Ако се вярва на заглавията в някои американски медии, прогнозиращи скок на американската икономика, породен от т.нар. „шистова революция“, САЩ скоро ще бъдат буквално залети от природен газ и петрол.

В доклада си, озаглавен „Глобални енергийни перспективи 2012″, Международната агенция по енергетика (МАЕ) твърди, че през 2017 САЩ ще изместят Саудитска Арабия от първото място в света по добив на енергоносители и ще постигнат толкова мечтаната „енергийна независимост“. Според МАЕ, планираното увеличаване на производството на въглеводороди от 84 млн. барела в денонощие, през 2011, до 97 млн., през 2035, ще се осъществи „почти изцяло за сметка на втечнения природен газ и нетрадиционните източници“ (т.е. най-вече за сметка на шистовия газ и петрол), докато добивът на традиционните енергоносители ще започне да пада още през 2013.

Добити с помощта на т.нар. „хидравлично разбиване“ на пластовете (вкарване на смес от вода, пясък и химикали под налягане с цел да бъдат раздробени скалните породи и освободен съдържащият се в тях газ) и благодарение на технологиите на хоризонталното сондиране (което дава повече време за обработката на геологичните слоеве), тези ресурси могат да се използват само за сметка на сериозното замърсяване на околната среда.

В тази връзка ще цитирам само един, достатъчно скандален скорошен случай, когато камион на компанията MAX Environmental Technologies, разработваща шистовите находища Марселъс, не можа да предаде превозваните от него отпадъчни материали от сондажите, тъй като се оказа, че те са силно радиоактивни и съдържат десетократно повече от допустимото количество радий-226. В резултат, на компанията се наложи да иска специално разрешение от правителството на САЩ за депонирането на тези силно радиоактивни отпадъци.

Въпросните отпадъци от шистовото находище Марселъс са излъчвали 96 микрорема на час (1 рем е дозата на погълнато лъчение, предизвикващо същото биологично действие, което се предизвиква от рентгенови или гама-лъчи с доза 1 рентген – б.р.), при положение, че обикновените американски площадки за обработка на промишлените отпадъци, не могат да приемат материали, излъчващи над 10 микрорема на час. Стандартите на Агенцията за защита на околната среда на САЩ (ЕРА) за замърсяване на въздуха допускат до 10 000 микрорема (10 милирема) годишно. Простите сметки показват, че нивото на радиоактивност на отпадъците от шистовите находища, разработвани по метода на хидравличното разбиване, надхвърля цели 84 пъти стандарта, установен от ЕРА. Според говорителя на местните власти Том Корнъл: „не можем да допуснем складирането на подобни радиоактивни отпадъци в депо, разположено на наша територия“.

Както е известно, радий-226 не е само природен радиоактивен материал, който се получава в резултат от разпадането на уран-238. Той отдавна е признат за един от замърсяващите околната среда компоненти, използвани при хидравличното разбиване на пластовете в хода на усвояването на шистовите находища. Попадайки в човешкия организъм, радият се натрупва в костната тъкан, стимулирайки появата и развитието на лимфома, рак на костите, лейкемия и апластична анемия. Освен това, радият силно влошава качеството на питейната вода. Сместта, която се връща на повърхността след осъществяването на хидравличното разбиване на пласта, съдържа до 16 000 пикокюри радий-226 на всеки литър от разбиващата течност. При това, официалният лимит за индустриалните предприятия в САЩ е 60 пикокюри на литър, а за питейната вода – само 5 пикокюри на литър (по стандартите на ЕРА).

В една, наскоро публикувана във френският вестник „Монд“ статия, се задава закономерният въпрос, възможно ли е вместо да помогне за укрепването на едва започналата да се възстановява от кризата световна икономика, т.нар. „шистова революция“ да се окаже поредния спекулативен балон, който при това може съвсем скоро да се спука?

Още през 2011 едно разследване на „Ню Йорк Таймс“ демонстрира редица пукнатини в мита за „шистовия бум“ и разкри съмненията на различни наблюдатели – геолози, юристи и пазарни анализатори, относно рекламните ходове на петролните компании, подозирани, че „съзнателно и дори незаконно надценяват ефективността на разработваните от тях шистови находища и обемите на техните запаси“. „Добивът на газ от подпочвените шистови слоеве – посочват анализаторите на вестника – може да се окаже по-сложен и по-скъп, отколкото твърдят компаниите – това се доказва от стотиците имейли и документи на авторитетни експерти в тази сфера, както и от анализите на данните от няколко хиляди шистови сондажи“.

