(Откриването на евангелието от Петър)

Сред непризнатите от църквата раннохристиянски писания особено място заема фрагмент от Евангелието от Петър наме­рен в Египет през 1886 г. в гроба на средновековен монах заедно с Апокалипсиса на Петър и Книгата на Енох. Самият ръкопис върху пергамент се отнася по всяка вероятност към VIII – IX век, но текстът бил създаден значително по-рано. Езикът и стилът на Евангелския фрагмент, както и на Апокалипсиса, са свързани с раннохристиянската литература.

Откъсът от Евангелието от Петър започва по средата на едно изречение и прекъсва по средата на друго. Вероятно са­мият преписвач не е разполагал с повече от онова, което е пре­писвал. Това личи от факта, че началото и края на откъса са украсени със сложни орнаменти и преплетени ленти и кръстове. Прието е да се смята, че фрагментът е част от Евангелието от Петър, защото текстът .е написан в първо лице и авторът се самоназовава Симон-Петър.

Петър[1] играе важна роля в християнските писания и преда­ния. Според новозаветните евангелия той и неговият брат Андрей били първите, призовани от Иисус в числото на учениците му (Марко, 1, 16-17. Според Евангелието от Йоан пръв след Иисус тръгнал Андрей, който след това довел брат си Симон, наречен от Иисус Кифа, т. е. камък — Йоан 1, 40-42). Избро­яването на дванадесетте апостоли в каноническите евангелия започва с Петър (Марко, 3.16, Матей, 10,2, Лука 6,14). Съгласно евангелията Петър бил рибар. За него и брат му се отнасят думите на Иисус: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци "(Марко, 1,17).

В Евангелието от Матея има фраза, която отделя Петър от другите ученици и която обосновава особеното положение на папата в римо-католическата църква: "Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й над­делеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата"(Матей 16,18-19). Такова твърдение липсва в другите евангелия, а и у Матея стои някак изкуствено, тъй като следващият стих 20 по-скоро се приближава до стих 16 или 17, но не и към 19. Не е изключено, сентенцията за Петър да е влязла в текста на Еван­гелието от Матея при поредния препис от II в. и да се явява като отзвук на борбата за приоритета на традицията, свързана с името на Петър и претенциите на ръководителите на римската хри­стиянска общност, чиито основател се смята, че е той[2].

Особеното положение на Петър з Иерусалимската общи­на създало представата, че бил призван да проповядва христи­янството зсред иудеите. Във всеки случай това твърди апостол Павел в Послание към галатяните.

Но може да се проследи и друго отношение към образа на Петър. В евангелията се разказва как Петър трижди се отрекъл от своя учител. Според"разказа Петър тръгнал след Иисус и бил в двора по време на разпита. Една прислужница го познала, но Петър заявил, че не знае за кого стаза дума. Другите, които били там, познали по акцента му, че е галилеец, но и тогава Петър се отрекъл от Иисус (Марко, 14, 66-72; Матей 26, 69-74).

Описанието изобилства с реалистични детайли: Петър, кой­то се грое на огъня в двора; хората, познали галилейското му произношение; страхът и разкаянието на Петър. Наистина з Евангелието от Иоан, в което много повече отколкото в остана­лите Евангелия се отдава значение на сакралния смисъл на събитията, тройното отричане сякаш се отменя с тройния въпрос на възкръсналия Иисус към Петър: "Симоне Ионин, любиш ли ме повече отколкото тя?" и с тройното "да. Господи" на Петър (Йоан, 21,15-17). И все пак Петър се оказва единственият ученик на Иисус, отрекъл се от Учителя (в Евангелието от Йоан заедно с Петър в двора на първосвещеника идва още един ученик, но за неговото поведение нищо не се разказва).

В по-късната апокрифна литература, в "Деянията на Петър", в легендите, свързани с пребиваването на Петър в Рим, основно се развива апологетичната традиция, смекчаваща противо­речията между Павел и Петър. Тази апологетична традиция би­ла резултат от дейността на проповедници от римската община, която, както вече се каза, го почитала като свой основател.

Почитта, с която се ползвал Петър сред първите последо­ватели на християнството, естествено е довела до поява на книги, които предавали традицията, свързана с името му. Между това в Новия завет има само две послания, авторството на които се приписва на Петър и в които не се съдържат разкази за негово участие при проповядване на Иисусовото учение. Християнските предания са направили евангелиста Марко негов ученик (така се предполага, че Марко е предал разказите на Петър). Но за такава фигура като Петър, това явно е недостатъчно. И действително още преди откриването на християнските апокрифи през 40-те години на XX в. в Египет било известно за съществуването на непризнати от църквата книги, написани непосредствено от името на апостол Петър.

За Евангелието от Петър споменава от Ориген и в"Църковна история" на Евсевий Кесарийски. Според тях Евангелието от Петър било създадено от предшественици на сектата на докетите, чието учение било разпространено в Сирия през II в. от н.е. Названието на сектата произлиза от гръцки. Те смятали, че пребиваването на Христос на Земята е нереално, само изглеждащо, и отричали човешката природа на Иисус.

