27

„Двойката“ – двуместна състезателна лодка от червено дърво, изящна като цигулка, едва се движеше като тясна лентичка по огледалната река. Двете гребла се плъзгаха по водата по плоската си страна. Шелга и Тарашкин с бели къси панталони, голи до кръста, с олющени от слънцето гърбове и рамене, седяха неподвижно с вдигнати колене.

Кормчията, сериозно момче с морска фуражка и омотан около врата шал, гледаше секундомера.

– Ще има буря – каза Шелга.

На реката беше горещо, нито лист не помръдваше по буйната зеленина на гористия бряг. Дърветата изглеждаха прекалено източени. Небето беше толкова наситено със слънце, че синкаво кристалната му светлина сякаш се изсипваше на купища кристали. Чак очите те заболяваха, слепоочията те стягаха.

– Гребла на вода! – даде команда кормчията.

Гребците отведнъж се превиха до опънатите колене, със замах потопиха греблата, отметнаха се назад и изпънали крака, почти легнаха на седалките.

– Раз два!…

Греблата се извиха, лодката като стрела се плъзна по реката.

– Раз два, раз два, раз два! – командуваше кормчията.

Ритмично и бързо, в такт с ударите на сърцето – вдишване и издишване – се прегъваха, допирайки се до коленете телата на гребците, изправяха се като пружини. Ритмично, с пулсирането на кръвта, с голямо напрежение работеха мускулите.

си – между веждите на кормчията, поддържайки с очи линията на равновесие. От лодките за разходка само успяваха да извикат подир тях:

– Гледай ги дяволите!… Как пердашат само!…

Излязоха на морския бряг. Пак постояха минута неподвижно върху водата. Избърсаха изпотените си лица. „Раз два!“ Подкараха обратно покрай яхтклуба, където като мъртви платнища висяха в кристалния зной огромните ветрила на състезателните яхти на ленинградските профсъюзи. На верандата на яхтклуба свиреше духова музика. Опънатите край брега леки, пъстри опознавателни флагчета и знаци не се поклащаха. От ветроходните лодки в реката се хвърляха загорели хора, вдигайки пръски....

Целият текст ТУК