Неосъзнатото, болезнено любопитство към наблюдаване на бедствия The science of rubbernecking By Eric G. Wilson  

Източник

 

Пътно-транспортно произшествие. Няколко души са смачкани като палачинки в автомобила. Има мъртви. Идав моя ред да мина покрай катастрофата. Заповядвам си да гледам само пътя си, не искам да бъде един от тези, които блокират движението, за да погъделичкат нервите си.

Но другото  "АЗ" в мен надделява и все едно, завърта главата ми и не мога да отместя поглед, получавайки някакво странно удоволствие. Запленена, забавям ход и само раздразнените сигнали на колите зад мен, връщат моите сетива.

Почти на всеки е познато това остро и срамно чувство.

Самоубийството на филмова звезда, опит за  убийство на лидера на една нация, вулканично изригване, лъвът, скачащ на гърба на изплашена антилопа - ужас и наслада, обичайно и свещено, всичко, което ни привлича е свързано със смърт и унищожение. Всички се завладяват от катастрофиращ влак. Ние сме влюбени в останките от злополука. Колкото по-мрачно, толкова по-омайващо. Тайната на естетическите възприятия: всичко рухва.

Какво означава това - нашето влечение към странното, тъмното, болно проявление? Професорът по журналистика от Университета на Тенеси, Джак Хаскинс предложил следната дефиниция на болезненото любопитство: "устойчиво, необичайно силно привличане на човека към много неприятни събития или обекти, които нямат директна връзка с живота му."

Моят собствен опит ми показва, че Хаскинс не е прав. Моята мистериозна притегателна сила към всеки ужас, макар и да може да се смята за интерес към "неприятни събития", въпросът не е в това. Необходимостта от подобни преживявания не се ограничава само при хората.

Ето един пример. В саваната гние тяло на слон. Една седмица той бил болен и обикалял горещите равнини. След десет дни, той паднал и вече не бил в състояние да се изправи. Сега тялото му се разлага. Само огромния скелет напомня за бивше величие.

Стадото не се отделя от гниещите трупове. Това са най-вече самки, всички са роднински свързани, включително главата на стадото, също самка. Те никога преди не са виждали мъртвото животно. Те стоят до трупа, леко докосват безжизнените кости, разглеждат ги, преобръщайки ги на слънце. В крайна сметка, всеки избира кост или зъб, и го носи стотици километри.

Да разберем това поведение не е лесно. Вниманието на другите животни към своите мъртви, вероятно се дължи на желанието да се запазят общите гени. Има много случаи, в които животните са оставали със своите братя, които са починали, много дълго време, надявайки се, че могат да им помогнат да се върнат.

Делфините поддържат своите ранени на повърхността на океана, така че те могат да вземат глътка въздух. Но как си обяснявате поведението на слоновете, които стоят и се взират запленени в гниещия слон от напълно различно стадо? Пример за болестно животинско любопитство?

Някои учени смятат, че поведението на слоновете е свързано с еволюцията. Наблюдавайки болестта, смъртта и мъртвите, те се научават да избягват опасностите. Други експерти обаче смятат, че слоновете не се адаптират, а просто са подложени на нормалния инстинкт - да се противопоставят на необяснимите явления.

Карл Густав Юнг, един от основателите на психоанализата, вярвал, че ни харесва да гледаме насилие, именно защото това наблюдение ни позволява да подхранваме собствените си разрушителни инстинкти, без да причиняваме реална вреда на себе си или близките.

Самият Юнг добре е осъзнавал тази "тъмна страна" в себе си. Когато бил на четири години, той не можел да спре да мисли за друго четири-годишно момче, което се удавило в местната река. Толкова силно, че за малко Юнг да скочи в сам в реката, по чудо го спасили. В младостта към суицидните наклонности на Юнг се добавило още и  страх от призраци, които му се привиждали през нощта при всеки шум, всеки тъмен ъгъл в къщата.

Той вярвал, че човек има три нива - съзнателно его, лично-несъзнателно и колективно неосъзнавано. Личното, подсъзнателното включва потиснати спомени и инстинкти - уникални, присъщи само за този индивид.

Колективното несъзнавано, напротив, излиза от пределите на един човек. Това е вечният общочовешки котел с архетипове, които организират нашето съзнателно съществуване.

Един от тези архетипове са свързани с нашата тъмна страна. Това е архива на всичко, което мразим в самите себе си - болезнени пристрастия, суицидни наклонности, депресии, и желанието да причиняваме болка. Всички видове демони, вампири, върколаци, таласъми, враждебни извънземни, врагове на държавата или хора, които просто ни досаждат - всичко това подхранва колективното неосъзнаване.

