Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2011 21:44 - Реинкарнация. Инкарнация. Въплъщение
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 7927 Коментари: 6 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Реинкарнация. Инкарнация. Въплъщение
Популярно, непретенциозно четиво за високите етажи на събития, като прераждане, въплъщение и олицетворение. Научете повече за паметта на минали животи и, че това е вашия живот.
image

Да започнем не от самото начало, както трябва да бъде, а от средата. Всички сме чували за процеса на прераждане ... Това е доста нашумяло учение, дошло при нас от изток, където казват, че душата след живота не отива в ада или рая, или на Страшния съд, и къде ли другаде още, а просто се преражда отново на земята. В какво ще се прероди, това зависи от начина, по който душата е изживяла живота си.

Това учение е вярно, но само в отчасти ... По-точно, собствено това е част и от една много древна славянска традиция (животоописание).

Да, малко отстъпление за онези, които са запалени по родноверието, християнството, будизма и други вярвания. Голяма част от това, което ще кажа наистина ще бъде напълно ясно и за славяните, но ще бъде напълно различно. Аз само ще ви предам това, как е устроен самия процес във вселенски мащаб, и това, че то не съвпада с това, което някой е писал по-рано, не означава, че това не е така, това просто говори, че тези, които са писали иначе, са имали малко данни.

Сега нека да тръгнем от началото.

Ние представляваме космоса (вселената или дори самия живот) като цяло, тристепенна структура: Светът на Яви, Нави, и Прави.


Яви - Реалността - това е нашия телесен свят, ... свят на физическо въплъщение и наличие на плътна материя.

Нави- светът на тънката материа, изтъкана от фините енергии и енергийни структури (подобни на астралния свят). Това е като слой между световете на Яв и Нав Ра и всички, които са родени в Прав, в Navi се формират и влизат в Яв (явяват ни се)

Прави - света на първо-формата. Света на боговете и предците, фините енергии, мислите, векторите, всичко, което е било, и ще бъде. Това е самият Род, ако искате.

Младата душа се ражда в Прав като енергийноинформационен поток. Живатма, частица от живия Космос, притежаваща "разум". Това е нашата съвест, нашата истинска същност! Там тя намира сили и знания, и оттам започва своето слизане, по пътя на тялото дух, изградено от малки частици енергия в света на Прав, а после и душата, произтичаща от фини материални структури от Нави..

И едва тогава, потъвайки в средния свят, ще открием изричното си тяло. Целият този процес се нарича Въплъщение (придобиване на плът)

Процесът е до болка познат и разбираем ... Но, когато започва процесът обратно възхождение, възникват различни видове нарушения.

Да разгледаме процеса на напускане на земята (засега в общи черти):

След преминаване границата на смъртта, когато явното тяло завърши службата си, по една или друга причина, ние се освобождаваме от този костюм (поради което, славяните са изгаряли тялото, така че както бързо се сваля дрехата, така бързо и лесно да си отиде и тялото. И затова не е необходимо да се прави от смъртта, дори на най-близките хора, трагедия, защото те са в по-висок свят, и продължават да съществуват ... Трябва да се радваме за тях повече, отколкото да скърбим.).

Следваща Същност на Душата в тялото (или по-точно същността на духа в тялото, и духът са вече в организма на душата) се отправят в света Нави, където става пречистването. Пречистването, между другото, е процес, много подобен на изгаряне и за по-низшите форми може да изглежда като "Ад", с изпепеляващи огньове.За по-висшите е не повече от приятна процедура, сравнима с къпане в банята или ваната (Низшите и висшите форми са онези, които не са следвали пътя на развитие, а са поели пътя на деградация или, обратното, тези, които са се изкачвали къв върха, по пътя на развитието).

Низшите форми, тези, които са тръгнали по напълно грешен път, който те са избрали първоначално, напълно изгарят в света Нави, разпадат се на малки частици от най-добрата енергия, която отива в света на Прав, и там образува нов живот. Този процес в момента, за съжаление, е най-широко разпространен. Това е процес на пълно възстановяване - Реинкарнация (прераждане). Ти не си изпълнил своите задачи, така че напълно се прераждаш отново.


