Gliese 581с е един от световете, привличащ вниманието на астробиолозите. Twilight Zone(сумрачната зона) на границата между осветената и тъмната страна на планетата (тя вероятно е "заключена" от приливните сили) е с умерен климат. Слънцето е винаги близо до хоризонта (илюстрация Дон Диксън / cosmographica.com).

На учените са известни много светове, където живота може би присъства или би могъл да съществува на теория - просто защото има подходящи условия. Сега тези забележителни небесни тела са опаковани в две допълващи се научни системи за класация.

Международен екип от астрономи, планетолози, биолози и геохимици е направил две системи за оценка на пригодността на една планета (или луна) за живот и вероятност за наличие в едно или друго небесно тяло.

Първият въпрос се заключава в "индекс на сходство със земята» (Similariy Index - ESI), а втория е "индекс на обитаеми планети» (Planetary Habitability Index — PHI).

"Първият въпрос е дали е възможно да се намери и на други светове подобни на Земята условия, тъй като ние знаем, емпирично, че те са в състояние да поддържат живот - обяснява един от авторите на изследването, Дирк Шулце-Maкуш от Университета на Вашингтон (WSU). - Вторият въпрос е дали са изпълнени условията на екзопланети, да предполагат съществуването на някаква форма на живот, дали ние знаем ли това, или не "?

В планетната система, звездата Gliese 581 — е най-богатата в хипотетичните обитаеми светове. От четирите подтвърдени нейни планети са само две (c и d), които попадат в "Златокосата зона" (илюстрация Andrew Taylor).

Индексът ESI се базира на нивото на обикновеното физическо сходство на изследваните светове и Земята, където са взети под внимание размера, масата, плътността, разстояние от звездата и температурата на планетата.

Но PHI дава възможност за повече и много по-важни фактори: дали повърхността на планетата (или луна) е скалиста или ледена, ако има атмосфера и магнитно поле, колко енергия е на разположение за потенциалните организми (слънчева светлина, приливите и отливите триене, затоплени недра), има ли органични съединения и течен разтворител, и така нататък, пише MEMBRANA.

(Подробности за новия метод на класиране са описани в статията в списание Астробиология.)

Гейзерите Енцелад — най-красноречивото свидетелство за течтна  вода, скрита под повърхността. Затова, въпреки разликата с Земнната форма, Енцелад се явява едно от местата, в което теоретически е възможно да има живот, дори и вероятността да е малка (илюстрация Joe Bergeron).

Изчисляването на PHI-широкият подход към възможните параметри на обитаемост, доколкото, въз основа на няколко различни теории в областта на биохимията на организма, може да съществуват в по-топлите и в по-судените условия, отколкото на Земята, и без кислород, дори и без вода.

С тегло около шест или седем Земи Gliese 581 с и d е с още няколко по-големи от нашата планета, по диаметър, така че гравитацията на повърхността е напълно умерена - около 1,5-1,7 g. Климатът на тези планети може да бъде много зависим от състава на атмосферата и наличието на облаци. И кой знае, не летят ли над някой от тези свръхземи подобни създания? (илюстрация Walter Myers)

Ясно е, че според индексът за сходство с Земята, най-високия рейтинг има самата Земя - 1. Да, и обитаемостта на нашия свят е очевидна.

Но в другите светове изчисленията са натрупали интригуващи резултати. И двете продуктови линии в низходящ ред на потенциалната обитаемост (пригодност за някаква форма на живот) странно се смесват обекти в Слънчевата система и извън нея.

Индекс на ESI:

• Глийзе 581 грама - 0,89 (последните наблюдения показват, че най-вероятно не, на тази планета, откритието е било грешка, но тя все още е включен в списъка);
• Gliese 581d — 0,74;
• Gliese 581c — 0,70;
• Марс — 0,70;
• Меркурий — 0,60;
• HD 69830 d — 0,60;
• 55 Cnc c — 0,56;
• Луна — 0,56;
• Gliese 581e — 0,53.

Таблица повдига въпроси за, да речем, много относително сходство на Земята и горещия Меркурий и Луната с вакуума си на повърхността и голяма температурна разлика. (Вярно е, че и в единия и в другия обект,, астрономите са открили лед.)

Но извънслънчевите планети, които попадат в горния списък (с изключение на последните две), са забележителни не само с прилично физическо сходство с нашата планета. Те се и намират в обитаемата зона, макар и на ръба. Това означава, че може да има океани, езера и реки, с всичките произтичащи последици.

От втория метод на класирането се взема предвид по-голям брой параметри и е още по-интересно да погледнем в следващия списък.

Индекс PHI:

• Титан — 0,64;
• Марс — 0,59;
• Европа — 0,49;
• Gliese 581g — 0,45;
• Gliese 581d — 0,43;
• Gliese 581c — 0,41;
• Юпитер — 0,37;
• Сатурн — 0,37;
• Венера — 0,37;
• Энцелад — 0,35;

Тук също има на какво да се учудваме. Например, сравнително скромния сумарен резултат на Енцелад, по отношение на Европа (на тези луни, както изглежда, има големи подледни резервоари с вода в течно състояние).

Високата оценка на Марс не създава проблеми, но лидерството на Титан не е очевидно - той се намира доста далече от Слънцето.

Но, затова на този спътник на Сатурн е намерена широка гама от сложни органични съединения. И докато на оранжевата Луна е много студено, учените подозират, че съществуват химически реакции, които могат да поддържат един специфичен вид на микробен живот.

Най-близо до понятието "приют за живот извън Земята", е небесното тяло в нашата Слънчева система Титан, с огромните си въглеводородни езера (илюстрация Walter Myers).

Не всички интересни обекти са в проучването. Към потенциално обитаемите светове, учените смятат относително скорошното откритие - екзопланетата HD 85 512 b.

Оценките ESI и PHI все още се допълват и усъвършенстват. Те трябва да помогнат на астробиолозите и планетолозите да се фокусират върху най-интересните обекти.