Блогът на zahariada :: Хиперболоидът на инженер Гарин. Ал. Толстой

14 Генералът едва беше излязъл, когато в преддверието се чу протестиращият глас на момчето за поръчки, после друг глас изказа желание момчето да върви по дяволите и пред секретаря застана Семьонов с разкопчано палто, с шапка и бастун в ръка, а в ъгъла на устата – издъвкана пура. – Добро утро, приятелю – каза бързо той на секретаря и хвърли върху масата шапката и бастуна, – я ме пуснете при краля без ред. Златното моливче на секретаря увисна във въздуха. – Но днес мистър Ролинг е особено зает. – Е, глупости, приятелю… Вън в автомобила ме чака човек, току-що пристигнал от Варшава… Кажете на Ролинг, че сме по работата на Гарин. Веждите на секретаря скочиха нагоре и той изчезна зад ореховата врата. След една минута се показа: „Мосю Семьонов, моля влезте“ – изчурулика той с ласкав шепот. И сам натисна дръжката на вратата с форма на лапа, хванала топка. Семьонов застана пред краля на химията. Той не се вълнуваше особено, първо, защото по природа беше простак и, второ, защото в този момент кралят имаше по-голяма нужда от него, отколкото той от краля. – Ролинг го прониза със зелените си очи. Без да се смути и от тона, Семьонов седна отсреща от другата страна на писалището. Ролинг каза: – Е? – Работата е свършена. – Чертежите? – Знаете ли, мистър Ролинг, получи се известно недоразумение. – Питам, къде са чертежите? Не ги виждам – свирепо каза Ролинг и тупна леко с длан по писалището. – Слушайте, Ролинг, ние се уговорихме, че аз ще ви донеса не само чертежите, но и самия апарат… Аз направих извънредно много… Намерих хора… Изпратих ги в Петроград. Те проникнаха в лабораторията на Гарин. Видяха как действува механизмът… Но тогава, дявол го взел, станало нещо… Първо, оказали се двама Гарини. – Още в началото допусках подобно нещо – с погнуса каза Ролинг. – Единият успяхме да убием. – Убили сте го? – Ами – нещо от този род. Във всеки случай – той умря. Това не бива да ви тревожи: ликвидацията стана в Петроград, той самият е съветски поданик – дребна работа… Но след това се появи двойникът му… Тогава положихме страхотни усилия… – С една дума – прекъсна го Ролинг, – двойникът или самият Гарин е жив и въпреки парите, които похарчих, вие не ми донесохте нито чертежите, нито апарата. – Искате ли да го повикам – в автомобила е Стас Тъклински, участник в цялата тази работа, той ще ви разкаже подробно. – Не желая да видя никакъв Тъклински, нужни са ми чертежите и апаратът… Учудвам се на смелостта ви да се явите пред мен с празни ръце… Въпреки студенината на тези думи, въпреки че след като каза всичко това, Ролинг убийствено погледна Семьонов, сигурен, че калпавият руски емигрант ще бъде сразен и ще изчезне безследно. Семьонов без ни най-малко смущение пъхна в устата си изподъвканата пура и бойко изрече: – Не искате да видите Тъклински, добре – не е голямо удоволствие. Но ето каква е работата: на мен ми трябват пари, Ролинг, към двайсет хиляди франка. Чек ли ще ми дадете, или ще платите в брой? При целия си огромен опит и познаване на хората Ролинг за първи път в живота си срещаше такъв нахалник. Месестият му нос чак се изпоти от полаганите усилия да се сдържи да не запрати мастилницата в луничавата физиономия на Семьонов… А колко скъпоценни секунди бяха загубени през време на този никакъв разговор! Той успя да се овладее и посегна към звънеца. Семьонов следеше ръката му и каза: – Работата е там, скъпи мистър Ролинг, че инженер Гарин сега е в Париж. 