Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2010 20:58 - Хиперболоидът на инженер Гарин. Ал.Толстой
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 763 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.11.2010 20:59


    10   Приблизително по същото време онзи, който беше казал, че името му е Пянков-Питкевич, пристигна с файтон с вдигнат гюрук до едно от пустеещите места на Петроградската страна, плати на кочияша и тръгна по 34 тротоара покрай празното място. Отвори портичката на дървена ограда, прекоси двора и се изкачи на петия етаж по тясна стълба от черния вход. Отвори вратата с два ключа, окачи в антрето на единствения гвоздей палтото и шапката си, влезе в стаята, четирите прозореца на коя то бяха замазани до половината с креда, седна на прокъсаното канапе и захлупи лице в дланите си. Едва тук, и стаята (отрупана с лавици с книги и физически уреди), можа най-после да се отдаде на страшната тревога, която го бе обзела от предната вечер. Ръцете му, стиснали лицето, трепереха. Той разбираше, че смъртната опасност не бе отминала. Беше объркан. В негова полза се очертаваха само някакви малки възможности, от сто – деветдесет и девет бяха против. „Каква непредпазливост, ах, каква непредпазливост“ – шепнеше той. Накрая с усилие овладя вълнението си, удари с юмрук мръсната възглавница, легна по гръб и затвори очи. Мисълта му, претоварена от страшно силното напрежение, си почиваше. Няколко минути пълна неподвижност го освежиха. Стана, наля си чаша мадейра и я изпи на един дъх. Когато по тялото му се разля горещата вълна, той закрачи из стаята бавно и отмерено, търсейки тези малки възможности за спасяване. Внимателно повдигна стария тапет при перваза на пода, извади под него някакви чертежи и ги нави на руло. Взе от лавиците няколко книги и сложи в куфара всичко това заедно с чертежите и с части от физически уреди. Често ослушвайки се, той занесе куфара долу и го скри под купчина боклук в едно от тъмните мазета за дърва. Отново се качи в стаята си, извади от писалището револвера, огледа го и го мушна в задния джоб… Беше пет без четвърт. Отново легна, палеше цигара след цигара и хвърляше угарките в ъгъла. „Няма съмнение, не са го намерили!“ – почти извика той, скачайки от леглото, и пак заснова по диагонал из стаята. Вече по здрач нахлузи груби ботуши, облече лененото си палто и излезе.     11   В полунощ дежурният в шестнадесети отдел на милицията бе повикан на телефона. Припрян глас му каза в ухото: – Да се изпрати веднага милиционерски наряд на вилата на Крестовски, където онзи ден имаше убийство… Гласът прекъсна. Дежурният изруга в телефонната слушалка. Свърза се с контролното, оказа се, че са се обадили от гребната база. Продължително им звъниха по телефона, най-после се обади сънлив глас: – Какво искате? – Обажда ли се някой по вашия телефон преди малко? – Обажда се – с прозявка отвърна гласът. – Кой се обади?… Видяхте ли? – Не. Повреден е. Казаха, че е по нареждане на другаря Шелга. След половин час пред изоставената вила на остров Крестовски от камиона скочиха четирима милиционери. Отвън брезите слабо розовееше зората. В тишината се чуваше тихо охкане. Някакъв човек с кожух лежеше по очи недалеч от задния вход. Обърнаха го по гръб – оказа се пазачът. До него се търкаляше памук, напоен с хлороформ. Входната врата беше широко разтворена. Катинарът – изваден. Когато милиционерите влязоха във вилата, от мазето се чу нечий задавен глас: – Капака, отворете капака в кухнята, другари… Край стената на кухнята бяха натрупани маси, сандъчета, тежки чувалчета. Разместиха ги, отвориха капака за мазето. Оттам изскочи Шелга – целият в паяжина, прашен, с освирепели очи. – По-скоро елате тук! – извика той и изтича през вратата. – Светлина, по-скоро! В стаята (с железния креват) в светлината на фенерчетата видяха на пода два празни револвера (с разширени цеви), кафяв кадифен каскет и отвратителни следи от повръщане с остър мирис на отрова. – Пазете се! – извика Шелга. – Не дишайте, излизайте, това е смърт! Той избутваше към вратата милиционерите, отстъпваше и гледаше с ужас и отвращение металната тръбичка, голяма колкото човешки пръст, която се търкаляше на пода.     12   Като всички делови хора от голям мащаб кралят на химията Ролинг приемаше по служба в специално наето за тази цел помещение, офис, където секретарят му пресяваше посетителите, определяйки тяхната важност, прочиташе мислите им и с неимоверна вежливост отговаряше на всичките им въпроси. Стенографката превръщаше в кристали на човешките думи