Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2015 18:26 - Защо пътешествието в миналото е парадокс?
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1133 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Защо пътешествието в миналото е парадокс? Наука4 Март 2015 image

Пътешествията във времето нерядко фигурират във филмите. Жалко че учените не споделят фантазиите на сценаристите.

BBC Future обяснява защо в научната фантастика повече е фантастиката, отколкото науката.

Някъде сме виждали вече това. „Патрул във времето“ наскоро стартира в британския боксофис, попълвайки и без това голямата колекция от филми, посветени на пътешествията във времето.

Откакто преди 30 години излязоха първите филми на „Терминатор“ и „Завръщане в бъдещето“, такива картини вече са повече от сто. Всички те се отнасят към жанра научна фантастика, но имат малко общо с научните факти.

В основата на „Патрул във времето“ е увлекателен сюжет – героят на Итън Хоук се отправя в миналото, за да предотврати престъпления, преди те да бъдат извършени.

Както се случва в такива филми, хронологията в него е построена въпреки законите на здравомислието – кинематографичните пътешествия във времето ни карат да забравим постиженията на науката и да се отдадем на временното безумие.

Сюжетните обрати зле се отразяват в главата. Например как ви се струва това: човек е построил машина на времето. Какво му пречи да се върне с минута по-назад и да разбие машината, без да се възползва от нея? Получава се, че машината така и не бива пусната – тогава защо е разбита?

Множество парадокси, възникващи благодарение на пътешествията в миналото – например да станеш собствения си дядо, да убиеш Хитлер, преди той да е започнал Втората световна война, – са в разрез с основните закони на физиката. А Вселената, доколкото я разбираме, обича да играе по правилата.

И физиката, и други аспекти от нашия живот, в голяма степен се подчиняват на закона за причините и следствията, и винаги в този порядък. Ако можете да измените миналото, този закон би бил нарушен. Вашите действия биха се отразили на това, поради което вие първоначално сте се отправили в миналото. Например, ако успеете да убиете Хитлер, той не би могъл да извърши действията, които са ви навели на мисълта да се върнете и да го отстраните.

И все пак кинорежисьорите продължават да фантазират какво би се случило, ако можем да надникнем в историята. За Холивуд аплодисментите и специалните ефекти са по-важни от причинно-следствените връзки, затова пътешествията във времето позволяват на фантазията да се развихри – и на компютърната графика.

В ролите на машини на времето на екрана са фигурирали полицейска будка („Доктор Кой“), телефон автомат („Невероятните приключения на Бил и Тед“), спортната кола DeLorian („Завръщане в бъдещето“) и голяма енергийна топка, в която може да се пътешества изключително без дрехи („Терминатор“).

Вратичка в червеева дупка

Много теми, към които често се обръща научната фантастика – например роботи, превъзхождащи по интелект човека, междузвездни полети или среща с извънземни – са или теоретично възможни, или могат да се въплътят в бъдеще.

Но вероятността от пътешествие в миналото е отхвърлена от съвременната наука окончателно и безвъзвратно.

Е, почти безвъзвратно. Има една вратичка. Мъничка вратичка, която се нарича червеева дупка (къртичина, червоточина).

Стивън Хокинг е само един от редицата уважавани учени, които са убедени, че цялата Вселена е пронизана от червееви дупки, които всъщност се явяват „тунели“ в пространството и времето.

Съществуването на червееви дупки не противоречи на теорията на относителността на Айнщайн и други популярни в съвременния свят представи за природата на нещата.

Заедно с това червеевите дупки правят възможни не само пътешествията във времето (може да се попадне в червеевата дупка от едната страна и да се напусне тя от другия край няколко дни, години или векове по-рано), но и придвижвания в пространството, между далечни един от друг части на Космоса, със скорост, превишаваща скоростта на светлината.

Не е чудно, че концепцията за червеева дупка толкова често се среща в научнофантастичните филми (сред които „Стар Трек“, „Старгейт“, „Отмъстителите“ и „Интерстелар“).

Впрочем не бързайте да правите космически кораб и да се отправяте към най-близката червеева дупка. Дори червеевите дупки да съществуват, дори да са много, дори попадането в тях да позволява преодоляване на пространството и времето – това не е факт, че от тях можем да се възползваме.

