През последните 100 години професорите постоянно твърдят, че Земята отвътре е суха.

През лятото на 2014 година геоложката наука беше потресена от новина: дълбоко в мантията на Земята е открито гигантско количество вода.

Водите в недрата на планетата са толкова много, че техният обем възможно три пъти превъзхожда Световния океан.

Тази вода се съдържа в породата рингвудит, която лежи на дълбочина 700 км в земната мантия. Това е форма на отдавна известния минерал оливин, от който основно се състои земната мантия.

Обемът на всички океани на Земята е 1300 млн. куб. км, а средната дълбочина на океана, разлят по повърхността на нашата планета, е около 3 километра.

През последните сто години мастити професори постоянно говорели на младата геоложка смяна, че Земята отвътре е суха. Вода и водосъдържащи минерали в мантията няма. Това се потвърждавало от практически безводния състав на дълбочинни породи от горната мантия, в които преобладават минералите оливин и пироксен – безводни силикати на магнезия и желязото.

На тази теоретична основа е построен модел за строежа на Земята. Най-отгоре е земната кора с дебелина от 10 до 70 км. Под нея се намира мантията във вид на огромна твърда каменна сфера с дебелина 2900 км. Под мантията е разположена течната част на ядрото на планетата с неизвестен състав и дебелина 2000 км. В центъра на Земята се върти твърда, вероятно желязо-никелова топка с диаметър 2740 км.

Тези данни са получени чрез сеизмични методи на изследване на дълбините. Те са влезли във всички учебници, монографии и енциклопедии.

И изведнъж през 2006 година американските геофизици Майкъл Уайсешън и Джеси Лорънс съобщават, че въз основа на анализ на 100 000 дълбочинни сеизмични профила те са открили в долната мантия на дълбочина 1200–1400 км две огромни зони на поглъщане на сеизмични вълни. Едната се намира под Северна Америка, а другата – в Източна Азия, в района на Пекин.

Изследователите я нарекли „Пекинска аномалия“. Според учените тези аномалии свидетелстват за огромни обеми вода или водосъдържащи минерали. Според Уайсешън в долната мантия се съдържат от един до пет пъти обема на Световния океан.

Тези данни били абсолютно необичайни и напълно противоречали на общоприетите представи. Затова всички привърженици на „сухата“ петрология (от гр. πέτρος – камък), специалисти по дълбочинен строеж на Земята, се оказали в шок. Никой не се решавал да коментира съобщението за „мантийните океани“.

Мълчанието било взривено през 2008 година, когато в Бразилия, в провинция Мато Гросо, от местните търсачи на диаманти било купено никому ненужно непрозрачно кафеникаво зърно диамант, открито в речния чакъл.

На 12 март 2014 година гръмнал гръм: в сп. Nature се появила статия на водещия изследовател и геохимик Греъм Пирсън от канадския университет на Алберта. В мътното зрънце с размери 3 мм той установил миниатюрно съдържание на редкия минерал рингвудит. А главното – в този рингвудит се оказали 1,5% вода.

Виж ТУК

Независимая газета