Ако душата има опит и то голям ... но не и в тези области, които са необходими за неговия растеж и развитие, то този опит не се губи. Такава душа в света на Нави, е разделена на Нави-тънки слоеве от материята, някои форми на памет, които след това, при формирането на новата душа, могат да се прикачат към нея, вече в душата, които са нужни за придвижването, и по този начин да я подхранва със собствените си знания. Това се нарича памет от минали животи, както и тези животи могат да бъдат много ... Но това не е вашия живот, това са чужди спомени на други хора. Този процес се нарича Въплъщение (вселяване). Това е нечия памет, част от нечий живот, която се вселява във вас, за да довършите тази част от опита, който тя представлява. Понякога тя може да бъде толкова силна структура, че може да причини раздвоение на личността.

Така че всички, които твърдят, че техните души са хиляди (милиони, и така нататък.) години, грешат: Това не е нищо повече от опита на другите. Самата Живатма може да бъде по-стара от Космоса, но във въплъщенията си, тя рядко излиза извън рамките на 9 до12 кръга (превъплъщения). Така че, тези два процеса могат да бъдат подчинени от много силна личност на душата, която просто е направила грешка или нещо не е завършено още ... Но това се случва много рядко.

Сега, да разгледаме възхождението (изкачването) на най-висшите същества. Тези, които са живели живота си, получавайки най-много опит, и преминавайки през всички уроци, които сами са планирани, ще се изкачат във света на Нави, ще минат през пълно пречистване, и няма да загубят своята цялост и памет. Ако на такава душа все още е необходим опит, тя придобива ново тяло, хранейки се с енергията на Нави и Прави, за да се въплъти отново и да получи новия опит. Естествено памет се изрязва с пристигането на Земята, за да не се влияе на новия опит, но такова същество може по всяко време, без дори да знае за него, да използва съхранения опит и знания, придобити по-рано.

Тези въплъщения, за получаване на опит, най-често са не повече от 3-4. Освен това, ако такава душа реши отново да влезе в света на събуждането (Яви), то тогава става въпрос за подпомагане на другите, а от 4-то - 5-то въплъщение до 7-мо - 8-мо, душата се връща като Духовен учител, наставник, който отговаря, и т.н. На 7-то въплъщение и след това тя идва за изцеление на света ... За да лекува хората и природата, за да се поддържа висшия баланс. След 9-то въплъщение души се появяват много рядко, защото това просто не е необходимо. След приключване на всички дела на земята, душата отива в цялата структура на света на Прав, където тя се нарежда, заедно с другите богове, създатели на Вселената и другите светове.

www.knlife.ru

За разнообразие един разказ

животът отвъд

 

Дали има живот за душите ни когато земните мъки свършат?Този въпрос вълнува човечеството от хиляди години и мен особено много.Никога не съм се съмнявала,че продължаваме да живеем на друго място,под друга форма,на друго ниво.Както и в това,че се връщаме много пъти на земята за да трупаме опит.Колкото повече книги чета,толкова по-близка и позната я чувствам тази тема.Не ми се иска чак когато душата ми отлети да намеря отговор на въпроса какъв е смисъла на сегашното ми съществуване и защо съм си го избрала точно такова.Дано четейки да открия истината за себе си и да намеря душевното спокойствие,към което толкова се стремя.Последната книга,която прочетох-Живот от другата страна на Силвия Браун и Линдзи Харисън,ми направи голямо впечатление и като стил на писане и като описание.Ето части от нея:

Едно от най-големите открития беше, че повечето от световните големи религии, включително и христи­янството, преди да бъде реконструирано от папа Константин през vi век, приемат истината за пре-раждането и безкрайните цикли на душата между този свят и другата страна. Ако това е вярно, трябва да има препратки и в библията, ако допуснем, че папа Константин не може да контролира всяко копие и всеки превод и да се отърве от всичко, което лично не му е било по вкуса. Основавайки се на това предположение, аз станах прилежен читател на библи­ята. Изчетох всичките й двадесет и шест версии, като любим ми стана прекрасният превод на ламса от оригинала на арамейски.

