2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. zahariada
8. iw69
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico

(Откриването на евангелието от Петър)
Сред непризнатите от църквата раннохристиянски писания особено място заема фрагмент от Евангелието от Петър намерен в Египет през 1886 г. в гроба на средновековен монах заедно с Апокалипсиса на Петър и Книгата на Енох. Самият ръкопис върху пергамент се отнася по всяка вероятност към VIII – IX век, но текстът бил създаден значително по-рано. Езикът и стилът на Евангелския фрагмент, както и на Апокалипсиса, са свързани с раннохристиянската литература.
Откъсът от Евангелието от Петър започва по средата на едно изречение и прекъсва по средата на друго. Вероятно самият преписвач не е разполагал с повече от онова, което е преписвал. Това личи от факта, че началото и края на откъса са украсени със сложни орнаменти и преплетени ленти и кръстове. Прието е да се смята, че фрагментът е част от Евангелието от Петър, защото текстът .е написан в първо лице и авторът се самоназовава Симон-Петър.
Петър[1] играе важна роля в християнските писания и предания. Според новозаветните евангелия той и неговият брат Андрей били първите, призовани от Иисус в числото на учениците му (Марко, 1, 16-17. Според Евангелието от Йоан пръв след Иисус тръгнал Андрей, който след това довел брат си Симон, наречен от Иисус Кифа, т. е. камък — Йоан 1, 40-42). Изброяването на дванадесетте апостоли в каноническите евангелия започва с Петър (Марко, 3.16, Матей, 10,2, Лука 6,14). Съгласно евангелията Петър бил рибар. За него и брат му се отнасят думите на Иисус: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци "(Марко, 1,17).
В Евангелието от Матея има фраза, която отделя Петър от другите ученици и която обосновава особеното положение на папата в римо-католическата църква: "Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата"(Матей 16,18-19). Такова твърдение липсва в другите евангелия, а и у Матея стои някак изкуствено, тъй като следващият стих 20 по-скоро се приближава до стих 16 или 17, но не и към 19. Не е изключено, сентенцията за Петър да е влязла в текста на Евангелието от Матея при поредния препис от II в. и да се явява като отзвук на борбата за приоритета на традицията, свързана с името на Петър и претенциите на ръководителите на римската християнска общност, чиито основател се смята, че е той[2].
Особеното положение на Петър з Иерусалимската община създало представата, че бил призван да проповядва християнството зсред иудеите. Във всеки случай това твърди апостол Павел в Послание към галатяните.
Но може да се проследи и друго отношение към образа на Петър. В евангелията се разказва как Петър трижди се отрекъл от своя учител. Според"разказа Петър тръгнал след Иисус и бил в двора по време на разпита. Една прислужница го познала, но Петър заявил, че не знае за кого стаза дума. Другите, които били там, познали по акцента му, че е галилеец, но и тогава Петър се отрекъл от Иисус (Марко, 14, 66-72; Матей 26, 69-74).
Описанието изобилства с реалистични детайли: Петър, който се грое на огъня в двора; хората, познали галилейското му произношение; страхът и разкаянието на Петър. Наистина з Евангелието от Иоан, в което много повече отколкото в останалите Евангелия се отдава значение на сакралния смисъл на събитията, тройното отричане сякаш се отменя с тройния въпрос на възкръсналия Иисус към Петър: "Симоне Ионин, любиш ли ме повече отколкото тя?" и с тройното "да. Господи" на Петър (Йоан, 21,15-17). И все пак Петър се оказва единственият ученик на Иисус, отрекъл се от Учителя (в Евангелието от Йоан заедно с Петър в двора на първосвещеника идва още един ученик, но за неговото поведение нищо не се разказва).
В по-късната апокрифна литература, в "Деянията на Петър", в легендите, свързани с пребиваването на Петър в Рим, основно се развива апологетичната традиция, смекчаваща противоречията между Павел и Петър. Тази апологетична традиция била резултат от дейността на проповедници от римската община, която, както вече се каза, го почитала като свой основател.
Почитта, с която се ползвал Петър сред първите последователи на християнството, естествено е довела до поява на книги, които предавали традицията, свързана с името му. Между това в Новия завет има само две послания, авторството на които се приписва на Петър и в които не се съдържат разкази за негово участие при проповядване на Иисусовото учение. Християнските предания са направили евангелиста Марко негов ученик (така се предполага, че Марко е предал разказите на Петър). Но за такава фигура като Петър, това явно е недостатъчно. И действително още преди откриването на християнските апокрифи през 40-те години на XX в. в Египет било известно за съществуването на непризнати от църквата книги, написани непосредствено от името на апостол Петър.
За Евангелието от Петър споменава от Ориген и в"Църковна история" на Евсевий Кесарийски. Според тях Евангелието от Петър било създадено от предшественици на сектата на докетите, чието учение било разпространено в Сирия през II в. от н.е. Названието на сектата произлиза от гръцки. Те смятали, че пребиваването на Христос на Земята е нереално, само изглеждащо, и отричали човешката природа на Иисус.