В началото на 2012 двама американски експерти публикуваха тревожен коментар по темата във водещото списание на британската петролна индустрия Petroleum Review. Анализирайки „надеждността и устойчивостта на запасите от шистов газ в САЩ, те посочват, че прогнозите на петролните компании се подчиняват на новите правила на Securities and Exchange Commission (SEC) на федералната Агенция за контрол на финансовите пазари. Тези нови правила, които бяха приети през 2009, позволява на компаниите да оценяват обемите на своите запаси както им скимне, без да бъдат контролирани в това отношение от някакъв независим орган.

Надценяването на запасите от шистов газ позволява на енергийните компании значително да намалят рисковете, свързани с тяхната експлоатация. В същото време обаче, хидравличното разбиване на шистовите пластове не само оказва разрушително въздействие върху околната среда, но и поражда чисто икономически проблеми, тъй като в резултат от него добивът на шистов газ може да се осъществява за твърде кратко време. Така, в статията си в авторитетното списание Nature, бившият консултант на британското правителство Дейвид Кинг подчертава, че добивът на шистов газ от един кладенец пада с 60%-90% само година след началото на експлоатацията му.

Подобен рязък спад на добива очевидно прави невъзможно постигането на печалба от него. Веднага след изчерпването на кладенеца, собствениците му трябва да продължат сондажите за да поддържат нивото на производство и да изплащат дълговете си. По тази причина, както и заради слабата икономическах активност, производството на шистов газ в кладенците (в зависимост от времетраенето на добива – от сериозно до слабо) доведе до сериозен спад в цените на природния газ в САЩ – от 7 или 8 долара за милион BTE (British Thermal Unit – британска топлинна единица), до по-малко от 3 долара, през 2012.

Финансовите експерти също са песимистично настроени. „Шистовата икономика е икономика на разрушението“ – предупреждава анализаторът Волф Рихтер в Business

Insider. Изчерпването на шистовите кладенци „изяжда“ вложените в тях средства с изумителна скорост. За да не допуснат драстичен спад на печалбите си, компаниите са принудени да осъществяват все нови и нови сондажи. За съжаление, рано или късно, тази схема ще ги доведе до задънена улица.

Геологът Артър Бърман, който дълги години работи в Amoco (преди сливането и с ВР), признава, че е смаян от „невероятно бързите темпове с които се изчерпват шистовите слоеве“. Определяйки тексаския град Игъл Форд като „майката на шистовия петрол“, той посочва, че „годишният спад в добивите на този енергоносител е над 42%“. Това означава, че за да си гарантират стабилен доход, петролните компании са принудени да създават „почти хиляда допълнителни кладенеца годишно в един и същи район. За целта им се налага да изразходват между 10 и 12 милиарда долара годишно. Ако сумираме всички средства, изразходвани досега, ще видим, че те се равняват на гигантската сума, изразходвана за спасяването на американския банков сектор през 2008. Въпросът е, откъде ще дойдат всички тези пари?“.

Газовият балон вече оказва негативното си въздействие върху редица от най-мощните петролни компании на планетата. Така, през юни 2012 генералният директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън се оплака от лошата финансова ситуация, обяснявайки, че спадът в цените на природния газ в САЩ може да е добър за потребителите, но е същинско проклятие за компанията му, чиито приходи рязко са намалели. Докато ExxonMobil се кълнеше пред акционерите си, че няма да допусне никакви загуби, Тилърсън изнесе доклад пред американският Съвет по международните отношения (CFR), смятан за един от най-влиятелните „мозъчни центрове“ в САЩ, в който се оплака, че „всички сме изправени пред пълен крах. Вече не можем да печелим, защото всичките ни показатели са в червената зона“.

Практически по същото време, британската петролногазова компания BG Group беше принудена „да преоцени активите си в американската газодобивна индустрия до 1,3 млрд. долара“, което означаваше „чувствителен спад на междинните и приходи“. На 1 ноември 2012, след като петролният гигант Royal Dutch Shell регистрира негативни резултати през три поредни тримесечия, а годишният му спад достигна 24%, информационната агенция Dow Jones съобщи тази фатална новина, обвързвайки я с тревогата си от „вредата“, нанесена преди това от ажиотажа, породен от добива на шистов газ, на всички фондови борси.

