2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Тибетското евангелие
Канонически текстове на Новия Завет, но които определено представляват интерес, защото хвърлят светлина върху непознати моменти от живота на Сина Человечески.
Това са "Тибетското евангелие", публикувано през 1910 г. и представено от Е. Лазарев и
"Евангелие от Петър", ръкопис, открит в Египет и представен от И. Свенцицкая.
ТИБЕТСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ
ЖИВОТЪТ НА СВЕТИ ИСА, НАЙ-ДОБРИЯТ ИЗМЕЖДУ СИНОВЕТЕ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
(С ПРИЛОЖЕНИЕ ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ СВЕТИ ПЕТЪР)
Манастирът Хемис в Северна Индия, където се съхранява ръкописа на Тибетското евангелие
ТИБЕТСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ
(Животът на Свети Иса, най-добрият измежду синовете человечески)
ПРЕДГОВОР
Пътешествайки през 1887 г. из Ладак, Северна Индия, руският журналист Николай Нотович поради счупване на крака бил принуден да остане дълго в будисткия манастир Хемис, близо до град Лех в горното течение на Инд в Кашмир. Пребиваването там му дало възможност да узнае, че в манастирската библиотека се пазят съчинения за Иисус, написани на тибетски език.
Както съобщава сам Нотович, не е имало единен текст. Разпръснати разкази за Иисус били включени в различни по съдържание ръкописи. С помощта на един от ламите, Нотович ги подредил в хронологическа последователност.
Ламата разказал за запазената в манастира информация за текстовете. Преданията за Иисус били записани в Индия на езика пали в средата на I век от н.е. по разкази на хора, срещали се с Иисус, по времето когато пребивавал в Индия и Непал, и на индийски търговци, поддържали търговски връзки с Йерусалим. Около 200 г. от н.е. палийските ръкописи били пренесени от Непал в Тибет. Впоследствие били преведени на тибетски език в манастира в планината Марбур, близо до Лхаса. Копия от тези преводи в Хемис е видял Нотович.
Друг европеец, който потвърждава съществуването на ръкописите, е Николай Рьорих. През 1925 г. по време на централно-азиатската си експедиция, той посетил Ладак. На 19 септември 1925 г. Рьорих записал в дневника си:"... Ние узнахме за автентичността на ръкописа за Иисус. В Хемис действително се пази стар тибетски превод от ръкопис, написан на пали, съхраняван в известен манастир, близо до Лхаса... Приказките за фалшификат са разбити... Разбираемо е защо ръкописът се е запазил именно в Хемис. Това е един от най-старите манастири в Ладак, по чудо оцелял при нашествието на монголите”.
Рьорих превел пространни цитати от "Тибетското евангелие”. Сравнението им с превода на Нотович показва, че Рьорих е преразказал същото съдържание с други думи.
Рьорих открил още един ръкопис за Иисус, откъси от който поместил в дневника си (този откъс отпечатваме по-нататък). Текстът допълва издадения от Нотович, тъй като той твърде накратко споменава за пребиваването на Иисус в Хималаите и Тибет, докато приведеният от Рьорих изцяло е посветен на този период. Трябва да се отбележи, че във втория ръкопис, за разлика от първия, не се споменава будисткото учение, което отговаря на историческите данни. В I век от н.е. будизмът още не е бил проникнал в Тибет.
Преди навлизането на будизма, в Тибет била разпространена религията бон — недостатъчно изследвана дори в наши дни. Едва през 1967 г. за учените стават достъпни трактати по тази религия, публикувани в Индия. В един от тези трактати се споменава за "чудотвореца Есес, от страната Иран", който се появил в "страната Шаншун-Мар" (Северен Тибет). Датата на появяването му приблизително съответства на началото на нашето летоброене. В бонската иконография Есес се изобразява вдясно от главния бог. Но и в християнската традиция Христос трябва да седне на престола "вдясно от Отца"! Тук навярно може да се говори за влияние на християнството върху древната тибетска религия, едно твърде ранно влияние, тъй като бонската традиция се отличава с пълна затвореност. Това прави още по-значително сближаването с "Тибетското евангелие". Разбираемо е и указанието: "чудотворец от страната Иран". Пътят от Йерусалим към Тибет минава през Иран.
През 1979 г. руската изследователка Л. В. Шапошникова вижда в манастира Хемис ръкописа на "Тибетското евангелие" със заглавие "Животът на свети Иса, най-добрия от синовете человечески". Тя го отнася към V-VI в. Възможно е тогава да е направено копие на превода от Лхаса за манастира Хемис.
Е. Лазарев
ТИБЕТСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ
Глава първа
1 Земята се разтресе и небесата заридаха поради великото злодеяние, извършено в страната Израилева.