Няма смисъл да казвам, че той промени живота ми и че колкото повече учех, толкова по-прости и по-малко объркващи ставаха религиозните и духовните вярвания. Абсолютно си­гурно е, че човешките същества и техните субектив­ни интерпретации на бога, а не самият бог причиня­ваха толкова много главоблъсканици сред хората.

Нещото, което със сигурност разбрах, беше, че ако се хващаме за буквалния превод, на която и да е версия на библията, ние ще бъдем сериозно объркани. Напри­мер сигурна съм, че и вие като мене сте чували някой да оправдава езичеството, предразсъдъците и други форми на неприемливо поведение, мотивирайки се: „така казва библията".

Първият въпрос, който тряб­ва да зададем на тези хора, е в коя от двадесет и шестте версии е казано това, защото е ясно, че ако съвършеният любящ бог защитава омразата и жестокостта, към което и да е от неговите деца, той драстично е пострадал в този конкретен превод на библията. След това ги попитайте дали вярват, че кръвосмешението в пияно състояние не е наистина толкова сериозно нещо, както се намеква в разказа за лот, и дали техните „упорити синове" трябва да бъдат наказани с публично замеряне с камъни от техните съграждани (второзаконие 21:18-21).
Аз все още се питам всеки ден: „ти какво мислиш?".

Бях доволна да открия, че дори в преводи на библи­ята, писани след папа Константин, има пет или шест препратки към прераждането и нашите цикли оттук до другата страна, които са успели да останат недокоснати. Само един пример:Девета глава от Йоан разказва историята на човек, който е роден сляп. Учениците питат Исус: „учителю, кой е сторил грях, този човек или неговите родители, че той се е родил сляп?".

С други думи, учениците признават възможността, че може да си роден сляп заради грехове, които си извършил. Но кога човекът, който се е родил сляп, би имал време да извърши грях, ако това не е било в предишен живот? Другата възможност е да го е направил, докато е в утробата, но според мен там не би имал място да го стори.
По-очевидна препратка към прераждането се среща в Матей, глава 17. Исус говори на Петър, Яков и Йоан и казва: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха" (стих 11-12). Стих 13 гласи: „тогава учениците разбраха, че той им говори за Йоан кръстител". Сега ние знаем, че в едно от преражданията си Илия бил взет от мнозина за Илия Очевидно е, че времето, когато „те не го познават", е в друго прераждане, при което учениците разбират, че това е Йоан кръстител, който е обезглавен от цар ирод, което е ясен пример за това, че „са правили с него, каквото си искат".

"Като преглежда-Ме нашите животи не през земните си очи, а през духовните си очи на абсолютна честност, ние не само виждаме това, което сме извършили от нова гледна точка, но също наблюдаваме и хората около нас със състраданието, което вероятно не сме им оказали навремето.

Това е ключова тема, защото на въпроса кой преценя току-що завършилия ни живот, отговорът не е бог, нито нашият духовен водач. Това сме ние. Ние преце­няваме себе си, своя триумф и падение, своята човеч­ност или липсата й, добрите и егоистичните си постъпки, миговете на смелост и страх и най-вече, колко успешно сме изпълнили целите на картата, която сме си направили, когато сме избрали да напуснем дома. Това е най-суровата преценка, на която ние можем да бъдем подложени, защото, тъй като няма негативизъм от другата страна, няма и егоистично защитаване или самооправдание,. Които да ни попре­чат да видим истината за нашите действия, когато сме на земята. Нашият духовен наставник, който е бил с нас във всяка стъпка от пътя ни през живота, който наблюдаваме, ще ни успокои, но в края на краищата последната присъда на нашия успех или провал е наша."

