За предишната част ТУК


Технологични перспективи

„И рече Господ: „Излез и застани върху планината в присъствието на Господ, защото Господ скоро ще премине." Тогава силен и мощен вятър разцепи планината на две и разпръсна скалите пред Господ, но Господ не беше във вихрушката. След вихъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетре-сението. След земетръса дойде огънят, но Господ не бе и в огъня. А след огъня пристигна нежен ромон. Когато Илия го чу, той издърпа плаща над лицето си и излезе навън, и стоя пред устата на пещерата."

Това е описание на първата среща на Илия с Господ Бог, за щастие запазено в Библията, въпреки че смисълът му едва ли е бил разбран. Не е учудващо, че древни притчи, подобни на тази, са били пренебрегвани като мит. Независимо от това, за първи път по време на нашето поколение тези митове могат да бъдат разглеждани като съдържащи доказателства за усъвършенствана технология. Едва през двадесети век ние успяхме да разработим ракетния двигател и самолета, което ни дава възможност да разтълкуваме „видението" на Илия. Разбира се, не би трябвало да очакваме да открием, че преди хиляди години са били използвани точни технически термини, по същата причина, заради която американските индианци са се отнасяли към железопътния транспорт като към „железен кон". За миг си представете, че сте помолени да опишете компютър, използвайки битовата терминология от периода сто години преди откриванетому! Прочетете още веднъж видението на Илия от технологична гледна точка и се запитайте какъв вид феномен е бил описан. Ако бяхме живели в онези времена, лишени от речника на двадесети век, със сигурност не бихме могли да намерим по-подходящи термини от неговите, за да опишем приземяването на реактивен самолет „Хариър Джъмп".

Заедно с широко разпространените приказки за летящи богове, има също толкова различни разкази за сътворението, в които човечеството е създадено от богове, не от Бог. Преди сто години генетиката бе неизвестна наука, затова би било смешно да се предполага, че Божественото сътворение всъщност било физическа, генетична интервенция. В днешно време идеята не може толкова лесно да бъде пренебрегната. Нещо повече, двадесети век стана свидетел на нарастващо възприемане на вероятността за извънземен интелект. Усъвършенстването на нашия телескоп, откритията от космическите полети и употребата на мощни компютри за обработка на данните ни дадоха възможност да достигнем извън нашата Галактика и да я разберем както никога преди.

Бивши скептици като например известния учен Карл Сейгън вече са неотклонно вярващи във възможността за извънземен живот и интелект. Сега се приема, че има милиарди звезди с планети като Земята и че Вселената се състои от изобилие от основни елементи за живот. През 1989 г. Американската космическа агенция НАСА обяви план за предприемане от човека на първото систематично търсене на извънземен интелект който ще погълне 100 милиона долара за над 10 години.55 Можем да разберем колко сериозно са се заели с този въпрос от факта, че установеният от СЕТИ код за ръководство бе написан от Международната академия по астронавтика.

Какво ще открие СЕТИ? Вероятно нищо - търсенето е като на игла в купа сено. Но ако, както казва Библията, именно Елохим, Илу, „Възвишените", са ни сътворили по техен собствен образ и подобие, тогава не трябва да се изненадваме, като открием прилични на нас самите същества вместо големооки чудовища. Възможно е също еволюцията до точката на самопознанието да е толкова невероятна, че да се е състояла само веднъж в нашата Галактика, а ние да сме разклонение, а не първоизточник. Може да се окаже, че цялата наша теория за „чуждоземците" и „извънземните" е базирана на грешна предпоставка.

Старозаветната книга на Иезекиил също описва странни технологични видения.56 Иезекиил бил свещенослужител между юдеите, изселени във Вавилон при първото изгнание през 579 г. пр. Хр. Пет години по-късно той получил първото от серията си удивителни „видения", които обхващат период от 19 години. Можем да си представим чувството на безсилие, обхванало Иезекиил, когато се опитвал да опише нещо, напълно извън сферата на разбираемото за него и неизвестно за неговия речников багаж:

„Видях, и ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие. Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила. Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед. И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така: и крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха, като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си."

„А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хризолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че на колело в колело. Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, като вървяха. А наплатите им бяха високи и страшни; и наплатите около тия четири бяха пълни с очи."

„И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха. Дето имаше да иде духът, там вървяха и те; там, дето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му."

Случайно учен ще пречупи вече установеното гледище. През 1968 г. след публикацията на Ерих фон Деникен „Колесници на боговете", инженер от НАСА на име Йозеф Блумрих се заема с анализиране на доказателството с цел да разобличи предположението на фон Деникен, че Иезекиил е видял космически кораб:

„Прочетох „Колесници на боговете" с огромното внимание на човек, предвари-телно знаещ, че всичко това са глупости. От изобилния материал, представен от фон Деникен, открих, когато стигнах до описанието на техническите ха-рактеристики на „видението" на Иезекиил, територия, където бих могъл да се включа в разговора, така да се каже, понеже съм прекарал по-голямата част от живота си в проектиране на космически кораби и ракети. Затова си взех една Библия, за да прочета целия текст, бидейки сигурен, че бих могъл да опровергая и унищожа Деникен за броени минути."

