Блогът на zahariada :: ХипсоСъзнание. Дж. Бейнс Част 10

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗДИГАНЕ НА НИВОТО НА СЪЗНАТЕЛНОСТ
Упражненията, описани в тази глава, обхващат четирите основни аспекта на човешкия механизъм, които пряко влияят върху запазването на ниско ниво на съзнателност. Те са насочени към трениране на процесите на дишане, въображение, говор и движения и се състоят от четири различни групи упражнения, които ще разгледаме поотделно. Дишане Да дишаме не означава само да подаваме на организма горивото, необходимо за поддържане на живота, а да определяме модела на собственото си емоционално, ментално и нервно състояние. Дихателната и нервната система се влияят в еднаква степен от възбудимостта и задръжките. По аналогичен начин, емоционалното състояние и въображението съответстват на начина на дишане. Дихателният процес не е еднакъв за всички хора, тъй като съществуват подчертани разливи в обема и ритъма. Индивидуалният начин на дишане оказва голямо влияние върху различните характеристики на личността и е мярка за физическа и нервна жизненост. Човек с дълбоко дишане винаги има повече психическа и биологична енергия. Хората с „повърхностно" дишане обикновено са плахи и астенични. Правилното дишане е един от решаващите фактори за добро здраве, балансирана нервна система, емоционално спокойствие и будно съзнание. Дишането е потокът на органичния живот. То е като пъпна връв, осигуряваща непрекъснат контакт с майката-природа, от която получаваме всички елементи, необходими за поддържане на живота. Спирането на дишането означава смърт. Нещо повече, дихателният процес е единствената вегетативна функция, която се поддава на волево регулиране. Следователно, тя представлява свързващо звено между централната и вегетативната нервна система. Тренирането и овладяването на дишането позволяват да влияем чрез волята си върху емоционалните и нервните реакции, които обикновено са извън контрола ни. Винаги съществува взаимодействие между психическата и емоционалната дейност, и дихателния процес. Когато изпитваме емоционално спокойствие, дишането става по-ритмично, по-леко и по-бавно, а при напрегнатост дихателният ритъм е накъсан, неравен и повърхностен. След емоционален шок дъхът „секва", дишането става почти конвулсивно. Когато сме съсредоточени, дишаме леко и неусетно, но когато съзнанието блуждае, процесът на дишане става неравномерен. Следователно ползата от превъзпитанието на дишането е както психологическа, така и физиологична. За да разберем контекста, в който се дават различните упражнения, трябва да разгледаме някои обши положения, свързани с механизма на дишане. При нормални условия възрастният човек вдишва от 14 до 17 пъти в минута. При всяко разширяване на гръдния кош се осъществява вдишване, при всяко свиване -издишване. При тези две фази през дробовете протича средно 500 куб.см. въздух, като по този начин приблизителният обем на вдишвания и издишвания въздух е 8 литра за минута. С количеството въздух, което преминава през дробовете за минута, се определя белодробната вентилация. Максималното количество въздух, което можем да издишаме след дълбоко вдишване, представлява жизнения капацитет, чиято средна стойност е 4-5 литра. Невъзможно е да напълним изцяло дробовете си със свеж въздух, тъй като в тях винаги остава известно количество, вариращо между 1000 и 1500 куб.см.. Този неизхвърлен навън въздух се нарича остатъчен. Описаните дихателни упражнения не само целят да увеличат жизнения капацитет, но и се отразяват пряко върху възпитанието на въображението и говора. На практика, различните групи упражнения са свързани по-между си и си взаимодействат. Дишането, говорът и движенията влияят върху въображението, което на свой ред оказва влияние върху тях. Определени дихателни упражнения например имат за цел да облекчат умствената концентрация и би трябвало да бъдат отнесени към възпитанието на въображението. Поради тази взаимообвързаност всички упражнения са номерирани и по-късно ще бъдат отнесени към определена група в зависимост от предназначението им. Пълно дишане При дишане обикновено пълним само горната част на дробовете. Ако искаме да поемем голямо количество въздух, разширяваме значително гръдния си кош. Този вид дишане се нарича гръдно дишане. При него диафрагмата има ограничена функция. (Диафрагмата е широк мускул между гръдната и коремната кухина, която играе основна роля при