Но християнските автори свързват евангелието от Петър не само с докетите, но и с иудео-християните. Така напр. Теодорит (IV-Vв.) пише: "Назареите са иудeи, почитащи Христос като справедлив човек и използват така нареченото Евангелие от Петър". Възможно ли е анализът на достигналия до нас фрагмент да обясни тези противоречиви сведения на християнските автори? До известна степен да, но за съжаление откъсът е твърде малък и не дава пълна представа за съдържанието на цялото евангелие.
Преди всичко трябва да се отбележи, че евангелието от Петър отразява до голяма степен същата традиция, както и почитание на което и да е от тях. То е близко до тях и по език.
Специфична особеност на евангелието от Петър е описанието на разпятието и възкресението на Иисус. На кръста Иисус не изпитва страдания. Единствената произнесена от него фраза е "Сила, моя, сила моя, ти ме остави!" След това възклицание, той се "възнесъл". В новозаветните евангелия последните думи на Иисус се предават различно. В Евангелието от Лука той казва: "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си" (Лука, 23, 46). В Евангелието от Йоан, след разговора с ученика си, на когото възлага да се грижи за майка му, Иисус казва: "Жаден съм" (като евангелистът добавя думите "за да се сбъдне Писанието") и след това добавя последните думи: "Свърши се” (Йоан, 19, 28-30). Евангелията от Матей и Марко привеждат цитат от старозаветен псалм на арамейски (и дават превод на гръцки), произнесен от Иисус преди смъртта: "Или, Или (Елой, Елой, при Марко), лама савахтани?, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?" Драматичен епизод, който води по всяка вероятност към най-древната арамейска традиция за разпятието на Иисус. Фрагментът от евангелието от Петър дава своеобразно перифразиране, отпращащо към най-ранната традиция, отразена у Марко и Матей. Авторът на евангелието от Петър е заменил Бог със "Сила", което представлява, както и съвсем другите редакции на последните думи на Иисус у Лука и Йоан, следствие на сакрализацията на образа му.
В този апокриф своеобразно е представено описанието на възкресението на Иисус. В евангелията самото възкресение се е извършило тайно. Учениците виждат празен гроб, пазен от ангели (или ангел), възвестяващи за възкресението, след това се появява вече възкръсналият Иисус. При Петър са описани всички детайли на възкресението и то става пред очите на много свидетели. Отначало небето се разтваря и оттам се спускат два ангела (мъже), които влизат в гробницата и извеждат от там трети, но не в предишния човешки, а във фантастичен вид (главата му била по-високо от небето). Следва ги кръст, при което от него прозвучава отговор на въпроса, дошъл от небето: "Възвести ли ти на мъртвите?" Описанието на възкресението няма паралел в другите известни ни евангелия.
Цялото описание на възкресението на Иисус е близко до апокалиптичната литература. В този разказ живият кръст е не само фантастичен детайл. Кръстът съпровожда Иисус на небето и в "Апокалипсиса от Петър", превръщайки се з сакрален символ — дърво на вечния живот.
Възниква въпросът — в каква среда и кога е могло да бъде създадено евангелието от Петър? Авторът на достигналия до нас разказ не е бил иудей. За това се съди от думите му какво законът предписва на иудеите, а също така и от неговия стремеж да докаже свръхестествеността на Иисус, без да се позовава на пророчествата, а на разкази за чудеса, станали пред свидетели. В същото време той проследява древна традиция, много обща с тази, легнала в основата на каноническите евангелия. Затова изглежда много вероятно достигналият до нас откъс да е част от преработено иудео-християнско евангелие.
Евангелието от Петър било достатъчно широко известно на раннохристиянските автори. То представлява интерес, защото е било създадено в период, когато евангелският материал се е намирал в неоформен все още вид. Канони не са съществували и текстовете свободно са се преработвали.
Евангелието от Петър се намира между иудео-християнската и новозаветната традиция от една страна и гностическите учения от друга. Може би именно затова то не е било признато от църквата. Образът на неизпитващия страдание Христос се асоциирал с осъденото от гностическите учения. Прякото противопоставяне на иудейския народ срещу жреците и старейшините го свързва с отхвърлените иудео-християнски писания, а фантастичните детайли се разминават с описаните в признатите свещени книги. Но както показва находката в Ахмим, това евангелие продължавало да се преписва и почита сред отделни групи източни християни.
И. Свенцицкая
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ПЕТЪР
(Названието "Евангелие от Петър" е дадено въз основа на последната фраза в запазения откъс: "Аз Симон-Петър...". Делението на глави и стихове е условно и е направено от съвременните изследователи)
1... От юдеите никой не си измил ръцете — нито Ирод, нито съдиите. И когато никой не поискал да се измие, изправил се Пилат. Тогава цар Ирод заповядал да хванат Господа, казвайки им: "Каквото ви заповядах да правите с него, направете го”.