Препоръките на Йозеф Блумрих бяха първокласни - главен инженер в НАСА, дълбоко ангажиран с проектирането на „Скайлаб" и „Спейс Шатъл", който притежаваше рядкото отличие от НАСА „Медал за изключителни заслуги", присъден му през 1972 г. за огромни заслуги в проектите „Сатурн" и „Аполо". След продължителен период на интензивна изследователска работа през свободното си време скептичният Блумрих се превърна в „покръстения" Блумрих и през 1973 г. публикува своята книга „Космическите кораби на Иезекиил".

Блумрих проследява едновременно и формата, и размера на летящия обект, видян от Иезекиил, и успява да открие множество ключови характеристики като роторни перки, аеродинамични корпусни части, крака за приземяване и прибиращи се колела. Той заключава, че формата на кораба в основни линии е същата, която инженерите на НАСА приемат за най-конкурентоспособна по отношение типа на въвеждане в орбита и вътрешноатмосферното спускане и излитане, и е описана от Иезекиил. Неговите чертежи на кораба (фиг. 4) изглеждат подобни на капсулата на „Джемини" или „Аполо" с допълнителни устройства от хе-ликоптерен тип за целите на мекото кацане и интератмосферния полет.

Блумрих твърди:
„Хеликоптерите (устройствата) сами по себе си са високоусъвършенствани чрез такива характеристики, като прибиращите се крила, способността за промяна на положението им и остроумното устройство за контролните ракети. Всички тези принадлежности напълно съвпадат, без каквито и да били противоречия или неразрешими въпроси, те са безпогрешни индикации за много кадърно и изискано планиране и дизайн."

Съвременните устройства като онези, видяни от Илия и Иезекиил, не само са описани в древните текстове, но са изобразени в чертежи, рисунки и изковани от метал. Повлияни от обществото и културата си, затворените на суша евреи са описвали тези кораби като колесници, мореплавателите египтяни ги наричали „небесни лодки", докато китайците ги виждали като дракони. След известно време обясненията приемат религиозни оттенъци, като например „слава" или „дух" Господен. В миналото е било целесъобразно да се поставя етикетът „мит" на всичко, което не разбираме; днес вече нямаме такова извинение. Ако ще продължим сляпо да пренебрегваме доказателствата под носа ни, значи нашето мислене не е по-напредничаво от карго-култа на жителите на Нова Гвинея! Време е да признаем, че митовете са обяснения на най-ранната човешка предистория, и да потърсим техните скрити истини.

Страхът от древните астронавти

Съществува широко разпространен предразсъдък, че идеята за вмешателство на извънземни богове - т. нар. теория за „древни астронавти" - е напълно дискредитирана. Как е могла тази лъжа да бъде препредавана? Ако за миг спрем, за да размислим как вярата ни е била повлияна от книги, вестници, списания и телевизия, бързо става очевидно, че в много сфери, в частност в науката, предварителните ни очаквания се основават на гледището на „експертите". Тези експерти, обикновено високоуважавани учени, са точно толкова човеци, колкото сме всички ние; те трябва да следват кариерата и да хранят семействата си.

Младият обещаващ учен е принуден още в началото на кариерата си да избере специализация в област, която става все по-тясно специализирана, докато тялото на човешкото научно познание се разширява. Той се превръща в експерт в сфера, която обичайно е отдавна установена и която действа под влиянието на твърдо фиксирани парадигми. Във всяка област съществуват стандартни текстове и теории, които са толкова утвърдени, че нищо повече не може да се спечели (а всичко е загубено) от сиромаха, опитващ се да промени статуквото. Научният прогрес по този начин се постига чрез изграждане върху вече постигнатото. Не е добра тази кариера, която срива до земята „планина от познание" и започва отначало.

Онези учени, които се изявяват в медиите, обикновено са амбициозни, а статусът им на експерти идва единствено от тясната специализация в собствената им област. Те не са тесногръди, но просто имат малко време да се заровят в други научни дисциплини. Какви са убежденията на тези хора? Най-голямата част от научните сфери са били изучавани в продължение на стотици години, през които те са развили известен брой фиксирани закони или хипотези. Това включва: животът се е зародил на Земята и всичко на Земята е еволюирало от самото си начало; животът на Земята е уникален, затова не може да съществува интелект на други планети; всяко същество, което виждаме на планетата и в Слънчевата система днес, е било постепенно образувано в продължение на милиони години без никакви внезапни катастрофи.