"Как изглежда другага страна? Пейзаж, климат и архитектура
Не се ли изморихте да слушате, че другата страна е „по-красива, отколкото можете да си представи­те", ако това по някакъв начин би ни помогнало да си изградим нейния образ? Първо, ако тя е по-кра­сива, отколкото можем да си я представим, защо да полагаме усилия да се опитваме да си я представим? Второ, с такова бегло описание без съмнение човек би се изкушил да си мисли, че другата страна наис­тина не е нищо друго освен една хубава вълшебна при­казка.

Истината е, че другата страна е изключително красива, но ние не трябва да си мислим за нея пове­че отколкото за родните си градове. Нейните уди­вителни образи са безспорно гравирани в нашата ду­ховна памет. Ние всички идваме от другата стра­на и сме се връщали там много пъти между животи­те и отново щастливо ще живеем там, когато то­зи живот свърши. И вярвате ли или не, на всички ни е мъчно за другата страна и всеки от нас пътува астрално дотам по време на сън, поне по два-три пъ­ти на седмица, само че не можем да си го спомним съзнателно.
Ако някакъв детайл в тази глава, без значение кол­ко обикновен ви изглежда, предизвика у вас някакъв странен, далечен резонанс, моля, не го отхвърляйте

Като нещо, което може би смятате за погрешно. Вместо това отворете съзнанието си, за да приеме­те, че това е вашата душа, която ви шепти и ви моли да забележите познатата пътна карта до до­ма.
Както казахме във втора глава, другата страна не е някакво митично място „навън, някъде там". Тя е точно тук при нас, някакъв си метър над земята.
Тя е съвършен огледален образ на земната природ­на топография. Нашите седем континента; планин­ски вериги, равнини и пустини; нашите океани, мо­рета и реки; нашите гори, джунгли, острови, хълмо­ве и всяко друго творение на природата на земята, всичко съществува в своя съвършен оригинал от дру­гата страна. Понеже там няма ерозия, замърсяване или разрушение, планинските вериги са остри и ви­соки, водните басейни са чисти и лазурносини, а бре­говите ивици са недокоснати, каквито са били пре­ди хиляди години. От другата страна, където вре­мето не съществува, където всяко живо същество винаги е било и винаги ще бъде, нищо не остарява, нищо не загнива, нищо не се разрушава. Всеки квад­ратен сантиметър земя и вода е невероятно, вечно нов.
Това включва и двата изгубени континента на зе­мята. Атлантида е в разцвет в океана от другата страна, който съответства на нашия атлантичес­ки океан, а в техния тихи океан лежи огромният, про­цъфтяващ континент лемурия.

Еднаквостта на дома не е ограничена до природ­ните чудеса. Много от чудесата, създадени от човеш­ка ръка на земята, са съществували първо от друга-Та страна и са били подсъзнателно запомнени и претворени тук. Не е никакво съвпадение, че такива уди­вителни чудеса като пирамидите, сфинкса, висящи­те градини на вавилон, великата китайска стена и тадж махал украсяват пейзажа на другата страна, та­ка изпипани, като че ли са били завършени тази сут­рин. Партенонът е незасегнат и за него се грижат с любов. Оригиналната венера милоска и другите ве­лики творби на изкуството през вековете, които са толкова красиво претворели тук, не са дори и най-малко засегнати у дома от жестокостта на ванда­ли, крадци, войни, времето или природните сили. Ве­ликата александрийска библиотека, разрушена при по-жар на земята, е съвършено запазена там, а свитъ­ците от мъртво море не само изглеждат чисто но­ви, но се четат и от другата страна като детски роман. Дори гръцко-римският архитектурен стил произхожда от дома, а след това се появява на зе­мята. Всъщност, както ще видим след малко, пър­вите сгради, които ни посрещат отвъд тунела, са построени в този класически стил, който ние тук свързваме с грациозност и величественост.

