Пирамидата на Слънцето се намира в древния град Теотиуакан. Тя е третата по големина пирамида в света и съответно е най-голямата в Теотиуакан. Постройката е висока 210 фута (72 метра) и със страна 650 фута (245 м), огромна пирамида от каменни отломъци, кирпич и почва, с фасада от камъни. На върха на пирамидата има дървен храм, от който се открива впечатляваща гледка към града. Пирамидата всъщност представлява поредица от пирамиди, построени една върху друга. Пирамидите и други структури са стъпаловидни, а не с гладки стени като египетските пирамиди, а камъните, използвани за построяването им не са толкова големи като тези в пирамидите в Гиза. По време на разцвета на Теотиуакан повечето от сградите били измазани. Пирамидата на Слънцето е била боядисана в светло червено.

Интересото в някои от пирамидалните постройки в Теотиуакан е че те съдържат дебел слой слюда, която не можела да се набави от никъде другаде освен от Бразилия, която е на около 2000км от там.

Слюдата е много люспест и чуплив материал, но въпреки това големи парчета слюда са били пренесени на около 200км (без да са познавали колелото). Освен това слюдата е била използвана във вътрешността на пирамидата, а не във покривния слой, където е щяла да се вижда. Въпросът е защо е бил целият този труд. Слюдата често се използва като изолатор на електричен ток. Дали това не е била причината, поради която е била използвана в пирамидата?

Откритта през 1971г пещера под пирамидата на Слънцето хвърля известна светлина върху вероятната причина за построяването на пирамидата, а може би и на върху причината, поради която самият Теотиуакан е бил построен точно там. Пещерата всъщност е естествено образуван от лава тунел, разширен и довършен в древни времена. Долината Теотиуакан е странична долина на Мексиканската долина и е една от няколкото естествени заливи в средата на вулканичен район. Това е причината да има много пещери, образувани от потоци лава. Пещерата е била използвана още преди пирамидата да бъде построена. Според традициите на ацтеките създаването на Земята и Луната, а дори и центърът на съвременната Вселена е бил в Теотиуакан. В Мексико подобни пещери се смятали за символични утроби, от които излизали боговете и предците. Това е наложило мястото като много свято и то е останало в паметта на ацтеките.
Източник: fenomen.com