Химичната сватба на Християн Розенкройц

година 1459

описана чрез

Йохан Валентин Андре

Адаптирана на новонемски от

д­р Валтер Вебер

превод от

Нели Спиридонова–Хорински 

Външната корица на изданието от 1616 година

СЪДЪРЖАНИЕ

Химичната сватба на Християн Розенкройц година 1459 описана чрез Йохан Валентин Андре

Химичната сватба на Християн Розенкройц. Статия от Д-р Рудолф Щайнер

Статия към Химичната сватба на Християн Розенкройц. Духовно-научно разглеждане Д­р Валтер Вебер

Ден първи

В навечерието на Великден когато седях на моята маса и в смирена молитва, както съм си свикнал, се обръщах към моя Създател, мислейки за многото велики тайни, разкрити ми от Бащата на светлината в неговото величие, подготвяйки се да приготвя къс незаквасен, неопетнен хляб в сърцето си за едно мило великденско агънце, изведнъж се появи такъв страшен вятър, че аз не можах да си представя нищо друго, освен че планината, където се намираше моята къщица, ще се разцепи под натиска на тази страшна сила. Тъй като такова нещо от страна на дявола, който ми беше причинил много страдания, не ме изненада, събрах смелост и останах в моята медитация, докато въпреки моята задълбоченост усетих някой да ме потупва по гърба, от което така се изплаших, че не посмях да се озърна, още по-малко да покажа такава радост, каквато човешката слабост в такива случай би могла да изпита от такива неща. И след като за сетен път силно бях дръпнат за дрехата, най-после се обърнах. Там стоеше една чудно хубава жена, чиято рокля, цялата в синьо, беше обсипана със златни звезди също като небето. В дясната си ръка тя държеше масивен златен фанфар, на който беше гравирано едно име, което можах да разчета, но по­късно ми беше забранено да го разкрия. В лявата ръка държеше голяма връзка писма на всевъзможни езици, които (както узнах по-късно) тя трябваше да разнесе по всички страни. Тя имаше големи и красиви крила, които бяха обсипани с очи; с тях можеше да се издига и да лети по­бързо и от орел. Аз сигурно бих забелязал много повече неща, ако тя не беше останала толкова кратко при мен и ако уплахата и учудването не изпълваха цялото ми тяло; така че трябва да се задоволя само с това. Докато успях да се обърна, тя прехвърли писмата, извади едно малко писъмце, което положи на масата с дълбок поклон и без да каже дори и една единствена дума, се отдръпна от мен.

Целиат текст на Ден първи  ТУК