В действителност има постоянна обратна връз­ка на красотата между другата страна и земята. До­като великите художници, архитекти и строители продължават да възпроизвеждат на земята някои от най-обичаните чудеса на дома чрез подсъзнателните си спомени, ще има любими земни места, възпроиз­ведени от другата страна също заради тяхната кра­сота, божественост и успокояващата приемстве­ност, която те създават между двете измерения. Например гетсиманската градина, която присъствието на христос направи свещена, е идентично възп­роизведена от другата страна, както и други таки­ва места за поклонение като мека, ватикана и катед­ралата „св. Патрик". Така че без значение дали сме на земята или у дома, ние винаги можем да намерим пътя към някое познато място, където да се преклоним пред бога и да почетем неговото присъствие."

"Залата на записите
Залата на записите е веднага вляво от залата на мъдростта. Тя е една от най-удивителните и попу­лярни сгради от другата страна. Също като залата на мъдростта нейната архитектура е в класически гръцко-римски стил, с извисяващи се мраморни колони и зашеметяващ свод, който се издига над околния пейзаж.
Залата на записите, както нейното име предпола­га, съдържа всеки един исторически труд, написан някога, включително и тези, чиито „оригинали" са били разрушени на земята, от александрийската библиотека до прекрасните томове, изгубени с континен­тите Атлантида и лемурия, и до свещените акашови записи, които най-добре мога да определя като написаните спомени на бога. Залата на записите съдържа и подробни карти на всички прераждания и всеки един наш живот на земята. Аз съм посещавала астрално залата на записите много пъти и тя никога не е преставала да ме удивява. Безкрайни редици след редици и всяка редица, изпълнена с безкрайни рафтове, и всеки рафт, изпълнен със съвсем истински свитъци, в съвършено състояние и ред, върху които са запазени за вечността всички наши карти, написани на съвър­шен арамейски, универсалния език, който ние всички перфектно говорим от другата страна.
В залата на записите можем да изучим собствени­те си карти на спокойствие. Да разберем смисъла и перспективите на пътуването на нашата душа.. Можем също да изучим картите на нашите близки, които сме оставили на земята, да отговорим на всеки въп­рос, който може да сме имали относно времето, прекарано с тях, и да проследим точно какво ще им се случи и защо, докато ги срещнем отново. Много полезно също е да се изучи картата на някого, с когото не сме могли да се разберем през последния си живот, да осъзнаем за каква цел ни е служил той, за каква цел сме му служили ние и какви конфликти от минали животи вероятно все още действат, за да ни привле­кат отново заедно.

Има още една удивителна полза от изучаването на картите в залата на записите, но за да я оценим напълно, ние трябва да знаем, че има три начина, по които да прегледаме тези карти:

• ние можем да наблюдаваме разгъването на нечия карта, точно както наблюдаваме нашия собствен последен живот да се развива на машината за скани­ране, пълноцветен, триизмерен, с холограмна автен­тичност.
• ние можем да изслушаме картата, като записана на свръхмодерна лента книга, което всъщност е аудиоформа на машината за сканиране подобно на аудиторна комбинация между звук и картина с вирту­ална реалност.
• или — колкото и да е невероятно — можем да позволим на нашия дух да се изкачи и да се потопи в самата карта.„сливането" от другата страна може да бъде в основни линии описано като пълна, изключителна съпричастност. Без въобще да губим нашата собст­вена идентичност или да приемаме идентичността на човека, с когото се сливаме, ние временно можем да възприемем неговите усещания, неговите чувства и неговата реалност в нашето същество. Ние не изживяваме буквално неговия опит, но се изпълваме с цялата сетивна информация от него.И точно този трети начин е най-често използван от жителите на другата страна за исторически изследвания. Вместо просто да прочетем историята, ние може да си изберем който и да е човек, съществу­ващ в историята, и да се потопим в неговата карта. В действителност да извървим неговите стъпки."