Проф. Хокинг признава, че е „обсебен от времето“ и че би искал да вярва във възможността за пътешествия във времето. И все пак дори Хокинг се позовава на съществуващия в научния свят консенсус, според който червеевите дупки съществуват само в „квантовата пяна“ – тоест става дума за частици, по-малки от атоми.

За жалост космически кораб там няма да мине. И Арнолд Шварценегер – също. И дори Майкъл Джей Фокс, изпълнителят на ролята на Марти Макфлай във филма „Завръщане в бъдещето“.

Има привърженици на идеята, че развитието на технологиите, усилията на физиците теоретици и т.н., самото време ще ни помогне да получим на разположение безкрайно малки червееви дупки и да ги увеличим милиарди пъти, за да се отправим в произволно време и място.

Засега това са само мъдри разсъждения, но да си представим, че рано или късно ще бъде създаден подобен тунел, подходящ за човека. Дори ако не се намесвате в хода на историята, така или иначе ви очаква поредният парадокс.

Внимание, ефект на пеперудата

Този ефект е добре описан в известния разказ на Рей Бредбъри, написан в началото на 50-те години – „Гръмна гръм“. Неговите герои се отправят в праисторическите времена на нашата планета, придвижвайки се по антигравитационна пътека, за да сведат до минимум вероятността от контакт с миналото.

Един от персонажите излиза от пътеката и случайно смачква пеперуда. Връщайки се в обичайното си време, героите откриват, че много неща са се променили – от правописа на думи до резултатите от изборите. Получава се, че те са създали алтернативна реалност.

Разказът на Бредбъри се цитира в изследванията по теориите за хаоса, тъй като в него за първи път се споменава т.нар. ефект на пеперудата – незначително изменение сега може да има големи и често непредсказуеми последствия в бъдещето.

И това е сериозно препятствие да се пътешества в миналото. Дори ако някой преодолее всички трудности и измисли как това да стане технически, не по-малко трудно би било да извърши подобно пътешествие, без да рискува да измени хода на историята.

Отново има хора, които си блъскат главите над начините да се заобиколят тези ограничения. Съществуват най-различни теории, предполагащи различни конфигурации на многобройни червееви дупки, „затворени времеподобни криви“, други сложни алтернативи.

За нещастие на любителите на кинофантастиката, предпочитащи да имат научно обоснование за ставащото на екрана, съществува единствена причина, поради която всички тези проблеми и парадокси изглеждат неразрешими – те просто се явяват такива.

Колкото и да ни се иска да изменим миналото и да се избавим от извършените грешки, изглежда, нищо не може да ни помогне в това, включително червеевите дупки.

По-млади с част от секундата

От друга страна, не е факт, че пътешествията в бъдещето са невъзможни. Освен това съществуват хора, които вече са успявали. Най-великият от тях е космонавтът Сергей Крикальов, рекордьор по сумарно време на пребиваване в Космоса.

Виж ТУК

 




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. dartanjan - "Съществуването на червееви ...
26.04.2015 09:13
"Съществуването на червееви дупки не противоречи на теорията на относителността на Айнщайн и други популярни в съвременния свят представи за природата на нещата".

Но теорията на относителноста противоречи на реалността. Тя не се интересува от свойствата и структурата на космическият вакуум, който е преносната среда на електомагнитните вълни и определя поведението на елементарниче частици в него. Тази теория разглежда пространството като геометричен обект, който може да се разтяга и свива до безкрайност, а не физически обект със определени свойства и ограничения, и предлага чисто математични спекулации, които нямат връзка с релността. Айнщайн и Хокинг са математици спекуланти продукт на ентертейтмънта, но техните заслуги към реалната наука са силно преувеличен от медиите и част от научната общественост, и доста съмнителни. В тази строго дефинирана вселена черни дупки не съществуват извън въображението на спекулантите и фантастите. Физическите закони и свойства на космическият вакуум не позволяват сингулярности, които нарушават причино следствените връзки и създават информационни парадокси. самият вакуум има ограничена гравитациннаа проницаемост както има ограничена магнитна проницаемост.
Съществуват гравитационни звезди, но те са съвсем различен вид физични обекти, действащи на съвсем различен принцип от черните дупки. Съставени са от супер тежки елементарни частици и тяхната роля е да поддържат цялостта и движението на големите космичекси структури. Те не поглъщат материя и енергия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 33924312
Постинги: 20752
Коментари: 21211
Гласове: 29296
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031