2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Езикът - една от най-големите загадки на човечеството. Има хиляди езици, които не си приличат един с друг. И всеки от тях има хиляди думи, които, очевидно, са измислени доста произволно, без отношение към това, което се предполага, че трябва да обозначават. Така например, думата "микроорганизъм" е дълга, а "кит" - е кратка.
Логиката на писмеността е отделна тема. (Фото Canadian Pacific.)
Падрек (Патрик) Монаган от Ланкастър Юнивърсити (Великобритания) смята, че някаква системност на символите е все още налице. Например, много английски думи, започващи с "SN", като правило, са свързани с носа: sneeze (кихане), snort (сумтене), snort (сополи). В много езици, гласните от задния ред ("а", "о") обикновено се появяват в дума, означаваща нещо голямо (на английски "boulder", "камък"), а при предните гласни ("I" "и") често се говори за това, което е по-малко ("flea» - «бълха"), пише ScienceNOW.. Вярно е, че остава неясно защо тези закономерности съществуват.
В изказването си на Британският фестивал на науката, Монаган разказва за това, как той се опитвал да си отговори на този въпрос. Неговата група, с помощта на компютърни алгоритми, създала няколко "чужди езици", на които учените обучили няколко доброволци. Единия език бил много систематичен (например, по-големите неща, били в съответствие с дълги думи), а в друг - напълно произволни. Участниците в експеримента трудно запомняли думите и в двата езика.
Изследователите решили да играят със звуци и създават "половинчат" език. За пример, той описва големите неща с кратки думи, но с дълги гласни. Доброволците научават езика много по-бързо. Оттук, г-н Моноган заключил, че: езика трябва да бъде частично произволен и частично системен. Ако всички кратки думи означават малки неща, хората, опитващи се да го научат, че ще се объркват. От друга страна, систематичността до известна степен, също е необходима. А истината: изследователите анализират списък от пет хиляди общи съществителни и глаголи на английски и френски език, и установили, че съчетание от произволност и систематичност има във всяка дума.
Лингвистът Саймън Кърби, езиковед от Университета в Единбург (Великобритания), който също прави компютърни езици за изучаване на обучението, не е изненадан: " Именно това е този език, който се различава от други системи за комуникация: ние разбираме езика, защото той се състои от взаимозаменяеми части." По негово мнение, мозъците ни са конструирани по такъв начин, че да разпечатват тези части по категории.
Г-н Кърби, който представил своето изследване в същата конференция, посветена на изследване как езиковите промени да стават по-лесни за запомняне. Специалист раздал на доброволци дълъг списък от случайни срички, твърдейки, че това са думите, които представляват обектите на снимките. Разбира се, това не е като да научите истински език, тъй като сричките са изцяло случайни и трудни за запомняне.
Но след това тръгва по-лесно. Изследователят тествал доброволците за познаването на новия език и леко видоизменил езика за следващата група. В резултат на това определени закономерности започнали да се появяват, което позволило да се разлагат думите в категории. Например, има звуци и звукови съчетания, в които се посочва определен цвят или форма на обекта: думи, завършващи на "к", обикновено са обект с червен цвят.
Г-н Кърби заключил, че символите, наистина могат да се появят напълно случайно, но след това постепенно мозъка ги категоризира, в резултат на което в езика се появява здрава връзка между случайноста и систематичноста. Това напомня на естествения подбор: ние грешим, но това не е случайно - затова, ние променяме езика, правейки го по-удобен за изучаване от следващото поколение.
Имало ли е старобългарска вимана? Къде д...
Лудвиг Витгенщайн - Лекция по Етика
Езикът безспорно е логически организирана система от граматични категории, защото чрез него се декодира заобикалящата ни извънезикова действителност, т.е. той е средство за описание и осмисляне на физическия и духовния свят. Системата е базирана на логика, защото в противен случай не би било възможно предаването и приемането на информация, понеже интерпретацията на смисловите връзки и зависимости би била субективна и не може да се осъществи общуване.
Посочените в статията експерименти не са нищо ново, а са правени още по времето на руските формалисти. Те не са довели до никакви изводи за наличие на закономерности, основани на звукови прилики.
Само в една ограничена сфера думи може да се предположи пряка причинно-следствена връзка между звуци и шумове, произвеждани в природата или от човешкия организъм, и техния звуков облик. Тези думи са звукоподражателни междуметия или глаголи, например: “съскам”, “квакам”и др.
Посочените в статията експерименти са били с предизвестен резултат.
По-простичко казано – хората не си задават въпроса защо дадена дума за дадено нещо звучи точно по този начин, а не по друг. Хората възприемат езика като даденост, като готова система от граматични отношения и фиксиран в продължение на много поколения набор от речникови единици.
Езикът най-вече се променя частично в лексикално отношение, защото много думи отпадат от активния речник, други идват на тяхно място; междуобщностните контакти водят до преливане на думи от един език в друг; измислят се напълно нови думи, които да описват нови реалности, но всичко това не прави езика коренно различен от една епоха в друга.
Например, и днес славянските езици пазят праславянските изконни думи и споделят над 50% общ речник помежду си, въпреки толкова изминали векове от тяхното разделение.