"Помислете за хората в живота си, мислете за тях един по един. Без значение дали сте убедени или не в съществуването на прераждане, направете едно прос­то упражнение, като се запитате: „ако има такова
Нещо като минали животи, познавал ли съм този чо­век преди?". Спрете се на първия отговор, който ви идва наум, без значение дали той е „да" или „не". Ако той е „да", запитайте се дали в този човек няма не­що познато в мига, когато сте го срещнали за първи път, като това няма нищо общо с неговия външен вид, а е някаква вътрешна, уникална комбинация от качества, която ви кара да кажете „това си ти!" за някой човек, който, както се предполага по всички правила на света, е напълно непознат.
Това разпознаване на уникалните качества на дру­гия е нещото, което ни държи вечно свързани от дру­гата страна с добавката, че напълно си спомняме все­ки преживян миг там и на земята, така че няма ни­каква загадка как и откъде се познаваме. Ако всички се превръщахме в бели листове или в идентични ходе­щи късове от любов всеки път, когато правим пре­ход от това измерение до другото, как на земята (или не на земята) бихме се разпознали един друг отново?"

И толкова други неща,които ме карат да се замисля за живота си и за това какво ще последва после.Ако всичко е така,както го усещам и пише по тези книги,значи страданието тук има смисъл и мога да съм спокойна,че близките ми ще бъдат завинаги с мен по един или друг начин.
Publicado por kimjackson 






Гласувай:
12
1



Спечели и ти от своя блог!
1. allvin - ,,Никак няма да умрете"...
05.09.2011 22:32
,,Никак няма да умрете" ; ,,Ще бъдете като Бога" -с тези лъжи някога Луцифер успя да измами Адам и Ева и да заграби царството им - нашата прекрасна Земя - тогава истински Рай.Когато човек умира,духът му заспива,за да чака второто пришествие на Исус Христос. Ако някой човек вярва в тези лъжи за прераждането,връзката между него и Бог изгаря точно както изгоряха парите на хората във финансовите пирамиди в началото на 90-те години,защото всички така наречени източни учения,които учат за прераждане ,са ,,духовният" еквивалент на тези грабителски финансови пирамиди.
цитирай
2. taidzi - Но прераждането не е само абстра...
05.09.2011 22:49
Но прераждането не е само абстрактен принцип. По едно или друго време всички са имали спомени от свой предишен живот. Това се нарича deja vu. Не е необичайно човек да срещне някого за пръв път и да почувства симпатия към него. Това е, защото го е познавал в някой предишен живот. Понякога едно място или сцена могат да възбудят дълбоко скрити спомени. Като че ли човек е бил там преди - което всъщност е така. Или събуждане от сън, странно познат, макар да няма никаква връзка със сегашния живот и среда - той е откъс от предишен живот, излязъл на повърхността, за да спомогне при изживяването на настоящата карма.
цитирай
3. анонимен - o
06.09.2011 11:25
taka li, a ne moje da sre6tne nqkoi 4ovek i da ima simpatiq kum nego ne 6toto go poznava ot nqkoi drug jivot, kvi glupisti govorite be, napalno obi4aino si e da sre6ne6 nekoi 4ovek i da ima6 simpatiq kum nego, zna4i go haresva6. Kva e taq logika 4e 6tom simpatizira6 na nekoi zna4i si gi poznaval v nqkoi drug jivot basi glupostite.
цитирай
4. amore - НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ!!!
06.09.2011 19:37
А разказа "за разнообразие" е най-синтезираното и точно описание на другата страна на "завесата". Всичко е въпрос на ниво на съзнание. От него зависи какво ще търсим и как ще възприемем другата страна, а също и как живеем сегашния си физически живот. Благодаря! Сърдечен поздрав!
цитирай
5. zahariada - :))) Re:4 amore
07.09.2011 10:47
Благодаря, най-сърдечно! Хубав ден!
цитирай
6. анонимен - Къде спрях да чета поста: &quo...
07.09.2011 14:11
Къде спрях да чета поста:
"китайска стена и тадж махал украсяват пейзажа на другата страна"...
китайската стена всеки знае защо е построена. Нима в "нави", "прави" или там някъде има войни!? А Тадж Махал от какво е построен? От любов, но повече от мъка - има ли там мъка?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 30485381
Постинги: 17928
Коментари: 20158
Гласове: 27095
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31