ГЛАВА IV
Прочее бяха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, бяха всички заедно на планината с жените си и децата си, когато дойдоха всички воини и войници. Племената не се състояха нито от шестнадесет хиляди, нито от двадесет и четири хиляди мъже.*174
Обкръжиха целия град и викаха силно, въоръжени със стрели и с щитове, удряха барабани, надаваха боен вик, свиреха с уста, крещяха, подканяха към битка, когато дойдоха току до града.
Ала жреците и жертвоприносителите не се побояха, само ги гледаха от края на крепостната стена, гдето стояха в добър порядък с жените си и децата си. Мислеха само за усилията и крясъците на племената, когато те се качваха по полите на планината.
Вече малко оставаше да се нахвърлят върху входа на града, когато отвориха четирите кратуни, които бяха накрай града, когато излязоха земните пчели и осите, като пушилка излязоха от кратуните. И тъй воините загинаха от насекомите, които ги жилеха по гледците и им се лепваха по носовете, устата, краката и ръцете.
- Къде са - думаха - ония, които уловиха, които извадиха всички земни пчели и оси, дето са тук?
Направо отиваха да ги жилят по гледците, жужаха на орляци гадините над всеки човек; и замаяни от земните пчели и осите, вече не можаха да държат нито лъковете си, нито щитовете си, които бяха захлупени на земята.
Когато падаха, оставаха проснати в полите на планината и вече не усещаха, когато мятаха по тях стрели и ги раняваха с брадви. Само прости тояги използуваха Балам-Кице и Балам-Акаб. Жените им също се впуснаха да убиват. Само една част се завърна и всички племена удариха на бяг. Но довършиха, убиха първите, които хванаха; не бяха малцина мъжете, които умряха, и не умряха ония, които те мислеха да преследват, а ония, които насекомите нападнаха. Не бе и храбро деяние, защото не умряха от стрелите и от щитовете.
Тогава се предадоха всички племена. Смириха се народите пред Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.....

Прочетете пълния текст и предишните ТУК