Кристен Мегън: Военновъздушните сили на САЩ наистина използват кемтрейлс http://www.zahariada.com/
Posted on 29/12/2015 by Radoslav Siderov

„Американската (разбирай САЩ) армия  е най-голямата терористична организация в света.“ – Кристен Мегън

На 19 годишна възраст, Кристен Мегън полага клетва да защитава САЩ срещу чуждестранни и местни врагове, и започва да служи във Военновъздушните сили на страната като био-екологичен инженер и индустриален хигиенист. Нейната работа е била да осигури безопасна работна среда за военният персонал и да сведе до минимум въздействието на военните операции върху околната среда.

Когато е било нужно да се използва някакъв химикал за определена задача, нейно задължение е било да извърши изследвания и да определи, дали е безопасно да се използва този химикал. Ако тя определи този химикал за безопасен, трябва да направи поръчка от производител и да го транспортира до военната база, където определя входящи и изходящи пратки.

След няколко години служба във Въздушните сили на САЩ, хората са започнали да разпитват Мегън, дали е чувала за кемтрейлс (по това време, тя не е знаела какво е това). Тъй като нейната работа е да гарантира, че операциите на ВВС на САЩ са безопасни за здравето на хората и околната среда, тя започва да разследва феномена онлайн. Тя открива много сайтове, които отхвърлят кемтрейлс и други, които подкрепят твърдението, че правителството пръска с химикали собствените си граждани.

Сблъсквайки се с един от командирите си в армията, тя осъзнава, че кемтрейлс са истина.

Разследването на сержант Кристен Мегън

Докато все още служи, сержант Мегън започва да търси документи, които одобряват използването на опасни химикали (Air Force Form 3952) в компютърната система на военната база в Джорджия, където е командирована. Всички химикали вкарани в базата били трудно проследими и документирани в тази компютърна система, и тя забелязва, че има буквално тонове алуминий, барий и стронций под формата на оксиди и сулфати, които не били отчетени. Описанията на тези химикали върху сертификатите за безопасност са били много неясни и са липсвали детайли, които обикновено се съдържат в тези сертификати, включително производителя на химичното вещество.

Когато Мегън попитала командващия офицер „За какво се използват тези химикали?“, тя никога не получила отговор, затова решила да не ги одобри за използване. В резултат на това, многократно награждаваният сержант Мегън, бива прехвърлена от Tinker Air Force Base, Оклахома Сити, Оклахома в Robbins Air Force Base, Хюстън, Джорджия. Но, това не спряло разследването и. В базата Робинс, Мегън започва да взима големи проби от въздуха и от почвата и установява високи нива на същите замърсители, за които е имала съмнения. Когато застава очи в очи с новия си командир и го пита за замърсения въздух, почвите и водните проби, отговорът който получава, променя живота и:

„Никога през живота си не съм предполагала, че някой ще ме погледне в очите и ще ми каже: „Задавам ти въпрос. Има ли ти нещо? Изглеждаш много депресирана напоследък. Знаеш, че мога да ти поставя оценка на психичното здраве за до 120 дни. Кой ще се грижи за дъщеря ти?““

В момента, в който чува тези думи от нейният началник, тя вече знае, че 9-те години, които прекарва в опит да защити здравето на хората, действително са били изразходвани в отравяне на гражданите на Съединените щати. В този момент, сержант Мегън изпитва страх за живота си и на 27 октомври 2010, вместо да се презапише в армията, тя бяга и от тогава разобличава всичко случващо се във ВВС на САЩ във връзка с кемтрейлс.

На бившите сътрудници на Мегън в био-екологичното инженерство са били дадени безконтактни заповеди, които забраняват контактите им с Кристен. Откакто напуска ВВС като разобличител, тя споделя, че е много трудно да си намери работа и е тормозена всеки път от агенцията по транспорта, когато пътува със самолет. В една своя реч, тя отбелязва, че откакто е започнала да разобличава кемтрейлс, офицери от Агенцията за защита на околната среда (EPA), пилоти, и дори тези, които зареждат кутиите с химикали по самолетите, са се срещали с нея, разкривайки, че се страхуват да говорят открито по темата.

„Геоинженерството се случва, случвало се и досега, не е нещо ново, и вашите такси го спонсорират.“ – Кристен Мегън

Тествайте дъждовната вода за кемтрейлс отрови

Кристен насърчава всички да взимат проби за себе си и да ги тестват, за да видят колко отрови има в дъждовната вода. Така ще можете да докажете на себе си за наличието на кемтрейлс, а и на останалите, които не вярват.

С помощта на стъклен буркан ( за да няма наличие на Бисфенол А), вземете проба от дъжд или сняг и я изпратете в лаборатория за анализ. Макар че не може да сподели публично, коя лаборатория да използвате за точен анализ, тя предоставя имейл адреса си, чрез който ще можете да се свържете с нея и тя ще ви насочи към коректна лаборатория. Тестването в лабораториите ще струва около $50.

Имейл адрес: kristenmeghan@gmail.com

Кемтрейлс: Конспирация!?

Най-голямото препятствие, с което се сблъсква Кристен по пътя към осведомяването на обществото за отровата с която пръскат хората, са платените сайтове за дезинформация. Тя ни предупреждава за уебсайтовете Metabunk и Contrail Science, които се поддържат от правителството под името на Мик Уест. Обучен като програмист на игри, Уест не само няма знания и доказателства да говори, но и неговата цел е да убеди останалите, че кемтрейлс са само една „луда теория на конспирацията“.

Докато оставяме някой друг да решава вместо нас, кое е истина и кое не, ние никога няма да можем да признаем проблема, камо ли да го решим. Вижте видеото със свидетелските показания на Кристен и решете сами за себе си, кое е реално и кое не.

Моля, ако искате да използвате част от този материал или целият, задължително поставете видима връзка към оригиналната статия в Сетланс!

Радослав Сидеров

Напоследък ни позабравиха! Дано за по-дълго време!

Идиотщините нямат спиране. Кое ли ще е това правителство, което трови собствените си хора и никой не му държи сметка? Ти приятелю, наистина много обичаш да хвърляш бомби. Чудя са какво те стимулира да го правиш. Може би броя на кликовете?...