Но християнските автори свързват евангелието от Петър не само с докетите, но и с иудео-християните. Така напр. Теодорит (IV-Vв.) пише: "Назареите са иудeи, почитащи Христос като справедлив човек и използват така нареченото Евангелие от Петър". Възможно ли е анализът на достигналия до нас фраг­мент да обясни тези противоречиви сведения на християнски­те автори? До известна степен да, но за съжаление откъсът е твърде малък и не дава пълна представа за съдържанието на цялото евангелие.

Преди всичко трябва да се отбележи, че евангелието от Петър отразява до голяма степен същата традиция, както и почитание на което и да е от тях. То е близко до тях и по език.

Специфична особеност на евангелието от Петър е описа­нието на разпятието и възкресението на Иисус. На кръста Иисус не изпитва страдания. Единствената произнесена от него фраза е "Сила, моя, сила моя, ти ме остави!" След това възклицание, той се "възнесъл". В новозаветните евангелия последните думи на Иисус се предават различно. В Евангелието от Лука той каз­ва: "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си" (Лука, 23, 46). В Евангелието от Йоан, след разговора с ученика си, на когото възлага да се грижи за майка му, Иисус казва: "Жаден съм" (като евангелистът добавя думите "за да се сбъдне Писанието") и след това добавя последните думи: "Свърши се” (Йоан, 19, 28-30). Евангелията от Матей и Марко привеждат цитат от старозаветен псалм на арамейски (и дават превод на гръцки), про­изнесен от Иисус преди смъртта: "Или, Или (Елой, Елой, при Марко), лама савахтани?, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?" Драматичен епизод, който води по вся­ка вероятност към най-древната арамейска традиция за разпя­тието на Иисус. Фрагментът от евангелието от Петър дава сво­еобразно перифразиране, отпращащо към най-ранната тради­ция, отразена у Марко и Матей. Авторът на евангелието от Петър е заменил Бог със "Сила", което представлява, както и съвсем другите редакции на последните думи на Иисус у Лука и Йоан, следствие на сакрализацията на образа му.

В този апокриф своеобразно е представено описанието на възкресението на Иисус. В евангелията самото възкресение се е извършило тайно. Учениците виждат празен гроб, пазен от ангели (или ангел), възвестяващи за възкресението, след това се появява вече възкръсналият Иисус. При Петър са описани всички детайли на възкресението и то става пред очите на много свидетели. Отначало небето се разтваря и оттам се спускат два ангела (мъже), които влизат в гробницата и извеждат от там трети, но не в предишния човешки, а във фантастичен вид (главата му била по-високо от небето). Следва ги кръст, при което от него прозвучава отговор на въпроса, дошъл от небето: "Възвести ли ти на мъртвите?" Описанието на възкресението няма паралел в другите известни ни евангелия.

Цялото описание на възкресението на Иисус е близко до апокалиптичната литература. В този разказ живият кръст е не само фантастичен детайл. Кръстът съпровожда Иисус на небето и в "Апокалипсиса от Петър", превръщайки се з сакрален символ — дърво на вечния живот.

Възниква въпросът — в каква среда и кога е могло да бъде създадено евангелието от Петър? Авторът на достигналия до нас разказ не е бил иудей. За това се съди от думите му какво законът предписва на иудеите, а също така и от неговия стре­меж да докаже свръхестествеността на Иисус, без да се позо­вава на пророчествата, а на разкази за чудеса, станали пред сви­детели. В същото време той проследява древна традиция, мно­го обща с тази, легнала в основата на каноническите евангелия. Затова изглежда много вероятно достигналият до нас от­къс да е част от преработено иудео-християнско евангелие.

Евангелието от Петър било достатъчно широко известно на раннохристиянските автори. То представлява интерес, за­щото е било създадено в период, когато евангелският материал се е намирал в неоформен все още вид. Канони не са съществу­вали и текстовете свободно са се преработвали.

Евангелието от Петър се намира между иудео-християнската и новозаветната традиция от една страна и гностическите учения от друга. Може би именно затова то не е било признато от църквата. Образът на неизпитващия страдание Христос се асоциирал с осъденото от гностическите учения. Прякото про­тивопоставяне на иудейския народ срещу жреците и старейшините го свързва с отхвърлените иудео-християнски писания, а фантастичните детайли се разминават с описаните в признатите свещени книги. Но както показва находката в Ахмим, това еван­гелие продължавало да се преписва и почита сред отделни групи източни християни.

И. Свенцицкая

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ПЕТЪР

(Названието "Евангелие от Петър" е дадено въз основа на последната фраза в запазения откъс: "Аз Симон-Петър...". Де­лението на глави и стихове е условно и е направено от съвре­менните изследователи)

1... От юдеите никой не си измил ръцете — нито Ирод, нито съдиите. И когато никой не поискал да се измие, изправил се Пилат. Тогава цар Ирод заповядал да хванат Господа, казвайки им: "Каквото ви заповядах да правите с него, направете го”.