15 Ролинг скочи – ноздрите му се разшириха, вената между веждите се изду. Той изтича до вратата и я заключи, после отиде съвсем близо до Семьонов, хвана се за гърба на креслото, с другата ръка се вкопчи за ръба на писалището. Наведе се до лицето му: – Лъжете. – И таз добра, ще седна да лъжа… Ето как станало: Стас Тъклински срещнал двойника в пощата в Петроград, когато онзи подавал телеграма, и видял адреса: Париж, булевард Батиньол… Вчера Тъклински пристигна от Варшава и ние веднага изтичахме на булевард Батиньол и в кафенето се сблъскахме лице в лице с Гарин или неговия двойник, дявол ги знае. Ролинг пълзеше с очи по луничавото лице на Семьонов. После се изправи, от гърдите му се изтръгна гореща въздишка: – Вие прекрасно разбирате, че не се намирате в Съветска Русия, а в Париж – ако извършите престъпление, няма да ви спасявам от гилотината. Но опитате ли се да ме измамите, ще ви стъпча. Той се върна на мястото си, отвори с отвращение чековата си книжка: „Двадесет хиляди няма да дам, стигат ви и пет…“ Написа чек, побутна го с нокът към Семьонов и след това – само за секунда, не повече – опря лакти на писалището и стисна в длани лицето си. 16 Разбира се, неслучайно Зоя Монроз стана любовница на краля на химията. Само глупаците и тези, които не знаят какво е борба и победа, виждат във всичко случайност. „Това се казва щастливец“ – казват те със завист и гледат късметлията като някакво чудо. Но провали ли се – хиляди глупаци с опиянение ще стъпчат този индивид, отхвърлен от божествения случай. Не, нито капчица случайност – само умът и волята доведоха Зоя Монроз до леглото на Ролинг. Волята й се закали като стомана от събитията през деветнадесета година. Умът й беше такъв лакомник, че тя съзнателно поддържаше сред познатите си вярата в изключителното благоразположение към нея на божествената фортуна или на Щастието… В квартала, където живееше (левия бряг на Сена, улица „Сена“), в магазинчетата за дреболии, колониални стоки, вина, въглища и деликатеси смятаха Зоя Монроз за нещо като светица. Дневният й автомобил – черна лимузина 24 HP, автомобилът й за разходка – полубожествен ролс-ройс 80 HP, вечерната електрическа каретка – с вазички за цветя и сребърни дръжки на вратите, и особено спечелените в казиното в Довил милион и половина франка предизвикваха религиозно възхищение в квартала. Половината от печалбата Зоя Монроз „вложи“ внимателно, с голяма вещина в пресата. От октомври месец (началото на парижкия сезон) пресата „превъзнасяше красавицата Монроз“. Отначало се появи пасквил в дребнобуржоазния вестник за разорените любовници на Зоя Монроз. „Красавицата ни струва доста скъпо!“ – оплакваше се вестникът. После по повод на този пасквил влиятелният радикален орган вдигна шум за дребните буржоа, които изпращат в парламента бакали и търговци на вина, чийто кръгозор не е по-широк от техния квартал. „Нищо че Зоя Монроз е разорила една дузина чужденци – възкликваше вестникът, – парите им се връщат в Париж, те правят живота по-енергичен. За нас Зоя Монроз е само символ на здрави жизнени отношения, символ на вечно движение, където един се проваля, друг се издига.“ Снимки и фотографии на Зоя Монроз се публикуваха във всички вестници: „Покойният й баща е служил в императорската опера в С. Петербург. На осем години очарователното дете Зоя е дадено в балетното училище. Тя го завършва точно преди избухването на войната и дебютира в балета с успех, какъвто северната столица не помни. Но започва войната и Зоя Монроз със своето младо, състрадателно сърце отива на фронта, облечена в сива рокличка с червен кръст на гърдите. Можеш да я срещнеш на най-опасните места, спокойно наведена над ранен войник сред ураган от вражески снаряди. Раняват я (което обаче не уврежда младото й грациозно тяло), закарват я в Петербург и там тя се запознава с един капитан от френската армия. Революцията. Русия изменя на съюзниците. Душата на Зоя е ужасена от Бресткия мир. Тя избягва на юг заедно със своя приятел, френския капитан, и там, яхнала кон, с винтовка в ръце се бие срещу болшевиките като разгневена грация. Приятелят й умира от петнист тиф. Френските моряци я вземат на миноносеца и я закарват в Марсилия. И ето я в Париж. Тя се хвърля в краката на президента с молба да й даде възможност да стане френска поданица. Танцува в полза на нещастните жители на Шампан. Присъствува на всички благотворителни вечери… Тя е като ослепителна звезда, паднала на тротоарите на Париж.