Всичко, което ненавиждаме, го избутваме дълбоко в нашето подсъзнание, надявайки се, че забравяме за него, прогонваме от нашия живот. Но няма такъв късмет. Колкото по-усърдно се опитваме да го потиснем, толкова по-агресивно, то се загнездва в живота ни. Това е подобно на налягането на водата в маркуча, колкото повече ограничаваш потока, толкова по-силен става, толкова силен, че се превръща във фонтан. Подтиснатите тъмни потоци пълнят нашите умове с катастрофални видения.

Те ще ни терзаят с кошмари, докато не се превърнем в завършени невротици. Или по-лошо, ще проектираме нашите собствени демони върху други, като правило - първо семейството и приятелите. Под въздействието на психозата, ние започваме да виждаме родителите, съпругите, децата и приятелите си като чудовища, затворени в себе си. Мразейки цялата тъмнина, ние я желаем, защото дълбоко във всеки един от нас седи Appetite For Destruction.

Тъмната страна е във всеки от нас. Но не всеки е готов да го признае. Толкова отдавна човечеството е започнало да играе играта, която може да изглежда глупаво на пръв поглед, но наистина сериозно: не позволявайте на дясната си ръка, носеща факела на силата, да знае, какво прави лявата, този отвратителен придатък.

Тази самозаблуда е виновна за това, ние да воюваме със самите себе си - мрака срещу светлината. Юнг вярвал, че с цел постигане на психично здраве, тези два "Аз" трябва да сключат споразумение. Докато ние демонизираме нашите тайни наклонности, ние сме само полухора, като ден без нощното небе, без земята.

Ние ставаме цели, здрави и хармонични само когато осъзнаем вътрешно, присъщата ни тъмна страна. Ние трябва да я поканим в нашето съзнание. И тогава, като магия, това, което е било разрушително, ще се превърне в нормална част от живота. Разтворен, страхът ще си отиде.

Това помирение, както и всички преговори между враждуващите страни - задачата е изключително трудна и често е необходима помощта на специалист терапевт. Юнг предложил своята методика, известна като "активно въображение".

Неговата идея е следната: създаване или съзерцание на грозни събития е необходимо за психичното здраве, за да може разрушителната сила на психиката, да бъде открита и разбрана.

Учени провели експеримент, за да разберат как реакцията на (уж) реалното насилие се различава от реакцията на организиран, фалшив холидувски ужас. На група студенти от двата пола показали три филма със сцени на насилие.

Участниците в експеримента, при желание, можели да спрат шоуто. Много от тях спряли да гледат по средата с обяснението, че изпитват отвращение отвращение към кървавите сцени.

За разлика от най-страшните сцени на филма "Петък 13ти. Част III », студентите оценили като вълнуващи, завладяващи, или поне не и скучни. Същите фрагменти, но без звук, вече не предизвиквали особени реакции.

Професорът по психология Кларк МакКоли, който е провел експеримента, обяснява резултатите от експеримента с древния текст на санскрит, наречен Натия Шастра (един от най-ранните трактати за изкуството на театъра).

В този текст се анализира понятието за "активно въображение и сетивно възприятие."

Говорейки за трагедия - която има прилики с трилъра - Натя-Шастра подтвърждава, че въпреки опита да избегнем тези проблеми, в естетически аспект, скръбта ни привлича, защото по този начин ние се  "разсейваме от самите себе си," запълваме нашето въображение със страданието на другите.

При този преход настъпва катарзис: такива обичайни чувства, като жалост или страх, се пречистват от егоизма и се зареждат с повече алтруизъм, като например, желание за облекчаване на човешкото страдание.

Така че, измислената история ви позволява свободно да излеете натрупаните, подсъзнателни емоции.
Превод и редакция:
Захари Андреев
04.03.2012

и катастрофични събития в няколко стотин постинга ?! :)

Добра да е вечерта Ви,
Благодаря Ви, за възможния поглед към преходността на живота!
Много е трудно, за да отнемеш живот, когато няма страх и месото е вкусно.
Често ме канят за клане на животни, но това не ме ожесточава.
Първо на мен се обаждат, за да бия камбаната, че някой е починал или да участвам в къпането.
Над вратата ми е написано- "Ти си смъртен, нали го помниш?".
Поглеждам го всяка сутрин и не се радвам на хорската мъка, където и да е по света.
Постоянно съм сред хора, които изживяват скръб, реакциите им са различни.
Много се впечатляват от опакованото месо, но как е стигнало до магазина?
Самозабравата и откъснатостта от реалния живот е страшен кошмар.
Приятна и отморяваща вечер!
С Уважение, дядо Кольо.