2 Там бил Йосиф, приятелят на Пилат и на Господа, и като видял, че искат да го разпнат, отишъл при Пилат и измолил тялото Господне за погребение.
4 И Пилат го изпратил при Ирод да моли за тялото.
5 Ирод казал: „Братко Пилате, дори ако никой не го поиска, ние ще го погребем, тъй като настъпва събота, а в Закона е казано, слънцето не трябва да залязва над умъртвените" и го предал на тълпата в навечерието на първия ден на празника на безквасните хлябове.
3.6 И хванали го, тичали, блъскали го и говорели: "Водим сина Божи, защото получихме власт над него".
3.7 И го облекли в пурпур и го сложили на съдийското място, казвайки: "Съди праведно, царю Израилев".
3.8 Един от тях донесъл трънен венец и го положил върху главата на Господа.
3.9 Стоящите до него го плюли в очите, други го удряли по бузите, бодели го с тръстикови тояжки, а някои го бячували, отсъждайки: "Ето какви почести дължим на сина Божи".
4.10 И довели двама злодеи и разпънали Господа между тях. Той мълчал, сякаш не изпитвал никаква болка.
4.11 И когато издигнали кръста, написали на него: "Това е царят израилев".
4.12 И полагайки дрехите му пред него, разделили ги, като хвърлили жребий помежду си.
4.13 Но един от злодеите ги упрекнал: "Заради злините, които сме извършили, толкова страдаме, а той, който е спасител человечески, какво лошо ви е сторил?"
4.14 И озлобени срещу него, заповядали да не му пречупват коленете, за да умре в мъчения.
5.15 Било пладне, но мрак обхванал цяла Иудея. И почнали да се безпокоят и да се боят дали не е залязло слънцето, а той още да е жив. Тъй като било им предписано, че "слънцето не трябва да залязва над умъртвените".
5.16 Тогава някой от тях казал: "Дайте му да пие жлъчка с оцет" и като ги смесили, дали му да пие.
5.17 И изпълнявайки всичко, довършили греховете, струпали се над главите им.
5.18 Мнозина вече се движели със светилници и предполагайки, че е настъпила нощта, се канели да си лягат.
5.19 И Господ изстенал: "Сила моя, сила моя, ти ме остави” И като казал това се възнесъл.
5.20 И в същия този час завесата в Иерусалимския храм се разкъсала на две.
6.21 И тогава измъкнали гвоздеите от ръцете на Господа и го положили на земята. И цялата земя се разтърсила и започнал велик страх.
6.22 Тогава слънцето отново засветило и станало ясно, че все още е деветият час.
6.23 Зарадвали се иудеите и отдали тялото му на Йосиф, за да го погребе, тъй като виждали колко благост е извършил.
6.24 Взел той Господа, измил го, завил го в покров и го отнесъл в собствената си гробница, наречена градината на Йосиф.
7.25 Като разбрали какво са си причинили, юдеите, старейшините и жреците почнали да се бият в гърдите и да говорят: "Уви, греховете ни водят към съд и гибел за Йерусалим".
7.26 С моите другари тъгувахме и съкрушени духом се скрихме, защото ни търсеха като злодеи, които били искали да запалят храма.
7.27 Поради това ние постихме и чакахме, тъгувайки и плачейки ден и нощ до събота.
8.28 Събралите се книжници, фарисеи и старейшини чули, че целият народ роптае и се бие в гърдите, крещейки: "Щом при смъртта му се появиха такива големи знамения, не виждате ли колко е праведен?"
8.29 Изплашени, отишли при Пилат и казали:
8.30 "Дай ни воини, за да пазим гроба му три дни, за да не дойдат учениците му и да го откраднат и народът да не реши, че е възкръснал от мъртвите и да не ни причини зло".
8.31 Пилат им дал центуриона Петроний, за да охранява гробницата. С него тръгнали старейшините и книжниците.
8.32 Заедно с центуриона, войниците претьрколили голям камък и затворили входа на гробницата.
8.33 И запечатвайки я със седем печата, разпънали палатка и почнали да пазят.
9.34 Рано сутринта, когато започнало съботното разсъмване, дошла тълпа от Йерусалим и околността, за да види запечатаната гробница.
9.35 В същата нощ, предхождаща разсъмването на деня господен, когато пазели воини, по двама във всяка стража, глас гръмовен се раздал от небето.
9.36 И видели как небесата се разтварят и двама мъже, излъчващи сияние, се появяват и се приближават до гробницата.
9.37 Камъкът, претърколен до вратата, сам се отместил, гробницата се отворила и двамата юноши влезли в нея.
10.38 И когато видели това, войниците разбудили центуриона и старейшините, тъй като и те били там.
10.39 И когато разказали какво са видели, съзрели да излизат от гробницата трима души — двама, поддържащи трети, и кръст, който ги следвал.
10.40 И главите на двамата достигали небето, а главата на онзи, когото водели за ръка, била по-високо от небето.
10.41 И чули глас от небето: „Възвести ли ти на мъртвите?”