други хора, защото вярват, че това го иска от тях "твореца на Вселената" (неизбежен елемент на такава психопатическа логика е убеждението, че след смъртта за убиеца е гарантирано вечно блаженство). Примерите за такова поведение са безчислени; терористите-камикадзе са най-ярки. 

2). Крупните съобщества от хора са готови да встъпят в религиозен конфликт, защото религията съставлява важна част от тяхното самосъзнание. една от непреходните патологии на човешката култура, е склонността на хората да възпитават своите деца в страх и ненавист към хора с други религиозни убеждения. Многото религиозни конфликти, които на пръв поглед изглеждат "светски", в своята същност имат религиозни корени. (Ако не вярвате, питайте ирландците).

Необръщайки внимание на тези факти, "умерените теисти" са склонни да си въобразяват, че всеки човешки конфликт може да бъде сведен до липсата на образование, бедност и политически нагласи. ето едно от многочислените заблуждения на либералните праведници. За да го разсеем е нужно преди всичко да си спомним, че хората похитили самолетите на 11 септември 2011 г. са имали висше образование, произхождали са от богати семейства и не са страдали от никакво политическо угнетение. Въпреки това те са прекарали твърде много време в местни мечета, беседвайки за развратността на неверниците и за наслажденията, които чакат мъчениците в рая. Колко още архитекти и инженери трябва да се врежат в стената със скорост 400 мили в час за да разберем, че войните джихад са породени не от лошо образование, бедност или политика? Истината, колкото и шопкиращо да звучи е следната: човек може да бъде и много лошо образован, но да направи атомна бомба, не преставайки да вярва в това, че в рая го очакват 72 девственици. Това е "лекотата" с която религиозната вяра размътва човешкото съзнание, и това е степента на търпимост с която нашите интелектуални кръгове се отнасят към религиозните възгледи. Само атеиста разбира какво трябва да е очевидното за всеки мислевщ човек: ако ние искаме да ликвидираме причините за религиозно насилие, ние сме длъжни да нанесем удар по лъжливите "истини" на световните религии. 

Защо е религията е толкова опасен източник на насилие?

- Нашите религии принципно се изключват една друга. ИЛИ Исус е възкръснал от мъртвите и рано или късно ще се върне на Земята с лице на супергерой, или не; ИЛИ Корана пък е непогрешим Господен завет, или не. Всяка религия съдържа в себе си еднозначни твърдения за света, и само едно от изобилието взаимноизключващи се твърдения създава почва за конфликт. 

- Нито в една от другите области на човешката дейност хората не постулират различието си от другите с такъв максимализъм, свързвайки тези различия с двете крайности – вечни мъки и вечно и блаженство. Религията е единствената област, в която противопоставянето „ние – те” придобива трансцедентно значение. Ако вие действително вярвате, че само правилната употреба на името на бога може да спаси от вечни мъки, то жестокото тношение към еретиците може да се разглежда като напълно разумна мярка. Възможно, още по-разумно е да се убият. Ако вие вярвте, че въвседа ви може, просто казвайки нещо на вашите деца да обрече тяхната душа на вечно проклятие, то съседа-еретик е много по-опасен от насилника-педофил. В религиозният конфликт страните са много повече, отколкото в случай на племенна, расова или политическа омраза.

- Религиозната вяра е табу във всеки разговор. Религията е единствената област в нашия живот, в която хората се огрждат с необходимостта да подкрепят своите дълбоки убеждения с какви ли не аргументи. Наред с това, тези убеждения често определят заради каво човек живее, заради какво е готов да умре – доста често – заради какво би извършил убийство. Това е много сериозен проблем, тъй като при по-високи скорости хората трябва да избират между диалог и насилие. Убежденията без доказателства винаги влечат след себе си раздори и жестокост. Не можем да твърдим с увереност, че рационалните хора винаги ще бъдат съгласни един с друг. Но можем да бъдем абсолюто сигурни, че ирационалните хора винаги ще бъдат разделяни от своите догми. 

Вероятността да преодолеем разединението в нашия свят, създавайки нови възможности за мецдурелигиозен диалог е БЕЗКРАЙНО МАЛКА. Търпимостта към „записките” на ирационалността НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. 

Въпреки, че членовете на либералната религиозна общественост са се споразумели да пренебрегват противоречията на взаимнозиключващите се елементи в своите вероучения, тези елементи остават източник за постоянни конфликти. 

По този начин поликоректността НЕ Е НАДЕЖДНА ОСНОВА за човешкото съществуване. Ако искаме религиозна война за нас да се превърне в нещо толкова невъобразимо като канибализма, можем да постигнем това само по един начин - ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ДОГМАТИЧНАТА ВЯРА.

Ако нашите убеждения се основават на разумни доводи, ние не се нуждаем от вяра; ако ние нямаме доводи или няма откъде да ги вземем, това означава, че ние сме загубили връзката с реалността и един с друг. 

Атеизмът е преди всичко – БАЗОВА МЯРКА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЧЕСТНОСТ: вашата убеденост трябва да бъде право пропорционална на вашите доказателства.

Убеждения без доказателства – и особено убеждения в нещо, за което просто не може да има доказателства – Е ПОРОЧНО КАКТО ОТ ИНТЕЛЕКТУАЛНА, ТАКА И ОТ НРАВСТВЕНА ГЛЕДНА ТОЧКА. 

Само атеистът разбира това.

Атеистът е преди всичко човек, който виждайки лъжливостта на религиите се отказва да живее по нейните закони. 

/Сам Харис/
 



Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
1. krumbelosvet - Айнщайн и много други учени, са на друго мнение.
14.04.2016 12:27
Да. Много хилядолетия човешкият опит и знания са взимали религиозна форма, но това не значи да ги захвърлим. Смятам за доказано, че има на тоя свят ясновидци. Вярно, че и най-големите от тях имат несполуки. Но науката няма ли?
цитирай
2. zahariada - Да
14.04.2016 17:25
Разбира се, че има, но не такива размери. Вижте какво става с бурките. Да не говорим за разстреляните и т.н.
цитирай
3. django - Няма конфликт между науката и хр...
14.04.2016 19:29
Няма конфликт между науката и християнската вяра, която се основава на Божието слово записано в Библията
Конфликта е между служителите на мамона които се кланят идоложертвено на златният телец и искатъ да вършат беззаконие в толерантно към беззаконието консуматорско общество и между Божията воля и истина.

Но те повтарят по Гьобелсов маниер тази лъжа за да се възприеме от мнозинството, което за голямо съжаление обикновено не се замисля по-дълбоко върху нещата и няма развито критично мислене.

Конфликта е между вавилонската система, която изповядва спасение чрез дела - търговия и Божият закон и порядък на Земята. Бог заявяват че спасението е чрез вяра и благодат за тези които го обичат и следват волята и законът му.
цитирай
4. indiram - Здравей, Захариада!
14.04.2016 21:07
4-тия глас е от мен! :-)))
Четох на прибежки статията! - Много здраве и на тоя, Сам Харис, поредният гуро-вредител!... Атейст ли? - дрън-дрън... На мене ми се стори, че не знае де е лявото, десното (дясното), че и центъра не знае...
Що е религия? ... А, що е Атеизъм?

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 33491641
Постинги: 20478
Коментари: 21139
Гласове: 29062
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930