Тези няколко прости предположения са оказали фундаментално влияние в множество жизнено важни научни области - биология, генетика, геология, география и още много други. Вече сме достигнали до момент в историята, когато едва започва да става очевидно, че някои от тези хипотези са неверни. Например все по-ясно става, че катастрофални явления са оформили много части на Земята и Слънчевата система. Но дори когато доказателството е необоримо, научното постижение е неописуемо консервативно, щом става дума за нови идеи, които противоречат на старите.
Когато възлагаме доверието си на експерт, появяващ се по телевизията, ние се доверяваме всъщност на установени закони и хипотези, оформили неговата научна област през последните неколкостотин години. Не можем да обвиняваме учения за твърдото мнение, което трябва да защитава, за да поддържа уважението на своите колеги. От друга страна, хората, които не са тесни специалисти, са по-широко скроени, но по принцип тях не ги възприемат за сериозни учени; затова не гледат на тях като на „експерти" и не ги канят да се изказват. По този начин дневната ни доза познание се състои от парадигми, парадигми и пак парадигми!

В миналото не е било трудно да бъде разобличена т. нар. теория за „древните астронавти". Самото наименование извиква във въображението представи за разнообразие от чуждоземци в космическа премяна, долитащи понякога при нас и бързичко тръгващи си за поредната интер-гапактична разходка. Това е представа, която прекалено профанизира и унижава голяма част от добрата и разнообразна работа, извършена в тази сфера. Ще окажа съпротива на употребата на термина в тази книга в полза на по-нетипичния „интервенционизъм" като заимстване от политическата фразеология. Буквалното му значение е „вмъкване помежду" (вмешателство) и по този начин дава определение за ролята на боговете в генетичното възвисяване на хуманоида (маймуната) до Хомо сапиенс (разумен човек).60
Най-известният защитник на „интервенционизма" е Ерих фон Деникен, чиито виждания в „Колесници на боговете" плениха въображението -на световните медии през 1969 г. 61 Мнозина от нас, които си спомнят онези трудни дни, се чудят какво ли стана с фон Деникен. Съществува предположение, че някои от доказателствата му са фалшифицирани или най-малкото са погрешни, но кой знае дали това е мит или факт? В продължение на повече от десет години фон Деникен бе включен в черния списък на издателите от САЩ и Великобритания и съвсем наскоро книгите му се появиха единствено на немски език.

Идеите на Ерих фон Деникен предизвикаха моментална и ожесточена атака от всички посоки. Кой дирижираше тези атаки? Религиозната институция - по очевидни причини - и научните експерти с всичките им закостенели и консервативни идеи. Кой се осмели да се появи |а боксовия ринг и да подкрепи фон Деникен? Единствено най-широката читателска публика с милионите, закупили неговите книги - все пак на тях не им предстоят лустросани академични кариери!

Едва ли е учудващо, че „аматьорът" фон Деникен сякаш загуби войната на аргументите, след като бе превъзхождан по численост от такава изумителна войска от „експерти". Никога не е съществувал правилно обмислен аргумент, а само преграда от оскърбления. Оттогава съществува дълбоко предубеждение към теорията за „интервенционизма". Посетете някои от тайнствените места, за които писа фон Деникен, и ще откриете в пътеводителите широк обхват от теории, една от които е за „астронавтите" - неискрено пренебрегвана. По по-добен начин повечето от историческите книги ще споменат боговете, подпомагали най-ранните цивилизации, но само да подчертаят тяхната културна митология. Те искат да им повярваме, че нашите примитивни прародители са благоговеели пред елементите на природата със силно въображение, вероятно предизвикано от халюциногенни лекарства. Но същите тези книги ни разказват колко напреднали са били тези общества!

Затова днес откриваме високоуважавани учени и философи, твърдо настояващи, че няма каквото и да е доказателство, подкрепящо хипотезата за извънземна интервенция. Как би могъл този „бисер" от лъжи да бъде препредаван през поколенията? Отчасти с помощта на парадигми и предразсъдъци, но и по пътя на простото пренебрегване. През последните двайсет години интервенционистите поддържат ниска репутация. С изключение на Фон Деникен в немскоговорящите страни, интервенционизмът страдаше от липса на гласност. Важни постижения по този начин останаха очевидно непризнати от международното академично общество. Това не е конспирация, а просто случай на логично обоснована хипотеза, потънала в гъста маса от силно нагласени теории.