дишането.) При диафрагменото дишане увеличаваме обема на поемания въздух и същевременно намаляваме количеството на остатъчния. Владеенето на диафрагмата позволява да подобрим дихателния процес, като в същото време то е един от определящите елементи за правилния говор. Повечето хора страдат от дихателна недостатъчност. В това ще се убедите лесно чрез следното упражнение - седнете удобно и поставете ръцете си на кръста, като палците са над тазовите кости, а останалите пръсти следват линията на кръста, докато се срещнат зад гърба. Дишайте нормално в това положение и наблюдавайте, дали долните мускули на гърба се разширяват. Липсата на разширяване означава, че дишането ви е недостатъчно. Упражнение I. Пълно дишане (фиг. 1, 2 и 3) Застанете прави с леко разтворени крака, изправена глава и изнесени назад рамене. Започнете да вдишвате, като разширявате корема, тоест като го изхвърляте напред, докато леко се издуе. Продължавайте да вдишвате, докато дробовете се напълнят, после разширете гръдния кош, при което коремът сам ще се прибере. Когато издишвате, старайте се да свивате леко корема, за да улесните изхвърлянето на остатъчния въздух. Ако желаете да наблюдавате по-добре работата на диафрагмата, легнете по гръб и дишайте няколко минути в това положение. Трябва да дишате без да разширявате гръдния кош и без да движите рамене, разширявайки само централната част на торса. Упражнението е предназначено да превъзпита дихателните навици и служи като основа за други по-сложни упражнения. Може да го изпълнявате неограничен брой пъти всеки ден, докато се превърне в естествен начин на дишане, което, разбира се. е желаната цел. Упражнение 2. Утринно дишане (фиг. 4, 5, б, 7, 8) Целта на утринното дишане е да повдигнете умствения тонус, да повишите нивото на съзнание, да натрупате енергия за деня и да постигнете хармонично и уравновесено психическо състояние. Упражнението съчетава дишане и движения - два еднакво важни елемента. Движенията трябва да се извършват точно така, както е посочено, защото всяка позиция създава определено психическо състояние. За по-голяма яснота ще разделим това упражнение на пет части, показани на следните диаграми. Част 1: Застанете прави, със затворени очи, събрани пети и разтворени пръсти на краката, изправете гръб, повдигнете глава. Изпънете добре ръце напред, съберете дланите на височината на стомаха. Върховете на пръстите трябва да се докосват. Част 2: Започнете да вдишвате през носа, като изхвърляте корема леко напред и бавно вдигате двете ръце, докато палците достигнат Височината на раменете. Част 3: Продължете движението, Като разтваряте ръцете настрани, докато ги изпънете докрай и малко зад тялото, като в този момент дробовете ви трябва да са изцяло пълни. Част 4: Започнете да издишвате през устата и едновременно бавно отпускайте ръцете надолу, докато дланите докоснат бедрата. В това положение дробовете трябва да са напълно изпразнени. Част 5: Пауза за почивка, преди да повторите цялото упражнение отначало. Особено важно е да изпълнявате движенията съвсем точно и да мислите само за това, което вършите. Трябва да синхронизирате вдишването така, че запълването на дробовете да съвпада с края на третата част от упражнението - тоест, със завършването на движението, при което ръцете са изпънати докрай назад. Издишването трябва да съвпада с края на четвъртата част. Цялото упражнение трябва да продължи около десет минути с приблизително 20 пълни вдишвания и издишвания. Вдишвайте през носа, а издишвайте през устата, като изпускате леко въздуха през полуотворени устни, сякаш свирите с уста. През студените зимни дни може да промените този начин на дишане, като издишвате през носа, за да не простудите лигавицата на носа (вдишвате студен въздух, а издишвате топъл). За тези, които не са привикнали с дихателните упражнения, в началото времето за изпълнение може да се намали до 5 минути, като постепенно се увеличава. Изпълнявайте упражнението прави, за предпочитане на празен стомах преди закуска. Важно е то в никакъв случай да не се превръща в неприятно задължение, стремете се да извлечете от него приятно чувство. На практика приятното чувство се появява спонтанно, когато забележите, че сте станали по-жизнени и това ви помага да извличате удоволствие от всекидневната си дейност. Ако желаете, може да го повторите вечер, за да възстановите загубите от работата.
Следва продължение....,

За предишната част ТУК

Нагоре