Двама братя работели заедно в семейната ферма.  Единият бил женен и имал голямо семейство.  Другият бил ерген.  В края на всеки ден,  братята споделяли всичко по равно – както произведената продукция,  така и печалбата от нея. 
Един ден, братът който не бил женен си помислил: 
“Не е честно да разделяме всичко по равно. Аз съм сам и имам по-малки нужди.” 
Затова всяка нощ той вземал по един чувал с жито от своя хамбар,  пресичал полето между техните две къщи  и го изсипвал в хамбара на брат си. 
Междувременно семейният брат си мислел:  “Не е честно да разделяме всичко по равно.  В крайна сметка аз съм женен  и имам жена си и децата си,  които да се грижат за мен след време.  Брат ми си няма никой и няма кой да се погрижи за неговото бъдеще.” 
Затова всяка вечер вземал по един чувал с жито от своя хамбар,  пресичал полето между двете къщи и го изсипвал в хамбара на брат си. Това продължило няколко години.  През това време и двамата се чудели защо техните запаси не намаляват,а се увеличават. 
Тогава, през една нощ, двамата се сблъскали в тъмнината един в друг.  Всеки от тях носел по един чувал. Бавно им просветнало какво се случва.  Тогава оставили чувалите с жито и се прегърнали. 
...Тази история представя чистата любов и загриженост,  която само брат или сестра могат да изпитват един към друг.  Чистата радост и щастие от мисълта, че брата или сестрата е добре,  че бъдещето му е безоблачно, че е постигнал успех. А така да мислят и постъпват ги кара силната вяра и страхът от Аллах С.У.Т. 
...Когато искаш и даваш на брат (сестра) си,  това,което обичаш за себе си,тогава Аллах умножава препитанието и нафаката! 

Аллаху Екбер!

Хубави притчи , възпитават в благородството между хората.
Бъдете си мюсюлмани, никой не ви пречи , но никога не забравяйте, че сте българи!

Един цитат от Wikipedia :
Известният английски журналист Джеймс Баучер, живял в продължение на тридесет и две години в България като кореспондент на авторитетния вестник „Таймс“, срещал се с огромен брой българи мюсюлмани и посещавал многократно Родопите и другите райони в които те живеят, пише в своя статия следното:
„ Родопските помаци или по-правилно — българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи. “