Chesapeake Energy, която беше първата компания, ангажирала се сериозно с добива на шистов газ, първа изпита на гърба си и последиците от прекаленото раздуване на шистовия балон. Обременена от огромни дългове, тя беше принудена да продаде част от активите си – газови находища и петролопроводи на обща стойност 6,9 млрд. долара, за да удовлетвори претенциите на кредиторите си. Как се стигна дотук? Според анализатора на Файненшъл Таймс Джон Дизърд, „компанията е изразходвала суми, неколокократно надвишаващи собствения и капитал, за закупуването на земи, извършване на сондажи и развитие на собствените си програми“. За да се финансира тази своеобразна „златна треска“, на Chesapeake Energy се наложи да вземе огромни кредити „при сложни и тежки условия“, тъй като Уолстрийт рядко нарушава установените правила в тази сфера. Дизърд смята, че газовият балон най-вероятно ще продължи да нараства, заради зависимостта на Америка от тези, обречени на икономическо ликвидиране, ресурси. „Имайки предвид ниските приходи от щистовите кладенци, сондирането ще продължи. В крайна сметка цените ще се установят на доста високо ниво, така че да могат да покрият не само предишните дългове, но и реалната стойност на продукцията“.

Не бива да се изключва обаче, че много големи петролни компании едновременно ще се изправят пред подобна финансова катастрофа. Ако това се случи, твърди Артър Бърмън, „можем да станем свидетели на два или три големи фалита, или пък на сензационни сделки, в резултат от които всеки участник ще може да си върне парите, а капиталите ще се изпарят. Това би бил най-лошият от всички възможни сценарии.

С други думи, аргументът, според който шистовият газ ще може да защити САЩ или целия свят от ефекта на „петролния пик“ – т.е. достигането на ниво, на което комбинация от различни геологични и икономически ограничения ще направи добива и преработката на петрола прекалено сложни и скъпоструващи, се оказва съвършено несъстоятелен.

Множество публикувани наскоро независими научни доклади потвърждават, че „шистовата революция“ няма да наложи някакви нови срокове в това отношение. Така, в доклада си публикуван в списание Energy Policy, група експерти около Дейвид Кинг стигат до извода, че петролната индустрия е надценила с 1/3 световните запаси от изкопаеми енергоносители. Според тях, все още достъпните пластове не надхвърлят 85 млрд. барела, докато в официалните оценки се говори за 1300 милиарда. В тази връзка те посочват, че „ако голямо количество полезни изкопаеми си остане в земните недра, обемът на възможния петролен добив на цените, с които е свикнала глобалната ни икономика, се оказва ограничен, при това с тенденция към спад в краткосрочна перспектива“.

Въпреки добиваните с помощта на хидравличното разбиване количества шистов газ, темповете с които намаляват съществуващите газови запаси продължават да варират между 4,5%и 6,7% годишно. Следователно, Кинг и колегите му напълно отвърлят твърдението, че експлоатацията на шистовите газови запаси може да ни спаси от надигащата се енергийна криза. На свой ред финансовият анализатор Гейл Туербърг напомня, че световното производство на традиционните изкопаеми енергоносители е престанало да нараства още през 2005. Тази стагнация, в която той вижда една от основните причини за кризата през 2008 и 2009, се оказва своеобразен предвестник на спада, който може да доведе до по-нататъшната ескалация на сегашната икономическа рецесия. Неслучайно, в доклада си, публикуван непосредствено след този на МАЕ, споменат по-горе, New Economics Foundation» (NEF) прогнозира, че т.нар. „газов пик“ ще бъде достигнат още през 2014 или 2015, като цената на добива и преработката на петрола „ще надхвърли цената, която световните икономики могат да понесат без това да нанесе сериозна вреда на техните активи“.

Лошото е, че всички тези изследвания и анализи не привличат вниманието нито на медиите, нито на политическите среди, които продължават да бъдат омаяни от рекламната реторика на енергийното шистово лоби. А заключението, до което стигат всички те, е твърде тревожно: шистовият бум раздува изкуствения балон, който само временно прикрива съществуващата дълбока структурна нестабилност. И когато този балон се спука, това ще провокира криза на доставките на енергоносители и ръст на цените им с изключително болезнено отражение върху глобалната икономика.