идеите на Ролинг, които (ако се вземе средното им аритметично за една година и се умножи с паричния еквивалент) струваха приблизително петдесет хиляди долара за всеки преминаващ за една секунда отрязък от идеята на краля на неорганичната химия. Елипсовидните нокти на четирите машинописки без прекъсване пърхаха по клавишите на четирите ундервуда. Щом чуеше името си, момчето за услуги заставаше пред Ролинг като концентрат на волята му. Офисът на Ролинг на булевард „Малзерб“ беше мрачно и строго помещение. Тъмни тапети на стените, тъмни боброви кожи на пода, тъмни кожени мебели. Върху тъмните остъклени маси бяха наредени сборници от реклами, справочници в кафява юфтена кожа, проспекти на химически заводи. Няколко ръждясали газови снаряда и бомбохвъргачка, докарани от бойните полета, украсяваха камината. В кабинета с висока врата от тъмно орехово дърво сред диаграми, картограми и фотографии бе седнал кралят на химията Ролинг. Пресяваните посетители влизаха тихо по бобровите кожи в приемната, сядаха на кожените столове и с вълнение гледаха ореховата врата. Там, зад тази врата, дори въздухът в кабинета на краля беше неимоверно скъпоценен, защото беше пронизван от мисли, струващи петдесет хиляди долара в секунда. Кое човешко сърце би останало спокойно, когато в почтителната тишина на приемната неочаквано се раздвижи масивната бронзова дръжка на ореховата врата с форма на лапа, хванала топка, и се появи дребен човек в тъмносиво сако, с познатата на целия свят брадичка, потискащо неприветлив, почти свръхчовек, с жълтеникаво нездраво лице, което напомняше известната в цял свят марка на изделия: жълто кръгче с четири черни ивички… Кралят открехваше вратата, пронизваше с очи посетителя и казваше с явен американски акцент – „моля“.     13   Секретарят, хванал с два пръста златно моливче (любезно и прелюбезно), запита: – Извинете, вашето име? – Генерал Суботин, руски… емигрант. Представилият се сърдито вдигна рамене и прекара измачкана носна кърпа по прошарените си мустаци. Усмихвайки се, сякаш разговорът се отнасяше за много приятни приятелски неща, секретарят прелетя с молива по бележничето и запита вече съвсем предпазливо: – Мосю Суботин, каква цел има разговорът ви с мистър Ролинг? – Необикновена, много съществена. – Може би ще успея накратко да я изложа на мистър Ролинг за информация? – Знаете ли – целта, така да се каже, е проста, план… Двустранно изгоден… – План, който се отнася за химическата борба с болшевиките? – запита секретарят. – Точно така… Възнамерявам да го предложа на мистър Ролинг. – Страхувам се – прекъсна го секретарят с очарователна усмивка и приятното му лице изразяваше дори болка, – страхувам се, че мистър Ролинг е малко претрупан с подобни планове. От миналата седмица при нас постъпиха само от руси сто двадесет и четири предложения за химическа война с болшевиките. Ние имаме прекрасна диспозиция за въздушно-химическо нападение едновременно срещу Харков, Москва и Петроград. Авторът на диспозицията остроумно разгръща силите на териториите на буферните държави – много, много е интересно. Авторът дава дори точни изчисления: шест хиляди осемстотин и петдесет тона иприт за поголовно унищожаване на жителите в тези столици. Генерал Суботин, почервенял от силен прилив на кръв, го прекъсна: – Тогава какво става, мистър, как се казвате! Моят план не е по-лош, но и този е превъзходен. Трябва да се действува! Да се премине от думи към дела… Какво ви спира? – Драги генерале, спира ни само това, че мистър Ролинг засега още не вижда еквивалента на своите разходи. – Какъв такъв еквивалент? – За мистър Ролинг не е трудно да хвърли от аероплани шест хиляди осемстотин и петдесет тона иприт, но за тази цел ще са нужни някои разходи. Войната струва пари, нали? В представяните планове засега мистър Ролинг вижда само разходи. Но еквивалент, тоест доходи от диверсиите против болшевиките за съжаление не се посочват. – Ясно като бял ден… доходи… колосални доходи на всеки, който възвърне на Русия законните управници, законен нормален строй – на такъв човек планини от злато. Аха! Значи да се посочи и еквивалентът? – Точно, позовавайки се на цифрите: наляво – пасив, надясно – актив, после – черта и разликата в плюс, която може да заинтересува мистър Ролинг. – Аха! – генералът взе да сумти, нахлупи прашната си шапка и закрачи решително към вратата. Следва продължение...
За предишната част
ТУК


Тагове:   инженер,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39762288
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031