Независимо от това съпротивата спрямо интервенционистките теории е доста по-дълбока от чистото пренебрежение. Един от проблемите с нея е, че може да бъде използвана за обяснение практически на всичко. Със сигурност има и нещо добро - все пак ние търсим цялостната истина, нали? За съжаление това не е чак толкова просто.
Нека се върнем към нашите „планини от познание" и да поиграем на игра, наречена „Честност". Мъжът от най-високата планина казва на съперниците си: „Елате с мен и ще ви покажа още по-висока планина -планината на боговете!" На теолога казва: „Можеш да вземеш със себе си всичките свещени книги и убеждения." Какво отговаря честният теолог? „Съжалявам, но ако дойда с теб в планината на боговете, ти ще подкопаеш основите на моята религия. Моята Библия е инструментът на моя занаят; ако я пренапиша, с мен е свършено!"

Човекът предлага и на учения същото. Какво отговаря честният учен? „Съжалявам, но ние сме на тази планета от 4,6 милиарда години и това ми предоставя твърд график, върху който да базирам научните си теории. Ако възприема интервенционизма, този график изхвърча през прозореца. Как тогава ще мога да изградя теориите си и доказателствата? Ще ме изхвърлят от бизнеса! Покрай науката съм постигнал добър живот, затова ще предпочета да си остана точно там, където съм."

Дарвин постави началото на синекура. Противоречията за произхода на живите същества и особено на Хомо сапиенс продължават да продават милиони книги и да плетат кошницата на авторите. Има дълбок търговски смисъл да се продължи съществуването на мистериите. Дарвинистите са уловени в капана на интелектуалната задънена улица, но това само подпомага предизвикателството - тяхната повратливост не познава граници. Освен това има още много кило-метраж за навъртане в тази задънена улица, преди някой да ги залови, че обикалят в кръг! Ерих фон Деникен заплаши, че ще спре кранчето на тези синекурни длъжности, не изведнъж, но някъде по трасето. Идеите му може и да са били спекулативни, но е само въпрос на време някой друг да обобщи отговорите. Отговори наистина съществуват - не ни оставяйте да бъдем просмукани от мита, че уж животът е една голяма тайна.

Някога замисляли ли сте се, защо книжните щандове са претъпкани от неизяснени мистерии? Не ви ли се струва доста съмнително, че можем да изпратим човек на Луната, но не можем да разберем откъде се е взела тази Луна? Не е ли странно, че можем да планираме пола на човешкия геном, но не можем да кажем как са еволюирали отделните расови групи? Конвенционалните подходи направиха незначителен прогрес за разрешаване на тези тайни. Какво да кажем за пирамидите, Стоунхендж, произхода на древните цивилизации и тех-ните забележителни познания, дори самата Земя и Слънчевата система - разви се цяла издателска индустрия около тези мистерии. Но индустрията е тази, която дълго време отказваше да направи опит в разрешаването и се приюти в мъгляви описания и предположения. Днес е рядкост да се открие някакъв сериозен опит за изясняване източника на тези тайни; за всеки е удобно да прикачи етикета „не-разрешим" и да приключи случая.

Време е да преосмислим нашите парадигми. Наука и религия, крайъгълните камъни на обществото ни днес, вървят по утъпкан път. Понякога е необходима научна революция. Птоломей - астроном в Александрия през II век, мислел, че Слънцето, Луната и още пет планети се въртят около Земята. Неговата „научна" теория господствала за удивителен период от 1300 години, преди да бъде преобърната от Коперник. Това е трогателен пример за човешката погрешимост.
В следващите 15 глави ще поправя мита за интервенционизма, като приложа най-доброто доказателство само в един том. Това няма да е най-общ аргумент. В противовес на дарвинизма, който се бе съсредоточил върху въпроса „Могло ли е това да се случи?", теорията за интервенционизма е достатъчно напредничава, за да отговори на въпроса „Всъщност случило ли се е?". Ще се занимая със спецификата на това кой, къде, кога и защо. Пред лицето на противопоставянето, което несъмнено ще възникне, нищо по-малко не е приемливо.

Дали подходът ми е научен? Определенията за „научен" се променят, както вече видяхме, с приспособяемостта против пуристкия аргумент в рамките на дарвинизма. Предпочитам да мисля за тази книга като за „Явяване на интервента пред съда". Моят подход е този на убеждението и акумулирането на доказателство, което е „извън разумно съмнение". Вие сте съдебните заседатели и трябва сами да решите.

  Изводи от глава първа

• Всеки мит - от наука, религия или древна традиция - съдържа елемент на историческа истина.
• Библията и Текстовете на пирамидите съдържат доказателства за множество богове от плът и кръв, които използват технологии, сравними с тези на двадесети век.
• Естественият подбор върши работа теоретически, но на практика графикът за времето на поява на Хомо сапиенс причинява сериозно неудобство на нашите топ-учени.
• Терминът „богове" се използва в обяснителната част на книгата, за да представи технологично напреднали същества от плът и кръв, които са ни създали „по свой образ и подобие" и поради това физически приличат на нас.