“ В общи линии биографията беше вярна. В Париж Зоя бързо се ориентира и започна да се издига: винаги напред, винаги с боеве, винаги към най-трудното и ценното. Тя наистина беше разорила една дузина бързо преуспяващи богаташи, същите онези късички контета с космати пръсти, нанизани с пръстени, и с възпалени бузи. Зоя беше скъпа жена и те се провалиха. Много бързо тя разбра, че тези бързо забогатели контета в Париж не могат да й дадат голям разкош. Тогава си намери за любовник моден журналист, измени му с парламентарен деец от голямата промишленост и разбра, че най-чудното през двадесетте години на двадесети век е химията. Нае си секретар, който всекидневно й докладваше за успехите на химическата промишленост и й даваше необходимата информация. По такъв начин тя успя да научи за предстоящото пътуване в Европа на краля на химията Ролинг. Веднага замина за Ню Йорк. Там на място купи с душата и тялото си един репортьор на голям вестник – най-умната, най-красивата жена в Европа, която съчетава професията на балерина с увлечението от най-модната наука – химията, и вместо баналните брилянти дори носи огърлица от кристални топчета, напълнени със светещ газ. Тези топчета подействуваха на въображението на американците. Когато Ролинг се качи на парахода, който заминаваше за Франция, на горната палуба, на площадката за тенис, между широколистна палма, шумоляща от морския вятър, и цъфнало бадемово дръвче в плетено кресло седеше Зоя Монроз. Ролинг знаеше, че тя е най-модерната жена в Европа, освен това тя наистина му хареса. Предложи й да му бъде любовница. Зоя Монроз постави условие да подпише контракт за неустойка от един милион долара. Новата връзка на Ролинг и необикновеният контракт бяха оповестени по радиото от открития океан. Айфеловата кула прие тази сензация и на другия ден Париж заговори за Зоя Монроз и за краля на химията. 17 Ролинг не сбърка при избора на любовница. Още на парахода Зоя му каза: – Мили приятелю, би било глупаво от моя страна да си пъхам носа във вашите работи. Но скоро ще се убедите, че аз съм много по-удобна като секретарка, отколкото като любовница. Женските щуротии малко ме интересуват. Аз съм честолюбива. Вие сте голям човек: вярвам във вас. Вие трябва да победите. Не забравяйте – аз преживях революцията, боледувах от петнист тиф, бих се като войник и изминах на кон хиляди километри. Такова нещо не се забравя. Душата ми е изпепелена от омраза. На Ролинг му се видя интересна нейната ледена ожесточеност. Докосна с пръст върха на носа й и каза: – Мило дете, твърде сте темпераментна за секретарка на делови човек, вие сте луда – в политиката и деловата работа винаги ще си останете дилетант. В Париж той започна преговори за обединяване на химическите заводи в тръстове. Америка влагаше големи капитали в промишлеността на Стария свят. Агентите на Ролинг предпазливо изкупуваха акции. В Париж го наричаха „американския бик“. Сред европейските индустриалци той наистина изглеждаше великан. Не се спираше пред нищо. Пред себе си виждаше една цел: концентриране на световната химическа промишленост в едни ръце – неговите. Зоя Монроз бързо изучи характера му, начините му за борба. Разбра къде е силата му и къде – слабостта. Той зле се ориентираше в политиката и понякога говореше глупости за революцията и за болшевиките. Незабелязано го обгради с необходими и полезни хора. Свърза го със средите на журналистите и направляваше разговорите. Купуваше дребни хроникьори, на които той не обръщаше внимание, но те му оказаха повече услуги от солидните журналисти, защото като папатаци проникваха във всички цепнатини на живота. Когато тя „уреди“ в парламента кратка реч на десния депутат „за необходимостта от тесен контакт с американската промишленост за целите на химическата отбрана на Франция“, Ролинг за първи път по мъжки, приятелски й раздруса ръката. – Много добре, вземам ви за секретар със заплата двадесет и седем долара на седмица. Ролинг повярва в полезността на Зоя Монроз и беше делово откровен с нея – тоест докрай.

Следва продължение...
За предишната част ТУК

Нагоре

Тагове: инженер,