2 Там току-що измъчваха и убиха великия праведник Иса, в когото се бе вселила душата на Вселената,
3 въплътила се в простосмъртен, за да извърши добро за всички люде и да изкорени лошите помисли.
4 да възобнови в живота мира, любовта към доброто и да върне опозорения от грехове човек към единния и неделим, безгранично и безпределно милосърден Творец.
5 Ето какво разказваха по този повод търговците, пребивавали в страната Израилева.
Глава втора
1 Народът Израилев, който живеел на твърде плодородна земя, даваща две жътви в година, и владеещ огромни стада, с греховете си предизвикал гнева на Бога,
2 който му наложил страшно наказание. Отнел земите му, добитъка и цялото му състояние; Израил бил поробен от могъщи и богати фараони, царували по онова време в Египет.
3 Те се отнасяли към израилтяните по-лошо, отколкото с животните, товарели ги с тежка работа и ги сковавали във вериги, докато телата им не се покривали с рани. На ранените не давали храна и не им позволявали да подслоняват под покрив,
4 за да ги държат в постоянен страх и да ги лишат от всякакво човешко подобие.
5 При това велико бедствие израилският народ, си спомнил за своя Небесен Покровител, обърнал се към Него, призовавайки Неговата милост и милосърдие.
6 В това време в Египет царувал прочут фараон, известен с многобройни победи, натрупани богатства и обширни дворци, издигнати от неговите роби.
7 фараонът имал двама сина, по-младият от които се наричал Моса. Мъдри израилтяни го научили на разни науки.
8 Обичали Моса в Египет заради неговата доброта и сьстрадателност, които проявявал към всеки нещастник.
9 Виждайки, че израилтяните дори всред нетърпими страдания не се отричат от своя Бог, за да се кланят пред ръкотворните богове на египетския народ,
10 Моса повярвал в техния невидим Бог, който не допускал да се сломят крехките им сили.
11 Израилските наставници ценели усърдието на Моса и често се обръщали към него, молейки го да ходатайства пред своя баща — фараона, за снизхождение към едноверците им.
12 Княз Моса молел своя баща да смекчи участта на нещастните, но фараонът само се гневял и заповядвал да увеличават тежестта на страданията, понасяни от неговите роби.
13 Скоро Египет бил сполетян от страшна беда. Чума покосила хиляди — млади и стари, здрави и болни, фараонът вярвал, че неговите богове се обърнали срещу него.
14 Но княз Моса му казал, че Богът на неговите роби сам се застъпил за нещастните и наказал египтяните.
15 Тогава фараонът заповядал на сина си да събере всички роби от еврейското племе, да ги изведе от града и да основе далеч от столицата друг град, където да живее с тях.
16 И Моса повел освободените в името на Бога Израилев евреи и заедно с тях напуснал своя град и египетската земя.
17 Така ги довел до земята, която някога загубили поради греховете си, дал им закони и ги поучавал постоянно да се молят на невидимия Творец, чиято благост е безгранична.
18 След смъртта на княз Моса израилтяните строго съблюдавали неговите закони. Затова Бог ги възнаградил за всички бедствия, на които били подложени в Египет.
19 Тяхното царство станало най-могъщото на света, царете им се прочули с богатството си и продължителен мир се възцарил всред народа израилски.
Глава трета
1 Мълвата за славните богатства на Израил се разпространила по цялата земя и съседните народи му завидели.
2 Но Всевишният насочил срещу тях победоносното оръжие на евреите и езичниците не се осмелявали да ги нападат.
3 Но човек не винаги сам се владее, поради което верността на израилтяните към техния Бог не продължила дълго.
4 Те постепенно забравили благодеянията, с които той ги обсипал, и само рядко споменавали името му, а за помощ се обръщали към вълшебниците и чародеите.
5 Царе и вождове заменяли дадените от Моса закони със свои. Храмът Божи и богослуженията били занемарени, народът се отдал на наслаждения и загубил първоначалната см чистота.
6 Много векове изминали от Изхода от Египет, когато Бог решил отново да накаже Израиля.
7 Чуждоземци нападали израилската земя. опустошавали полетата, разрушавали селищата, заробвали жителите.
8. Езичници от страната на ромеите се появили откъм морето. Те покорили евреите и назначили военачалници, които да ги управляват от името на Кесаря.
9 Разрушавайки храмовете, те забранявали на жителите да почитат своя невидим Бог, и ги заставяли да принасят жертви на езическите богове.
10 Благородниците превръщали във войници, жените вземали за себе си, а простият народ бил обърнат в робство и хиляди били отпратени отвъд морето.
11 Дори децата им изнизвали на острите си мечове. Скоро по цялата израилска страна се чували само ридания и стонове.
12 Ето в такова крайно бедствие те си спомнили за своя велик Бог. Те се обърнали към неговото милосърдие, молейки го да им прости. И нашият Отец със своята неизчерпаема благост чул тяхната молба.