2 Там бил Йосиф, приятелят на Пилат и на Господа, и като видял, че искат да го разпнат, отишъл при Пилат и измолил тялото Господне за погребение.

4 И Пилат го изпратил при Ирод да моли за тялото.

5 Ирод казал: „Братко Пилате, дори ако никой не го поиска, ние ще го погребем, тъй като настъпва събота, а в Закона е казано, слънцето не трябва да залязва над умъртвените" и го предал на тълпата в навечерието на първия ден на празника на безквасните хлябове.

3.6 И хванали го, тичали, блъскали го и говорели: "Водим сина Божи, защото получихме власт над него".

3.7 И го облекли в пурпур и го сложили на съдийското място, казвайки: "Съди праведно, царю Израилев".

3.8 Един от тях донесъл трънен венец и го положил върху главата на Господа.

3.9 Стоящите до него го плюли в очите, други го удряли по бузите, бодели го с тръстикови тояжки, а някои го бячували, отсъждайки: "Ето какви почести дължим на сина Божи".

4.10 И довели двама злодеи и разпънали Господа между тях. Той мълчал, сякаш не изпитвал никаква болка.

4.11  И когато издигнали кръста, написали на него: "Това е царят израилев".

4.12 И полагайки дрехите му пред него, разделили ги, като хвърлили жребий помежду си.

4.13  Но един от злодеите ги упрекнал: "Заради злините, които сме извършили, толкова страдаме, а той, който е спасител человечески, какво лошо ви е сторил?"

4.14 И озлобени срещу него, заповядали да не му пречупват коленете, за да умре в мъчения.

5.15 Било пладне, но мрак обхванал цяла Иудея. И почнали да се безпокоят и да се боят дали не е залязло слънцето, а той още да е жив. Тъй като било им предписано, че "слънцето не трябва да залязва над умъртвените".

5.16 Тогава някой от тях казал: "Дайте му да пие жлъчка с оцет" и като ги смесили, дали му да пие.

5.17 И изпълнявайки всичко, довършили греховете, струпа­ли се над главите им.

5.18 Мнозина вече се движели със светилници и предпола­гайки, че е настъпила нощта, се канели да си лягат.

5.19 И Господ изстенал: "Сила моя, сила моя, ти ме остави” И като казал това се възнесъл.

5.20 И в същия този час завесата в Иерусалимския храм се разкъсала на две.

6.21 И тогава измъкнали гвоздеите от ръцете на Господа и го положили на земята. И цялата земя се разтърсила и започнал велик страх.

6.22 Тогава слънцето отново засветило и станало ясно, че все още е деветият час.

6.23 Зарадвали се иудеите и отдали тялото му на Йосиф, за да го погребе, тъй като виждали колко благост е извършил.

6.24 Взел той Господа, измил го, завил го в покров и го от­несъл в собствената си гробница, наречена градината на Йосиф.

7.25 Като разбрали какво са си причинили, юдеите, старейшините и жреците почнали да се бият в гърдите и да говорят: "Уви, греховете ни водят към съд и гибел за Йерусалим".

7.26  С моите другари тъгувахме и съкрушени духом се скрихме, защото ни търсеха като злодеи, които били искали да запалят храма.

7.27 Поради това ние постихме и чакахме, тъгувайки и пла­чейки ден и нощ до събота.

8.28 Събралите се книжници, фарисеи и старейшини чули, че целият народ роптае и се бие в гърдите, крещейки: "Щом при смъртта му се появиха такива големи знамения, не виждате ли колко е праведен?"

8.29 Изплашени, отишли при Пилат и казали:

8.30 "Дай ни воини, за да пазим гроба му три дни, за да не дойдат учениците му и да го откраднат и народът да не реши, че е възкръснал от мъртвите и да не ни причини зло".

8.31  Пилат им дал центуриона Петроний, за да охранява гробницата. С него тръгнали старейшините и книжниците.

8.32 Заедно с центуриона, войниците претьрколили голям камък и затворили входа на гробницата.

8.33 И запечатвайки я със седем печата, разпънали палатка и почнали да пазят.

9.34  Рано сутринта, когато започнало съботното разсъм­ване, дошла тълпа от Йерусалим и околността, за да види запе­чатаната гробница.

9.35  В същата нощ, предхождаща разсъмването на деня господен, когато пазели воини, по двама във всяка стража, глас гръмовен се раздал от небето.

9.36  И видели как небесата се разтварят и двама мъже, излъчващи сияние, се появяват и се приближават до гробницата.

9.37  Камъкът, претърколен до вратата, сам се отместил, гробницата се отворила и двамата юноши влезли в нея.

10.38 И когато видели това, войниците разбудили центури­она и старейшините, тъй като и те били там.

10.39  И когато разказали какво са видели, съзрели да из­лизат от гробницата трима души — двама, поддържащи трети, и кръст, който ги следвал.

10.40 И главите на двамата достигали небето, а главата на онзи, когото водели за ръка, била по-високо от небето.

10.41  И чули глас от небето: „Възвести ли ти на мъртвите?”