Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2011 23:34 - Пътуване извън тялото Р. Монро Глава 6
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1292 Коментари: 2 Гласове:
2



6. ОБЪРНАТ ОБРАЗ
Парадоксално е, но учените днес могат много по-лесно да си представят
възможността за съществуването на тази област, наречена Място III, отколкото на
Място II. Защо? Защото тя много точно съвпада с най-последните им разкрития във
физиката – с устройствата за бомбардиране на веществото, ускорителите на
елементарни частици, циклотроните и други.
Най-добрият начин за запознанство с Място II е да се вземат забележителните
опити, насочващи точно към това, направо от записките.
5. 11. 1958 г. Следобед.
Вибрациите дойдоха бързо и лесно, дори не ми създадоха неудобства. Когато
станаха достатъчно силни, направих опит да се издигна над материалното тяло, но без успех. Каквато и мисъл или комбинация да опитвах, оставах прикован точно там,
където си бях. Тогава си спомних номера с въртенето, който действа точно така, сякаш се въртите в леглото. Започнах да се въртя и установих, че материалното ми тяло не се върти” заедно с мен. Раздвижих се бавно и след миг бях „с лицето надолу” – поза, противоположна на положението на физическото ми тяло. В момента, когато достигнах тази 180є позиция (извън фазата, на другия полюс), открих под себе си дупка. Само така бих могъл да опиша видяното. Според сетивата ми изглеждаше като дупка в стена, дебела около 60 сантиметра, която се простираше безкрайно във всички посоки (във вертикален план). Очертанията на дупката точно следваха формата на моето тяло. Докоснах стената и почувствах, че е равна и твърда. Ръбовете на дупката бяха относително груби.
(Всички тези докосвания извършвах с нематериалните ръце.) Извън дупката нямаше
нищо освен тъмнина. И това не бе тъмнината на неосветена стая, а чувството за
безкрайно разстояние, вселена, сякаш гледаш през прозорец към далечния космос.
Усетих, че ако зрението ми е достатъчно силно, бих могъл да видя наблизо звездите и планетите. Моето усещане бе за нещо дълбоко, извън космоса и Слънчевата система, много далеч – на едно невъобразимо разстояние.
Раздвижих се предпазливо през дупката, като се държах за страните й, главата си
промушвах внимателно. Нищо освен черна тъмнина. Нито хора, нито предмети.
Втурнах се обратно, защото бе изключително странно. Превъртях се обратно на 180є,
усетих се свободен в материалното си тяло и станах. Беше ясен слънчев ден, точно
такъв го оставих, преди да напусна, както ми се стори, само за няколко минути. Време на отсъствие: час и пет минути!
18. 11. 1958 г. Нощ....

Целият текст четете ТУК






Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. universalnite000 - :) Отново моите поздрави, приятелю ...
05.01.2011 12:05
:) Отново моите поздрави , приятелю ! В момента не ми идва с какво мога да те допълня , но обещавам - ако ми дойде , ще намина да споделя :) Спокоен да е денят ти !
цитирай
2. zahariada - :Re 1 Благодаря, приятелю!
05.01.2011 12:24
На теб също!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39756716
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031