Глава четвърта
1 Тогава настъпил часът, избран от изпълнения с милосърдие премилостив Съдник, за да се въплъти в човешко същество.
2 И Вечният Дух, обитаващ царството на пълния покой и висшето блаженство, се възбудил и се проявил за неопределено време от Вечносъщесвуващото,
3 и облечен в човешки образ да посочи начина за съединяване с Божественото и за достигане на вечното блаженство;
4 щото със своя пример да покаже как да се постигне нравствена чистота, да се отдели душата от грубата й обвивка, да се достигне съвършенството, необходимо за възкачването в безкрайното Небесно царство, където царува вечното блаженство.
5 Скоро в Израил се родило чудно дете. Сам Бог говорел чрез неговата уста за телесната нищета и величието на душата.
6 Родителите на новороденото били бедни люде, но произхождали от род, известен с благочестието си, забравил предишното си величие, за да прославя името на Твореца и да му благодари за изпратените като изпитание нещастия.
7 За награда, че не са се отвърнали от пътя на истината, Бог благословил първородния син на това семейство. Той го назначил за свой избраник и го изпратил да поддържа изпадналите в грях и да изцелява страдащите.
8 Божественото дете, на което дали името Иса, почнало от най-ранни години да говори за единния и неделим Бог, убеждавайки заблудените души да се покаят и да се очистят от греховете, в които са затънали.
9 Отвсякъде идвали да го слушат и се чудели на словата, излизащи от детска уста. Всички израилтяни се съгласявали, че в това дете се е вселил Превечният Дух.
10 Когато Иса навършил 13 години — а на тази възраст всеки израилтянин трябвало да си избере жена —
11 в дома на неговите родители, живеещи от скромен труд, почнали да идват богати и знатни люде, които искали да имат за зет младия Иса, вече прославил се с назидателните си беседи в името на Всемогъщия.
12 Но Иса тайно напуснал родителския дом, излязъл от Йерусалим и заедно с търговци се отправил за Индия,
13 за да се усъвършенства в божественото слово и да изучи законите на великия Буда.
Глава пета
1 По Божия воля на четиринадесет годишна възраст младият Иса се прехвърлил на другия бряг на Инд и се заселил всред арийците в благословената от Бога земя.
2 Славата му се разпространила дълбоко на Север. Когато странствал из земите Пенджаб и Раджпутан, последователите на бога Джайна го замолили да се засели при тях.
3 Но той оставил заблудените поклонници на Джайна и се установил в Джагерната, в страната Орсис, където почиват тленните останки на Виаса Кришна. Там белите жреци на Брама му устроили радушен прием.
4 Те го научили да чете и да разбира Ведите, да изцелява с молитви, да проповядва и разяснява на народа свещеното писание, да изгонва от човешкото тяло духа на злото и да му възвръща човешкия образ.
5 Той прекарал шест години в Джагерната, Раджагрих, Бе-нарес и други свещени градове. Всички го обичали, тъй като Иса живеел в мир с вайсите и судрите[1], на които преподавал свещеното писание.
6 Но брамините и кшатриите[2] почнали да му говорят, че великият Пара-Брама[3] им забранил да се докосват до сътвореното от неговата утроба и нозе,
7 че на вайсите е позволено само да слушат четенето на Ведите, и то само в празнични дни,
8 а на судоите се забранява да присъстват при четенето на Ведите и дори да поглеждат в тях. Те са длъжни да бъдат вечни роби на брамините, кшатриите и дори на вайсите.
9 "Само смъртта може да ги избави от робство", казва Пара-Брама. "Остави ги и ела да се поклониш с нас на боговете, които ще ти се разгневят, ако не им се подчиниш".
10 Но Иса не слушал думите им, а ходел при судрите, за да проповядва против брамините и кшатриите.
11 Противопоставял се силно, някой да си присвоява правото да лишава ближните си от човешко достойнство, като казвал: "Богът Отец не прави никаква разлика между своите деца, които са му еднакво скъпи".
12 Иса отхвърлял божествения произход на Ведите и Пураните и поучавал последователите си, че Законът е даден на човека, за да ръководи действията му.
13 "Бой се от своя Бог, превивай коляно само пред него единствен и само нему принасяй в жертва част от придобитото."
14 Иса отричал Тримурта и въплъщенията на Пара-Брама, Вишну, Шива и другите богове и говорел:
15 "Вечният Съдник, Вечният Дух е създал душата единствена и неделима. Само тя, сътворена, оживява и се съдържа във всичко.
16 Съществува единствено Той, който желае и твори. Той съществува от вечността, битието му няма край, няма нищо подобно на Него нито в небесата, нито на земята.