Впрочем, шистовият балон е на път да се спука не само в САЩ, но и в онези държави, които, под влияние на мощната пропагандна кампания, финансирана от американските енергийни компании, решиха също да се включат в „шистовата революция“. В Европа, най-активна в това отношение е Полша. Затова съобщението, че компаниите Talisman Energy Inc. и Marathon Oil са решили да се откажат от по-нататъшните проучвания на запасите от шистов газ в страната бяха много сериозен удар по надеждите на Варшава, че „шистовата революция“ ще и помогне да намали зависимостта си от руските газови доставки и ще помогне на задъхващата се полска икономика.

Както е известно, в началото на май 2013 канадската Talisman Energy Inc. и американската

Marathon Oil обявиха, че не са открили достатъчно газ за да продължат скъпоструващите проучвателни работи или пък да се ангажират с добива на шистов газ. Компанията Talisman Energy Inc. възнамерява да продаде полския си пакет от акции на европейската компания San Leon Energy за да пренасочи своите усилия към по-лесните за добив газови запаси в Северна и Южна Америка, Югоизточна Азия и Северно море. На свой ред, компанията Marathon Oil планира да се изтегли от Полша през 2014. Изтеглянето на тези компании (за по-малко от година три големи енергийни компании напускат Полша) показва, че Варшава силно е надценила потенциала на шистовите си залежи, както и сроковете, в които би могла да започне практическата им разработка.

Ключовият проблем е, че (както вече посочих по-горе) големите енергийни компании се ангажират само с находища, позволяващи лесния добив на шистов газ. Шистовите слоеве в Полша обаче, които се намират на дълбочишна 4000 метра и са разположени в огромната зона от крайбрежието на Балтийско море, през Централна и Източна Полша, до Беларус и Украйна, се оказват много по-трудни за добив на газ, отколкото тези в САЩ. Това се дължи както на геологическите особености на територията, така и на факта, че този регион е много по-плътно населен, отколкото богатите на шистови залежи зони в САЩ.

Както посочват експертите, в резултат от това ще бъдат необходими много повече сондажи, повече време и много повече финансови средства за да се организира добивът на шистов газ. „Проблемът ни е, как да убедим индустрията да не се отказва от проучвателните работи и да продължи да инвестира в тези проекти“ – посочва Камлеш Пармар, президент на 3Legs Resources, първата компания заела се с търсенето на нови енергийни източници в Полша и осъществила пробен добив на шистов газ още през 2011.

Досега в страната са осъществени само 43 сондажа, докато за да се оцени достатъчно точно потенциалът и, те трябва да бъдат поне няколко стотин. При това, според говорителя на Държавното минно управление Йоланта Таранчик, само при 12 сондажа е било добито някакво количество газ.

Полското правителство разчиташе, че инвестиционният бум ще помогне на националната икономика, чиито ръст напоследък рязко спадна. Така, през миналата 2012 той достигна едва 1,9%, при положение, че през 2011 беше 4,5%. Очакваше се също, че новият шистов бизнес ще създаде хиляди нови работни места, ограничавайки нивото на безработица, достигнало 14,3%. Накрая, добивът на шистов газ трябваше да укрепи геополитическата независимост на Полша от Русия. В момента Полша внася 70% от необходимия и природен газ и около 90% от петрола именно от Русия.

Според първоначалните оценки на Управлението за енергийна информация на САЩ, общият обем на запасите от шистов газ в Полша се равнява на 5,3 трилиона куб. м, но те бяха преразгледани през миналата 2012 от полските експерти-геолози и паднаха под 800 млрд. куб. м. Наистина, дори и това количество би помогнало на страната да намали енергийната си зависимост от Русия и да стимулира икономиката и. За целта обаче са необходими чужди инвестиции, а чуждестранните компании, ангажирани с проучванията на полските шистови находища, започват масово да напускат страната.

Именно задълбочаващите се проблеми с разработката на полските шистови находища принуждават страната отново да обърне поглед към запасите си от черни каменни въглища, които са по-евтини от природния газ. Освен това Полша изгражда терминал за втечнен газ на балтийското крабрежие, който трябва да започне да действа през 2014. Освен това правителството иска да изгради до 2020 атомна електроцентрала в страната и поощрява разработката на такива възобновяеми енергийни източници, като вятърните електроцентрали, биогоривата и слънчевите панели.

geopolitica.eu