17 Великият Създател не споделя властта си с никого, най-малкото с бездушна вещ, както са ви учили, тъй като властва само неговото всемогъщество.
18 Той е пожелал и светът се е появил. С една божествена мисъл е събрал водата и отделил от нея сушата на земята. Той е причина за тайнствения живот на човека, в когото е вдъхнал частица от битието си.
19 Той е подчинил на човека земята, водата и всичко онова, което е създал, като ги запазва в неизменен порядък, определяйки за всяка вещ точното й съществуване.
20 Божият гняв към човека скоро ще разбие оковите, тъй като забравил своя Създател, е напълнил храмовете с мерзост и тълпата се кланя на твари, които Бог й е подчинил,
21 тъй като, за да угоди на камъни и метал, човек принася в жертва хора, в които се съдържа частица от духа на Всевишния.
22 Човекът унижава работещите с пот на челото, за да угоди на тунеядеца, седнал зад пищна трапеза.
23 Онези, които лишават своите братя от божествено блаженство, ще бъдат лишени от него самите те и брамините и кшатриите ще станат судри, с които Превечният ще бъде винаги,
24 тъй като в Деня на Страшния съд судрите и вайсите ще бъдат опростени за невежеството им, а Бог строго ще накаже със своя гняв онези, които са си присвоили права над тях".
25 Вайсите и судоите били дълбоко удивени и попитали Иса как да се молят, за да не погубят блаженството си.
26 "Не се кланяйте на идоли, тъй като те няма да ви разберат; не следвайте Ведите, където истината е изкривена; не смятайте, че винаги сте прави, и не унижавайте ближния си.
27 Помагайте на бедните, поддържайте слабите, не причинявайте зло никому, не пожелавайте онова, което нямате, а виждате у другите".
Глава шеста
1 Узнали за проповедите на Иса към судрите, белите жреци и воини решили да го премахнат и изпратили слуги да го търсят.
2 Предупреден за опасността, през нощта Иса напуснал Джагернат, добрал се до планините и се заселил в страната на гаутамидите, където се родил великият Буда Сякия Муни, всред народа, кланящ се на единния и величествен Брама.
3 Научил до съвършенство езика пали, праведният Иса се отдал да изучава свещените свитъци на сутрите.
4 След шест години Иса, когото Буда избрал да разпространява святото му слово, можел съвършено да тълкува свещените свитъци.
5 Тогава напуснал Непал и Хималайските планини, спуснал се в долината Раджпутан и се отправил на Запад, проповядвайки всред народите за висшето съвършенство на човека,
6 за това, че да се прави добро на ближния е най-сигурното средство да се смириш пред Вечния Дух: "Този, който възвърне първоначалната си чистота", говорел Иса, "получавайки прошка за греховете си, след смъртта ще има право да съзерцава величествения образ на Бога".
7 Бродейки из езически земи, Иса поучавал, че поклонението пред видимите богове противоречи на естествения закон.
8 "Тъй като човекът”, казвал той, "не е надарен с дарбата да съзерцава образа на Бога, си създава цяло множество от богове, приличащи на Превечния.
9 Несъвместимо е с човешката съвест да се поставя величието на божествената чистота по-ниско от животните или предметите, направени от ръката на човека от камък или метал.
10 Превечният Законодател е единствен. Няма други богове освен него. Той не разделя света с никого другиго, не беседва с никого за своите намерения.
11 Както бащата би постъпил с децата си, така сам Бог ще съди хората след смъртта им по своите милосърдни закони. Никога той няма да унизи своето чедо, заставяйки душата му да се преселва както в чистилището, така и в тяло на животно.
Следва продължение....
26.10.2010 00:18
На преждекоментиращите ще кажа, че аз свидетелствувам за жив и истинен Бог ! Не се учудвам на вашите разсъждения, защото човек, който не е докоснат от Господ и да иска не би могъл да повярва. Това е нормално. Но...онези, които Той е призовал да вървят след Него /образно казано/ са готови на всичко, за да бъдат с Него. Земната любов е нищо пред тази магнетична сила, наречена Христос Иисус /Спасител Помазаник/. Естествено е хората да търсят Бог - Духа. Няма човешки същества, които да не дават почит на Духа. Само че всеки Го усеща и разбира според възможностите си. Никой не може да надскочи себе си, нали?! Нима един стар телевизор "Опера" от първите в България може да приема така и това, както и което могат новите телевизори и т.н. При нашия Господ Иисус Христос, обаче, Той си търси чедата. Затова ни казва, че не ние Него избрахме, а Той нас е избрал. Затова не се сърдете и не се чудете. Само ви казвам, че това е най-хубавото, което може да се случи на човек в земния му живот - да бъде избран от своя Спасител!
Бъдете благословени !!!
И на вас желая тази лекота и мир в сърцата! Това е чудо!